36 загинали и 12 спасени, от потомците им няма следа. Типично по български
Вчера привечер, над новия широколентов мост между Китен и Царево се събраха няколко мъже, които заслужават поклонение приживе. Това са все още останалите живи спасители и водолази, представители на МВР, които са успели да изтръгнат от лапите на смъртта 12 деца и жени, а другите 36 тела са вадили близо месец от дълбокото корито на Черната река.
Да видиш отново тези достойни и героични мъже, които преди 40 години са били просто млади момчета, си струва поне заради историята. Затова и екип на Бесове.бг бе вчера вечерта на мястото на трагедията. 40 години след една от най-страшните катастрофи по тоталитарно време, когато бе немислимо подобна новина да попадне в пресата.
Факт бе, че между 30-ината дошли да се поклонят пред паметта на загиналите
вчера нямаше нито един потомък на спасените, нито пък на загиналите.
Разпитвахме всички, които носеха цветя и свещи, за да разкажем на своите
читатели как е продължил животът след тази ужасна трагедия, но открихме само
тези, които без да мислят, че може и да не им стигнат силите
да се върнат обратно, са се хвърляли многократно към дъното. Та, именно те склониха глави над загиналите, близките и
оцелелите отсъстваха.
Милиционерът Атанас Николов (вляво) и спасителят Евтим Милев се виждат отново след 40 години, за да разкажат пред Бесове.бг какво точно се е случило |
„Най-страшният момент, който си спомняме бе, когато успяхме от преобърналия се с тавана надолу автобус да извадим един мъж, който като се опомни на брега почна да се дърпа и да крещи, че трябва да се върне на дъното заради момиченцето си. Него едва го укротихме, не знаем как се е развил животът му по-нататък, момиченцето му извадихме едва 6-7 дни след катастрофата“, разказват двамата спасители Евтим Милев и Иван Янев. И двамата вече с побелели коси. С тях при спасителните акции действали още водолазът Георги Дармонаров, Атанас Николов от КАТ, както Тодор Батилов – следовател и водолаз. С тези героични мъже бе и старче на 93 години, което ни бе представено като професора Серафим Серафимов, създал през 1949 г. в Царево ботаническата градина, той също бил свидетел и участник в драмата. Всеки от тях бе довел син, дъщеря, внуче – да им разкаже за миналото:
На 28 юли 1972 г., малко след 19,30 часа, четирима спасители от
ММЦ-Приморско се стягат за забавата, която се подготвя край брега в близкия
Културен център, по алеите на ММЦ-то и към Китен „ври“ от красиви полякини,
чехкини, все готини мацета за свалка. Нашите спасители са момчета, изкарали
казармата, на по 20-25 години. Издокарани за вечерта те правят тегели
напред-назад и чакат оркестърът да засвири... Вечерта обаче се превръща в
нечовешки кошмар. Точно в 19,20 часа от моста на пълноводната Китенска река,
известна повече като Караагач – Черната река, автобус с 48 пътници пада с
покрива надолу. Пътниците са предимно майки с деца от София, прибиращи се от
ведомствената почивна база на ДСО „Автопром“ край Ахтопол.
Екскметът на Царево Петко Арнаудов бе довел сина си
Янко, който живее в София, за да му разкаже историята
|
„Чавдар“-ът стига до моста малко преди Китен, но сгорещеният асфалт образувал гърбица, шофьорът решил да я избегне. Автобусът отскочил леко и водачът вероятно е загубил за миг контрол. Предната и задна ляви гуми затънали в пешеходната зона, плочата под нея пропаднала, а рейсът се превърнал в ковчег, преобръщайки се във въздуха и падайки във водата по таван. Свидетели на трагедията са станали именно четиримата спасители от Царево, които случайно са се движили след автобуса, издокарани за купона. Младежите скочили в мътните води на Караагач и започнали да чупят стъклата, през тях вадели пътниците. Късмет да оживеят са имали едва 12 от общо 48. Дошлите по-късно леководолази и военни се натъквали само на трупове, 14 от които на деца.
Съобщенията за трагедията през онези години на социализма са подминати от официалния печат и години тя е забулена в мистерия. За първи път през 2008 година беше почетена паметта на загиналите, по инициатива на депутата от Атака и пряк участник Тодор Батилов. И вчера, въпреки че се лекува от тежко злокачествено заболяване, Тодор Батилов дойде на моста, за да запали свещ и да се види с останалите живи другари от злополучните дни между юли и август 1972 г.
На поклонението бяха забелязани скромно да стоят и областният управител на Бургас Константин Гребенаров, бившият кмет на община Царево Петко Арнаудов, както и говорителят на ОД на МВР Цветелина Рандева. Представители на други официални институции нямаше. Кметът на Приморско д-р Димитър Германов изпрати венец, но кметът на Царево Георги Лапчев не счете за нужно да направи дори и това.
спасителите са вадили живите от потъналият автобус, а водолазите телата. Заслугите на Бай Васил - рибарят са безспорни, затова е награден с орден. За 40 години никой не е оспорил другите наградени - Иван, Евтим, Атанас, Дърномаров. Да ги охули, може само деградант и помияр. Къде си бил ти по това време форумна гъско, с този фалшиф ганьовски "очевидец" Защо не си отишъл на чествуването и там да изревеш написаното, пък да си получиш полагащите се ритници.
В живота си направил ли си нещо полезно за хората, лапачо?