Фантазии на крайно либерални НПО-та не могат да бъдат обличани в закон

Борислав Цеков е доктор по конституционно право, университетски преподавател, политик. Специализирал е в редица американски и европейски университети. Депутат в 39-ото НС - зам.-председател на ПГ на НДСВ, а след това и “Новото време”. Главен секретар на Омбудсмана (2005-2010 г.), основател на Института за модерна политика, сега е директор на Центъра за нова Европа. През 2017 г. е сред основателите на “Европейско Тръмп общество”. Автор на стотици статии и няколко книги.

Жотвените промени в Закона за защита от домашното насилие за пореден път разбуниха общественото мнение по този изключително важен проблем. Какви са притесненията и несъгласията на доста експерти, наистина ли с тези промени се цели тайното прокарване на Истанбулската конвенция, обявена за противоконституционна - по тези колегите от Труд разговарят с д-р Бо­рислав Цеков.

- Домашното насилие е огромен проблем не само у нас и едва ли някой би защитил противоположно мнение. Готвените промени в Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) обаче предизвикват много въпроси и вече се появиха и сериозни несъгласия. Опасенията са, че те ще вкарат Истанбулската конвенция чрез закон. Възможно ли е това, има ли рискове и колко опасни са те, г-н Цеков?
- Домашното насилие е болезнено социално явление. Нужни са активни мерки. В това няма съмнение. Но, за съжаление, през последните години тази тема се експлоатира много непочтено от крайно либералните и прогресистки среди за налагане на джендър-идеологията. Ползват я за прикритие на един радикален политически дневен ред, дегизиран като правозащитен, чиято крайна цел е подмяна на социо-културния код на съвременната цивилизация чрез изкореняване на изконните и естествени понятия на човешкия род - мъж, жена, майка, баща. Припомням какво е джендър-идеологията - теорията, че човешкият пол не е генетично детерминиран, а е въпрос на личен избор, към който обществото трябва да се приспособи. Ако един мъж си въобрази, че е жена, трябва да го пускаш в женските тоалетни, в женските спортове. Абсолютно ненаучна измишльотина. Науката е доказала безспорно, че от мига на зачатието човешкият пол е генетично детерминиран и никакви хормонални или оперативни намеси не могат да го променят. Джендър-идеологията е новата лисенковщина. Конструира една фалшива реалност.

- Какво трябва да се направи, че промените в закона за домашното насилие, за да не бъдат мост за прокарване на Истанбулската конвенция?
- Проектът е в доста суров вид. Създава се и впечатление за опит джендър-идеологията да бъде подпъхната скритом в новите текстове. Истанбулската конвенция беше отхвърлена не само от общественото мнозинство, от интелектуалния и духовен елит на нацията, но и обявена за противоконституционна в едно историческо дело пред Конституционния съд, по което имах честта да участвам със становище. След това решение трябва да сме наясно, че прокарването на законово ниво на ненаучната идея, че социалният пол (джендърът) е въпрос на личен избор, който държавата и обществото трябва да зачитат, или че мъжката и женската идентичност трябва да бъдат заличени в името на някаква оруелова полова неутралност, е недопустимо.

- Семейното съжителство вместо между мъж и жена в промените е записано като между „две пълнолетни лица“ - това отваря ли пътя за равноправие на еднополови съюзи, каквито опасения се появиха? Освен това се иска въвеждане на правни понятия като икономическо или психическо насилие - какви са възможните злоупотреби с тях?
- Законопроектът въвежда нов термин в тази материя - „фактическо съжителство на съпружески начала“ и го дефинира като доброволно съжителство между две пълнолетни лица, а не непременно между мъж и жена. Целта се вижда с просто око - искат да включат в обхвата на нормата и еднополовите двойки, но не смеят да го изпишат черно на бяло. Ще ги разочаровам обаче, защото и в този си вид текстът изключва еднополовите двойки. Това е така, защото Конституцията изрично предопределя съдържанието на понятия като „брак“, „съпрузи“ и производните от тях, като връзка между мъж и жена. Ако искат да включат еднополовите двойки тук, така че защитата от домашно насилие да се разпростре и върху тях, то трябва или да премахнат термина „съпружески“, или да обособят отделна разпоредба за тези двойки. Но съм сигурен, че скритата им амбиция е на всяка цена да прикачат еднополовите двойки към термина „съпружески“, защото така ще открехнат още малко „прозореца на Овертон“ към гей-браковете.

