Едно време България беше еталон за летен туризъм, а сега съм напът да продам всичко и да се откажа

Липсата на качествени кадри е огромният проблем, пред който е изправен туристическият бранш у нас. Летният сезон започна, курортите ни са пълни с туристи и вместо хотелиерите и ресторантьорите да мислят как най-добре да посрещнат гостите си, те все още се занимават с търсене на персонал. Сайтовете и групите за набиране на кадри са пълни с обяви за работа. Търсят се от управители до общи работници, а за работодателите наемат работници от трети страни, за да запълнят празнотата. Решава ли това проблема с недостига, какво трябва да се предприеме – и от страна на сектора, и от държавата, какви са останалите проблеми на бранша – отговаря пред Флагман.бг заместник-председателят на Българската хотелиерска и ресторантска асоциация (БХРА) Веселин Налбантов:

- Г-н Налбантов, виждаме, че проблемът с липсата на кадри по Черноморието се задълбочава. Вече сме в сезон, не трябваше ли по това време браншът да е осигурил персонал за обектите си? 

- Ще започна отдалеч – в края на 50-те и през 60-те години България беше еталон за туризъм. Тогава се направиха много неща.  Учихме турците, учихме гърците. Всичко това отиде по дяволите след 89-та година, защото гърците и турците като капиталистически държави се учеха от социалистическа България, като непрекъснато надграждаха – по отношение на кадри, на базите и т.нат. Разрушиха всички положителни практики от времето на социализма – на онова време, на лошия социализъм. Разрушиха се базите, няма къде да се учи, занижен е критерият, казвам го съвсем отговорно, който иска от колегите да ми се сърди, неграмотни хора правят туризма у нас в момента. Това в един момент ще срути всичко. 

От управители до общи работници: Глад за кадри по морето, привличаме персонал от Турция

Нашият труд, за който работиш от детството си, държавата го негжлижира. Тя не може да прави продукта, но не работи за проблема с кадрите. Не мога да се съглася, че хората които се обучават на туризъм в нашите гимназии и висши заведения, да могат да бягат, както си искат, без да има наредби или нормативна уредба, която да ги накара да работят в държавата, която им е дала образованието.

-  Липсата на квалифицирани кадри ли е само проблемът на туристическия бранш? 

- Не, разбира се. Те са много и вместо да се търси решение, ние само ги отчитаме като проблеми, но резултат – никакъв. Имаме демографска криза. Освен това се търсят IT специалисти, като всеки втори вече развива кариера в този сектор. Да не говорим пък за тази чиновническа, бюрократична машина. Взимаме хора на работа от трети страни и много време се занимаваме с куп документи, за да ги назначим. Миналата година имах работници от Гана, Сенегал, Камерун, бях доволен от тях. Но с бюрократичните спънки трудно ще стане. Някакви си хора, които работят на високи постове от бюрото, ни говорят за голям ръст в туризма. Това няма как да стане с неграмотни кадри. Нямаме качествен персонал, защото парите за квалификация се крадат от синдикатите. Никой не обръща внимание. Трябва да ровят в образованието, за разходване на средства от страна на синдикатите. Много пари минаха през нечии ръце, трябва някой да търси отговорност за тях, но нито прокуратурата, нито съдът се интересуват. Както всяко нещо в тази държава. Аз само с кадри се занимавам. Търся и обучавам. Помощник-готвачи ги правя готвачи веднага. Не може този, който го обучаваш сега, да направи нещо ново. Такава ще бъде продукцията. Всичко е на самотек.

Чиновниците от високите етажи нямат представа как да се решат проблемите. Ние от бранша пък не можем да се доберем до там и да им даваме съвети, те си слагат партийни назначения, за печелене на пари. А браншът закъсва, имам гости от вътрешността на страната, които са на същото дередже.

Чакам с нетърпение да дойде някой, да му продам всичко и да  се откажа. 

Целият ми живот е минал в бранша, отвращава ме вече, от сутрин до вечер само с проблеми се занимавам. То не е удоволствие и накрая не може да предложиш добър туристически продукт. Това е плачевното. 

