Кметът Димитър Николов постави ултиматум на изпълнителите на санирането
Ако няма много ниски температури и дъждове, санирането ще продължи и през зимата, каза Димитър Николов
Ключови думи:
саниране, безплатно саниране, бургас, изгрев, лиляна павлова, флагман, ивелина василева, димитър николов, павел бошнаков
31 Октомври 2016, Понеделник, 20:53 ч.
Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА снимка: Авторът10 блока ще получат бонус догодина - след санирането ще обновят и междублоковите пространства
"Забранихме на фирмите, които санират блокове в Бургас, да разкриват покривите на сградите при лоши метеорологични условия. При дъждовете се получават течове по горните етажи и при нас започват да валят сигнали за некачествено изпълнение." Това обяви кметът на Бургас Димитър Николов, който днес присъства на откриването на обновения бл. 7 в бургаския ж. к. „Изгрев”.
„По възможност, ако няма много ниски температури и дъждове, санирането ще продължи и през зимата. С това не се прекъсват договорите на всички фирми. Успоредно с това има допълнително привлечени строителни техници, които да наблюдават процеса. Само с техния подпис можем да спираме. Ако фирмата изисква спиране на строителството, а Общината не им го одобри, това няма да се отчита в договорните условия”, разясни кметът.
Жителите на бл. 7 в ж. к. "Изгрев" са щастливи, ще прекарат зимата на топло и с
по-малки сметки за ток
„На няколко пъти събирахме изпълнителите, защото два пъти вече имаше сериозни инциденти във връзка с това, че ръководителите на процесите не наблюдават прогнозата за времето и когато през следващите дни предстои да вали дъжд, те точно тогава разкриват покривната изолация. Веднага получаваме жалби от хората, защото на последните етажи започват течове. Затова сме задължили изпълнителите с моя нарочна писмена заповед при лоша метеорология нито една от фирмите, които санират, да не пипа покривната изолация, докато времето не е благоприятно”, обясни градоначалникът.
Той е категоричен, че сигналите за течове са именно заради това – разкриват се целите изолации, а после казват – некачествено се санира. Истината е, че разтварят обшивката, което дава възможност за навлизане на влага, каза Николов.
Той обясни, че при под 5 градуса няма да може да се извършват строително-монтажни дейности. Тогава Общината временно ще спира, докато температурите се повишат.
„Съжалявам много за блоковете, които не успяха да съберат подписите и да се включат в програмата за саниране. Винаги имаше 5-6 души, които бяха крайно негативно настроени към програмата. За съжаление тези блокове не попаднаха, а бяха знакови, големи блокове на територията на Бургас. Те безвъзвратно загубиха шанса да кандидатстват по програмата”, каза кметът на Бургас.
„Но пък от тези, които наистина повярваха и събраха необходимите подписи, първите 10 блока заслужават да получат и много по-добър облик. Заложили сме в Програмата по благоустрояване и обновяването на междублоковите им пространства в началото на 2017 г. Виждаме, че вече успоредно със санирането са подменени плочките пред блока, поставени са нови пейки, предстои да оправим и зелените площи”, каза Димитър Николов.
Той призовава всички председатели на сдружения при всеки сигнал и въпрос да се обръщат към Община Бургас, за да ускорят процеса и да се реагира своевременно, ако има жалби, съмнения, забавяне на процесите, подмяна на материали. Ще сме много по-взискателни към всички строителни компании, закани се кметът.
Той подчерта, че не на последно място това е и социална програма, защото много хора са ангажирани в строителния процес и много фирми в Бургас вече показаха сериозен ръст в продажбите. „Имаме фирми, които произвеждат профили за дограма и други строителни материали, които разкриват нови работни места и се оплакват, че нямат достатъчно хора, които да изпълнят големите поръчки”, каза Димитър Николов. Той бе категоричен, че това е много важно и като икономически ефект, а не само останалите параметри, които се изпълняват.
В категории:
Бургас
Хеликоптер се включи в издирването на 13-годишния Николай
22/12/2024, Неделя 12:00
0
Тръмп заплаши да върне Панамския канал под контрола на САЩ
22/12/2024, Неделя 11:40
0
Топ синоптик предупреди! Нещо ще се случи на 28 декември
22/12/2024, Неделя 11:20
0
Екшън: Маскиран с качулка мъж нахлу в бензиностанция, задигна целия оборот
22/12/2024, Неделя 10:59
1
Всички жени са луди по него, а той е яростен противник на брака
22/12/2024, Неделя 10:43
1
Упоени и изнасилени жени: Защо в Телеграм се хвалят с това
22/12/2024, Неделя 10:20
2
Внимание! "Светлинно петно" за пет зодии, до края на годината ги очаква...
22/12/2024, Неделя 09:59
0
Забравете за шоколада! Дубайска баклава за 15 минути е абсолютния хит на коледната трапеза тази година!
22/12/2024, Неделя 09:40
0
Трагедия! На 34 г. почина бивш футболист на ЦСКА (СНИМКА)
22/12/2024, Неделя 09:20
0
Ако не спите с чорапи, ето защо трябва да започнете още тази вечер
22/12/2024, Неделя 08:55
3
Днес на трапезата задължително трябва да има тези ястия заради възкръснали имена
22/12/2024, Неделя 08:30
2
Какво женско облекло най-често възбужда мъжете
1. Цачева е единственият кандидат, който гарантира твърдата прозападна ориентация на България като член на ЕС и НАТО, като едновременно с това няма да застраши сигурността на страната ни с необмислени действия спрямо трети страни.
2. С два мандата като председател на Народното събрание, Цецка Цачева е единственият държавник сред кандидатите за президент. Тя е доказан лидер и човек, който може да носи отговорност в трудни моменти.
3. Подкрепата за Цачева е ясна и категорична – от най-голямата политическа партия в страната. Тя не се крие зад инициативни комитети с неясно финансиране.
4. Цецка Цачева е единственият кандидат, който е доказал, че може да обедини нацията (основната функция на президента). Това нейно качество е многократно признато от всички парламентарни сили в Народното събрание.
5. Професионалният и житейският опит на Цачева съчетават по най-добър начин всички качества, които са нужни на Държавния глава, за да изпълнява успешно функциите, отредени му от Конституцията – познаване на законодателния процес, конституционните норми, отношенията между институциите, държавния протокол и международните отношения.
5 причини да НЕ гласувам за Румен Радев:
1. С Радев като президент България ще върне образа си на „Троянски кон“ на Путин в ЕС, което ни обрича на изолация от западните ни партньори и преориентиране на външнополитическия курс от Европа към Евразия.
2. Начинът, по който Радев напусна Българската армия, показва неуважение към институциите и абдикиране от отговорност, когато трябва да се справи с реален проблем. За сметка на това, начинът, по който дезертира от армията, осребрявайки материалните си бонуси за сметка на данъкоплатците, показва меркантилност, дребнавост и егоизъм.
3. Като кандидат на инициативен комитет, зад който стоят неясни политически субекти и огромни съмнения за скрито финансиране от черни каси, Радев ще бъде зависим от тъмни сили, които ще дърпат конците му задкулисно, подобно на експеримента Орешарски.
4. Радев не може да бъде обединител на нацията, защото първо като генерал разедини армията, а след това като кандидатпрезидент разедини лявото политическо пространство.
5. Биографията на Радев показва, че той няма необходимия опит и знания, за да заеме най-високия пост в държавата.
Ходом марш!
Хората на Дългия инкасатор в общината шампиони по заменки и скандални сделки
Венецът на далаверите в София е отреден за „Софийски имоти”, чиито шефове впоследствие станаха обвиняеми.
Апетитно парче земя от 10 940 кв. м. в елитния квартал Драгалевци е било подарено на кумеца на Р. Овч. Георги Георгиев от столичното предприятие „Общински имоти”. Гигантската далавера е само една от десетките заменки, които са направили общинските съветници от БСП в периода, когато уж са в опозиция.
Това е една от темите, които Р. Овч., известен в партийните редици с прякорите Дългия инкасатор и Червения барон, избягва да коментира. За далаверите, обвързаностите между сини и червени в Столичната община по време на управлението на Стефан Софиянски пишат самите редови членове на БСП. Малко преди местните избори през 2007 г. в редиците на БСП е разпространено т. нар. кърваво писмо от представители на район „Витоша” в партията. Официалният му вариант е разпространен до всички медии. Към писмото обаче има и втора, много по-интересна част, която е предназначена само за очите на ръководството на БСП. Естествено партийната върхушка замита информацията, подадена в това писмо, и си затваря очите за далаверите на Р. Овч.. Четири години по-късно обаче кървавото писмо, чиито герои се оказаха все още действащи общински съветници и партийни дейци, излезе наяве.
Двигателите на далаверите
Някои от най-скандалните заменки с апетитни общински имоти са направени именно от общински съветници от „опозиционната” социалистическа партия. По време на управлението на Стефан Софиянски двигатели на далаверите са общинарите Мичо Райковски, Симеон Симеонов, Христофор Христов и Таня Найденова, до един верни кадри на несменяемия шеф на БСП-София – Румен Овчаров. Дясната ръка на Р. Овч. Мичо Райковски например през 2002 г. издействал 912 кв. м. имот на ключово място до метростанция „Опълченска” да бъде заменено срещу панелни апартаменти. Друга показателна заменка на Райковски е парцел от общо 870 кв. м. в централния район „Възраждане”, даден на частна фирма пак срещу панелки. Активният общинар два мандата поред е подкрепял и спорни предложения на колегите си отдясно, а през 2007 г. неговият „бащица” Румен Овчаров реши да го пенсионира и до момента го държи като зам.-шеф на БСП-София. За разлика от него останалите герои все още са в СОС, като например Таня Найденова, която самоотвержено гласува „за”, в разрез с официалната партийна позиция, за подаряването на Общинска банка на олигарха Христо Ковачки. Другарката Найденова е автор на няколко предложения на заменки на огромни общински имоти срещу панелни апартаменти, които са подкрепени от „вражеското” мнозинство на Софиянски.
