Икономиката в Капана – силно надценена, празнят помещения след локдауна
В най-оживената част на квартала на Пловдив от началото на годината един си тръгва, друг идва, постоява няколко месеца и фалира. В последните години ситуацията в квартала на творческите индустрии е доста динамична. Покрай очакванията около Европейска столица на културата и препълнения събитиен календар през 2019-а трескава дейност кипеше във всяко едно свободно местенце. Стари наематели напускаха, поради увеличените наеми и отстъпваха помещенията си на друг тип концепции, за да преобърнат почти тотално облика на Капана към днешна дата. Дали заради глобалната пандемия от коронавирус, или недотам изпълнените прогнози за орди от туристи в разгара на летния сезон, положението през 2020-а е коренно различно от еуфорияeта, ентусиазма и надеждите, обхванали малките бизнеси през изминалата година.
Само по най-развитата улица в Капана– небезизвестната „Христо Дюкмеджиев“, няколко обекта се смениха и/или затвориха врати от началото на годината.
Преди седмица от ъгловото помещение в частта към Железарска се изнесоха фурните и печките на пекарна Bakeland. Едва направила година и половина в квартала, тя явно не успя да удържи на намаления поток от приходящи и натиск на наеми. Младите хора в нея за момента оставиха мечтата си за предлагане на тестени изделия по домашни рецепти, което се мъчеха да правят всекидневно, без почивка. Само една врата по-надолу вече няколко години по сайтовете за недвижими имоти и в социалните мрежи върви обява за продажба на подготвени за посрещане на гости студиа. Постройката е в сърцето на града, а самите помещения не изискват на пръв поглед голямо капиталовложение, за да продължат да работят като стаи под наем. Сделка, обаче, явно няма!
По-малко от година остана в Капана и нашата любима сладкарница за турски изкушения Мозайк. Обожавахме трилечето им с шам фъстък, но предполагаме, че намаленият поток от туристи и кризата с коронавируса е причината да останат само с първоначалната си локация на Събота пазар. В момента помещението се отдава под наем. Все още сме на 200-метровата отсечка, а пореден бизнес смени собственика си през 2020-а година. След огромна инвестиция и мимолетно съществуване Monkey Burgers вече е „Вилица и Нож“ и донякъде с променена концепция новите наематели се опитват да завладеят вкусовите рецептори на ценителите на крафт бургерите под тепетата. Отсреща “Работилницата на веселите палачинки” не издържа на високия наем още преди честването на Пловдив за Европейска столица на културата 2019, но след ремонта и преобразуването им в ресторант Вертиго в края на миналото лято, през май те също не отвориха врати. Миналата година Барабана тихомълком смени собственика си, но за момента новите стопани запазват идеята.
Само преди броени дни затвори и семейният магазин
за спално бельо до бившата закусвалня Quick Food
Виртуозите на бързото хранене – Quick Food, също след края на миналата година преустановиха дейност и въпреки примамливата позиция на помещението на „петте кюшета“, то все още стои празно и неотдадено. От същата страна и отново в сайт за продажба срещнахме оферта за предлагане на бизнес, който миналата година отвори врати на ул. „Георги Бенковски“, след това по време на локдауна обектът се премести на по-оживената ул. „Христо Дюкмеджиев“, а в момента е на пазара.
Малко по-надолу култовото място на гръка Никитас Хухутас дори и през летните месеци тъжно пустее, въпреки че то е от ресторантите със завидно количество маси и места в квартала и беше предпочитана спирка за среща на експатите преди пандемията.
Точно преди обявяването на затварянето поради вируса, суши майсторите напуснаха квартала и въпреки иновативната им за района идея не успяха оправдаят инвестицията си и очевидно очакванията за голям поток от туристи и местни, желаещи да опитат японския специалитет.
Поне на мястото на суши ресторантчето се появи обект на верига за паста
Не по-розово е положението и по другите улици на пъстрия централен квартал.
От “Магура” изчезнаха сръчните феи, които сътворяваха украси за кръщенета, сватби и фирмени партита.
Интересно е, че техният бизнес проект спечели преди доста години награда от конкурса на Община Пловдив “Най-добър млад предприемач” и беше един от устойчивите в историята на конкурса, но загина по време на извънредното положение.
Водим ви на другата по-оживена улица в Капана – „Братя Пулиеви“, която още преди превръщането на квартала в арт зона и възобняваването му, си имаше популярни заведения за забавления.
В момента там бизнесите постоянно сменят собствениците си. От началото на годината имаше 2 смени на наематели само в едното от големите заведения, всеки нов правеше и ремонт.
Сега на тази улица всички дружно мислят нови начини да привличат клиентите си с парти вечери.
За една година от Капана си отидоха и шестима майстори-занаятчии, последните трима по време на пандемията.
А за заплатите какво? Да стои над всеки гражданин подписващ трудов договор и да им напомня да си искат заплатата ли?
Нещо ми се губи връзката.
Аз съм оптимист.
Не един кмет съм преживял и не един строй
Пак ще се оправим и Бургас ще се нареди между значимите градове на България един ден. Ако всички като мен се махнат някои като сегашните управляващи ще печелят избори със 100%. Само че тая няма да стане. Не ми харесва и затова ще остана, щото трябва да се оправим все някога.
Едно е да работиш в софия, второ в пловдив, трето в бургас! Кметът не е виновен. Да не би да е собственик на хотел? Или е важно правилото: а не съм си виновен, винаги е държавата!
Бизнес след бизнес отваря
Всички са доволни, кмета отчита, че живота се е подобрил значително и можем пак да кандидатстваме за най-добър град за живеене, но този път в цялата Слънчева система