Бургаското Барби обръща гръб на силикона и хиалурона!

Беше късен следобед, когато телефонът на д-р Георгиев иззвъня. Той видя изписано на екрана името на д-р Дренчев, известен както с професионалните си умения, така и с навика да звъни само тогава, когато има сериозна причина да го направи.

– Трябва да се видим. Спешно е! – изрече напрегнато Дренчев още преди Георгиев да успее да го поздрави.

Георгиев се намръщи. Познаваше този тон.

– Кажи къде и идвам след 30 минути – отвърна той кратко.

Половин час по-късно двамата седнаха в столичен ресторант, известен с модния си интериор и изискана кухня. Наоколо се чуваха тихи разговори, а сервитьорите носеха блюда, украсени като произведения на изкуството. Георгиев хвърли поглед на менюто и избра скариди с бял трюфел, докато Дренчев предпочете телешки стек с шоколадов сос.

Когато сервитьорът се отдалечи, Георгиев най-сетне попита:

– Е, откъде идва тази спешност?

Дренчев го погледна с мрачно изражение.

– Получих обаждане от... – той замълча за момент, сякаш предстоеше да изрече нещо фатално – …от Бургаското Барби.

Георгиев замига учудено, но остана мълчалив, очаквайки продължението.

– Тя иска... ПРОМЯНА! – добави Дренчев, произнасяйки думата така, сякаш беше смъртна присъда.

– Какво имаш предвид? Още по-големи устни? По-голямо деколте? Или може би... – подсмихна се Георгиев, но видя, че върху лицето на колегата му нямаше и намек за хумор.

– Точно обратното. Тя иска да се върне към естествения си вид. Да премахна всичко – огромните хиалуронови устни, силиконовите импланти в гърдите, всеки намек за изкуствено оформяне. Каза, че отново иска да изглежда като обикновена жена.

В този момент вилицата на Георгиев се изплъзна от пръстите, а от долната му устна провисна парче аспержа от гарнитурата.

– Не може да бъде – успя да промълви той, след като преглътна трудно и звучно. – Защо?

– Казва, че естествената красота се завръща на мода. Решила е да се храни здравословно, да тренира. Сега иска да изглежда нормална, дори скромна.

Георгиев го погледна със смесица от ужас и недоверие.

– Осъзнаваш ли до какво може да доведе това? – запита тревожно Дренчев.

– О, осъзнавам, и още как! – възкликна Георгиев, вече обзет от паника. – Това е само първата плочка домино... Ами ако някоя от фолк певиците последва примера й? После Джулката, някоя от Златките... Това е... това е ужасно!

Дренчев поклати глава.

– Не съм те извикал само, за да се оплаквам. Знаеш, че винаги планирам с няколко хода напред. Слушай ме. Ако тази вълна продължи, след две години доходите ни ще спаднат наполовина. Ние сме хирурзи, Георгиев, но и бизнесмени. Трябва да направим нещо.

Георгиев се опита да запази хладнокръвие и каза с малко по-спокоен тон:

– Момент, нека поразсъждаваме логично. Поставили сме стотици хиляди силиконови цици и патешки джуки. Завръщането към естествения вид означава нови процедури. А те никак не са евтини. Така че нашите доходи остават гарантирани.

Дренчев кимна бавно, но погледът му оставаше загрижен.

– Прав си. Но знаеш, че това е само временно решение. Когато премахнем последния чифт устни, последните гърди... какво остава тогава? Оставаме без клиенти.

Георгиев остана разколебан за миг, но после предложи с широка усмивка:

– Тогава идва ред за решението, което дълго отлагахме. Но гърбът ни явно скоро ще опре в стената, така че нямаме друг избор. Жените минаха по своя ред. Сега трябва да направим така, че модата на изкуствената красота да тръгне масово сред българските мъже. Кои предлагаш да са нашите пионери, нашите водещи примери за подражание?

Още фейлетони от автора:

Джон Малкович избра да постави у нас пиесата „Криворазбраната цивилизация“!

Между Доналд и Мелания прехвърчаха искри на тема българска политика - заради Бойко, Киро и Асен

Приказка за депутата и мъдреца от планината