На адреса на ромска колиба
Може би най-наглата заменка, правена от червените, е тази, в която кумецът на Румен Овчаров Георги Георгиев получава 10 декара общинска земя в най-елитния столичен квартал „Драгалевци”. Естествено с решение на СОС имотът е вкаран в активите на „Софийски имоти”, а оттам продаден за 44 лв. за кв. м. на Георгиев. Любопитното е, че кумецът не е имал достатъчно пари и е доплатил сделката с 1,3 дка. имот в околностите, който обаче е оценен от общинското предприятие на 95 лв. за кв. м. Схемата пък е повече от нагла. Първоначално маститото предприятие „Общински имоти” продава огромния имот на „американска фирма”, посочила за адрес у нас ромска колиба в Костинброд. Година след това кумецът на Р. Овч. официално прехвърля на свое име 10-те декара имот.
Верни хора по бордовете
Недоволните столични социалисти посочват, че техният лидер Румен Овчаров е поставил верни свои хора в бордовете на повечето общински предприятия. „Опозиционни” представители на районни съвети на БСП ръководят или участват в управлението на фирми като „Паркинги и гаражи”, „Егида”, „Мерополитен”, „Галатея 2020” и др. Самият тогавашен кмет Стефан Софиянски на официално питане отговаря, че около 30% от ръководните постове в бордовете се заемат от представители на БСП. Когато става икономически министър, Овчаров продължава политиката си на кадруване, като урежда свои хора и на хранилка в държавни фирми. Безспорно венецът на далаверите в София обаче е отреден за „Софийски имоти”, където дългогодишен шеф е коалиционният партньор на БСП и впоследствие обвиняем за далавери Симеон Симеонов. Същият, днес притежател на хотел в центъра на София, заедно с видни представители на десните като Тошко Добрев и Красимир Арсов успява да разпродаде и замени чрез различни схеми имоти на общината за милиарди левове. Един от най-скандалните случаи е със земята под басейн „Спартак”, която тихомълком между два тура на изборите през ноември 2003 г. е подарена на частна фирма, свързана с главата на Октопода – Алексей Петров-Трактора. Сред апортираните имоти са още тенискортове, терен за клубен център, паркинг, зелени площи, цялата паркова част около комплекса „Спартак” и дори пешеходна алея.
----------
Р. Овч. ужилил държавата със 70 млн. лева за „Бобов дол“
Дал мините за лев на Красимир Михайлов-Свинаря, той ги препродал за 35 млн. евро
Със 70 млн. лева е ужилил държавната хазна бившият енергиен министър от кабинета „Станишев“ Румен Овчаров. В центъра на далаверата на Р.Овч. е концесията за мини „Бобов дол“, която той дал на пернишкия скандален бизнесмен Красимир Михайлов, познат с прякорите Паргов и Свинаря през февруари 2007 г. за абсурдната цена от 1 лев. Броени месеци по-късно Краси Свинаря ги „препродава“ за 35 млн. евро. Това стана ясно от изявление на настоящия енергиен министър Теменужка Петкова на извънредната ресорна комисия в НС, посветена на ситуацията около стачката на миньорите в мина „Бабино”.
Пред депутатите тя обясни, че приватизацията на мините е станала през февруари 2007 г., когато министър на енергетиката е бил Румен Овчаров. „Тогава концесията е била взета за 1 лв. от Красимир Михайлов Христов, като през юли същата година той я продава на друга фирма за 35 млн. евро и парите по сделката са преведени през КТБ”, обясни министърът и добави, че явно става дума за корупционна сделка. Протестите в Бобов дол, при които три дни миньори стачкуваха под земята, приключиха след намесата на премиера Бойко Борисов и омбудсмана Мая Манолова, а малко по-късно управителят на „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД Красимир Чаврагански подаде оставка.
Премиерът и днес не спести критики към социалистите
като скочи за концесията за мини "Бобов дол". Той подчерта, че всичко около сделката щяло да излезе наяве.
"Как е продадена за 1 лев и как е купена за 35 млн. евра - кога, по кое време и от кои хора. Както и кои депутати са били там, които сега се опитват да се правят на обществени защитници", посочи премиерът въпросите, които по-късно щели да получат отговор по време на заседанието на енергийната комисия в НС. Депутатите от ресорната комисия пък се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”.
От думите на Петкова пред народните представители стана ясно още, че концесионерът на мина „Бобов дол”, дължи на държавата 560 хил. лв за концесионна такса. Тя добави, че превеждането на парите става често със закъснение и се начисляват лихви. Министърът припомни още, че свързаното с Христо Ковачки дружество "Въгледобив Бобов дол" е започнало да плаща концесия 5 години след като я взема, след като се възползва от удобна клауза в договора, позволяваща да ползва този гратисен период.
В изказването си през депутатите Петкова бе категорична, че
ще изиска плащане на дължимото
За стачката Петкова коментира, че в случая става дума за отношения между частна фирма и нейните работници.
„През седмицата от концесионера към Агенцията по заетостта са подадени уведомления за съкращаване на всички 650 души работници от мината”, съобщи по време на комисията социалният министър Зорница Русинова. „От тях 158 са пенсионери. От останалите 492 души 90 подлежат на пенсиониране. Около 40 са младежите до 29 години, за които има възможност да се включат в програмите за преквалификация. В бюрата по труда в Кюстендил и Дупница има незаети 372 работни места. Някои от тях са за технически и инженерни специалности”, уточни тя.
Социалният министър обясни и че още преди стачката Инспекцията по труда е проверила мината.
„За установените нарушения са съставени 8 акта. 6 от тях са за неосигуряване на ваучери за безплатна храна на работниците за периода от март до август. Друг е за неизплащане на обезщетение при пенсиониране. След започване на стачката бе направена нова проверка и при нея бяха установени още нарушения. Не са били изведени от забоите миньорите и не е била осигурена храна и безалкохолни напитки за стачкуващите. Не са били създадени и условия за работа на минните спасители в условията на стачка. На следващия ден е установено, че работодателят не е изпълнил предписанията и за целта е написан акт и глобата ще бъде между 10 хил. и 15 хил. лв.”, добави Русинова.
Социалният министър информира още, че от началото на годината в мина „Бабино” са били направени 6 проверки - 3 планови и още толкова по сигнали. Наказателните постановления досега са за 7300 лв., като
само част от сумите са платени
От 2007 г. насам във въгледобива на „Бобов дол” са направени 256 проверки на инспекцията по труда. „Установени са 876 нарушения, които показват, че работодателят не е добросъвестен в обезпечаването на безопасните и здравословни условия на труд”, допълни Русинова.
Депутатите от комисията по енергетиката се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”. Представителите на бизнеса на заседанието декларираха, че ще окажат пълно съдействие да се намери бързо работа на съкратените миньори.
Евгени Иванов от КРИБ заяви, че не бива с пари на данъкоплатците да се субсидира губещият въгледобив. Васил Велев от АИКБ добави, че много фирми в страната търсят да намерят кадри и е време да се стимулира миграцията в рамките на страната на работната ръка.
Относно исканията на синдикати и шефове от мините токът от ТЕЦ „Бобов дол” да бъде включен в микса на регулирания пазар министър Теменужка Петкова категорично отхвърли възможността това да стане.
Дългият инкасатор”, както го нарече един от бившите шефове на „Булгаргаз”, братът, който отговаря за енергетиката, както го определи виден масон, е ярък представител на енергийната общност (наричанва все по-често мафия) в направлението „ядрена енергетика”.
Той е “Мистър Втора атомна”, споделят под сурдинка негови бойни съратници, изпаднали от схемите му в различни периоди от време, визирайки обвързаността му с изграждането на АЕЦ „Белене”..
Пътят на Овчаров към върха на ядрената пирамида обаче не е гладък, както някои може би си мислят. Той минава през сериозни перипетии и започва да се изкачва към върха едва когато от хоризонта на родната икономическа реалност изчезва Андрей Луканов, човекът, който създаде моделът на обвързаността на държавата с енергийната мафия, но не успя да го наложи.
За Румен Овчаров трябва да се каже, че всичко в неговия професионален път започва като по учебник през 1979 година, когато е утвърден да учи в в Московския институт по енергетика, специалност „Атомни електроцентрали и установки“ . По онова време малцина и то само избрани са допускани до съветските ВУЗ-ове, така че дори приемът там вече е гаранция, че в България на Тодор Живков те чака светло номенклатурно бъдеще.
За дете на активни борци срещу фашизма и капитализма обаче пречки да замине за Москва няма. Именно тук, младият Румен намира и приятели, с които по-късно, през годините на прехода, ще прави сериозни удари и пари. Но за тях – по-късно.
