Какъв сигнал ни дава победата на крайнодесните в Нидерландия

Фактът, че крайнодесен политик, който разпространява антиимигрантски и антимюсюлмански възгледи и има известна прилика с Доналд Тръмп, триумфира на изборите в Нидерландия, е меко казано ужасяващ. Твърде много обаче се търси в не чак толкова големия успех на Герт Вилдерс и неговата Партия на свободата (PVV). Резултатът от изборите не означава, че Европа е на път да бъде завладяна от крайнодесните.

Вилдерс отдавна е заел своето място в политическия живот на Нидерландия. Той е в парламента от 1998 г. При сформирането през 2010 г. на първия кабинет на бившия премиер Марк Рюте Вилдерс участва активно в преговорите за кабинет на малцинството заедно с Народната партия за свобода и демокрация и Християндемократическия апел. Той оттегля парламентарната подкрепа на партията си през 2012 г., позовавайки се на несъгласия относно предложени бюджетни съкращения.

Вилдерс е най-известен с критиката си към исляма и Европейския съюз, а възгледите му го превръщат в противоречива фигура. От 2004 г. той е охраняван от въоръжена полиция. Хората на Вилдерс успяват да разгневят и природозащитниците. Партията на свободата иска извличане на повече нефт и газ от Северно море и да спре изграждането на вятърни турбини и слънчеви ферми. Вилдерс също така иска страната да напусне Парижкото споразумение за изменението на климата.

В политическото земетресение, което разлюля Нидерландия, резултатите от изборите в сряда показват, че Партията на свободата на Вилдерс печели 37 места от общо 150 в долната камара. Анализатори отбелязват, че това е повече от всяка друга партия и значително повече от очакваното в проучванията на общественото мнение по време на кампанията. Вилдерс сега има трудната задача да се опита да сформира работеща коалиция, ухажвайки съперници, които преди гласуването категорично изключиха да участват в правителство, ръководено от неговата партия. Самият крайнодесен лидер дори призна, че не е постигнал ''мечтаното начало'' в опитите си да състави работещ кабинет, след като човек, когото той назначава да наблюдава коалиционните преговори, напусна заради обвинения в измама, преди да започне да изпълнява ролята.

Като за начало, победата на Вилдерс трябва да се разгледа с някои уговорки. Докато партията му спечели 37 места в парламента, реално това си остава само малка част от 150-местния нидерландски парламент. Както обикновено се случва в други европейски страни, където популистко-националистическата крайна десница се представя добре през последните години, огромното мнозинство от гласоподавателите не подкрепят крайнодясната Партия на свободата. Обединението на социалдемократи и зелени, предвождано от Франс Тимерманс е с 25 места, либерално-консервативната Народна партия за свобода и демокрация на дългогодишния премиер Марк Рюте спечели 24, а центристката партия ''Нов социален договор'' спечели 20, докато второстепенните партии ще си поделят останалите места. От тези множество възможности ще се появи управляваща коалиция. Въпреки че Вилдерс може да е част от нея, другите партии няма да искат той да ръководи, като се има предвид разрушителното въздействие, което биха имали политиките му върху страната, ако бъдат приложени. Неговото обещание да замрази документите на търсещи убежище в Нидерландия и да намали имиграцията е правно и морално непрактично и по всяка вероятност политически неустойчиво. Смекчавайки позицията си, той вече започна да говори за ''ограничения'', а не за забрани.

Въпреки това няма съмнение, че успехът на партията на Вилдерс произтича до голяма степен от сериозните опасения, отразяващи се в цяла Европа, относно неконтролираната миграция. Подобни притеснения се усложняват от неспособността на основните партии като тази на бившия премиер Марк Рюте и ЕС като цяло да постигнат съгласие за надеждни политики. Брюксел не успява да постигне консенсус за това как най-добре да се справи с наплива. Нидерландският изборен резултат е предупреждение, което прави търсенето на решения още по-спешно.

Серийните провали в миграционната политика на ЕС често пъти допринасят за напредъка на крайнодесни партии като Националния фронт на Марин Льо Пен и "Алтернатива за Германия". От Австрия и Словакия до Финландия и Швеция популистко-националистическата крайна десница се превърна в част от политическия живот. В Италия в момента управлява националистът Джорджа Мелони. Във Великобритания, където данни от миналата седмица разкриха рекордна нетна миграция от 745 000 души за 2022 г., твърдо дясната реторика набира сила. В Ирландия насилието в Дъблин миналата седмица показва колко сериозен може да бъде проблемът.

И все пак би било подвеждащо това отклонение вдясно и съпътстващите го антисистемни настроения да се припише само на една причина. Кризата с недостатъчните разходи за живот, енергийната криза, причинена от войната в Украйна, слабо представящите се икономики след ковид пандемията и проблемите с претоварените обществени услуги, допринасят за голямото недоволство на хората.

Липсата на доверие в политиците е друг ключов проблем в Европа

Част от това, което се случва, е цялостно отхвърляне на политиката, както обикновено. Резултатът от скорошни избори в две европейски страни обаче показват, че възходът на крайнодесните може да се избегне. В Полша бившият председател на Европейския съвет Доналд Туск разби хватката на едно безскрупулно, твърдо дясно правителство. В Испания социалистите на Педро Санчес отвърнаха на предизвикателството на неофранкистката партия ''Вокс''. Бъдещето не принадлежи по право на крайната десница. Тя печели само когато прогресивното мнозинство падне духом и я допусне.