Войната между Израел и "Хамас" обърка плановете на Китай в Близкия изток
През юни китайският президент Си Цзинпин прие палестинския президент в Пекин и покани израелския премиер на официално държавно посещение. Бенямин Нетаняху прие, а Китай беше напът да заиграе още по важна роля в региона.
Тогава обаче дойде нападението на "Хамас" срещу Израел, което породи неизвестност дали предвидената за края на този месец визита на Нетаняху ще се състои и подложи на изпитание близкоизточната стратегия на Пекин. Обявения от Китай неутралитет във войната подразни Израел, но в дългосрочен план Пекин може да спечели от конфликта, ако изгради по-тесни връзки с арабските страни, смятат експерти.
"Поне засега близкоизточната политика на Пекин е скована от войната", каза Шъ Инхун, професор по международни отношения в Китайския народен университет в Пекин. "САЩ, които са категоричен поддръжник на Израел, са пряко или косвено замесени. Там просто няма кой да чуе Китай."
Това обаче не пречи на Китай да опита да направи така, че да бъде чут.
Специалният му пратеник за Близкия изток Чжай Цзюн проведе телефонни разговори с палестински и египетски официални лица миналата седмица, призовавайки за незабавно спиране на огъня и хуманитарна подкрепа за палестинския народ.
Чжай се свърза и с израелски официални представители, за да ги увери, че Китай "няма егоистични интереси по отношение на палестинския въпрос, но че винаги е бил на страната на мира и справедливостта". По думите му "Китай е готов да работи с международната общност за поощряване на мира и преговорите".
Ван И, китайският външен министър, се обяви по-енергично в подкрепа на палестинците с думите, че "в основата на проблема стои липсата на справедливост за палестинския народ".
"Този конфликт за пореден път ни показа по един трагичен начин, че решението на палестинския въпрос е в подновяването час по-скоро на преговорите за мир и в реализирането на законните права на палестинския народ", каза Ван в телефонен разговор със съветник на бразилския президент.
Китай отдавна се застъпва за решаването на конфликта чрез създаването и съвместното съществуване на две държави - израелска и палестинска.
В телефонен разговор с Ван по време на близкоизточната си обиколка в края на миналата седмица държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън призова Китай да използва цялото си регионално влияние, за да попречи на други групировки и страни в Близкия изток да се намесят в конфликта и той да се разрасне, съобщи Държавният департамент, който обаче не пожела да уточни какъв е бил отговорът на китайския министър. За Китай се знае, че има тесни търговски и политически връзки с Иран, който от своя страна подкрепя "Хамас" и ливанското шиитско движение Хизбула.
Разговорът беше първият американски контакт на високо равнище с Китай по въпроса за обстановката в Близкия изток след нападението на "Хамас".
Опитвайки се да поддържа деликатен баланс, Пекин иска да се позиционира като посредник и да упражнява влияние в региона, заявиха в общ имейл Мария Папагеоргиу, лектор по политология и международни отношения в Екзетърския университет, и Мохамад Еслами, изследовател от Университета "Миньо".
Американската подкрепа за Израел открива възможност за Китай да увеличи продажбите на оръжие за недоволните арабски страни, но все пак Пекин желае уреждане на кризата, защото иска да защити икономическите си интереси в региона, посочиха те.
"След този конфликт ангажираността на Китай с Близкия изток се очаква да нарасне още повече. Пекин ще има засилено участие в усилията за прекратяване на войната, целейки по този начин да гарантира икономическите си интереси и да се възползва от недоволството на арабските държави от САЩ, за да закрепи статута си на велика сила в региона", посочиха изследователите.
Подходът на Пекин обаче крие опасност от отблъскване на Израел.
Тувия Геринг, експерт от Центъра за изследване на проблемите на израелско-китайските политически отношения в телавивския Институт по национална сигурност, определи становището на Пекин като "пропалестински неутралитет", силно наподобяващ позицията му за руското нахлуване в Украйна, която на практика дава сигнал за подкрепа на Кремъл.
"Не може да си неутрален по такъв въпрос. Мълчанието е равносилно на мълчаливо съгласие", каза Геринг. "Според мен големият проблем е, че Китай вместо да се държи като отговорен първостепенен играч, за какъвто се представя, се възползва от този конфликт, за да извлече геополитически дивиденти."
