Спомени от соца: НХК край Бургас – рожба на българо-съветската дружба. Разказ в 17 снимки

Начало на изграждането на Нефтохимическия комбинат край Бургас е поставено с Разпореждане № 1340 на Министерския съвет от 17 август 1959 г. В т. 1 на Разпореждането се казва: „Одобрява площадката край с. Камено, Бургаско за строителство на нефтопреработвателния завод с мощност 1 000 000 тона нефт и производство на 10 000 т полиетилен“, пише socbg.com. Първата копка е направена на 5 ноември 1960 г. Отчитайки потребностите на страната от горива, Министерският съвет с Постановление № 251 от 14 ноември 1960 г. утвърждава идейния проект за 2 инсталации по 1 млн. т. нефт/год., Каталитичен реформинг за 300 хил. т бензин и Хидроочистка за 300 хил. т дизелово гориво. Главен проектант на завода е „Гипронефтезавод“, Москва с директор Николай Ив. Сорокин. Началник на строежа е Никола Иванов, първи директор на завода – Гошо Джамбов, главен инженер – Владимир Медаров, директор на дирекцията за инвеститорски контрол – Константин Диамандиев, ръководител на групата съветски специалисти – Виктор В. Фьодоров.
На 21 юни 1963 г. е произведен първият кислород в азотно-кислородния цех, на 4 август в нефтопристанище „Дружба“ пристига танкерът „Антон Иванов“ с капитан Видьо Видев с 12 308 т съветски нефт, на 2 септември 1963 в 17 ч. и 30 мин. смяната с началник Николай Котов и старши оператор Георги Алексиев произвежда първия бензин на инсталацията за атмосферна дестилация № 1 /АД-1/ с началник Тодор Чаиров. На 28 ноември е въведена в експлоатация и инсталация АД-2 с началник Сава Караенев. Началник на производството е Жельо Калинов. С правителствено решение на 14 септември 1963 Нефтопреработвателният завод край Бургас е преименуван на Нефтохимически комбинет.
На 30 декември 1963 официално е открит Нефтохимическият комбинат от първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. С това приключва и първият етап на изграждането на НХК, Бургас.



Първо и второ разширение, 1963-1971
Още в първите години след пускането на АД-1 и АД-2 те са интензифицирани до 1,5 млн. т/год. преработван нефт всяка и капацитетът по преработка нараства от 2 на 3 млн. т/год. През 1965 г. от отпадъчния сероводород започва производството на натриев сулфид.
На 20 август 1963 г. започва изграждането на етиленова инсталация за 60 хил. т етилен и 55 хил. т пропилен/годишно. В последните часове на 1965 г. е произведен първият етилен и от началото на 1966 г. инсталацията е в експлоатация. През годините тя е интензифицирана до 80 хил. т/год. етилен и работи до 1979 г, когато е спряна след въвеждането в експлоатация на нова мощност.
В началото на 1964 г. започва изграждането на инсталации за: полиетилен-ниско налягане /ПЕНН/ с капацитет 20 хт/г; дихлоретан и етилендиамин /ДХЕ и ЕДА/ с капацитет 10 хт/г ДХЕ и 4 хт/г 90%-ен ЕДА; фенол и ацетон с капацитет 30 хт/г фенол и 18 хт/г ацетон;  Завод за синтетичен каучук /СК/ с капацитет 20 хт/г.
През 1965 г. са направени първите копки на инсталации за: бензол с капацитет в зависимост от суровината 22-13 хт/г бензол и 3-20 хт/г толуол; полиетилен-високо налягане /ПЕВН/ с капацитет 24 хт/г
През 1966 г. започва строителството на: Ксилоли с капацитет 12 хт/г параксилол и в зависимост от суровините до 20 хт/г ортоксилол;  Етиленов окис/ЕО/ и етиленгликоли/ЕГ/ с капацитет 10 хт/г ЕО и 8,9 хт/г ЕГ; Завод за полиакрилнитрилни /ПАН/ влакна с капацитет 9 хт/г ПАН влакна, сградата на Научноизследователския институт по нефтопреработване и нефтохимия /ИНН/.



На 18.10.1966 г. излиза Постановление № 51 на Министерския съвет, с което изграждането на новите производство в НХК се обявява като най-важна задача в областта на капиталното строителство за петилетката.
От първия етилен в началото на януари 1966 г е произведен ДХЕ, а на 1 февруари — ЕДА. В края на септември 1966 г е произведен първия български полиетилен с висока плътност „БУЛЕН“ на инсталация ПЕНН. През септември 1967 г влиза в действие производство „Фенол и ацетон“, а през 1968г — много нови производства. За пръв път са произведени: полиетилен с ниска плътност „РОПОТЕН“ на инсталация ПЕВН — на 6 март, бензол — на 8 март, параксилол — на 11 май, етиленов окис — на 7 юни, моноетиленгликол — на 12 юни, пропилен с висока чистота от цех „Пропилен-бутилен“ — 10 август.
През февруари 1969 г започва изграждане на инсталация за полистирол с капацитет 12 хт/г. В ЗСК през февруари 1969 г произведен етилбензол, а от него през ноември – стирол. В завод „Булана“ на 20 септември е произведен акрилнитрил, на 9 и 13 октомври са пуснати І и II линия за производство на ПАН влакна, а впоследствие – III и IV линия. През юли 1970 г заработва цех „Дивинил“, а през август са произведени първите количества бутадиенстиролови латекс и каучук.



