Радост в Украйна заради преговорите за ЕС, но Унгария спря парите за Киев

Лидерите на Европейския съюз се съгласиха да започнат преговори за членство с Украйна, въпреки че тя продължава да се бори с инвазията на Русия, но не можаха да постигнат съгласие за пакет от 50 милиарда евро финансова помощ за Киев поради съпротивата на Унгария, предаде Ройтерс, цитиран от БТА.

На срещата на върха в Брюксел лидери от общността се справиха с възраженията на унгарския премиер Виктор Орбан като уредиха той да напусне залата, докато те предприемат историческата стъпка на съгласие за започване на преговори за присъединяване на държава във война.

След това обаче, 26-те не можаха да преодолеят съпротивата на Орбан, който поддържа тесни връзки с Русия, за преработване на бюджета блока, за да насочат жизненоважна финансова подкрепа за Украйна и да предоставят повече пари за други приоритети на ЕС, като управлението на миграцията.

Днес лидерите от ЕС приключиха разговорите по финансовия пакет, който изисква единодушие на ръководителите на 27-те държави от ЕС, в ранните сутрешни часове и казаха, че ще разговорят отново през януари, като някои изразиха оптимизъм, че в началото на идната година може да бъде постигнато единодушие.

Официални лица казаха, че лидерите на 26 от 27-те страни членки на ЕС са доволни от предложеното компромисно бюджетно предложение, представено от председателя на срещата на върха Шарл Мишел.

„Все още имаме малко време, Украйна не е без пари през следващите няколко седмици“, каза нидерландският премиер Марк Рюте пред журналисти при напускане на преговорите. „Смятам, че можем да постигнем съгласие в началото на следващата година, имаме предвид края на януари“, каза Рюте.

Орбан настоява, че Украйна не трябва да получава толкова голяма сума от бюджета на ЕС, тъй като не е част от блока.

Други лидери са уверили Киев, че ще насочат помощта към Украйна по канали извън бюджета на ЕС, ако Будапеща не свали блокадата.

Въпреки че членството вероятно ще стане факт след много години, решението на срещата на върха в Брюксел приближава Украйна една крачка по-близо до нейната дългосрочна стратегическа цел да се установи на Запад и да се освободи  от орбитата на Москва.

Германският канцлер Олаф Шолц е изиграл ключова роля за това да накара Орбан да напусне залата, за да освободи пътя за решение, разказаха дипломати и официални лица.

Шолц заяви, че решението е „силен знак за подкрепа" за Украйна.

Орбан говори за корупцията и други проблеми, обосновавайки защо Украйна не е готова за преговори с ЕС, но дипломати от ЕС подозират, че той използва въпроса като разменна монета, за да се опита да деблокира средства от ЕС за Будапеща, замразени поради опасения за състоянието на върховенството на закона в Унгария.

В сряда Европейската комисия – изпълнителната власт на ЕС, възстанови достъпа на Унгария до 10,2 милиарда евро за икономически проекти, след като се установи, че Будапеща е изпълнила условия за гарантиране на независимостта на съдебната власт.

Орбан обаче запази възраженията си срещу преговорите за членство с Украйна дори след вземането на това решение.

„Позицията на Унгария е ясна, за нас Украйна не е подготвена за започване на преговори за членство в ЕС“, каза той, наричайки решението за започване на разговори "нерационално" и "неуместно".

Белгийският министър-председател Александър Де Кро, изразявайки разочарование от Орбан, каза, че е време унгарецът да смекчи тона.

„Ако сте част от решението, сте съгласни с решението или след това просто трябва да си държите устата затворена," каза Де Кро.

Географски по-голяма от всяка държава в ЕС и с население от 44 милиона, в разгара на война, Украйна създава някои уникални предизвикателства за приемането й в 27-членния блок.

Преговорите за членство вероятно ще отнемат години и няма да започнат веднага.

ЕС първо ще трябва да приеме преговорна рамка, което  също ще изисква единодушие.

Лидерите казаха, че ще предприемат тази стъпка, след като Украйна изпълни изискванията, свързани с демокрацията и върховенството на закона.

В изявление на Държавния департамент пък се казва, че САЩ приветстваха вчерашното решение на Европейския съюз да започне преговори за членство с Украйна и Молдова, предаде Ройтерс, цитирана от БТА. 

Вашингтон също така приветства решението на ЕС да предостави на Грузия статут на кандидат за членство в ЕС и да започне преговори за членство с Босна и Херцеговина, се казва в съобщението.