След завръщането си в България, новоизпеченият инженер-физик е лапнат като топъл хляб от мощното държавно дружество “Енергопроект”, където става направо секретар на партийната организация. Следва бърза партийна кариера – завеждащ отдел в Благоевски районен комитет на БКП и оттам- скок в креслото на зам. главен директор на “Енергопроект”. Впечатляваща кариера, дори и за привилегировани членове на соцелита от времената на Живков - за две години трудно се минава пътя от млад специалист до зам. директор на голямо държавно предприятие. Но Румен Овчаров прави това и промените го заварват на стратегическо място, което дава шансове да влезе в клуба на назначените милионери.
Първите му стъпки обаче след навлизането на страната в епохата на пазарната икономика не са в посока пари и власт, сравенни с бързото му издигане след завръщането му от Москва, което би трябвало да му гарантира възход в условията на пазарната икономика от български тип. Едно от възможните обяснения на буксуването през 90-те години е факта, че за един партиен секретар да излезе веднага на първа позиция не е много здравословно. Вероятно това е едната причина през 1990-1995 г. Овчаров да приеме максимата на Тодор Живков от времето на Горбачовата перестройка - да се сниши и изчака бурята да отмине. Това той прави в Комитета по използване на атомна енергия за мирни цели, като главен експерт по ядрена безопасност и началник управление в „Ядрени инсталации“.
На пръв поглед това е крачка назад – от зам.шеф в „Енергопроект” да слезе до главен експерт. Но няма как и това положение продължава до 1995 година.
Преградата „Луканов”
Но за неговото изтласкване в миманса през периода 1990-1995 година има и друга причина - и тя е присъстивето на най-голямата фигура в енергетиката на България, тясно свързана със Съветския съюз и Русия след 1990 година – Андрей Луканов. При неговото присъствие Овчаров изглежда не само незначителен като експерт, но и ненужен като човек, обвързан тясно с интересите на Москва в енергетиката ни.
Луканов представлява интересите на онези среди от бившия Съветски съюз, които приватизират енергетиката и стават определящ фактор за инвазия в направление „Европа”, но в чисто икономически смисъл. Голямата разлика между Луканов и Овчаров е в секторите, където те двамата смятат, че трябва да се развива енергийния бизнес. За бившия член на политбюро, премиер и един от главните организатори на промените през 1989 година най-важен е природният газ. Причините са ясни – в началото ан 90-те години почти цялата икономика на страната работи с тази енергийна суровина. Луканов смята ,че доставката на природен газ, която прави България на 100% зависима от „Газпром”, е стратегическата насока за влияние. И това тогава е наистина така-който държи кранчето с газ, той на практика управлява икономиката ни. Затова неговите усилия са насочени в тази посока – игрите около „Топ енерджи”, близките контакти с Рем Вяхирев, всемогъщия шеф на руската компания и идеята чрез доставките на газ да се държи страната в зависимост са правилни стратегии.
И Овчаров защитава руски интереси, но в атомната енергетика. През 90-те години обаче потреблението на ток от промишлеността е в пъти по-голямо от потреблението на домакинствата, а предприятията са далеч по-зависими от доставката на природен газ, отколкото на ток. Така че секторът на дългия инкасатор още не е решаващ за контрола върху страната и затова той стои, по-скоро държат го настрана от големите игри.
Но страната се променя, реалностите в икономиката – също и през 1996 година избухва с пълна сила скандалът между Андрей Луканов и Жан Виденов, соцлидерът, който по това време става премиер. За този скандал е писано много, някои смятат именно това за основна причина Луканов да бъде премахнат физически, но всичко си остава в сферата на слуховете. За нашия герой обаче именно Виденов става човекът, на когото залага – в най-смутните и икономически трагични времена на държавата ни от началоло на прехода 1996-1997 Овчаров става министър на енергетиката и енергийните ресурси в парвителството на БСП. Самото издигане на зам.-шефа на Комитета по енергетика до министерското кресло вече говори за промяна в идеите на „сивия сектор” в енергетиката - постепенно електричеството става много по-важно и решаващо за реализирането на огромни спекулативни пари от природния газ. Така Овчаров излиза на полето като коз срещу Лукановите идеи и смъртта на последния дава отговор на въпроса накъде ще се развива срастването между държавата и частните интереси в енергетиката - в производството на ток.
Бързият колапс на банките и слизането на Виденов от политическата сцена обаче прекъсват, но не прекратяват този процес. Овчаров за втори път предприема познатия маньовър – снишава се и изчаква да мине управлението на Иван Костов, когато в енергетиката се решава въпроса за собствеността върху най-големия нефтопреработвателен завод на Балканите – „Нефтохим” Бургас. Времето на втората АЕЦ все още не е дошло, конюктурата не е благоприятна за това, но че наближава, е ясно както на посветените, така и на обикновените хора у нас, тъй като икономиката ни преживява втората вълна на приватизация, след Виденовата, а резултатът е един и същ – масово фалиране на предприятия, приватизирани от прословутите РМД-та. Това свежда потреблението на енергоресурси от обезкръвената и намаляваща икономика на страната до нива, по-малки от потреблението на домакинствата и бита. Времето на Румен Овчаров и неговата втора АЕЦ идва.
Началото на възхода на Румен Овчаров като безспорен лидер на енергийните бизнес интереси започва с идването на власт на Симеон Сакскобурготски. Как става така ,че именно тогава се събужда за нов живот проектът „Белене” е неизвестно на широката публика. Но е факт – ще строим централата, казва премиерът-цар и дава зелена светлина на проект, който вероятно е основната задача и мечта на Румен Овчаров. Той вече е готов за ролята си – издига се до заместник партиен шеф в БСП, несменяем депутат е в Народното събрание, където работи в направление икономика и енергетика. Че дърпа конците зад кулисите на правителството в тази сфера е повече от ясно. Идеите му за проекта „Белене” постепенно се прокарват в общественото пространство на фона на заклинания и пропагандни твърдения от типа „ ако нямаме втора АЕЦ, токът през 2020 година ще е в пъти по-скъп” или „ с втората АЕЦ България ще стане енергиен център на Балканите”. В ПР акцията си Овчаров разчита и на президента Първанов, който защитава интересите, къоито защитава и Овчаров- ядреното лоби в Русия иска да влезе в една страна, която се очаква да стане член на евроструктурите.
На върха
Апогеят на развитието на Румен Овчаров в енергетиката е периода, в който той е министър в браншовото ведомство при премиер Сергей Станишев – 2005-2007 година. В тези години той прави най-важната и решаваща крачка – еднолично определя кой ще строи бъдещата атомна мощност. Обявеният търг за това е спечелен от „Атомстройекспорт”. В официално съобщение от 2006 г. се казва: На 1 февруари 2006 година в 14 часа се състоя предаването на тръжната документация на ЗАО „Атомстройекспорт” на тръжния комитет на Националната електрическа компания на България за проектиране, строителство, пуско-наладка и въвеждане в експлоатация на атомна централа „Белене”.
Документите се оказват толкова убедителни за тръжната комисия, че руската компания печели в битка срещу европейски енергийни компани. Ето и стъпките, които предхождат и осигуряват решението на Овчаров за втората атомна централа накратко:
2005 г. :
Февруари - НЕК избира консорциум между "Делойт Сентръл Юръп Лимитед" и "Нортън Роуз" за финансов консултант.
Април - прието второ решение No260 за изграждане на АЕЦ с 2000 MW7
Май - НЕК обявява търг за два леководни реактора, но само от типа ВВЕР.
2006 г.:
Февруари - получени предложения на руски и чешки консорциума.
Октомври - НЕК обявява, че “Атомстройекспорт” е победител. Ще се изграждат
два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW,
“Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на НЕК.
Ноември - НЕК обявява, че търси партньори за износ на електроенергия от АЕЦ
“Белене”, кандидати не се появяват.
Декември - НЕК ще има 49 % в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор.
2007 г.:
Януари - НЕК обявява търг за заем от 250 млн евро.
Февруари - България уведомява ЕК за намерението си да изгражда АЕЦ “Белене”.
Май – НЕК обявява търг за стратегически инвеститор.
Октомври – в бюджета за 2008 г. се залагат 600 млн евро.
Декември - ЕК обявява положително становище за строежа на централата.
И голямото харчене започва. Парите потичат като река към участниците в поректа, 100% от които са или доверени на Румен Овчаров родни компании, или представители на онези среди в руската енергетика, които очевидно много държат на българския енергиен бос, научен от тях в Москва през вече далечните 1979-1985 година какво е това АЕЦ и кой са хората, на които трябва да държи.
От този период има много интересни истории за овчарови намерения, мисли и идеи. Повечето обаче се разпространяват апокрифно, защотко е немислимо да се опълчиш срещу всемогъщия в този период министър. Все пак изтичат някои нещица, които говорят какви са идеите на поректа „Белене” и лично на неговия ментор. Така например се разказва, как в тесен кръг със сътрудници и съмишленици Румен Овчаров е обсъждал вариантите за евентуално понижаване цените на тока на фона на намаляващо потребление и достатъчно евтина енергия, произвеждана от „Козлодуй”. Тогава се промъква плахото предложение да се свалят, наистина с малко цените и това да се използва като политически ефект за увеличаване популярността на соцуправлението. Овчаров обаче е категоричен - тъкмо научихме българите, че токът може само да поскъпва и те трябва чинно да си плащат сметките и вие сега искате да им показваме нещо друго – не е възпитателно. Токът само ще поскъпва, защото в сметката на потребителите, които вече преобладаващо са домакинствата и бита, вече влиза и сметката за „Белене”, а тя никак не е малка.
Ето какво пишат медиите на 15.03.2006 г.
