Нож в гърба на Тръмп или „революционен“ конфликт в Москва: ударите дълбоко в Русия започнаха

След два дни на медийни спекулации дали Украйна действително е получила разрешение да бомбардира Русия с далекобойни американски ракети, точка на споровете бе поставена днес. В ранните часове на 19 ноември Украйна удари с американски „Атакамс“ военен арсенал в гр. Карачев, Брянска област. Той се намира на около 300 километра от фронта.

В неделя британската агенция „Ройтерс“ първа разкри, че американският президент Джо Байдън е дал дългоочакваното разрешение за удари по Русия. Последваха няколко противоречиви съобщения. Френско издание написа, че и властите в Париж и Лондон също са включили на зелено за използване на техните ракети. После новината бе изтрита и мнозина изтълкуваха това като знак, че не е вярна. Но изтриване на статия от интернет съвсем не означава, че е съдържала неверни данни. По-скоро това е симптом, че медията е била подложена на натиск да скрие нещо, което не е трябвало да вижда бял свят. Или просто не му е дошло още времето за разгласяване.

Други американски издания пък внесоха още объркване с твърдения, че разрешение от САЩ е дадено, но само за атаки по руската Курска област, част от която е окупирана от Украйна. Тъй като в другата са разположени севернокорейски войници, целта е да се атакуват те, за да бъде даден урок на Пхенян да се откаже да праща допълнително пушечно месо в Европа в помощ на Русия.

Имаше и още спекулации – че няма никакво разрешение, а всичко е плод на медийни измислици. В разпространението на това твърдение обаче по-скоро се разпознава пръста на руската пропаганда, която отдавна се е специализирала как да подхвърля на западните медии удобни блъфове. Впрочем пропагандната машина на Кремъл бе изключително активна в тези два дни. Този път нейните тези звучаха горе-долу така: Дори и да има подобно разрешение, Украйна разполага с толкова малко американски, френски и британски ракети, че това не променя пейзажа на военните действия.

Имаше обаче причина да се вярва, че първоначалното съобщение на „Ройтерс“ е най-точното. В последните дни Украйна бе подложена на едни от най-варварските бомбардировки от началото на руската агресия. Те погубиха живота на десетки мирни жители, на много жени и деца. Бомбардирана бе жилищната част на гр. Одеса. Там живеят 60 000 българи. Не е ясно колко от тях са пострадали, но пък от страна на дежурните „защитници на българщината“ у нас не се чу ни дума, ни вопъл, ни стон в тяхна подкрепа и срещу руските жестокости.

Обикновено след подобна ескалация Украйна винаги отвръщаше с минималните възможности, с които разполага. Тя изпращаше ята бойни дронове по определени руски цели. Този път обаче запази многозначително мълчание – отговор не последва. Догадките бяха, че в Генералния щаб на въоръжените ѝ сили са заети с по-важна задача – с набелязване на целите по вътрешността на Русия, които да поразят с далекобойните оръжия, затова и се бавят. Днешният удар доказва, че тази хипотеза е била вярна.

След новините за поразения арсенал в Карачев, Кремъл повтори старата си теза, че това е опасна ескалация, в която САЩ са директно въвлечени, и така ръцете на Русия са вече развързани за използване на ядрено оръжие. Ако оставим настрана, че да плашиш планетата с ядрените си бомби не е най-елегантния начин да накараш хората да те заобичат и уважават, няма много причини да се вярва, че Москва ще се реши на ядрен удар. Пък било то и с тактическа бомба с малък заряд.

Всъщност ако Русия бе изобщо готова някога да го направи, то бе в самото начало на войната, когато стана смешна пред целия свят. Това бе времето, в което всички разбраха, че „втората армия в света“ може да окупира Киев „за три дни“ единствено във фантазиите си. Или пък когато за първи път от 83 години чужда армия окупира нейна територия – завземането от Украйна на Курска област.

Щом и в двата случая не го направи, вероятността да го стори сега е още по-малка. Да взривиш ядрена бомба днес е морална червена линия, която не би се решила да премине дори диктаторска власт без опозиция, свободни медии и независима съдебна система, каквато е начело в Кремъл в момента.

Ядрено оръжие има и сталинистка Северна Корея, която държи населението си като в огромен концентрационен лагер. Но дори тя си позволява да го ползва само в рамките на ежедневните словесни закани, разпространявани от сестрата на диктатора, назначена от него за глашатай на Работническата партия на Корея. Причината е, че дори самодържец, като „уважаемия ръководител“ Ким, не е самоубиец.

Любим прийом на руската пропаганда е и изразът „ескалация на военните действия“. Всеки път, когато Украйна получи военна помощ от някого, Русия и нейните симпатизанти по веригата говорят за „опасна ескалация“. Все едно Украйна е започнала агресията срещу Русия, тя бомбардира ежедневно руските градове и тя избива безмилостно руското мирно население, включая жените и децата.

А всъщност помощта, която Украйна получава, дори закъснялото с две години и половина позволение да се удря дълбоко в Русия, е дребна частица от онова, което се полага на украинците по силата на договор, в който САЩ, Великобритания и Русия станаха гаранти за териториалната ѝ цялост. Той бе подписан на 5 декември 1994 година и остана в историята като Будапещенски меморандум.

Тогава Украйна бе буквално рекетирана от Запада, най-вече от станалия печално известен с половите си похождения американски президент Бил Клинтън, да се откаже от ядрените си оръжия, които законно бе наследила при разпадането на Съветския съюз. Ако днес Украйна разполагаше с ядрени бойни глави, Русия едва ли би се осмелила да изпробва на неин гръб вековните си имперски щения за постоянно разширяване с още и още територии.

