Турция иска паметник в Бургас на свой консул, застрелян в атентат

Кметството на Община Измир може да взриви крехкия етнически мир в Бургас с настояване да поставим пред Генералното консулство на Турция на бул.“Демокрация“36-38 паметна плоча на убития през 1982 г. турски дипломат Бора Сюелкан. 

Настоящият турски консул Джем Улосой е изпратил официално искане  до кмета на Бургас Димитър Николов да даде разрешение за поставянето на плочата върху оградата на консулството, става ясно от писмения документ, с който  Бесове.бг разполага.

Бора Сюелкан е консулът, който бе екзекутиран  пред дома си в жк „Славейков“ на 9 септември 1982 г. Поръчителите и извършителите на кървавия атентат остават до ден-днешен неразкрити, но неофициално той се приписва на арменската терористична организация  АСАЛА.

За първи път, от 30 години насам, южната ни съседка повдига официално този болезнен въпрос и настоява да се отбележи упорито премълчавания от нашите власти факт.

Ето как се стигна до това крайно деликатно положение: в началото на тази година в Съюза на българските журналисти се ражда идеята да бъде издигнат в Измир паметник на големия просветител и книжовник Константин Фотинов, създал там първото частно българо-гръцко училище. Главният секретар на СБЖ Снежана Тодорова пише до местната власт за това благородно начинание и смята, че няма да има пречки, предвид блестящите примери за трансгранично сътрудничество между българските и турските журналисти. В писмен отговор обаче, който е пристигнал във външното ни министерство чрез посолството на България в Турция в началото на август, южната ни съседка проявява реципрочност: щом искате в Измир паметник на вашия родолюбец, ние искаме паметник  на убития в Бургас наш дипломат.

След убийството на консула Бора Сюелкан през 1982 г. се носеше слух, че това е

отмъщение на децата и внуците на избитите арменци,

 тъй като дипломатът произхождал от знатен род, свързан с подготовката и реализирането на масовото клане и прогонване на иноверците. Появиха се и журналистически разследвания, подсказващи, че към този акт принадлежност имат  мистериозноизчезналите през 1992 г. баща и син – Оник и Леонид Читакян. Оник Читакян бе зам.председател на СДС-Бургас. 

С разсекретяването на части от архиви на ДС, писани от тогавашния зам.вътрешен министър Георги Аначков, могат да се направят по-точни изводи за случилото преди три десетилетия, а именно: че извършителите са принадлежали към организацията "Отмъщение за арменския геноцид" (АСАЛА) и свързаната с нея група "Отмъстители за арменския геноцид" (ДЖИСАГ). За убийството на турския дипломат в Бургас АСАЛА изгражда оперативна група. Тя установява, че Сюелкан, като пратеник на военната хунта, управляваща тогава Турция, е задължен да изпълнява несвойствени на дипломатическия му статут поръчки. Сред тях е да назначи няколко агенти от турското външно разузнаване МИТ на дипломатическа служба в консулството. Пристигнали в Бургас, те разпореждат на Сюелкан да влезе в контакт с арменци от града, за които се е знаело, че имат някаква форма на кореспонденция с лица зад граница, имащи връзки с АСАЛА.

Българската ДС, освен че установява, че консулът малко преди убийството му е изпаднал в депресия и е изпитвал страх от покушение, докладва също, че дипломатът е поддържал близки връзки с разузнавачи от МИТ, които са работили на дипломатическо прикритие в консулството. По това време в Бургас се появява  търговеца Армян Хамбарян, живеещ в Швейцария, който бил в делови отношения с български външнотърговски предприятия и често идвал в България. Хамбарян проявявал интерес как е обезпечена физическата безопасност на хората от турското консулство в Бургас, какви мерки се вземат за тяхната сигурност и дали са въоръжени.

Разпитаните свидетели и очевидци на престъплението дават следното описание на терориста: мъж на възраст около 20-25 години, ръст до 180 см, атлетично телосложение, продълговато лице, черна, слабо къдрава коса, мургав. Установено е, че от 16 до 18 ч. на 8 септември лице с подобни белези е седяло на пейка в градинката пред жилището на дипломата в блока, известен като „Поморин“ и е наблюдавало входа. На местопроизшествието в ж.к. "Славейков", веднага след убийството в 14,30 часа са открити пистолет 9 мм, марка „Стар", 4 гилзи, медицинска ръкавица и парче плат тип „американ“ с размери 49/23,5 мм, върху което с флумастер е написано на английски: „Ние убихме турския дипломат. Арменски командоси от организацията за справедливост срещу арменския геноцид." На 10 септември работници от предприятие „Чистота" намират и предават в милицията пистолет, зареден с 8 патрона, захвърлен в контейнер пред блок 41 в ж.к. "Изгрев", който се намира на около 800 м от местопроизшествието.

 Това не е изолирана акция, тъй като по същото време са извършени няколко покушения срещу турски дипломати в Западна Европа, САЩ и Канада. За пръв път обаче е осъществено толкова тежко престъпление срещу чужд дипломат в България.

Ето този случай

Турция иска да спазари, грубо казано,

с историческата личност на Константин Фотинов. Той е роден  в  Самоков. Първоначално учи в местното килийно училище, а след това продължава образованието си в Пловдив и в Кидония, Мала Азия при големия гръцки хуманист Теофилос Каирис. От 1828 г. става учител и се занимава усилено и с книжовна дейност. В същата година създава в град Смирна (днес Измир) частно смесено елино-българско училище, в което въвежда Бел-Ланкастърската метода. Училищната програма включвабългарски, гръцки и френски език. Редактор и издател е на първото българско списание „Любословие“, излизало в Смирна през 1842 г. (пробен брой) и после от 1844 до 1846 г. Чрез него той си поставя за задача да съдейства за укрепване на националното съзнание на българския народ и да повдигне неговото самочувствие чрез примери от родната му история. Списанието има енциклопедичен характер. В него са поместени статии по история, български език, география, медицина, религия, морал и др. То е богато илюстрирано и със своето разнообразно съдържание изиграва немалка роля за развитието на българското образование в средата на XIX в. Във връзка с нуждите на преподавателите Фотинов издава и някои учебни помагала, като „Гръцка граматика“ (1838), „Болгарский разговорник“ (1845), превежда от гръцки „Общое землеописание“ и други. С цялата си дейност Константин Фотинов оставя трайни следи в културния и просветен живот на българите през средата на XIX в.

Очаквайте какъв е отговора до турската дипломация от страна на кмета на Бургас Димитър Николов, издигнат от ГЕРБ и управляващ втори мандат община, считана за люлка на националистическата телевизия СКАТ и създадената от нея през 2004 г. партия „Атака“, прераснала сега в „Национален фронт за спасение на България“ и претендираща да влезе в следващия парламент като продължител на чистите идеи, прокламирани от Волен Сидеров до 2009 година.