"Малката дъщеря на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще стане днес кръстница на първия тунел от хидроенергийния обект "Цанков камък". Точно в 11,30 часа на пътя Михалково-Лясково ще бъде взривен първият пробив на бъдещия тунел "Теодора". В сценария на организираното тържество е включена специална точка - представяне на тунелната кръстница, и след това взривяване на Портал Север от тунел "Теодора".
Така по-малката дъщеря на вицепремиера Овчаров също влиза в светските хроники. Наскоро голямата - Яна, откри с баща си Виенския бал."
По това време проектът е изчислен на 220 млн евро. В самото начало пък е трябвало да струва 250 млн, но лева. През 2007 г. цената на язовира плюс 22 км шосе е общо 379 млн. евро. Това са 741 млн. лева. А когато през 2010 г. беше инсталирана и ВЕЦ с мощност 82 мегавата, общата цена отхвръкна на 434 млн. евро, или 848 млн. лева. Но позлатяването не спряло и през 2010 г обектът вече ни е тежал с цена 960 млн. лв.
През 2007 година работата на енергийния министър на Станишев и човек номер едно на руските интереси в сектора у нас става обект на радиограма на американското посолство, която имаме благодарение на теча от Уйкилийкс. В нея дословно се казва:
"Овчаров е загадъчна и противоречива фигура - свързана с корупцията и руските енергийни интереси, но също е и за по-либерална икономическа политика, за разлика от много от неговите колеги социалисти. Той има политическите и умствени сподобности да подбира най-добрите играчи на масата, но е предпазлив и потаен. В лични срещи, лице в лице, той може да бъде едновременно и очарователeн и отблъскващ. Притесненията ни за тъмната страна на Овчаров са достатъчно основателни, за да сме против провеждането на срещи с неговите колеги на същото ниво в кабинета.
"Конфликт на интереси " ще бъде най-мекия начин да се опишат отношенията му с частния сектор - и руския и българския,.
Въпреки това, за разлика от някои други министри в това правителство, ние нямаме доклади за участието на Овчаров в корупция, пряко засягаща американски компании. В определена степен той е облагодетелстван лично от позицията си в правителството и изглежда, че това е най-вече заради топлите му отношения с различни руски енергийни интереси и български посредници, участващи заедно в сключването на големи сделки”.
Надолу
Тогава обаче срещу Р.Овч. се надига вълна от засегнати, политици, икономически структури, вероятно и чужди икономически интереси. Следват бързи действия.
През 2006 г. Овчаров е замесен в аферата с "Топлофикация-София" за източване на дружеството, първо защото като министър има свои представители в управлението, и второ, след като в медиите е публикувано писмо от обвиняемия бивш директор на "Топлофикация" Валентин Димитров, в което той търси помощ от „Р. Овч.“
В началото на май 2007 г. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров обявява пред медиите, че Овчаров го заплашва чрез посредници заради разследване на опит за скрита приватизация на "Булгартабак холдинг". Александров пък е обвинен, че е лобирал за частни интереси в „Булгартабак“, Държавния резерв и хазарта. В последствие министър-председателят Сергей Станишев уволнява двамата заместник-министри, замесени в скандала - на икономиката Корнелия Нинова и на бедствията и авариите Делян Пеевски. На 5 май 2007 г. Румен Овчаров подава оставка и излиза в отпуск.
След това Овчаров отново е депутат в 40-то НС. Председател е на Комисията по бюджет и финанси, член е на Комисията по енергетика.
Овчаров е изпълнил това, за което е бил отгледан като политик и държавник, втора атомна централа има, поне на хартия и договор, неговите приятели и крепители временно го изоставят. Но както се вижда, дават му време да се съвземе в Народното събрание и да продължи да дърпа конците в енергетиката, макар и вече извън светлината на прожекторите.
Кариерата на братът масон, който отговаря за енергетиката обаче тръгва надолу. Дали е сбъркал нещо при изпълнение на указанията и при защита интересите на силните хора в руската енергетика или у нас друго лоби взема връх, не е ясно. Вижда се само как на мястото на доскорошния любимец на Русия в енергетиката се появяват други – вероятно под натиска на Сергей Станишев, новия лидер на БСП, който не иска да има нищо общо с компрометирани и изиграли ролята си политици. Овчаров постепенно е изтикан, а преди последните избори изпада от листите за депутати.
Ракетата „Фронтиер”
Но да не жалим толкова много за временния неуспех. Неговите връзки с друг възпитаник на московския ВУЗ - Красимир Георгиев – вероятно са подплатили добре финансовото му състояние. Едно от станалите модерни през последните години СРС-та показва част от айсберга, наречен „Фронтиер”, както и тясното взаимодействие на Овчаров с тази фирма. Данните са от справката на записите, направени от службите:
Предмет на обсъжданията е възможността още преди началото на 2007 г. паралелно с прекия договор за строителство на АЕЦ „Белене” да бъде сключен и договор за доставка на горива за атомната електроцентрала. Целта е доставката да бъде поверена на руска фирма. От разговорите е ясно, че тези въпроси са обсъждани и съгласувани с Румен Овчаров. В разговор с Виталий (не се уточнява кой е този човек) Красимир Георгиев му казва да изчака датата 20 октомври, последната среща на върха на ЕС, след което той ще активира министъра по някакъв начин да предприеме действия, които да допринесат за одобрението”.
В друг разговор с Виталий от 26 октомври 2006 г. Георгиев уточнява, че предния ден е имал срещи с Овчаров, който е помолил да съгласуват предварително проект за меморандум, тъй като му предстои среща с премиера, на която би искал да уточни коя позиция отпада и коя е договорена. Георгиев уточнява – по принцип двама души ще решават – Станишев и Овчаров. Георгиев споделя информация, която е държавна тайна – прието е решение, на 31-и обявяват "Атомстройекспорт" за победител в търга за АЕЦ „Белене”.
Според бизнесмени от енергетиката, фирмата „Фронтиер” е навсякъде, където играят големи пари - имоти, петролопроводи, магистрали, печатане на винетки, офсетни сделки за армията, приватизацията на „Булгартабак”.
Когато Георгиев е бил на партийна работа в Енергопроект, там е работил и Овчаров. Преди да стане министър, жената на Овчаров е била бизнес партньор на Красимир Георгиев и не е изключено, това партньорство чрез някоя „офшорка” още да продължава.
Очевидно Овчаров се чувства много обвързан и задължен на Геогиев, защото той жертва дори и министерския си пост, за да спаси олигарха от прокурори и съд.
“Фронтиер” е консултант по много сделки между държавата и частни фирми. Договорите са сключвани при различни правителства, но най-вече при това на „тройната коалиция” начело с БСП. „Фронтиер” почти винаги е от страната на частния интерес, а компанията се е специализирала в разработване на проекти, без да се занимава с управлението на активи. Второстепенната дейност възлагали на други фирми подбирани от Георгиев. Това е една от най-големите и най-мощни икономически групировки в България, с клонове и в чужбина.
Красимир Георгиев е съдружник с Георги Сотиров, управител на “Металконсулт БГ”, регистрирана на Бахамските острови. Техен партньор е и българския ерменец Едуард Манукян – канадски гражданин, който е съдружник и в дъщерни фирми като Frontier Enterprises – компания с клон в Мюнхен. Тя координира преноса на технологии от Изток към Запад на широк фронт – от телекомуникации до заводи.
Към групата принадлежи и Frontier Recycling Limited, съдружие на Simplified Solutions и Inolion – фонд за инвестиции, управляван от Credit Lyonnais. В групировката участва и SIPI Metals – корпорация в Чикаго, преработваща ценни метали.Офшорните фирми на Фронтиер са малко познати, но една част от тях се разкриха при аферата с Топлофикация София. Красимир Георгиев, състудента на Овчаров е не само учредител, основен акционер, но и неоспорим ръководител на групировката.
Какъв е интересът на бившия енергиен министър в гурпировката не е трудно да се отгатне. Това се вижда от най-значимите проекти на „Фронтиер” - комплекса “Марица – изток”; доставяне на ядреното гориво за “Козлодуй”; строеж на ски комплекс в Тетевенския Балкан; ВЕЦ “Цанков камък”; каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”. Фирмата е консултант и по сделките с “Ентърджи” и “Енел” в “Марица - Изток 3″. Двете компании са собственици на централата, срещу поети ангажименти за рехабилитация на блоковете за 600 млн. евро и с договор за дългосрочно изкупуване на електроенергията от НЕК на високи цени.
Както се вижда от тези факти, много пари минават през близката до Овчаров фирма. Но това, което не се вижда, е продължаващото влияние на бившия енергиен бос върху правителствата. Как иначе да си обясним и избора на една от създадените от Красимир Герогиев компании за разработване на терена Силистар в търсенето на нефт и газ. Медиите писаха през 2011 година, че решението за това е одобрено от Министерския съвет. Спечелилата компания е съсобственост на сочения в медиите като близък приятел на бившия енергиен министър Румен Овчаров и шеф на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев. Към момента Георгиев не фигурира в ръководството на "Фронтиер", а единствено в "Фронтиер адвайзърс", показва справка в ДАКСИ.
Някои дори свързаха падането на правителството на ГЕРБ с намерението му да отнеме лиценза на същата тази фирма „Ледербел”. Не че енергийната мафия няма пари и възможности да свали всяко правителство на България, ако не й играе по свирката, но това така остана недоказано. Фактите обаче са красноречиви – протестите тръгнаха от едни неочаквано високи сметки за ток, които взривиха общественото недоволство. Ако държиш някои лостове в ЕРП-тата, какво пречи да ги задействащ в удобния момент, се питат хора, запознати със ситуацията.
