Русия ли е истинската цел на западните санкции?

„Рублата вече се доближава до нивата си преди инвазията. Санкциите бяха така изработени да съсипят валутата на Русия, но се провалиха“. Това написа в Туитър тази сутрин Клинт Елрих – международен анализатор, адвокат и бивш изследовател в Московския институт по международни отношения. Това провокира логичният въпрос – наистина ли целта на санкциите да съсипят руската икономика?

Защото със сигурност не изглежда така. Нещо повече – санкциите, насочени към РФ, са най-малкото импотентни и дори по-скоро – контрапродуктивни.

А НАТО/САЩ/ЕС добре знаят как да съсипват икономики и имат години стаж в това отношение. Практикуваха това действие в страни като Куба, Ирак, Венецуела и много други в последните години. Да, човек може да каже, че Русия е по-голяма, с много по-развита икономика и това е вярно. Но през годините тя също е страдала икономически от Запада.

Последно през 2014 г., след „анексацията“ на Крим, Западните санкции бяха доста по-леки в сравнение със сегашните. Но по-важното тогава е, че САЩ увеличи драстично собственото си производство и износ на петрол, а по-късно през годината Саудитска Арабия последва примера. И въпреки протестът на страни като Венецуела и Иран, именно те „наводниха“ пазара със своя продукци.

Резултатът? Петролът претърпя най-големия си срив в цената от десетилетия. От 109$ за барел през юни 2014, до едва 44$ за барел през януари 2015. Това вкара Русия в пълна рецесия и за пръв път от управлението на Путин до тогава, страната отчете спад на брутния вътрешен продукт.

Преди едва 2 години пък, предполагаемо като част от конкуренцията с Русия за петролния пазар, Саудитска Арабия още веднъж наводни пазара с евтин петрол и резултатът бе подобен.

В този смисъл е очевидно, че Западът знае как да нарани РФ, ако желае – увеличава производството на петрол и срива цената му. Така Русия губи.

А започна ли сега, след началото на военната операция в Украйна същия този процес? Абсолютно не. И което е още по-интересно – именно Саудитска Арабия заяви, че ще започне да продава своята петролна продукция не за долари, а за китайски юани. 
САЩ твърди, че сега „не може“ да увеличи продукцията си заради „липса на персонал“ покрай... COVID. Саудитска Арабия пък прави всичко възможно умишлено да увеличи цените. Така, въпреки бруталните санкции, цената на петрола расте драстично нагоре и този процес изглежда ще продължи в тази посока. 

Това пък са изключително добри новини за руската икономика. До такава степен, че има възможност да компенсира загубите от санкциите. С ръста на цените на петрола и с изказвания от рода на „Трябва да спрем да разчитаме на руския газ“ или „Да дерусифицираме енергетиката“ ще доведат до само едно – милиони евро или долари, изсипани в абсолютно нерентабилната „зелена енергия“, която де-факто стана причина за зависимостта на ЕС от Москва по отношение на енергията.

На друга тема – Русия изнася много повече храни, отколкото внася. Съвсем обратното важи за голямата част от страните в ЕС и като цяло на Стария континент. Така например Великобритания внася близо 50% от храните си. Така ако Европа въведе вето за внасяне на храни от Русия, Москва има храна, а Западът – няма. Също като с петрола, ако пък цените на храните се увеличат, това по-скоро би помогнало на руската икономика, отколкото да ѝ навреди.

Руската федерация е най-големият износител на пшеница в света. По-голямата част от производството обаче дори не се продава към Запада, а отива директно в Китай, Казахстан, Египет, Нигери и Пакистан. Така дори пшеницата не може да бъде обект на загуби заради санкции, защото тези държави не подкрепят икономическата война на САЩ и ЕС към Москва. Въпреки санкциите, въпреки войната – цената на пшеницата е нагоре с над 30%. Това, отново, е изключително добре за руската икономика.
Междувременно, според CNN, САЩ ще влезе в истинска рецесия до 2023 г. Във Франция пък вече говорят за хранителни ваучери, а страните по света се очаква да започнат да въвеждат квоти за горивата.

Бруталните санкции на Русия, въведени от Запада заради случващото се в Украйна, изглеждат наистина контрапродуктивни. За сметка на това обаче те карат цената на петрола да расте, с което се създава потенциална криза в енергетиката и храните. Така се покачва „цената на живота“ на Запад – криза, която стартира още преди 2 години с пандемията.

Човек трябва много да внимава с хора, чиито действия постигат „случайно“ точно обратното на това, което е била оригиналната цел. В книгата си „1984“ Оруел описва добре еволюцията на войната:

„Войната, както ще стане ясно, сега е чисто вътрешен конфликт. В миналото управляващите групи в държавите по света, въпреки че можеха да разпознаят общия си интерес и да ограничат унищожителността на войната, се биеха едни срещу други, и победителят винаги смазваше победения. В наши дни те вече не се бият помежду си. Войната се води от една управляваща група срещу собствения ѝ народ, а крайната цел на войната не е да завоюва или да предотврати завоюването на територии, а да държи структурата на обществото непокътната“

Ако си спомняте, още с началото на пандемията се заговори за „невиждан от 50 години недостиг на храни“. Това не се случи. Говореше се и за проблеми с електрозахранването, пак заради ковид. Това също не се случи. Сега обаче вървим точно в тази посока – този път заради война и санкции.

Ръста на цените на храните, по-малкото ползване на фосилни горива, занижаването на стандарта на живота, публични средства, отиващи в „възобновяема“ енергия. Всичко това изглежда много познато и би следвало да включва „червената лампа“ в ума на тези, които по-изкъсо следяха събитията през последните 2 години.

 Независимо от това какво мислите за Путин, за Зеленски, за войната като цяло или за украинските „нацисти“ – време е да се изправим пред въпроса: Каква е истинската цел на санкциите и защо те толкова добре съвпадат с описаното от Клаус Шваб в книгата му „Голямото зануляване“?