- Тоест, авторите трябва да кажат какво точно искат.
- За и да направят членоразделно, ясно. Дефинициите на различните форми на насилие са също неясни, противоречиви и създават поле за произволни тълкувания и лоша административна и съдебна практика. Например, за психическо насилие, освен всичко друго, се сочи и „системното критикуване“. Зная какво ще се опитат да обяснят експертите по проблемите на домашното насилие. Но проблемът, който искат да решат, не е преведен добре на юридически език. Всеки ще тълкува както иска. И ще злоупотребява както иска. Например, един траен семеен спор и критика от единия партньор към политическите убеждения или спортните пристрастия на другия, би могъл да бъде квалифициран от някой като „психическо насилие“. Оттам да се разгърне цялостна бюрократична операция на базата на това твърдение. Така законодателство не се прави. Не може общи приказки да се превръщат в правни норми и да се оставя всичко на правоприлагането и на фантазията на крайно либералните НПО-та. Законите трябва да съдържат ясно формулирани правила за поведение.

- Такива промени създават ли механизъм за натиск над семейството?
- Отваря се „кутията на Пандора“. Защото с такива неясни дефиниции и понятия, според които и едно укорително мръдване на веждата може да бъде третирано като „насилие“, се създават предпоставки за тежка административна намеса и репресия в частния живот. Нарушен е балансът. Такава намеса безспорно е необходима при случаи на домашно насилие. Но е абсурдно да се прилага в една сива зона на догадки, предположения, недоразумения или естествени човешки спорове и противоречия. А ако се върнем на джендър-идеологията, тя има за цел да размие семейството като социална институция. Това е дълбочинната стратегия на глобалната корпоративна олигархия - да ерозира и подмени всички ценностно споени човешки общности, които могат да пречат на техните интереси и неограничения глобален пазар. Затова атакуват пола, семейството, религията и националната държава.

- Адекватни ли са новите текстове, които влизат в този закон, ще се прехвърлят ли в Наказателния кодекс? Всъщност, делата по ЗЗНС от наказателен или от граждански съд е добре да бъдат гледани? От Асоциацията на бащите смятат, че това трябва да е наказателен съд, че е необходимо да се доказва вината на извършителя, а не соченият за извършител да доказва пред съда, че е невинен.
- Има място и за двата подхода, според спецификата на деянията. Но категорично трябва да се гарантира правото на защита. И тук опираме и до липсата на трайна наказателна политика на държавата.

- Ако промените бъдат приети, не излиза ли, че никой не може да бъде сигурен, че няма да бъде обявен за насилник, без значение дали става дума за мъж или жена, за баща или майка, за дете или родител, за партньор или друг? Това няма ли да се превърне в лов на вещици?
- Напълно е възможно. С неясни и обтекаеми формулировки се отварят вратите за административен произвол и злоупотреба с права. За рушене на репутации и публичен линч. Видяхме докъде стигнаха екстремизмите на т. нар. MeToo движение - сетил се някой, че преди 25 години някой друг го погледнал особено, от което не му било станало приятно. И на базата на подобен мемоар, се задвижва административна и съдебна репресия. Това е чудовищно посегателство върху свободата.

- Не трябва ли строго да се регламентират доказателствата, които се признават за доказване на насилие? Защото се знае за случаи, когато се привикват двама свидетели, които дори не са преки свидетели на деяния, а преразказват оплакванията на обвинителя. И веднага сте осъден, с наложена мярка със срок.
- Материята с доказването е много деликатна, защото в тежките случаи на домашно насилие жертвата не е склонна по ред причини да разкрива случилото се, близките също. Но все пак стандартът за доказване трябва да бъде достатъчно висок. Правото на защита е конституционно закрепено и не може да бъде ерозирано.