Но и без да му приписваме толкова сила и мощ, Румен Овчаров си остава номер едно в родната енергетика. Рано или късно той ще се върне на бял кон в управлението, твърдят негови приближени. Освен ако конюктурата не промени отново приоритетите на неговите покровители или не се появи нов кандидат да ги представлява у нас.
Оказва се, че той е крупен контрабандист от близкото мафиотско минало на България. Кандидатът за Кмет е държал години наред добре разработен канал за нелегален внос у нас на сухо мляко от Молдова и ОНД през Дунав мост. Публикации за това вече се появиха в някои национални медии. Заради тази си престъпна дейност Николов е осъден с присъда на Бургаския районен съд и дори в момента срещу неговата Еднолична фирма “Бове – 1” има действащи следствени дела и прокурорски преписки. Николов е разкрит от Митническите власти да представя подправени фактури и да подменя истинските. Във въпросните фактури има различни доставчици и различни фирмени адреси на “Бове – 1”, нито един от които действителния по съдебно решение. Така той е укривал десетки хиляди килограми сухо мляко, което е вкарвал с ТИР-ове през Дунав мост. Заради престъпленията срещу Николов са съставени Митнически Актове, Наказателни постановления, Съдебни решения и Изпълнителни дела от Агенцията за държавни вземания за принудително събиране на сумите, с които е ощетил държавния бюджет. “Уикенд” разполага с документи, доказващи, че Кандидат – Кметът е измамил държавата с над половин милион лева, което за момента на престъплението са били страшно много пари. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище. Добре покриван като Областен Председател на СДС, докато бе в управление, и настоящ водач на синята листа в Общинския съвет на Бургас, един изпечен стопански престъпник /признат от съда/ застава зад друг актуален политически чадър, за да се спаси от заслуженото наказание, което трябва да понесе за престъпленията си.. Ако разбира се България беше нормална законова държава по европейски стандарти и корупцията в страната не превръщаше вчерашните престъпници в настоящи управници, с власт да се разпореждат със съдбите на милионите българи.
Кажете какво е качеството на строителните материали , които се използват за обновяването на сградите ?
Кой осъществява строителен контрол ?
Господата строители и техните ръководители да са чували за предпазни мрежи , каски , парапети , обезопасяване на строителни обекти ?
Деветдесет процента от тъй наречените майстори не са и помирисвали строителен обект . Справка - блоковете започващи с 4 на първите две спирки в Меден Рудник и зад тях.
от
ЗИМАТА на ЖАН ВИДЕНОВ
Аз имам и съхранявам систематични дневникови записки от този период, когато започна хиперинфлацията. Вероятно, когато ги подготвя, ще ги публикувам и тук, и в отделна книга.
Но тази вечер ми попадна пред очите едно малко листче, което съм сложил в един том от дневниците на Кирил Христов, съдържанието на което ще възпроизведа тук.
За всеки случай ще кажа предварително, че тогава съм бил старши научен сътрудник в Института за философски изследвания в БАН, доктор на науките, ръководител на катедра, член на Научния съвет, временно изпълняващ длъжността директор...
И така.........
"30.12.1996 г. 1 долар е равен на 450 лева.
На 18 февруари 1997 година съм взел 10.000 лева заплата. А НА 6 ФЕВРУАРИ ДОЛАРЪТ Е ИГРАЛ ОТ 600 ЛЕВА ДО 830 ЛЕВА...
На 21 февруари съм взел и аванс - 10.000 лева.
На 27 февруари съм взел 27.000 лева аванс.
На 20 март съм взел 15.000 лева аванс.
Цените са следните:
1 килограм свинско месо - 3.000 лева.
1 кгр. ориз и захар - по 1.500-2.000 лева;
1 хляб "Добруджа" от 800 грама - 200 лева;
1 пакет цигари "Арда" - 250 лева; "Мелник" - 300-350 лева..."
Да, ще систематизирам и ще публикувам дневниците си, народът май пак не разбира какво значи социалисти да го управляват по време на криза...
Премиерът Бойко Борисов нападна бТВ в ефира на телевизията в четвърътк сутринта и заяви, че са критични към него, защото “не е позволил на Слави Трифонов да строи в градинката пред Японския хотел“ (бел. ред. “Кемпински Зографски“).
Борисов не за първи път обяснява публично отношенията си с водещия Слави Трифонов. През януари 2010 година премиерът заяви, че Трифонов му е поискал 50% влияние в ГЕРБ, но телевизионният водещ отрече.
Още тогава Борисов загатна, че е“ отказал на Трифонов да се отреди терен за строителство на място, което по градоустройствен план е предвидено за друго“, но не посочи детайли.
Така описват политическата реалност известни шоумени от Би Ти Ви, колеги на учиндолския тв водещ.
По техни данни кандидатът на БСП за президент е марионетка в ръцете на Трифонов и още от самото начало на кампанията си координира всяко свое действие, изказване или публична проява с него.
„Корнелия заложи на генерала, след като Слави пое ангажимент да помага. Ако някой зададе въпроса КОЙ всъщност предложи Румен Радев, отговорът няма да е Георги Първанов, Михо Михов или Корнелия Нинова, а Слави Трифонов“, поясняват от Би Ти Ви.
По техни данни на предстоящия си безплатен концерт на Орлов мост Дългия щял да призове феновете си да гласуват за левия кандидат. Това ще се случи няколко дни преди изборния ден на 6 ноември.
„Слави и Радев се срещат дискретно и обсъждат актуалните теми и общата си стратегия. Срещите се провеждат в закътани вили в покрайнините на София. Слави пристига дегизиран, без кортеж и охрана. Съзнава, че ако бъде разпознат, публичният скандал ще е страховит“, разкриват детайли служители на електронната медия.
Според тях Трифонов и Радев имат обща цел – свалянето на кабинета, дискредитирането на Бойко Борисов и изхвърлянето му от властта. Схемата предвижда през пролетта на 2017 г. да се проведат извънредни парламентарни избори, вече под контрола на новоизбрания президент и със служебно правителство, съставено от него. През този период Трифонов възнамерявал да основе дългоочакваната си партия, зад която прозират финансови инжекции на банкера Цветан Василев, и с въпросната партия да участва на изборите.
„Ще има реваншизъм, Слави е безкрайно отмъстителен. А когато Слави основе партията си, Румен Радев набързо ще предаде подкрепилата го БСП и ще започне да обслужва новия си приятел“, допускат посветени в чалга-заверата.
Както е известно, шоуменът и бившият генерал са близки още от 2008 г., когато Радев гостува в „Шоуто на Слави“ и проля горчиви сълзи за състоянието на родната армия. Преди това военният уреди Трифонов да пилотира изтребител F-16.
Малко хора обичат да се връщат към това време, но преди около 20 години .. България премина през така наречената Виденова зима, която остави страната напълно опустошена. Кризата, в която ни вкара тогава управлението на БСП, доведе до близо 50-процентен спад на реалните заплати и близо 60-процентен спад на реалните пенсии спрямо годината преди Жан Виденов да дойде на власт. Коефициентът на заетост в края на мандата на БСП беше 44.43 процента в сравнение например с 49.59 процента през 2014 г. (което ще рече, че много повече хора в трудоспособна възраст нямат работа през 1997 г., отколкото днес), а доходът на българските граждани достига до най-ниската точка в историята си по отношение на средния за света.
По данни на НСИ средномесечната работна заплата през 1997 г. се равнява на почти 128 лв. в днешни пари (като в първите месеци на годината е много по-ниска и достига до нещо като 10-15 долара). Минималната работна заплата, когато хиперинфлацията се успокоява е равностойна на под 30 лв. днес (при по-висок курс на долара тогава), а до края на годината става 45 лв. Самата хиперинфлация „изяжда“ спестяванията на българските граждани и ефективно ги връща с десетилетия назад.
Такава е равносметката от на практика четвъртия фалит, до който докарва България БКП/БСП от 1960 г. насам, и не е никак учудващо, че левите „журналисти“ никак не обичат да си спомнят за нея. Това, което искрено ме изненадва обаче, е безскрупулният опит на един от тях – нашия любимец Александър Симов – така да извърти историята, че някак си да пропусне виденовия фалит (а и предишния фалит на БКП преди него), при това напук на факта, че повечето му читатели хем би трябвало да ги го спомнят добре, хем не са чак толкова тъпи, че да се оставят да ги водят за носа по такъв плосък начин.
Още в първия параграф на статията си Симов например заявява, че „[в настоящия момент] българите са по-бедни, изолирани и отчаяни, отколкото когато и да било преди в историята“. Наистина? Фактът, че минималната работна заплата днес е три пъти по-висока от средната работна заплата в края на управлението на Жан Виденов би трябвало да ни казва също толкова категорично колко вярно е твърдението, че сме по-бедни от всякога, колкото и този, че реалната пенсия днес също надхвърля над три пъти тази от онова време.
Що се отнася до отчаянието, при все че бях още малък, аз много добре помня до какво състояние доведе БСП българските граждани през 1997 г. и, докато то можеше да съвсем точно да бъде определено като „отчаяние“, това съвсем не може да се каже за състоянието на сънародниците ми в момента. (А не мога да не добавя, че единствените случаи в най-новата ни история, в които българските граждани се вбесяват на управниците ни дотолкова, че да протестират с месеци срещу тях, някак все се случват по време на мандатите на БСП.)