- Проблемът с квалифицирания персонал по морето не е от днес и вчера, толкова ли няма желание за подобряване на условията, в крайна сметка е в полза на всички България да предложи добър туристически продукт?

- Да, това нещо го говорим поне от 10 години. За съжаление не само, че не се разрешава проблемът, но той се задълбочава. Преди беше само по Черноморието, вече е по зимните курорти, в София и всички големи градове. Трябва да се направят незабавни стратегии не правителствено ниво, да бият камбаните, защото утре ще е късно. Държавата да помисли за качествено образование, за контрол. Много неща могат да се направят. И не е вярно, че в Гърция е по-евтино, много по-скъпо е, но там по друг начин се субсидират нещата. Ето един пример – приехме украинските бежанци, изхранихме ги, но парите ми ги няма, хвърлил съм толкова ресурс и сега се чудя какво да правя сега. А държавата мълчи, всички се крият като мишки. Търсим навсякъде корупция,  но тя е и при нас. 

И другата ми любима тема – Слънчев бряг АД - държава в държавата. Не може да има два Слънчев бряга, не може Община Несебър да събира приходите, а тук да няма разходи. Ние не сме към Община Несебър, някакво държавно предприятие управлява частния бизнес. Минават правителства – първо, второ, трето и всички говорят празни приказки. Трябва да се сменят няколко закона, но никой не иска да го направи. Когато стане разруха, тогава ще помислят по въпроса. 

- Какъв персонал се търси в Слънчев бряг към този момент и какви са условията, които работодателите предлагат?

- Като започнем от управители до общи работници, до миячи. Това, че заплащането не е добро е абсолютна лъжа. При нас няма длъжност под 1000 лева. Отделно всички работодатели осигуряват квартири, пътни и изхранване на своя персонал.  

- Преди сезонните работници се оплакваха от това, че през целия сезон нямат нито един почивен ден. Към днешната дата как стоят нещата с работното време на служителите, работещи в хотелите или изобщо по морето на каквато и да е длъжност?

- Условията се подорбиха и се подобряват всяка година. Например работното време на камериерка е от 8 до 17 ч., нито една от тях обаче не го спазва, всеки се изнася поне половин час по-рано. Да не говорим, че през няколко дни искат пари. Отделно има и случаи, в които без предупреждение напускат. А в договорите пишем, че при такава ситуация служителят губи една заплата. Имах такъв случай, но от институциите ми се обадиха да им платя и да не се занимавам. И пресен пример от последните дни с украинци – регистрирани са при мен за спане и ще работят, трябва да подам документите по съответните институции, а някой им дал по 100 лв. отгоре и те са избягали. Не знам към коя институция да се обърна да ги издири и да ги върне обратно. Такива сме си българите - мизерници, надцакваме се, прецакваме се. 

- А има ли тенденция хора от Турция да идват да работят при нас? Разработеният турски туризъм да ни дава кадри. Къде е логиката – при тях сезонът е по-дълъг, имат по-голямо крайбрежие, съответно повече хотели и комплекси? И качествен персонал ли предлага южната ни съседка?

- Не забравяйте, че официално населението на Турция е 83 млн. души. Там имат излишък на кадри, има безработни, но демографска криза няма. Получих сивита от цял екип турски готвачи. Искат едни суми, все едно ще взема лекарски екип за някоя болница. 

- Всяка година у нас идват украински работници. Тази година избягалите от войната няма ли да могат да разрешат поне малко този проблем с липсата на песонал? 

- Много малко хора ще могат да работят, защото те са основно майки с малки деца. Няма кой да им гледа децата. Държавата излъга за абсолютно всичко. Казаха, че ще дават по 400 лева за квартира на работещи бежанци, за да подпомогнат както тях, така и бизнеса. Трябва да ги регистрират в Бюрото по труда и куп други спънки. 

Жалко за прекрасната ни страна с чистия въздух, прекрасното море и красивите планини. Но за да се оправим, е необходимо военно положение – във всяко едно отношение. По друг начин няма да стане. Трябва да се лишим от някои положителни неща на демокрацията, за да тръгнат нещата.