Македонците ни посочиха за враг №1

Две трети от македонците поставят България начело в списък с най-големите противници на евроинтеграцията на страната им. Това сочи проучване на Международния републикански институт, според което далите този отговор (66%) са далеч пред 29 на сто, посочили Гърция, и Франция (16%) - други държави, блокирали преди това македонски европреговори.

Гърция блокираше Северна Македония много повече години, отколкото България, заради спора за името, но 4% я смятат сега за водещ поддръжник. Ще се отнася до нас, тук на сме в топ 9.

Проучването е проведено за организацията Center for Insights in Survey Research (CISR) между 8 април и 4 май 2023 г. с 1204 респонденти. Базираният във Вашингтон Републикански институт (основан през 1983 г. по времето на президента Роналд Рейгън и официално не е свързан с Републиканската партия - бел.ред.) описва и политическия контекст на тази анкета.

Посочва, че тя е осъществена в момент на напрегнати отношения между София и Скопие заради българските клубове с имената на спорни в страната исторически личности. Но също така на политическо напрежение в самата Северна Македония заради процедурата за вписване на българите в конституцията, редом с напомнянето от европейски представители, че без тази стъпка няма начало на преговори за членство, предава lupa.bg.

Вписването на българите в конституцията

Данните сочат, че няма сериозно разминаване между това проучване и други от миналата есен насам за нагласите на македонците към вписването на българите в конституцията.

Под една трета е спаднал делът на македонците, одобряващи включването на българите в конституцията на страната с цел започване на преговори с Европейския съюз. Напълно или частично приемат това 30% от попитаните през май 2023 г. (при 35% през октомври 2022 г.).

Частично или напълно отхвърлят подобна стъпка две трети от респондентите, като към октомври 2022 г. делът им е бил 56 на сто. Намалял е делът на нежелаещите да отговорят или далите отговор "Не зная" - от 10% на 6%.

Две трети бяха отхвърлящите конституционните поправки към март 2023 г. според изследване на македонска агенция. Проучването, съвместно с фондация "Конрад Аденауер", показа, че делът при етническите македонци е още по-голям, но в настоящото изследване на Медждународния републикански институт няма разбивка по етническа принадлежност.

Разбивката по възраст сочи, че в нито една възрастова група поддръжниците на конституционните поправки не са повече от противнците. И сред най-младите - между 18 и 35 г. - те са 38% (при 58% частично или напълно против). Подкрепата за промените намалява в следващите две групи, като е едва 23% при хората над 56-годишна възраст.

Няма сериозна промяна в нагласите по въпроса дали македонският език е защитен или застрашен от преговорите с Европейския съюз. И през октомври, и седем месеца по-късно, 42% отговарят, че е частично или напълно защитен. Обратното смятат 52% или с 1 пункт повече, отколкото през октомври 2022 г. 

Различни представители на Европейския съюз опитват да убедят политиците в Скопие и македонците, че няма да има промяна за македонския език, напротив, той ще стане един от официалните езици на Европейския съюз. Фактическото вето, наложено от България и повдигнало въпроса за статута на македонския език, бе сред факторите, събудили отново страха от загуба на идентичност. Преди месец, в защита на македонския език, идентичност и култура, Бундестагът прие специална резолюция.

Все пак възрастовата разбивка за последния въпрос сочи, че почти половината (47%) от хората между 18 и 35 години виждат частична или пълна защита за македонския език в преговорите с ЕС. В следващите възрастови групи този дял намалява.