Сезонни работници у нас: Кои са най-търсените кадри и откъде идват

Вносът на работна ръка в България бележи сериозен ръст през последните години, но въпреки това страната остава далеч от задоволяване на нуждите на бизнеса. През 2024 г. в страната са влезли 15 560 чужденци за краткосрочна заетост, което представлява увеличение с над 35% спрямо 2023 г.. Въпреки това, броят на чуждестранните работници е далеч по-нисък от заявените от работодателите десетки хиляди необходими кадри.

Откъде идват чуждестранните работници?

Най-голямата група сезонни работници продължава да бъде от Турция, следвана от Киргизстан. Непалците също се утвърждават като значима част от работната сила у нас, заемайки трето място по численост.

Агенцията по заетостта съгласува краткосрочна сезонна заетост до 90 дни, която е най-бързата и предпочитана процедура. Именно по тази линия през 2024 г. разрешение за работа са получили 10 403 чужденци, като:
2709 души са от Киргизстан
2151 – от Узбекистан
1328 – от Непал

Тези работници основно заемат позиции в хотелиерството, ресторантьорството и селското стопанство.

В същото време, друга процедура за краткосрочна заетост до 90 дни е предпочитана от турските работници, които най-често работят в строителството. През 2024 г. 3450 чужденци са били заети по тази схема, от които 3317 са от Турция.

Бизнесът продължава да изпитва сериозен недостиг на кадри

Въпреки увеличения брой на внесените работници, работодателите все още не могат да запълнят свободните позиции. През последните три месеца на 2024 г. одобрение за сезонна работа са получили само 1537 чужденци, което е значително под необходимото за зимните курорти.

През последните две години интересът към работа в България нараства, особено с частичното ни влизане в Шенген, което улеснява движението на работниците. Това обаче води и до нови проблеми – част от чужденците напускат страната в търсене на по-добре платени позиции в Западна Европа.

Синята карта – все още недостатъчно използвана възможност

За висококвалифицираните специалисти съществува „Синя карта“, която дава право на дългосрочна заетост в България. Въпреки облекчаването на изискванията, интересът към нея остава слаб.

През 2024 г. разрешение за работа със Синя карта са получили 1163 чужденци, като най-голям е делът на гражданите на Русия, Украйна, Турция, Индия, Куба и Беларус. Любопитно е, че въпреки че този режим е предназначен за висококвалифицирани кадри, част от чужденците се насочват към нискоквалифицирани сектори като строителство и търговия.

Заключение

Вносът на работна ръка в България определено бележи ръст, но темповете остават недостатъчни спрямо реалните нужди на бизнеса. Работодателите продължават да търсят начини да привлекат повече чуждестранни кадри, докато в същото време част от наетите напускат страната, за да работят в по-развити икономики. Въпросът с работната ръка остава от ключово значение за икономиката и тепърва ще бъде обект на сериозни дискусии и промени в регулациите.