Защо Ангел и приятелите му изоставиха следването в Нидерландия и се върнаха в България

„В Нидерландия има огромно мароканско население. Беше ноември 2023. Тренирах във фитнес залата с един от уредите. В един момент дойде един от тях и просто ми каза „Махай се“. Беше ясно, че отношението е заради цвета на кожата ми. Първоначално се възпротивих. Но те после ме чакаха отвън. Бяха трима, а аз – сам, и бе ясно, че може да стане много зле. Казах им, че повече няма да идвам в този фитнес и едва избягах. Мароканците създават изключително много проблеми в градовете. Те са навсякъде, държавата буквално е пълна с тях. Крадат и са много агресивни“, разказва Ангел.

Той и двама негови приятели са част от все повечето млади българи, които емигрират на Запад, разочароват се от обстановката там и се прибират. Тази тенденция, която може да се наблюдава в последните 4-5 години, бележи нов етап от развитието на страната ни. Ако само допреди 24 години цели випуски дружно емигрираха от България веднага след последния училищен звънец с перспективата да подсилят демографски либерал-глобалисткия Запад и никога повече да не се върнат в Родината си, сега картината вече не е така категорична.

Причините са много, но немаловажна сред тях е, че в България в момента е много по-спокойно и сигурно отколкото на Запад. Тук няма тероризъм, няма насилие, няма го онова всекидневно напрежение, което предизвикват огромните мигрантски групи с коренно различна култура от европейската, прииждащи с хиляди и посрещани радушно от либерал-глобалистките власти.

Въпреки огромните усилия на неправителствените организации, финансирани от Давос, и нароилите се напоследък фирми за внос на мигранти, поне засега страната ни е свободна от такива „общности“. Затова големите ни градове са мирни. В тях няма квартали, където да е опасно да влиза дори полицията по подобие на един „Моленбек“ в Белгия. Масовите опити на непеотата и въпросните фирми от тази година да внасят у нас стотици бангладешци, непалци, индийци, пакистанци, узбекистанци, киргизстанци и араби засега все още не са дали очаквания видим резултат.

„Не ми хареса нито обстановката, нито как е устроена държавата, нито университетът и начинът на обучение“, разказва за Нидерландия Ангел. Той е заминал да следва софтуерно инженерство и програмиране и до момента, в който е решил да сложи край на обучението си и да се върне, е покривал отлично всички нормативи на вуза си.

„Ако изключим принципа на самообучение, който се прилага там и е коренно различен от стандартите на следване в България, другото, което за първи път видях в живота си, бе обратния расизъм – на черните към белите хора“, разказва Ангел. Преди това той е свързвал явлението със стандартните му измерения, които пропагандата налага – че расисти са само и единствено белите.

„В последните две години едновременно следвах и работех, за да издържам себе си и приятелката ми, в голям магазин на „Найк“ в гр. Рурмонд. Това е всъщност най-големият след лондонския. Първото, което ме шокира, бе да чуя там „Ти не си ли прекалено бял за българин?“. Мениджър в магазина бе индийка. Тя имаше особено отношение към бели хора, защото се заяждаше основно с мен и с мои колеги румънци. Друг мениджър пък бе африканец, отраснал в Нидерландия, казваше се Франко. Той също „обичаше“ бели хора. Един ден, 15 минути преди края на работното време, ме вика и ми показва остатъци от повърнато, което някакво малко детенце е оставило след себе си в магазина. Нарежда ми да го изчистя. Останах твърде учуден и попитах защо. „Защото някой трябва да го изчисти.“ Казах му, че това го няма в трудовия ми договор. Не пише че съм санитар. Отговори ми, че ще си имам проблеми. Аз обаче отказах.“

Но трагична история, предизвикана от мароканец, с която той се е разминал на косъм, е една от причините Ангел да вземе кардиналното решение да се прибере. „Към края на март тази година, точно на 100 метра от мястото, където се намирах, мароканец се барикадира в кафене и взе заложници. Можех аз да съм на тяхно място. Това ме накара да се замисля какво правя в тази страна. Мой приятел също имаше челен сблъсък с тях през декември миналата година. В Нидерландия е масово явление хората да се придвижват с велосипеди и мотоциклети. Той отива с мотоциклета си до магазин. Там му изскачат двама мароканци, вадят му нож и се опитват да му откраднат мотора. Той все пак успява да удари единия и да им избяга. Цялата държава е пълна с тези агресивни мароканци.“

Ангел остава доста повече в Нидерландия от двамата си приятели, с които са емигрирали заедно. Те се отказват и връщат още на втората година. Засега само е прекъснал обучението си с възможност да го поднови, но вероятността да го направи не е толкова голяма. Освен всичко останало е решил да развива и свой канал в YouTube, посветен на тренировки и здравословен живот.
Междувременно новото нидерландско коалиционно правителство, водено от антимигрантската и евроскептична Партия на свободата на Херт Вилдерс, обяви тази седмица, че ще денонсира общите правила на ЕС за търсещите убежище. Министърката на убежището и миграцията Марьолейн Фабер заяви, че Нидерландия трябва да възвърне контрола върху собствената си политика към мигрантите. Правителството, което встъпи в длъжност през юли, обеща да приложи по-строги имиграционни мерки. То очерта планове за обявяване на „национална криза с убежището“, за да въведе по-рестриктивни миграционни политики, без да е необходимо одобрението на парламента. Статистиката сочи, че през 2023 г. 25% от населението на Нидерландия, в голямата си част мароканци, се състои от мигранти.