Разбира се, Симов и колегите му са напълно прави, когато твърдят, че българските граждани живеят по-зле от останалите граждани на ЕС. Любопитно е обаче как винаги пропускат да добавят: 1.) че това се случва въпреки относително приличното развитие през голяма част от последните 18 години (само по себе си постижение на фона на политическия ни елит и вляво, и „вдясно“), започнало след безпрецедентната в най-новата ни история катастрофа, до която ни доведе тяхната собствена партия; и 2.) че всички по-богати държави от нашата, на практика без изключение, имат по-добре развити пазарни икономики от нея, така че по всяка вероятност не наличието на „твърде много пазар“ ни прави (относително) бедни, а точно фактът, че той не играе достатъчно голяма роля в стопанството ни.
Не знам за кого е предназначена елементарната пропаганда на Симов и дали сред собствените му фенове има чак такива идиоти, които да ѝ се вържат, но знам, че тънката и вероятно все по-невидима за много „журналисти“ вляво разлика между достойната журналистика и тази по Гьобелс е, че първата изисква поне коректно представяне на фактите, независимо от идеологическите пристрастия на авторите си.
Малкият син на един от най- скандалните министри от тройната коалиция – Асен Гагаузов, се сдоби с втори апартамент в Дубай. Чадото на бившия регионален министър, Павлин, усвоява със замах татковите „спестявания” от времето, когато беше на власт.
Първият апартамент в Дубай бил закупен от бившия министър още през 2006, година след като е седнал вече на държавната софра. По- късно обаче, навярно под страх от съдебно преследване, Гагаузов прехвърля най- скъпият си имот на малкия си син Павлин.
Синковецът, който открито парадира по столични чалготеки с огромното си богатство, осигурено от баща му, успешно защитава семейната чест. По времето, когато баща му е министър, Павлин влиза в бизнеса с инертни материали. За нула време успява да удвои семейните капитали, разбира се, не без контактите на влиятелния си баща.
Съдбата на младия Гагаузов е сходна с тази на децата на голяма част от бившите министри в тройната коалиция. Конкурентката на Асен Гагаузов по връткане на далавери, Емилия Масларова, също подсигурява двамата си сина, че и техните внуци. Иво Масларов и
Константин Радонов през 2007 започват ударно да изкупуват имоти в София . Наследникът на Емел Етем също беше уличен в крупни злоупотреби с източване на ДДС от държавата през частната му фирма.
Не трябва да се забравя и приноса на Сергей Станишев към подобряване финансовото състояние на роднините му. Бившият премиер не веднъж е помагал на брат си Георгий, който е архитект, в развиване на бизнес начинания. Братът на Станишев успя да се сдобие с разрешително за изграждане на курортно селище в Кара дере, защитена територия включена в Натура
Случаят с намерените в Костинброд 350 хиляди надпечатани „фалшиви” бюлетини, които прокуратурата, послушните медии и заинтересованите партии обявиха за едва ли не държавен преврат и фалшификация на изборите от страна на управляващата партия много напомня на българската поговорка „Крадецът вика: Дръжте крадеца!”
С повече от три месеца закъснение прокуратурата най-сетне посочи виновен за т.нар. "костинбродска афера", гръмнала точно в деня за размисъл пред парламентарния вот.
Но кой е посочен за обвиняем? Нали на 11.05.2013 г. бе обявено от прокуратурата, че е „пресечен опит за гигантска фалшификация на изборните резултати”? Нали това беше „опит за „държавен преврат от управляващата партия?”, както твърдяха от левите до десните и от социалистическите до националсоциалистическите медии? (Сещам се, че за същото бе обвинявано и правителството на Филип Димитров от новите, уж „независими” и „свободни” медии през далечната 1992 г.! Представяте ли си – правителство да направи държавен преврат срещу … себе си!)
И така обвиняем се оказа бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков, който по закон е отговорен за процеса по отпечатването на бюлетини. Той ще бъде съден за неизпълнение на служебните си задължения.
Така завърши успешно политическата поръчка, изпълнена блестящо от „независимата” прокуратура. Тя обаче доведе не до "чудовищен преврат на престъпниците от ГЕРБ" чрез "нечувана и огромна фалшификация на изборните резултати", както твърдяха БСП, ДПС и финансираните от олигархията медии, а до точно обратното!
До парламентарно мнозинство и правителство на „загубилите” изборите партии - БСП и ДПС със „златния глас на уж „антикомунистическата” , „антитурска” и „крайнодясна” партия „Атака”.
Още когато гръмна Костинбродската афера, от нея вонеше ужасно. Но вонята усетихме изглежда само малцина социолози и политолози. Тогава ни обвиниха, че сме станали от независими изследователи – „гербери” и „тиквеници”. И най-жалкото е, че това твърдяха нашите уж „демократични” приятели – и „отляво”, и „отдясно”.
И вместо тогава прокуратурата „да си свърши работата” без да предизвиква медийна сензация и в нечий партиен интерес, сега се оказа, че всички т.нар. „доказателства” за преврат и фалшификации са „кьорфишек” и обвиняем се оказа не набедената бивша управлявала партия, а някакъв немарлив чиновник, който не наблюдавал процеса! (Ами как да го наблюдава, нали опитът за фалшификация е бил „пресечен навреме” ? Защо ДАНС не изчака да проследи къде (изчезнали яко дим впоследствие!) „камиони с двойни дъна” ще отнесат „фалшивите бюлетини”? Може би в секциите в Занзибар и Папуа-Нова Гвинея?
Технология на манипулацията за промяна на изборните резултати
За да манипулираш успешно изборните резултати са ти необходими три неща:
Организиране на мръсна предизборна кампания в стил „Всички срещу управляващата партия” с удари под кръста, набеждаване на политическия противник, нагнетяване на политическо напрежение и медийна истерия.
Контрол над най-важните в случая държавни институции – за България това са прокуратурата и ДАНС.
Контрол над повечето „независими медии” . Но за „по-автентично” нагнетяване на медийна истерия използване на избрана електронна медия, за която се знае, че уж служи на политическия ти противник. И съответно повратлива журналистическа „звезда”, която начаса сменя „резбата”.
Така успехът на манипулацията е гарантиран. Някои анализатори твърдят, че това бил само медиен, но не и изборен преврат. Напротив! Това бе преди всичко изборен преврат, който доведе до драматично съотношение на силите в Народното събрание! Защото в резултат на Костинбродската манипулация бяха решително изкривени изборните резултати!
Според данни на Алфа Рисърч 11% от избирателите са променили нагласите си как да гласуват в резултат на Костинбродската афера. Някои от тях са гласували за друга, от предварително набелязаната партия, а повечето изобщо не са отишли да гласуват. Според Цветозар Томов (по данни от неговия екзит пол) промяна в нагласите е имало на между 3 и 3.5% от гласувалите. Но Костинбродската афера имаше за цел не толкова да принуди избирателите да гласуват за БСП, вместо за ГЕРБ, колкото да отврати колкото се може повече гласоподаватели от дясноцентристкия спектър да не отидат да гласуват за ГЕРБ! Предизборната агитация против ГЕРБ в деня за размисъл е нарушение на закона, просто защото не само агитацията за някоя партия, а агитацията по принцип е забранена в деня за размисъл! Защото агитацията против е не по-малко агитация, отколкото агитацията за! Но това нашият Конституционен съд няма как да го разбере...
И ако „само” 3- 3.5% от гласувалите са променили своя вот, това е незначителна част от онези, които са били отвратени от ставащото и изобщо не са отишли до избирателните урни. Каквато бе и целта на операцията. А това са най-вероятно между 6% и 8% от всички избиратели. С други думи става дума за не по-малко от 200-250 000 избиратели!
И това не са предимно избиратели на БСП и ДПС, които гласуват като войници, а избиратели от „меката периферия” на ГЕРБ и дясноцентристките партии. Така в резултат на манипулацията чрез Костинбордската афера, както и на цялостната мръсна предизборна кампания по мои изчисления ГЕРБ загубиха най-малко 60-80 000 гласа и поне 5-6 мандата. БСП получи „бонус” от най-малко 50-60 000 гласа и поне 4-5 допълнителни мандата. Но най-печеливши се оказаха националистическите партии, които в резултат на мръсната предизборна кампания удвоиха и дори утроиха очакваните за тях гласове.
Обвиненията с днешна дата на прокуратурата само потвърждава подозренията, че цялата афера е съшита с бели конци от заинтересованите партии БСП, ДПС и „Атака”.
Още повече, че Прокуратурата и ДАНС все още не са дали отговор на въпросите:
Откъде Мая Манолова е получила информация за печатницата?
- Кой е съобщил за нередности в печатницата Мултипринт?
- След колко време Манолова е подала сигнала?
- Кой е отговорен за изтичане на информация от прокуратурата?
- Кой е отговорен за разсекретяването на акцията и за появяването й в точно определена медия?
- Разпитан ли е журналистът раздул „новината”?
- Кои аргументи накараха председателите на трите управляващи партии – БСП, ДПС и „Атака”, да предприемат недопустимото нарушаване на закона в деня на размисъл?
-Разпитана ли е Мая Манолова?
- Разпитан ли е Лютви Местан, който твърдеше че се извършва държавен преврат?
- Най-накрая разпитан ли е Сергей Станишев, който на среднощен пленум на партията си призна, че ако не е била Костинбродската афера, БСП е нямало да може да състави правителство?!