Лошата новина за Киев обаче е, че Русия възнамерява да продължи войната до 2026 г., и да завладее Харков и Днепропетровска област, пише германският таблоид „Билд“, позовавайки се на информация от свой източник.

Изданието твърди, че до края на 2024 г. управляващите в Москва планират да установят пълен контрол над Донецка и Луганската области и да стигнат до река Оскол в Харковска област.

До края на 2026 г. пък целят да превземат остатъка от Запорожска, Днепропетровска и Харковска област, в това число Харков, Днипро и Запорожие.

Засега не се планира връщане на Херсон и завладяване на Одеса, пише „Билд“.

В същото време Асошиейтед прес коментира, че Украйна е получила зелена светлина за ускорени преговори за присъединяване към Европейския съюз, а това било важен момент за опустошената от война Украйна и силно послание към Владимир Путин, но можело да минат години или дори десетилетия, преди страната наистина да стане член на общността.

Ето какво означава решението и защо присъединяването към ЕС е особено важно и особено трудно за Украйна:

КАКВО Е ЕС И КАК СЕ ДЪРЖАВИТЕ СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАТ КЪМ НЕГО?

Европейският съюз се ражда след Втората световна война като търговски блок със смела амбиция: да предотврати нова война между Германия и Франция. Шестте основателки са Белгия, Франция, Германия, Италия, Нидерландия и Люксембург.

Оттогава ЕС непрекъснато се разширява и включва днес 27 демократични нации, много от бившия комунистически блок в Източна Европа, вдъхновени от идеята, че икономическата и политическата интеграция между нациите е най-добрият начин за насърчаване на благоденствието и мира.

Това по-специално доведе до създаването на общата евро валута през 1999 г., отворените граници на континента и новаторските правила за намаляване на въглеродните емисии и регулиране на технологичните гиганти.

За да се присъединят към ЕС, страните кандидатки трябва да преминат през дълъг процес, за да приведат своите закони и стандарти в съответствие с тези на ЕС и да покажат, че техните институции и икономики отговарят на демократичните норми. Стартирането на преговори за присъединяване изисква одобрение с консенсус от 27-те държави от ЕС.

ЗАЩО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО Е ВАЖНО ЗА УКРАЙНА

Украйна е една от няколкото страни, които отдавна искат да се присъединят към ЕС, виждайки това като път към благосъстояние и стабилност. Въпреки че ЕС не е военен съюз като НАТО, членството в блока се разглежда от някои като защитна стена срещу руското влияние.

Украйна официално кандидатства за присъединяване към ЕС по-малко от седмица след нахлуването на Русия на нейна територия през февруари 2022 г. Столицата Киев беше изправена пред заплахата от превземане, а правителството на украинския президент Володимир Зеленски беше изправено пред заплахата от колапс.

Началото на преговорите за членство по-малко от две години по-късно е само една стъпка от дългото пътуване. Но това изпраща силен сигнал за солидарност с Украйна, точно когато подкрепата на САЩ за украинската армия намалява и украинската контраофанзива е в застой – и когато Путин изглежда все по-окуражен.

ЗАЩО ПЪТУВАНЕТО НА КИЕВ КЪМ ЧЛЕНСТВОТО Е ТРУДНО

Представители на ЕС бяха казали, че преговорите не могат да започнат официално, докато Украйна не се справи с множество проблеми, включително корупция, опасения за лобиране и ограничения, които биха могли да попречат на националните малцинства да учат и четат на собствения си език. И макар че представители на ЕС казват, че Украйна е постигнала напредък по тези въпроси през последните месеци, тя все още има да извърви дълъг път.

С течение на времето всяка страна от ЕС се съгласи да подкрепи кандидатурата на Украйна – с изключение на унгарския премиер Виктор Орбан, най-големият съюзник на Путин в ЕС. Орбан твърди, че Украйна не е готова дори да започне да говори за членство в ЕС. В изненадващ ход вчера Орбан се оттегли и се въздържа от гласуване, за да позволи на Украйна да започне преговорите за членство.

Това е само началото и остават много стъпки.

Дълговите кризи, миграционните вълни и Брекзит допринесоха за сдържаността на блока към разширяване на редиците му през последните години. Същото се случи и с нарастването на евроскептичните политически сили в много страни членки, отбелязва АП.

Но неотложността, породена от инвазията на Русия и искането на Украйна за ускорено разглеждане, преобърна бавния подход на ЕС за добавяне на нови членове и годините на „умора от разширяване“.

Решението от този четвъртък оказва влияние и върху други кандидат-членки, които смятат, че ЕС фаворизира определени държави.