По думите му Китай се стреми да спечели подкрепата на арабските страни по спорни въпроси, като например отношението на Пекин към мюсюлманите уйгури в северозападния регион Синцзян.
При управлението на Си Пекин води действена, а понякога и настъпателна външна политика. Китай се стреми да укрепи връзките си с Близкия изток, който е източник на голяма част от нефта, от който Пекин се нуждае, и е разглеждан от него като важно звено от инициативата "Един пояс, един път" - огромния инфраструктурен проект на Си за свързване на световните пазари с железници, пътища, пристанища и летища и за разширяване на китайското влияние.
Тази година Пекин помогна за възстановяването на дипломатическите отношения между Саудитска Арабия и Иран, градейки си образ на алтернатива на САЩ в уреждането на мирни споразумения.
Ван Ивей, друг професор по международни отношения в Китайския народен университет, смята, че Китай е в по-изгодно положение от Вашингтон да помага за решаването на конфликти, било то между Саудитска Арабия и Иран, Русия и Украйна или между Израел и палестинците.
"Ако просто си взел едната страна и накараш другата да те намрази, няма как да бъдеш посредник", каза той. "Ето защо Китай не се присъедини към Запада в санкционирането и възпирането на Русия във войната в Украйна. Защото трябва да бъдем мост."
Предложените от Китай условия за прекратяване на войната обаче бяха определени като облагодетелстващи Русия.
"Становището на Китай по израелско-палестинския конфликт по-скоро цели само външно да придаде на Пекин образа на неутрален и отговорен глобален играч, но не и той действително да играе такава роля", каза Дейл Алуф, директор "Изследвания" в израелския институт за изследване на проблемите на китайско-израелските отношения Sino-Israel Global Network and Academic Leadership.
Неспирните настоявания на Китай за уреждане на конфликта чрез създаването на две държави "е лишено от връзка с действителността", посочи Алуф. Пекин предизвика недоволството на Израел и с отказа си да се присъедини към САЩ и другите страни, които признават "Хамас" за терористична организация, вместо това гледайки на него като на "палестинско съпротивително движение".
Откакто избухна войната, китайските медии атакуваха усилено Израел. Те цитираха съобщенията на ирански медии за незаконна употреба на бомби с бял фосфор от израелската армия. И обвиниха САЩ, най-големия поддръжник на Израел, в нагнетяване на напрежение в региона.
Страницата на израелското посолство в китайскоезичните социални мрежи беше залята с враждебни съобщения, поради което мисията започна да филтрира коментарите в нея.
В китайския сектор на интернет се наблюдава засилване на антисемитските настроения, каза Яцю Ван, директор "Изследвания" в отдела на "Фрийдъм Хаус" за Китай, Хонконг и Тайван.
"Китайското правителство винаги е пропагандирало гледна точка по отношение на израелско-палестинския конфликт, в която виновен е единствено и само Израел, ключов съюзник на САЩ, защото това обслужва една от важните цели на пропагандата (на Китайската комунистическа партия): да подкопае американските позиции в международната общност. Този път не прави изключение", заяви тя. (БТА)
Десетте причини, поради които в арабско-израелският конфликт, аз съм на страната на Израел:
1. В борбата между пиещи и не пиещи, взимам страната на пиещите.
2. На мен повече ми харесват режими, при които лидерите ги сменят не с убийство, а на избори и могат да ги осъдят.
3. Взимам страната на хора, които обичат вицове за себе си, пред онези, които са готови да убиват за шега или карикатура.
4. Аз предпочитам жени във военна униформа, пред жени облечени в черен чувал.
5. Не искам хора, будещи се от воя на ходжа, да победят такива, които знаят как се навива будилник.
6. На мен са ми много по-симпатични хора, които научавайки за флирт на дъщеря си се хващат за сърцето, а не за ножа.
7. Аз мисля, че е нормално да похарча много пари за развод с жена си, вместо за да си купя жена.
8. Без съмнение, по-добре разбирам онези, които погребват своите убити деца, пред тези, които размахват безжизнените им телца пред телевизионните камери.
9. Имам повече уважение към общество, което обменя стотици пленени врагове за един свой в пленен, вместо общество заменящо стотици свои за един пленен враг.
10. Аз искам да живея в свят, в който не убиват жени и деца, но ако това все-пак се случи, искам виновните да бъдат дадени на военен трибунал, вместо да бъдат черпени със сладкиши, от екзалтирана тълпа по улиците.