БСП, ДПС и „Атака” след тези благоприятни за тях изборни резултати пак щяха да имат повече гласове от ГЕРБ. Защото ГЕРБ бе попаднал в (само)изолация и нямаше как да състави ново правителство на малцинството. ГЕРБ щеше да е в опозиция, дори да не бе Костинбродската манипулация. Но тогава БСП и ДПС със сигурност щяха да имат по-малко гласове от ГЕРБ и Атака. Те пак щяха да се съюзят с националистите, защото както информираната прекалено много добре за България руска преса писа още преди да са ясни резултатите от вота „това са три русофилски партии и те ще съставят следващото правителство”. Просто защото „..за Русия е много важен проектът „Белене”...
Но тогава тази „необичайна и неочаквана” червено-кафява коалиция трябваше да се оформи официално, а не зад кулисите, а това за проруската олигархия никак, ама никак нямаше да е изгодно. А и от ПЕС щяха да реагират много неприятно към злополучния си председател...
Така или иначе манипулацията сполучи и не дава никакъв повод за оптимизъм - защото власт, дошла с измама, може да си отиде само с кръв.
Всички блокове трябва да ги направят, че да изглежда още по-добре града.
Субсидията за НДСО
Партията на Илия Киров Национално движение за спасение на отечеството (НДСО) е получила държавната субсидия като мандатоносител в предишното 40-то Народно събрание в коалиция "Национално обединение Атака". Коалицията е регистрирана в ЦИК за парламентарни избори през 2005 г. Другият мандатоносител е партията "БНПП". Предишен одит на Сметната палата установи, че
председателят на НДСО Илия Киров е наел с парите от държавната субсидия апартамент за офис от жена си. Освен това Киров е купил бойлер, телевизор и офис техника с държавни пари, като освен това е давал заплата на себе си за дежурство в "партийния офис".
Скандалните телевизионни клипове "Гласуваш за Бойко, получаваш Костов", които агитираха да не се гласува за ГЕРБ преди изборите за европейски и национален парламент, са били платени с пари на българския данъкоплатец. Това стана ясно от доклад на Сметната палата, която по закон има задължението да проверява отчетите на партиите.
Автор на скандалните клипове беше партия "Нова зора" с лидер Минчо Минчев, която беше един от сателитите на БСП и участник в "Коалиция за България". Тогава Минчев твърдеше пред медиите, че рекламните клипове са изготвени безвъзмездно от симпатизанти на партията.
Проверката на Сметната палата е показала, че за изработването на клиповете в периода 8-16 май 2009 г. са били похарчени 221 627 лева, които не са включени в отчета на "Коалиция за България". Рекламната кампания е била финансирана със средства на друга малко известна партия - ПП "НДСО" (Национално движение за спасение на отечеството), които тя е получила от държавата като субсидия. Това е едно от многото "ментета" на НДСВ, които се пръкнаха след завръщането на Симеон Сакскобургготски в политиката. Партията е регистрирана през 2003 г. с лидер Илия Киров.
Цялата рекламна кампания в полза на "Нова зора" е струвала 463 863 лева. По този начин предизборната кампания на "Коалиция за България" е била подпомогната с почти половин милион лева, които не са включени в отчета на коалицията. Пред Сметната палата лидерът на "Нова зора" Минчо Минчев обяснил, че изразходваните средства не са включени в отчета на коалиция, защото са за реклама "за излизане на партията от състояние на анонимност и нейното популяризиране в страната".
Сметната палата обаче смята, че приемането на дарение от юридическо лице е нарушение на закона за политическите партии. "Проведената рекламна кампания от ПП "НДСО" е извършена в полза на ПП "Нова зора", участник в "Коалиция за България", което е скрита форма на финансиране на предизборната кампания на коалицията", пише в доклада на Сметната палата.
Концертът се проведе на 10 метра от нас. Чудя се първо, кой нареди сцената да е на самото Цариградско, а не на бул. "Евлоги Георгиев", както се прави по принцип. Второ, кой допусна политическо мероприятие да става нощем - това се прави денем, да се видят лицата на хората, които се представят и които присъстват. Така е нормално, щом е концерт с митинг. А в този случай хората бяха скрити от тъмнината", възмущава се режисьорът.
Със съпругата му не желаели да слушат концерта и излезли от дома си, за да прекарат няколко часа другаде, но каква била изненадата им когато решили да се приберат. "Тълпите бяха проникнали в двора ни, бяха смазали оградите на три сгради, бяха разбили входната ни врата и се бяха покатерили по терасите ни", потресен е Гелинов, който търси Слави Трифонов да дойде и да си плати щетите.
Аз съм пенсионер със 160 лева, а вчера платих 50 лева за ремонта на вратата, разказва потърпевшият.
Изумихме се със съпругата ми, че полицията стоеше отстрани и не си мръдна пръста да изгони тези 300 души, които бяха нахлули в двора ни. Половин час не можахме да се приберем вкъщи, стояхме и чакахме СДВР да събере сили и да изгони тълпата от дома ни, това се случи чак когато концертът свърши, но на никого от нахлулите фенове на Слави не бяха взети данните, тъй като не се знаело тойчно кой е безчинствал, възмутен е режисьорът. Според него полицията се бояла да пусне множеството на тротоара, тъй като имало опасност от сблъсъци.
Младежите бяха пияни, дори не осъзнаваха, че са нахлули в частна собственост. Вчера жена ми събра над 100 фаса от двора ни, бяха потрошили саксии, хвърляли кенчета, малки бутилки от алкохол и боклуци, казва потърпевшият.
Нападнатата сграда е на гърба на емблематичното здание "Царевецъ", а почитателите на Слави са нахлули откъм ул. "Иван Асен" II. Пораженията са по кооперациите с номера 1,3 и 5.
Полицията гледаше как разбиват оградата ни, а ние подавахме сигнал след сигнал на тел. 112. Подали сме общо 11, докато при нас дойде първата полицейска група. Това стана в 9,30 часа. Очевидно се страхуват от Слави, смята кинорежисьорът, пострадал от безчинствата.
Не е нормално цяла нощ да подреждат сцена, не сме спали, след това цял ден да правят проби, после беше концертът, а след това цяла нощ разцвялаха сцената, това е голямо неудобство за нас, живеещите наоколо, допълва столичанинът. И иронизира: Вярно е, че ние, старите софиянци, сме втора ръка хора, а тези, които дойдоха от провинцията, са първа. Но нека сега първата категория дойдат и си поемат щетите, настоя пред ПИК Огнян Гелинов.
От кооперациите, чиито огради са съсипани, готвят открито писмо до кмета на София Йорданка Фандъкова и до Слави Трифонов, с което настояват щетите да им бъдат покрити и оградите ремонтирани.
Няколко жалби са подадени днес в Първо РПУ.
Слави Трифонов изтормози столичани, като се натресе и блокира центъра на града, за да привлече внимание, а не направи концерта си в зала или на друго открито място. Три дни столичани страдаха от мероприятието, а Трифонов дори ги измами, изпя 4 песни и се омете. Водещият едва успя да събере 10 хиляди, въпреки че амбицията му бе да напълни "Цариградско шосе" до Плиска.
Оказва се, че той е крупен контрабандист от близкото мафиотско минало на България. Кандидатът за Кмет е държал години наред добре разработен канал за нелегален внос у нас на сухо мляко от Молдова и ОНД през Дунав мост. Публикации за това вече се появиха в някои национални медии. Заради тази си престъпна дейност Николов е осъден с присъда на Бургаския районен съд и дори в момента срещу неговата Еднолична фирма “Бове – 1” има действащи следствени дела и прокурорски преписки. Николов е разкрит от Митническите власти да представя подправени фактури и да подменя истинските. Във въпросните фактури има различни доставчици и различни фирмени адреси на “Бове – 1”, нито един от които действителния по съдебно решение. Така той е укривал десетки хиляди килограми сухо мляко, което е вкарвал с ТИР-ове през Дунав мост. Заради престъпленията срещу Николов са съставени Митнически Актове, Наказателни постановления, Съдебни решения и Изпълнителни дела от Агенцията за държавни вземания за принудително събиране на сумите, с които е ощетил държавния бюджет. “Уикенд” разполага с документи, доказващи, че Кандидат – Кметът е измамил държавата с над половин милион лева, което за момента на престъплението са били страшно много пари. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище. Добре покриван като Областен Председател на СДС, докато бе в управление, и настоящ водач на синята листа в Общинския съвет на Бургас, един изпечен стопански престъпник /признат от съда/ застава зад друг актуален политически чадър, за да се спаси от заслуженото наказание, което трябва да понесе за престъпленията си.. Ако разбира се България беше нормална законова държава по европейски стандарти и корупцията в страната не превръщаше вчерашните престъпници в настоящи управници, с власт да се разпореждат със съдбите на милионите българи.
Сашо Диков пътувал до Бургас, за да си говори часове с Недялко Йорданов. Интервюто му бе пуснато на запис в предаването „Дикоff” по Нова телевизия. Който се е потресъл от видяното, да се подготви за още – щяло да има и втора „серия” – в следващото предаване на Диков.
От цялото интервю публиката трябваше да остане с усещането колко свирепо репресирана е фамилията на Недялко Йорданов и синовете му Асен Йорданов и Недялко Недялков от ДС.
В желанието си да пласира образа на сина си Недялко Недялков /издател на най – гнусните жълти издания в. Контра и в. Шок, по-късно издател и на в. Уикенд”, а сега на жълтата агенция Пик/ като „сериозен журналист”, Недялко Йорданов направи невъобразим гаф и призна онова, което иначе синът му Недялко Недялков отрича яростно.