- Как така законите на природата забраняват на еднополовите двойки да имат деца, а човешките закони може да им позволяват - този въпрос зададе Николай Николов от Асоциацията на бащите. Вие какво бихте отговорили?
- Вижте, няма такова универсално „право“ еднополови двойки да осиновяват и да отглеждат деца. Напротив, всички международни актове предпоставят родителите да са майка и баща, а не „родител 1“ и „родител 2“. Затова и опитите чрез съдийски активизъм на Съда на ЕС или чрез политически натиск да ни се налагат такива решения трябва рязко да бъдат отречени. Дали в дадено общество приемат това или не, е въпрос на ценности, културни специфики и в крайна сметка на политически избор на общественото мнозинство, а не правозащитен въпрос, както ни се представя. В някои общества са приели това, в повечето не.

- Казват, че със ЗЗДН е въведена процедура, при която се разбиват семейства, и нито жертвите получават адекватно насилие, нито насилниците - истинско наказание. Как намирате такава теза?
- Сигурно има своите основания. Точно затова е нужна широка, спокойна и всеобхватна експертна, обществена и парламентарна дискусия по тази материя.

- Толкова ли силни са НПО-тата, които изглежда имат и институционална подкрепа на световния елит, за да прокарват своите интереси? Знаете ли - няма обяснение за това, просто си длъжен да го приемеш...
- Те не са силни. Глупави и некомпетентни са политиците, които безкритично се съгласяват с всяка приумица на НПО-та. Да не поставяме обаче целия неправителствен сектор под общ знаменател. Тези, за които говорите, са екстремно либерални НПО-та, които прокарват глобалисткия политически проект. Но освен тях има и редица други, които отхвърлят този проект. Държавата трябва да се научи да чува и техния глас. Защото да слушаш само крайно либералните среди от гражданското общество е все едно да включваш само либералите в политическия живот. Демократичното общество е плуралистично. Останалото е НЕдемокрация. Въобще, либерализмът се изроди от идеология на свободата и толерантността, в доктрина на нетърпимостта към плурализма, на цензурата и ограничаването на свободата.

- НПО-тата наистина получават големи грантове, финансовите потоци към тях направо текат като пълноводни реки...
- Пак ще подчертая - екстремно либералните НПО-та са потребители на тези финансови потоци. Но като знам за какви стотици милиони става дума, и поставим отсреща реалното влияние, експертиза, експертен продукт на тези НПО-та, виждаме, че ефективността им е много ниска. А и корупцията в самия НПО-сектор е тема „табу“, но това не значи, че не съществува.

- Трябва ли да се приемат становища на НПО като доказателства? Опасенията са, че това НПО може да е свързано с ЛГБТИ-хората и въз основа на техни доноси едно дете може да се изведе от семейството, като се постави под закрила.
- Аз съм принципен противник на подобен подход. НПО-тата, независимо дали са регистрирани в частна или в обществена полза, са частни организации. Няма никакви кредибилни механизми за гарантиране на тяхната обективност и служение на върховенството на закона. Едно становище на НПО може да бъде източник на информация, но да се приема сляпо, като нещо безспорно, е опасна тенденция. Видяхме в друга сфера как скандалният Хелзинкски комитет е открит лобист на едно лице - Полфриймън, а в същото време съдът кредитира становище на този комитет за условно предсрочно освобождаване на това лице.

- Защо е тази война срещу нормалността, извинете, но това е абсурдно? Едва ли мнозинството хора имат нещо против различните, просто налагането на тяхната ценностна система изглежда доста притеснително? Хората стигат дотам, че да казват - идва времето, когато ако си нормален, ще бъде престъпление, или най-малкото трябва да се криеш?
- Свидетели сме на опит за силово налагане на един радикален политически дневен ред за ликвидиране на свободното общество. Като внушиш на младото поколение, че централния въпрос на мирозданието е неговата джендърна идентичност. Като втълпиш на всички расистката теза, че белия човек е виновен по рождение, ти подменяш плоскостта на социалните противоречия. Това е т. нар „политика на идентичностите“. Фрагментираш обществото на безброй идентичности, които яростно враждуват за себеутвърждаване. Така отклоняваш огромна социална енергия от реалните социални и класови противоречия, от злоупотребите и безконтролността на глобалните елити. Това обслужва глобалната корпоративна олигархия. А тази фанатизирана маса от граждани на хонорар, активисти в ляво-либерални медии и грантови НПО-та, са просто „полезните идиоти“ на тази олигархия.