Да се хванем за члена! Или случаят с фризьорката Теди Ованесян

Автор: Илонка ИВАНОВА


Теди е сърцата и смела жена, която има малко фризьорско салонче в „Славейков". Живее на квартира, гледа две свои и едно чуждо дете, бори се с живота и успява да оцелее на ръба. Няма съпруг, разведени са, а той все пропуска да праща издръжка на потомството си.

Освен двете си деца Памела и Здравко, Теди се грижи и за 12-годишната си племенница Нели. Майката на момичето се разболява от рак на гърдата. Откриват болестта твърде късно, разсейките са плъзнали като смъртоносни пипала из цялото тяло. Следват безуспешни опити за лечение, тежка агония и накрая Нели остава сираче. В пренаселената квартира живее и майката на Теди.

Три деца и една майка пенсионер чакат на сръчните ръце на Теди да донесат някой лев, за да се нахранят. Криза е. Клиентите оредяват. Жени сами кълцат с ножица бретоните си пред огледалото и сами подравняват косата на съпрузите си, за да спестят някой лев. Въпреки това Теди оцелява. С левчета, но оцелява. Впрочем, оцеляваше…

Пъргавата ни община стигна до нейния павилион. И той влезе в списъка за разрушаване. Няколко фирми се сбиха на търг кой да забие кирките в нейния фризьорски салон. А тя пък, вместо да си струпа барака, живеем във времена несигурни, теглила як заем от банката, за да си направи павилион по правилата - точно като фризьорски салон.

Обектът е по член 56 от ЗУТ и трябва да бъде съборен, отговориха ни от общината. Няма начин да бъдат оставени, такова е решението на общинските съветници. Павилионът на Теди нямал точка /каквото и да значи това/, всички по чл. 56 били водили дела и ги изгубили. Да, вярно, случаят е социален, вярно жената е самотна майка с три деца, но общината откъде да знае кой какъв случай е? Защо не е дошла да изложи аргументите си?

Три пъти се опитах да отида при кмета и да му обясня, но и трите пъти не ме допуснаха до него, казва горчиво Теди.

Ходихме и с колеги, протестирахме. Нашият водач оглавяваше протеста, докато оправи и узакони собствените си павилиони. После ни изостави.

Абсурдността на ситуацията се допълва и от това, че махат само павилиона на Теди под предлог, че такива обекти загрозяват  ладшафта. В същото време другите павилиони до нея остават. Не, че са по-красиви. Напротив. По-стари са и по-неугледни, но пък са по член 120.

Да се хванем за члена!

Явно общинарите признават само членовете си и при всяка ситуация се хващат за тях. Няма социален случай, няма преценка на естетиката, няма оглед на място и опит за диалог. Стига се дотам, че се развалят и затриват красиви съвременни обекти за сметка на потрошени бараки, които пък остават. Членът е важен! Не хората. Хората кучета ги яли. Развива се луда дейност по почистване на града от павилиони, но се махат тези на слабите и беззащитните, на наистина нуждаещите се, а остават другите – на връзкарите и на наши хора. Без значение, че приличат на цигански колиби.

Отделният човек не значи нищо. Случаите не се разглеждат един по един. Балтията се размахва за всички. А Теди…

Теди ще остане без салон, кипрата постройка ще бъде съборена от багер. Десетки хиляди лева ще бъдат погребани в развалините, а тя трябва да ги плаща на банката. Трите деца…На кого от управляващите му пука, че още три деца ще останат без покрив над главата, защото майката няма да може да плаща наема? Важен е членът. Човешките съдби са без значение…