Нагласите за евровота в Германия - подобни на тези у нас: „Крайно десните” бележат ръст

Нагласите преди евровота на 9 юни, до който остават по-малко от 10 дни, са много сходни с тези в България. Християндемократите, чиито политики са аналогични с тези на ГЕРБ-СДС, почти със сигурност ще спечелят изборите с приблизително 30%. Любопитно обаче е кой идва на второ място. В случая проучванията сочат, че това място ще заеме Алтернатива за Германия (АзГ) с близо 18%, която е описвана от левите и либерални среди като „крайно дясна”. Много е възможно нейният резултат дори да е умишлено занижен от социологията, но е безспорно, че консервативните убеждения лека-полека отново си прокарват път в Европейския съюз и това не е случайно.

Ако направим паралел с България, ще видим, че не е изключено резултатът на другата сочена за крайно дясна партия „Възраждане” също да е занижен от социолозите, но не с много. Засега се очертава те да съберат приблизително 15% от вота. Това изглежда е масова тенденция в цяла Европа. За разлика от Германия, у нас десният вот е по-размит от там, не само заради новопоявилите се на „пазара” „Продължаваме промяната”, но и разбира се заради ДПС, които традиционно имат твърд електорат.

Всъщност случващото се в Германия обикновено е много показателно за това, което предстои в България. Нещо повече - в случая се касае за нагласите на хората към целия Европейски съюз и начина, по който те искат той да бъде управляван в случая. Нека видим какво се случва там.

Блокът Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) - в момента в опозиция, но с неотдавнашна история на 16 години на власт в лицето на бившия канцлер Ангела Меркел, е неоспорим лидер с очаквани 30 процента от гласовете, сочат данни на INSA, публикувани на платформата wahlrecht.de. За второто място надпреварата е по-динамична, макар и тя да изглежда предрешена – участниците в управляващата коалиция Германска социалдемократическа партия (ГСДП) и „Съюз90/Зелени“ са в съперничество с Алтернатива за Германия (АзГ), която въпреки разразилите се около нея скандали напоследък все още води битката за подгласник със 17 процента при съответно 14 на сто за ГСДП и 13 на сто за Зелените, макар леко да губи позиции спрямо над 20-те процента, отчитани по-рано през годината, пише БТА.

Същевременно третият партньор в „светофарната коалиция“ – бизнес ориентираната Свободна демократическа партия (СвДП) „се радва“ на стабилно ниската подкрепа от около 4 процента, която все пак би й донесла места в следващия ЕП предвид липсата на избирателен праг в Германия. Най-младата от партиите, които имат шансове да получат по-сериозна електорална подкрепа – радикално левият „Съюз Сара Вагенкнехт“, продължава да гравитира около 7 процента.

Догодина в Германия предстоят парламентарни избори и евроизборите са възможност за избирателите да изразят недоволството си от правителството, коментира по-рано за БТА д-р Николай фон Ондарца, ръководител на отдела за европейски изследвания на германската Фондация "Наука и политика".

Този своеобразен „протестен вот“ изглежда остава неповлиян нито от сравнително безличната кампания на ХДС, чийто водещ кандидат – председателката на настоящата Европейска комисия Урсула фон дер Лайен - остава дистанцирана от кампанията в Германия, нито от безпрецедентната ситуация около АзГ, чийто представители в Европарламента броени дни преди изборите бяха изхвърлени от групата „Идентичност и демокрация“ след коментари от водещия й кандидат Максимилиан Кра за италианския вестник „Република“, че не всички членове на нацистката СС през Втората световна война са били престъпници. Самата партия малко по-рано спря публичните прояви на Кра, а вторият в листата й - Петер Бистрон обяви, че спира кампанията си, позовавайки се на семейни причини, а същевременно срещу него тече разследване за пране на пари и подкуп. 

В рядка проява на единодушие и позиция срещу крайната десница демократичните партии застанаха рамо до рамо през миналия уикенд и по време на фестивал във Франкфурт, финансовото сърце на Германия, се обединиха в обща кампания под европейския флаг, сформирайки „Демократична арена“- обособено място, където единственото знаме бе това на ЕС, а политици от различни групи – от „Зелените“ до паневропейската „Волт“ и социалдемократите, разговаряха с минувачите.
„Хората трябва да осъзнаят, че всички ние сме заедно като демократи, дори и да имаме различни мнения по редица въпроси“, заяви политикът от ХДС и инициатор на проявата Кавех Немати, чийто родители са дошли от Иран.

