Слави Трифонов трябва да е доволен, че отделихме референдумите от изборите – кампанията му ще се чуе
Националното допитване на президента миналата година нямаше да е успешно, ако не даваха бюлетини в ръцете на избирателите, категоричен е депутатът
22 Април 2016, Петък, 10:30 ч.
Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)Решението на парламента е принципно, а не заради инициативата на шоумена, твърди народният представител
Христиан Митев е на 36 г., депутат от бургаския избирателен район и представител на НФСБ в парламентарната група на Патриотичния фронт. Той бе сред най-активните участници в изработването на проектопоправките в Изборния кодекс в Комисията по правни въпроси. В четвъртък парламентът одобри предложение на БСП – да не може референдумите и изборите да се провеждат в един и същи ден. Създаде се впечатление, че това се прави конюнктурно заради предстоящото национално допитване, инициирано от шоумена Слави Трифонов. Сега то ще трябва да се проведе в средата на летния сезон, вместо да е заедно с президентския вот наесен.
- Г-н Митев, приехте решение, заради което референдумът на Слави Трифонов няма да може да се проведе с президентския вот. Не смятате ли, че това е доста непопулярно решение и ще доведе до негативи за вас?
- Не смятам, че сме приели решение заради референдума на Слави Трифонов. Ако някой го тълкува така и смята, че се правят закони заради конкретен случай, толкова по-зле за нашата страна и за нашето законодателство. Не сме имали за цел да правим закон за конкретния случай. На базата опита, който имаме от въвеждането на избори и референдуми „2 в 1” от миналата година - констатирахме множество критики и от страна на неправителствени организации, и от гражданското общество, и от самия президент – че сливането на кампанията за местни избори и на кампанията за референдума е оказало негативно влияние, тъй като хората са се фокусирали основно върху местните избори. Това е абсолютно логично и нормално. Референдумът тогава остана в сянка, което също е в реда на нещата.
- Сега има разлика. Президентският вот е много по-опростен, ако го сравним с местните избори. Сравнението на въпроса от референдума на Плевнелиев с въпросите на Слави Трифонов също показва големи отлики като тежест. Едва ли вотът за президент ще може да заглуши референдума.
- Не, ще се получи абсолютно същото. Ако бяхме оставили действащата норма, какво щеше да стане? Щяхме да имаме една президентска кампания, която щеше да върви с кампанията за референдум. Не знам дали ви е известно, но референдумът на Плевнелиев нямаше да успее, ако Централната избирателна комисия не бе разпоредила на всички секционни избирателни комисии в страната да дават задължително на всеки от избирателите и бюлетина за референдума. Пред мен минаха поне пет избирателя, които питаха за какво им дават тези бюлетини – те въобще не знаеха, че се произвежда референдум. Аз не мисля, че г-н Трифонов трябва да е недоволен от едно такова решение. Точно обратното – като инициатор смятам, че трябва да бъде удовлетворен от това, че ще може да развие своята кампания и ще може да се фокусира само върху въпросите от неговия референдум. В противен случай бъдете сигурни, че никоя партия няма да позволи вниманието на обществото да бъде разсейвано от представянето на нейния кандидат. Ще видите какво ще стане – както обикновено, партиите ще ни залеят с организиране на различни събития, свързани с кандидатурите, които издигат за президент и вицепрезидент. В никакъв случай никой няма да обърне толкова сериозно внимание на референдума, както това ще се случи по отношение на кандидат-президентските двойки.
- Т.е. Вие твърдите, че сте направили услуга на Слави Трифонов?
- Аз смятам, че това гласуване прави услуга не персонално на него, но на всеки, който ще произвежда в бъдеще референдуми. Референдумите, пак казвам, няма да са „2 в 1” с изборите. Кампаниите няма да се сливат и всеки, който инициира подобни референдуми, или пък граждански инициативи, ще може да представи много по-добре своите позиции и, което е още по-важно, ще бъде чут от обществото. Иначе кампанията му ще е като един фонов шум на фона на основната предизборна кампания – била тя за президент, за парламент, или за местна власт.
- На много места по света се сливат избори и референдуми. Защо при нас това да не може да се случи и е такъв проблем?
- Аз не казвам, че не може да се случи. Не е проблемът да се слеят – да, икономически и чисто финансово е по-изгодно. Факт е, обаче, че видяхме в миналогодишния експеримент на сливане - как референдумът буквално се изгуби. Ако седнете и извадите публикациите след приключването на референдума, а може би от самия край на предизборната кампания за местна власт, ще видите как кампанията е била вяла, как не са достигали посланията от страна на поддръжниците на референдума до гражданите. И пак казвам – факт, който не е отречен от никого, е, че на практика благодарение на въпросното указание на ЦИК в изборния ден до секционните комисии имахме повишаване на броя на гласувалите на референдума на президента. В противен случай този брой гласували, който се размахва и от колегите от Реформаторския блок, за електронното дистанционно гласуване нямаше да го има. Абсолютен факт! Няма как хора, които за първи път и чуват, че има референдум, да изразят информирано становище. Ако въпросът е да задължим хората да гласуват, без значение как, без да имат информирано право на избор - добре, но не мисля, че това е целта.
- Направи впечатление, че в правната комисия ГЕРБ и ПФ доста добре си взаимодействате. Има ли нещо такова?
- Не, ние спазваме нашата програма. Гласуваме това, което смятаме, че е добро без значение дали идва от ГЕРБ, дали идва от АБВ, от РБ, или дори от БСП.
- Оценката Ви за кабинета „Борисов 2” до момента?
- Аз няма как да дам политическа оценка. Такава следва да даде ръководството на парламентарната група. А ако говорите за оценката на „Националния фронт за спасение на България”, това може да направи нейният лидер.
В категории:
Политика
Той иска само да прави секс с теб
Защо тези водещи се появиха по този странен начин в ефира на бТВ
Хлапаци откраднаха автомобил, арестуваха ги
Почина известен българин
Хората, които ядат това, живеят по-дълго
Как да разпознаем перфектното зеле на пазара
05/11/2024, Вторник 14:20
0
Свиреп женски бой вдигна на крак наш курортен град, перничанка е в нокдаун
05/11/2024, Вторник 14:00
1
Бербатов с култов лаф в Англия
05/11/2024, Вторник 13:40
2
Съдът остави в ареста 56-годишен мъж, отглеждал марихуана край морето
05/11/2024, Вторник 13:20
0
Бащата на Анджелина Джоли се обясни в любов на Левски пред бургазлия
05/11/2024, Вторник 13:12
1
Очаква трето бебе
05/11/2024, Вторник 13:11
1
ПП-ДБ изпада до „Величие“ без гласовете на старото дясно в София, смята доц. Буруджиева
05/11/2024, Вторник 13:00
0
Това са най-опасните секти в света
05/11/2024, Вторник 12:40
4
Ужас! Няма да има дъжд през ноември, а водоемите ударно се засушават
05/11/2024, Вторник 12:22
5
Набиха млад шофьор на улицата
05/11/2024, Вторник 12:00
1
Хлапаци откраднаха автомобил, арестуваха ги
05/11/2024, Вторник 11:40
0
Приказна рецепта за домашен кашкавал, става за 2 дни и е много полезен
05/11/2024, Вторник 11:30
2
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
Отключете я, да се изкажат хората!
Ректора е приятел на Стоян Налбантов от Приморско. И двамата са родени в с. Кирово, общ. Средец... Останалото го знаем - преразказано от Налбантов и други хора.
Всъщност няма много за казване, освен това което Налбантов говореше за ректора - как по цял ден чукал студентките.
Ще гласуваме за Енчев вече