Главен редактор:
Катя Касабова, email: k.kassabova@flagman.bg
Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!
Защо толкова сгради в Турция паднаха, все едно са от картон
Много от сградите в регионите, поразени от земетресението, са строени преди да влязат в сила новите правилници за строителство, което да издържа на сеизмична активност
Земетресението с магнитуд 7,8 по Рихтер и вторичните трусове, предизвикани от него, разтърсват Сирия и Турция от началото на тази седмица. Жертвите вече са повече от 20 000, огромно количество сгради са сринати до основи. Други дори по-силни земетресения са взимали много по-малко жертви преди. Защо това земетресение беше толкова смъртоносно?
Нестабилността на старите сгради
Видеоклипове от най-близките до епицентъра градове показват как многоетажни сгради се сриват, сякаш са направени от картон. Според Мехди Кашани, професор по сеизмично инженерство в британския университет в Саутхемптън, такива сгради в повечето случаи са стари и имат “хлабава структура”.
Това означава, че сградата има прекалено много прозорци, широки врати и други “отвори” на местата, на които би било по-добре да се изградят плътни стени, които играят стабилизираща роля при силен трус. Ако приземният етаж на една сграда е построен по този модел, това може да срути цялата конструкция.
Много от сградите в регионите, поразени от земетресението, са строени преди да влязат в сила новите правилници за строителство, което да издържа на сеизмична активност. Сегашните стандарти са от края на 1990-те и началото на 2000-те години – тогава бяха извлечени важни поуки от тежкото земетресение в японсия град Кобе (1995), обяснява Кашани.
Тези правилници показват как точно трябва да се строят сгради в региони със силна сеизмична активност - на разломите между тектонските плочи, където се намира и граничния регион между Турция и Сирия.
Според Кашани и по-старите сгради могат да бъдат преустроени, за да отговарят на изискванията, както правят в Япония и Чили, където земетресенията са обичайно явление. За целта обаче са нужни политическа воля и много пари.