Въпреки това изглежда, че европейската надпревара не успява да привлече особено интереса на гражданите - според ново проучване на социологическия институт infratest-dimap за ARD-Deutschlandtrend 48 процента от германците посочват, че се интересуват от евровота „малко“ или „изобщо не се интересуват“. „Проблем с традиция“ – така нарича очакваната сравнително ниска избирателна активност в. „Франкфуртер рундшау“, припомняйки обичайно по-слабият интерес към изборите за ЕП, отколкото към националните избори. През 2019 г. все пак изглежда бе постигнат повратен момент и избирателната активност достигна 50,7 процента - най-високото ниво от десетилетия и равняващо се на средното за ЕС. Експерти се надяват тази тенденция да продължи. За сравнение, при изборите за Бундестаг през 2021 г. избирателната активност бе 76,4 процента.

Мнозина анализатори посочват безличността на кампаниите - водещите кандидати на партиите често са толкова непознати на широката общественост, че трябва да бъдат подкрепяни от по-популярни лица от съответната партия, макар самите те да не участват в надпреварата за ЕП. По плакатите на ГСДП например редом с водещия кандидат Катерина Барли е ликът на канцлера Олаф Шолц, Сара Вагенкнехт привлича основното медийно внимание по предизборните прояви на партията си, а дори кандидатката за следващ председател на Еврокомисията Тери Райнтке от Зелените, въпреки позициите си на европейско равнище,  у дома има нужда от едно рамо от вицеканцлера Роберт Хабек.

Климатичната политика в кампанията

Комисията на Урсула фон дер Лайен направи климатичната политика основна част от траекторията на развитие на ЕС със Зелената сделка, с която блокът си постави за цел до 2050 г. да стане климатично неутрален. Още преди пускането на бюлетините обаче собствената й партия, ХДС, започна да се отдръпва от „зеления курс“, откривайки кампания срещу забраната за продажба на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене, която би трябвало да влезе в сила от 2035 година.

„Модерният двигател с вътрешно горене е най-съвременната германска технология. Тя трябва да може да бъде доразвивана по технологично неутрален начин. Чистите синтетични горива играят централна роля за това“, заяви партията, пускайки онлайн анкета за отмяна на плановете за забрана. Този ход обаче рикошира за броени дни – мнозинството от включилите се в допитването всъщност подкрепиха забраната, партията спря анкетата и отправи обвинения в манипулации, а инициативата бе яростно разкритикувана.

В противовес за утре, 31 май, младежкото климатично движение „Петъци за бъдещето“ призова към общонационална стачка в подкрепа на климатичната политика.

„Европейските избори са много важни за климата, за демокрацията, а също и за имиджа на младото поколение“, се казва в призива на „Петъци за бъдещето“.

Луиза Нойбауер, най-популярното лице на движението в Германия, в интервю за списание "Шпигел", публикувано днес, разшири каузите на движението и до противопоставяне на войните и десния екстремизъм. На интервюто тя дори се появи с четка за зъби в демонстрация на новия слоган на движението: "Гласуването е като миенето на зъбите - ако не го правиш, нещата покафеняват" (кафявото е препратка към фашизма и свързваните с него крайно десни движения - бел. авт.).

Зачестили прояви на политическо насилие

Въпреки привидно слабия интерес към кампанията и евровота обаче обезпокоително се увеличават случаите на политически мотивирано насилие, жертви в които стават политици и доброволци от различни партии. Преди броени дни член на „Левите“ стана обект на обиди и заплахи на паркинг пред супермаркет „Алди“ в градче в Саарланд, а в същия ден в Готинген, провинция Долна Саксония, депутатката на Зелените в регионалния парламент Мари Коленрот бе нападната с юмруци и ранена.

Най-известният случай може би е с Франциска Гифай, министърка в управата на Берлин и бивш кмет на града от Германската социалдемократическа партия, която бе нападната в библиотека в германската столица. В началото на май депутатът Матиас Еке, също от ГСДП, беше пребит и се наложи неговото приемане в  болница, а няколко дни по-късно Ивоне Мозлер от "Зелените" също бе нападната и заплашвана, докато е разлепвала плакати в Дрезден. Крайната десница също не остава незасегната - Марио Кумпф от "Алтернатива за Германия" бе ударен в лицето, докато пазарувал в супермаркет в източния град Еберзбах-Нойгерсдорф.

Политически мотивираното насилие в Германия е тенденция, която се засилва през последните години, в някои случаи с фатални последици. Между 2019 г. и 2023 г. са регистрирани над 10 500 подобни прояви, като миналата година стана рекордна с почти удвоения им брой – 2790 спрямо 1420 през 2019 г. Като причина за увеличаването на нападенията експерти посочват както склонността на партиите да очертават опонентите си като врагове, така и конфликтите в други части на света, които се отразяват на настроенията в страната – например конфликтите в Близкия изток.

Особено в светлината на неотдавнашния опит за убийство на словашкия премиер Роберт Фицо тази тенденция предизвиква тревога.