От 1.01.1968 г Базата за техническо развитие /БТР/ се преобразува във филиал на НИИНН-София, от 1.1972 е филиал на ЦНИРПД към ДСО „НЕФТОХИМ“, а от 1.10.1974 г е Институт по нефтопреработване и нефтохимия /ИНН/.
През април 1967 г. започва второто разширение на Нефтопреработвателния завод по проект на „Ленгипрогаз“. То включва инсталация за атмосферна дестилация /АД-3/ с капацитет 2 млнт нефт/г, Каталитичен реформинг /КР-2/ за 300 хт бензин /г, Хидроочистка /ХО-2/ за 500 хт дизелово гориво/г. АД-3 е пусната на 11.04.1969 г, а на 4.06.1970 г влиза в действие и интензификация до 3 млнт/г. КР-2 влиза в действие на 2.09.1970 г, а ХО-2 — на 12.02.1970 г.
На 5.09.1969 тържествено са открити мощностите за етилен, дихлоретан и етилендиамин, фенол и ацетон, полиетилен НН и полиетилен ВН, бензол, ксилоли, етиленов окис и етиленгликоли]], интензификациите на НПЗ и ТЕЦ. След тържествения митинг лентата за откриването прерязва Станко Тодоров – член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Следващото официално откриване е на 5.11.1970 г. Открити са Завода за ПАН влакна „БУЛАНА“, завода за синтетичен каучук, инсталацията за полистирол и АД-3. Лентата прерязва Иван Пръмов – секретар на ЦК на БКП.
През 1969 г започва изграждане на продуктопровод Бургас — София. Първият му етап Бургас — Карнобат е пуснат на 12.05.1971 г. Последователно влизат в действие петролните бази в Сливен, Ст. Загора, Пловдив, Ихтиман и през юни 1977 г. дизеловото гориво пристига в Илиенци /София/.



Трето разширение, 1971-1975
На 26.04.1968 г Политбюро на ЦК на БКП взема Решение № 169 за изграждане на нови мощности за преработка на нефт в НХК Плевен. След много драматични събития обаче, на 19 март 1971 г решението е променено -НХК Бургас да продължи да се развива като главна база на българската нефтопреработка и нефтохимия. За ускореното проектиране и изграждане на новите мощности с Разпореждане на Комитета за стопанска координация към Министерския съвет /МС/ от 7.04.1971г на основата на съществуващия Проекто-конструктивен отдел се създава Отраслова проектантска организация /ОПО/ „Нефтохимпроект“. С Постановление № 259 от 10.11.1973 г тя е преобразувана в Комплексен институт за проучване и проектиране /КИПП/ „Нефтохимпроект“.
С Разпореждане № 613 от 23.12.1971 г , от 1.01.1972 г се образува ДСО „Нефтохим“ със седалище Бургас. Със същото разпореждане е закрито поделението НХК-Бургас. За периода до 1975 г, когато е поредната реорганизация, като стопански единици в състава на ДСО „Нефтохим“ влизат съставните му заводи и поделения на плошадката в Бургас. Към обединението още са НХК-Плевен, НПЗ“Леон Таджер“ Русе, „Нефт и газ“-Плевен и Шабла, 12 клона на „Петрол“, „Петрол газ“-София, ВТП „Нефтохим“-София./ „Петрол“ и „Нефт и газ“ излизат от ДСО „Нефтохим“ през декември 1973 г/.



На 26.06.1971 г започва изграждането на АД-4 и АД-5, за преработка на 2 х 3 млнт нефт, а на 5.02.1972 г – инсталация за вакуумна дестилация на мазут /ВДМ/.Към 20.02.1972 г е въведена в експлоатация Абсорбционна газофракционираща инсталация /АГФИ/ за преработка на отпадните въглеводородни газове до 60 хт/г пропан бутан. На 20.06.1973 г новата АД-4 дава първия бензин. В края на месец май 1974 г заработва АД-5, а в края на юни и инсталацията за вакуумна дестилация на мазут. Извършват се интензификации на КР-1 и КР-2, на ХО-1 и ХО-2. През 1974 г е пусната и инсталация за газова сяра. Завършен е продуктопроводът Бургас-Пловдив.
На 5.11.1974 г е поредното официално откриване на производствени мощности. Лентата прерязва председателят на МС и член на ПБ на ЦК на БКП Станко Тодоро. През 1975 г НХК Бургас преработва 10,5 млнт нефт.