В жалбата си срещу сайта АФЕРА същият син Недялко Недялков иска стотици хиляди левове от АФЕРА и журналистката Веселина Томова и заради това, че АФЕРА и Томова посочиха, че Недялко Недялков бе издател в сянка и ортак с Алексей Петров във в. „Галерия“.
„Директно съм посочен като един от създателите на вестник „Галерия”, което категорично не е вярно.”, пише в една от исковите си жалби Недялко Недялков.
Ето какво каза обаче бащата на Недялко Недялков – Недялко Йорданов в интервюто си за Сашо Диков:
„Н.Й.: Да си журналист в момента е много страшно. И двете ми момчета са се набутали в момента в най-врящия казан на това, което става наоколо.
С.Д.: Абе, сега хората сигурно ще си кажат, че единия, Асен май прави сериозна журналистика, ама другият с жълтурии си изкарваше хляба сума ти време…
Н.Й.: Какво значи жълтурии? Уикенд беше създаден в един гараж. Аз съм свидетел. Можеш ли да си представиш? Две момчета. Това беше някаква…, те бяха гениални момчета тогава. Две момчета от един гараж.
С.Д.: Абе, сума ти лъжи са изсписали…
Н.Й.: Ами сигурно… Ами те… Макар че бяха заедно, единият правеше едно, другият друго. Единият се занимаваше с жълтуриите, другият с друго…
НА НЕДЯЛКО ВЗРИВИХА РЕДАКЦИЯТА. ВЕСТНИК ГАЛЕРИЯ И ВЕСТНИК РЕТРО, КЪДЕТО АЗ ИМАХ СТАЯ. ТОЗИ ВЗРИВ ПРЕЗ НОЩТА ЩЕШЕ ДА УБИЕ МОМЧЕТО ТАМ… Недялко ми беше подарил, понеже знае, че любимият ми поет беше Кирил Христов, един много скъп портрет на Борис Денев, събирал пари да ми го купи, единственият автентичен портрет на Кирил Христов рисуван от натура. И осколките от бомбата пробиха на десетина места портрета и аз си го прибрах вкъщи, и не го давам за реставрация, като документ за това че в демократично време може да стане това.
Не знам дали знаеш, аз бях приятел с Бойко Борисов. И тогава написах едно писмо, защото той направи тогава изявление, че те сами са си взривили редакцията и викаха на разпит даже Недялко. И аз му написах едно писмо, защото това беше и дело на неговия министър Цветанов, и му написах, че докато този човек Цветанов е негов министър, той няма никакъв шанс. Тогава скъсахме връзките си, дипломатическите отношения. Той е бил тука, в тази стая, играли сме в 12 часа посред нощ тенис…”.
Какво излиза от думите на Недялко Йорданов?
- Че са взривили РЕДАКЦИЯТА НА НЕДЯЛКО. Синът. Въпреки че Недялко Недялков продължава да отрича изобщо, че има нещо общо с в. Галерия. Предполагаме, че никой няма да повярва на лакардиите в контра-аргумент, че някой е тръгнал да взривява пенсионерския вестник „Ретро”, и че заради това Недялко Йорданов се пъчи, че си пази портрет с осколки от взрива, за който синът му „събирал пари” да му го купи, ех…
- За издателските „умения” на Недялко Недялков в гнусните жълти вестници в. Контра и Шок и дума не обелва нито Сашо Диков, който зяпаше услужливо като дръжка на микрофон, нито бащата Недялко Йорданов. А в тях бяха оплюти отвратително почти всички известни лица на България. Но пък много мръснишки при описанието на създаването и правенето на в. Уикенд, поетът Недялко Йорданов разграничава писането на „жълтуриите” така – „единият пишеше жълтурии, другият – друго…”. Нали се сещате, че визираният „единият”, който пише жълтуриите не е синът му Недялко Недялков?! Така пласмента бе отровно нечистоплътен – издателят на „Уикенд” Мартин Радославов – жълтурестият, а пък Недялко Недялков, който бе осъден на три инстанции като клеветник – чистият като сълза – „гениален”.
- Докато в. Галерия е писал против властта на ГЕРБ, става ясно, че бащата на Недялко Недялков /”НА НЕДЯЛКО ВЗРИВИХА РЕДАКЦИЯТА”/ бил приятел на Бойко Борисов и даже играели тенис в 12 през нощта…
Това обаче не стигаше за да бъде изпълнено журналистическото мероприятие, заради което Сашо Диков бе пропътувал пътя до Бургас.
Недялко Недялков, затаете дъх, бил репресиран още, още и още:
„Малкият син Недялков, за някакво там, не знам какво станало, в някакъв дневник, ученик, нещо направил, четири момчета ги арестуваха, 12 часа ги разпитваха.. И там написал нещо „аз вярвам на своите приятели” и те са го били с листа по главата – как тия неща ще ги разправяш на баща си, не на нас…”
Шапки долу! Клеветникът Недялко Недялков го били с лист по главата, дайте му орден за репресии от ДС!
„Сашо Диков: Верно ли е, че На 5 ноеври 1989 г. от ДС са ти казали следим те, даже знаем какво правиш с жена си…
Н.Й.: Точно така, в съседната стая имаше микрофонче…Тогава правех пиесата „Страшния съд” на Стефан Цанев и тя беше много остро политическа и шефът на подслушването дойде в антракта и каза внимавай – така и така, всичко знаем за тебе… И след това един близък мой, на който съм задължен и беше в тези служби, и който ми даде с риск на живота си, дето се казва, един документ за баща ми, нали, тогава ми каза точно как е било – влиза той и чува разговора с Ивана и пет души седят, и слушат, и се кефят...”
Сашо Диков зяпа с полуотворена уста. И не пита – кой е тоя „шеф на подслушването”, дето в антрактите уведомява точно Недялко Йорданов, репресираният, че го подслушват… Сашо Диков мълчи и не пита и кой е тоя „човек от службите”, дето „с риск за живота си” дал пак на подслушвания Недялко Йорданов документ /?!?!/ и му разказал как бил влязъл в стая и пет души слушали какво правел с жена си.
Сашо Диков можеше да се допита до спецове от службите и от бившата на ДС, за да му разяснят технологията на подслушването и като как влизат и излизат на мотовили пет души в една стая, където едва ли не всички се занимават с деянията на Недялко Йорданов и жена му.
Веднага след „интервюто” на Диков с бащата на Недялко Недялков във Фейсбук Любо Кольовски написа следния коментар, който като че обяснява всичко:
„Спомените на Недялко Йорданов разказани преди минути при Стажанта, силно ме презвикаха да кажа нещо и аз. След като от него научих, че една негова пиеса едва не свалила Тодор Живков от власт. През ранната есен на 1968 г., годината на Пражката пролет. И без да искам се сетих за вчера, когато се срещнах с едни виртуални приятели в една реална кръчма. Хора най-различни – леви, десни, центристи, всякакви. Обаче обединени от едно – да са си симпатични, да си харесват усещането за смях, да обичат хубавия виц, да си кажат на глас кой какво мисли и защо така го мисли.
На пръв поглед спомените на поета Йорданов и живописната сбирка на едни съмишленици нямат нищо общо. С изключение на едно нещо, което се вижда само, ако човек се вгледа по-внимателно – симпатягите от сбирката в кръчмата в по-голямата си част избягваха упорито да използват във фразите си думата „аз“. Нито пък някой от тях направи опит да се изкарва репресиран, преследван и пр. революционни и реваншистки състояния. Та ми иска да му кажа на поета Йорданов да си направи поне една ревизия на спомените, че и втора ревизия, както казват печатарите и коректорите, няма да му е излишна.
Хубаво е, че тоталитаризма си отиде. Лошото е, че мутризацията зае мястото му. Или тоталитаризма и мутризацията ще родят нов вид активни борци? Ако е така, значи всичко си е такова, каквото беше преди 10 ноември.
Иначе между стиховете на поета Йорданов има много стойностни неща, но аз нямам ресурса на литературен критик. Така че, мнението ми няма никакво значение за поетите.”
АФЕРА се свърза със Сашо Диков и го попита като е бил толкова път до Бургас аджеба, защо не зададе въпрос на Недялко Йорданов, след като е бил толкова репресиран от ДС, какви длъжности е заемал по времето на Тодор Живков тогава. Сашо Диков рече, че „доколкото си спомнял, май, във втората част” бил питал „нещо такова”. На въпрос на АФЕРА защо не е контрирал това героично възвеличаване на жълтия издател Недялко Недялков, който бе изкаран едва ли не и с „взривена редакция и вестник Галерия”, още повече, че отрича да има нещо общо с в. Галерия, Диков мълча дълго, хъмка-мъмка, и изрече – „ами, аз … какво да ти кажа… нали казах … там за жълтуриите….”.
А старите 3D форми, емоционалния багаж и т.н. не могат да издържат в 5-тото измерение и затова те запушват целите ви енергийни системи. Човек не може да вземе целият този стар и износен багаж със себе си. Така че освободете се!
Когато влезем в 2017 ние буквално влизаме в ускоряване на целия този процес.
Ако си мислите, че промяната е била интензивна през последните няколко години, тогава знайте, че от 2017 това ще ускори, като вибрационните честотните ленти, които сега се повишават бързо и затова впоследствие с центробежното движение, те буквално ще изхвърлят старото, както перална машина, която изхвърля мръсотията, калта, примесите!
Квантова енергия се променя и квантово ускорените скокове на енергийните ъпгрейди са при нас!