В меморандума пише, че ако Украйна бъде нападната, посочените три страни ще ѝ се притекат на помощ, за да се гарантира неприкосновеността на границите и територията ѝ. През 2014 година, с окупацията на Крим, Русия наруши текстовете. А веднага след нея ги нарушиха и САЩ и Великобритания, които не си мръднаха пръста, за да изпълнят обещаното. Наместо това мъкнеха Киев по разни мински сгляди, за да го срещат с агресора очи в очи и да го усмиряват. Стара западна тактика, приложена още по времето на Хитлер, когото също дълго време са усмирявали, преди да ги захапе и тях смъртоносно.

Това че днес – след дъжд качулка - САЩ, Великобритания и още няколко западни държави помагат с оръжия на Украйна не е изпълнение на договора от Будапеща. Огромни части от страната са окупирани, всекидневно загиват мирни хора, цели жилищни квартали и градове са изравнявани със земята от бомбите на агресора, а в Лондон и Вашингтон две години и половина се чудят, моля ви се, да разрешат ли на Украйна да стреля или да не ѝ разрешават… Ето така западният свят изпълнява договорите, които подписва.

А Русия пък си позволява да нарича дори половинчатото следване на клаузите в споразумението от Будапеща, което самата тя вероломно е нарушила – „ескалация на военните действия“. Красноречив пример за коалиционен руско-западен цинизъм на фона на нещастието на цял един народ.

Какво обаче може да постигне Украйна, дочакала след 1000 дни убийства, насилие и разруха, правото ефективно да се защитава? На първо място със западните оръжия тя ще се стреми да унищожи военните арсенали, в които Русия е складирала иранските дронове камикадзета „Шахед“, иранските балистични ракети и севернокорейските боеприпаси. Те са важен елемент от руския натиск в Донбас в последните месеци, който помогна на агресорите да се придвижат с няколко километра навътре в украинска територия. Едновременно с това вероятно ще бъдат ударени базите в Курска област, където са разквартирувани севернокорейските войници. Това пък ще е важен сигнал към Пхенян да държи ръцете си далеч от войната в Европа. Не бива да се изключват и реципрочни удари по руската енергийна инфраструктура. Щом украинците ще бъдат оставяни на тъмно и студено, редно е да страдат в студа и руснаците.

Има обаче още един важен детайл, който днес в обичайното си видео включване разказа д-р Валерий Салавей. Някогашният декан на факултета по връзки с обществеността на Московския държавен университет е на практика единственият глас от руската столица, който разказва в детайли неща, за които в Русия или затварят за дълги години, или самоубиват с падане от балкона. Как д-р Салавей си е извоювал свободата да говори теза неща е отделна тема. Като преподавател в най-важния университет, който винаги е бил под зоркото око на спецслужбите, няма начин някога в далечното минало докторът да не е сключил с тях някаква форма на сътрудничество, която се проявява днес.

Според Салавей новоизбраният президент Доналд Тръмп е предложил преди седмица и на Киев, и на Москва проектодоговор за мир. Конкретните му точки не са обнародвани, но според Салавей те предвиждат компромиси и от двете страни. Русия, която като цяло е била съгласна с този договор, е поставила условие пред Украйна за началото на преговори по текста тя да напусне територията на Курска област. Нещо, което Киев категорично е отказал да направи.

Едновременно с това отиващата си администрация на президента Байдън с удоволствие е подляла вода на усилията на Тръмп, разрешавайки най-сетне да се удря дълбоко в Русия с американските оръжия. Би било лудост Украйна да не се възползва от възможността. С това вероятността Тръмп да наложи договора си още преди да влезе в Белия дом клони към нула.

Разказаното от Валерий Салавей обаче не означава, че войната няма да приключи още тази година, както Флагман.бг неведнъж е прогнозирал. Ударите дълбоко в Русия, стартът на които бе днес, е много вероятно да имат преки последствия за управляващата върхушка в Кремъл. Д-р Салавей, а и другият важен източник на информация за Русия – каналът в телеграм „Генерал СВР“, отдавна разказват, че след 26 октомври миналата година начело на властта в Кремъл е коалиция от два лагера. Те условно могат да се нарекат „ястреби“ и „реалисти“.

Първите искат война до дупка и имат леко надмощие в момента. Вторите са готови на обширен компромис с Украйна. Лагерът на ястребите, зад който са военните, смята, че до 15 декември ще съумее да изтласка украинските сили от руската Курска област и да постигне пълна окупация на украинската Донецка област в нейните административни граници. Това е и причината той да е издал заповед за мащабните бомбардировки от последните дни, част от които са насочени, освен срещу жилищните квартали на градовете, по енергийните обекти на Украйна.
Постигането и на двете посочени цели обаче е под голямо съмнение. Още повече пък сега, когато украинците най-сетне ще имат възможност малко по-пълноценно да се отбраняват. С наближаването на средата на декември надмощието на ястребите ще се стопява. А с това и мечтите им да завземат цялата власт в Кремъл.

Макар да са наречени условно „реалисти“, зад втората група в своеобразната управляваща коалиция в Москва, пак според д-р Салавей и „Генерал СВР“, стоят хора от няколко силови ведомства извън военното министерство. Този факт сам по себе си говори, че в момент, когато двата лагера стигнат до непримирими противоречия, могат да използват и силови методи за разрешаване на спора. Руската история е богата на такива събития, довели до революционни последствия за цялата страна. Ако в Кремъл се скарат лошо, на никой няма да му е до събитията на фронта, дори до Крим. Тогава войната ще се разреши от само себе си.