Нови комплекси, 1976-1985
С Разпореждане на МС № 144/18.12.1975 г ДСО „Нефтохим“ се преобразува от 1.01.1976 г в Стопански комбинат /СК/ „Нефтохим“. С разпореждане на МС № 18/23.02.1977 г ВТП „Нефтохим“ се влива във ВТД“Химимпорт“. От 1978 г в състава на СК „Нефтохим“ е включен Заводът за преработка на пластмаси /ЗПП/-Грудово /сега Средец/, а от 1980 г – завод „Хемус“-Бургас. През 1981 за кратко време /около година/ към СК „Нефтохим“ е и Заводът за взривни вещества в Смядово.
На 25.10.1972 г започва изграждане на инсталация за производство на 250 хт етилен и 155 хт пропилен – „Етилен-250“. Строителството е съпроводено с редица трудности – завършено е през 1978 г. Обектът е въведен в експлоатация на 20.08.1979 г. На основата на новата етиленова инсталация се развива втория олефинов комплекс. През този период са построени и пуснати и много други нови мощности.



През 1983 г от СК „Нефтохим“ се отделят Стопански нефтохимически комбинат-Плевен и НПЗ „Леон Таджер“-Русе. В СК „Нефтохим“ е включен Заводът за преработка на пластмаси „Пластхим“-Тервел.
В началото на 1986 г Нефтохимическия комбинат Бургас е награден с два правителствени ордена: Орден Кирил и Методий за дарителската си дейност; Орден Народна република България І степен за високи постижения през осмата петилетка /1981-1985 г/.



Нови проекти, 1986-1989
В началото на 1986 г със закриването на Министерството на химическата промишленост и образуването на Стопанско обединение/СО/ „Химическа промишленост/ХП/“ на мястото на СК „Нефтохим“ е образуван Комбинат „Нефтохим“ /Заповед № І-54 от 30.IV.1986 г на СО „ХП“/. В състава му е включен и Химически завод/ХЗ/“Панайот Волов“ Шумен.
Това положение продължава по-малко от година. С Разпореждане № 3 от 16.І.1987 г на Бюрото на МС СО „ХП“ е закрито и е образувана Асоциация „Биотехнологическа и химическа промишленост/АБХП/“. Комбинат „Нефтохим“ е преобразуван в СО“Нефтохим“, като в състава му се включват още Технологичния нефтохимически комбинат/ТНХК/-Плевен с поделението си – НПЗ“Леон Таджер“-Русе и ТХК „Димитър Димов“-Ямбол с поделението си Завод за технически каучукови изделия/ЗТКИ/.
До този момент винаги ръководството на Стопанския комбинат е било и ръководство на базовото предприятие. С формирането на СО „Нефтохим“ се създава отделно ръководство на НХК-Бургас.



Започналата през 1983 г. реконструкция и модернизация на производствата на дивинил, етилбензол и стирол завършва. „Етилбензол“ заработва от началото на 1985г, а на 25.VII.1986 г. е произведен и стирол от интензифицираната инсталация. На 2.XI.1986 г е пуснат и новия цех „Дивинил-2“ по нова технология.
Започналото през 1983 г строителство на инсталация за производство на метилтретичен бутилов етер /МТБЕ/ завършва и на 6.XI.1988 г е произведена първата продукция – още една предпоставка за намаляване на оловното съдържание в автомобилните бензини.
Изградени са профилакториум на Бургаските минерални бани и тренировъчна зала „Нефтохимик“.



На 23.XI.1988 г тържествено е отбелязана 25 годишнината на Нефтохимическия комбинат-Бургас. Поставени са паметни знаци на местата на производството на първия бензин и на митинга за тържественото откриване през 1963 г. Открити са обектите изградени през последните години.
С разпореждане № 33 от 19.IX.1985 г на Бюрото на МС е поставена задача за изграждане на нова инсталация за 150 хт/г етилен и 50 хт/г полиетилен-висока плътност. Водят се проучвателно проектантски дейности по изграждане на комбинирана инсталация за преработка на 4 млнт/г нефт, удвояване капацитета на производство „Фенол и ацетон“ до 70 хт/г. През 1988 г е подписан договор за изграждане на инсталация за 14 хт/г ПАН влакна в една линия. Поради променените икономически условия след 1989 г дейността по инсталациите за преработка на нефт и полиетилен -висока плътност са прекратени, а Е-150 и ПАНВ-2 са реализирани със закъснение.



В началото на 1989 г влиза в сила на Указ № 56 за стопанската дейност /Постановление на МС № 2 от 15.II.1989 г/. С решение № 30 от 24 февруари МС преобразува СО „Нефтохим“ във фирма „Нефтохим със същия състав на поделенията. Фирмата е регистрирана под № 1 на 28.II.1989 г в Бургаския окръжен съд. От 1.VII.1989 г в състава на фирмата е включен и Машиностроителен завод – Айтос.



По време на прехода, 1990-1999
Политическите промени в страната, настъпили след 10.XI.1989 г дават голямо отражение върху икономиката на страната, в това число и върху Нефтохимическия комбинат – Бургас. Намаляват доставките и преработката на нефт, започва преработка на нефт на „ишлеме“, намалява се производството на нефтохимически продукти във връзка с намалената реализация в страната. Забавя се завършването на някои важни обекти на капиталното строителство. Спират се някои остарели производствени мощности:
През октомври 1999 г. 58% от акциите на „Нефтохим“ АД са продадени на руската Нефтена компания „Лукойл“. След този момент Комбинатът е известен под името „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.