Поетът Недялко Йорданов: НПО отвлече Лъки, моята котка
Организация за спасяване на бездомни животни е отвлякла котката на поета Недялко Йорданов, сигнализира той в социалните мрежи. 4-годишният женски екзепляр Лъки е гледан в двора на семейната му къща на ул."Екзарх Йосиф", тя е била сляпа, по думите му спасена още като малко котенце, и се превърнала в член на семейството...докато не била отнета от бургаско зоозащитно НПО. Публикуваме позициите и на двете страни.
Ето какво пише големият български поет и почетен бургазлия:
Скъпи приятели, реших да ви разкажа за нещо ужасно, което се случва в момента с мен в родния ми град. Може някои от вас са чели едно мое стихотворение, в което разказвам за съдбата на моето любимо слепичко коте, което намерихме пред къщата си и го прибрахме. Кръстихме го Лъки!
Женско котенце, на двайсетина дена, абсолютно сляпо, което заживя на воля в нашия голям двор, заедно с двете ни кучета Шаро и Горчо.
Когато сме в София за тях се грижи Иван – нашият приятел, който живее от 25 години в нашата къща в Бургас и е станал член от нашето семейство. Наоколо е пълно с котараци и още първата година Лъки забременя и роди две котенца, които починаха още първите дни. За това й направихме кастрация при ветеринарния лекар на улица "Екзарх Йосиф", който продължи да се грижи за него.
Макар и слепичко Лъки за тези 4 години се ориентираше страхотно в нашия огромен двор, и живееше в специално за него местенце, закътано от дъжд и студ.
Дори много си паснаха с Шаро и тя /Лъки/ го галеше с лапички по муцуната. Всяко лято от тогава Лъки беше с нас , а Тамара внучката ми много се гордееше, че тя е измислила името му.
Пристигнахме преди два дни в Бургас и Иван ни съобщи разтревожен, че Лъки била взета от улицата / където понякога Лъки излиза/ от някаква жена, която насила успяла да го открадне пред свидетелка, която й казала, че това коте е мое. Въпросната се представила като член на някаква благородна организация за защита на животните и щяла да го излекува. Представям си как Лъки се е дърпала и драскала с нокти, но въпросната дама била непреклонна. Почакахме два дни, за да видим ще се обади ли някой с "излекуваната" Лъки, но напразно. Успях да издиря телефона на тази дама / запомнете това име / ВИКТОРИЯ. За пръв път през живота си съм изпитал такъв безпомощен гняв. Въпросната Виктория първо ми каза, че трябва да докажа, че това коте е мое, после – че няма да ми каже къде се намира то, и трето, че никога няма да го получа.
Не можех да повярвам. Успях да разбера представител на коя организация е тя... Запомнете това име, защото се оказа, че именно такива организации вземат пари от Европейския съюз и от доброволни дарения, като пускат в сайта си снимки на наистина болни животни. Моята Лъки се е оказала много удобна за случая. Попитах след второ обаждане къде се намира Лъки и получих отговор, че няма да ми кажат. Усъмних се, че е възможно да е продадена в чужбина. Ветеринарната лекарка се опита по телефона да каже, че ако въпросът е до паспорт, той веднага ще бъде издаден и че всички прегледи през годините и кастрацията на Лъки ги има в амбулаторните книги. Смаяна остави телефона и каза, че такова нещо никога не ѝ се е случвало. Успях да намеря друга представителка на въпросната организация. Казва се ПЕНКА КЪНЕВА. Запомнете и това име... Тя дори не благоволи да ме изслуша, направо ми затвори телефона. Тогава влязох в гугъл и открих въпросната организация.
Казва се Purr Paws и те – явно сериозно уплашени са побързали да пуснат цяла страница за едно болно, изоставено на улицата коте, за което стопанинът, който живее в друг град изобщо не се интересува и който псува по телефона защо не му го върнат. Такава наглост в своя 80 годишен живот не съм срещал. И към всичката тази гадост са публикували снимка на едно гуреливо, мръсно, сляпо коте, което няма нищо общо с красавицата Лъки.
Влезте в Purr Paws Бургас и ще видите, че публикацията е отворена за мнения и всички единодушно осъждат въпросния наглец и циник. Не са посмели само да ми сложат името. За мой срам, за да докажа, че котето е мое, дори почнах – пълен наивник– да чета стихотворението от книгата ми "Сребърна любов" на представителката на Purr Paws, но тя изобщо не се трогна. Тези две представителки на въпросната организация нямат милост към хората, а злоупотребяват с милост към животните, за да трупат пари. Една финансова проверка веднага би извадила на показ всичко, което са вършили. А ако Лъки наистина е продадена в чужбина и за това ми отказват да я видя и не ми казват къде е, просто не отговарям какво бих могъл да направя.
Последва и отговор от организацията:
Ето един казус, за който искаме мнението Ви:
1. Получаваме сигнал за улична СЛЯПА котка.
2. Прибираме я от УЛИЦАТА! Не от двор! Лекуваме я.
3. Прибира се "собственика" , който ЗИМАТА ЖИВЕЕ В ДРУГ ГРАД, докато котката, БЕЗСТОПАНСТВЕНАТА котка обикаля улиците, СЛЯПА.
Сега се връща за лятото и си търси котката!!!! И си я ИСКА ОБРАТНО! За да си живее пак на улицата! Котката ЖИВЕЕ на улицата!!! Не в дома!!! И зиме,и лете!
З А Щ О Т О. Я. О Б И Ч А !!!
Приятели, последователи, хора!
Какво мислите за този "собственик"?
Редно ли е да върнем котката на улицата, защото той я определя като "своя" ,опитва да направи СЕГА паспорт в клиника Байрон и кара ветеринари да се обаждат и да ни притискат? Щял да си търси правата!
Създава проблеми на организацията И в обаждане нападна словесно член на организацията! Обижда я, ЗАПЛАШВА Я, псува я! Нормално ли е това според Вас?
Моля, НАИСТИНА МОЛЯ да публикувате мнението си под поста! Иска да знам зад кои действия застава обществото!