Пловдивски кмет влиза в затвора за корупция

Преди 101 години един пловдивски кмет е осъден на 5 години ефективен строг тъмничен затвор заради далавери. Влиза зад решетките точно преди век, през 1920-а. След него Пловдив се възстановява повече от десетилетие - чак до времето на Божидар Здравков. Кметът Деньо Манев става символ за безконтролната власт. Чашата на народното търпение прелива, когато той купува почти без пари общинско място на Сахат тепе и с труда на местната пожарна команда строи нова къща. Тя е разрушена камък по камък от бесните пловдивчани, които след това играят хоро върху развалините й, пише вестник Марица.

 Иронията е, че единственият осъден за корупция пловдивски кмет Деньо Манев е от средногорското село Розовец. А от него е и Гюро Михайлов ​- човекът който е символ на доблестта. Скандалната кметска къща е на терен, собственост на училищното настоятелство на училище „Алеко Константинов”, което тогава се казва „Андрю Карнеги”. Къщата се падала насред двора на съвременното училище. В съседство и тогава била Пожарната команда. А неин шеф бил един от любимите служители на кмета Манев - Коста Келеша. По време на това кметуване се случили още куп екзотични назначения на образи с прозвища като Шантеклера, Куршума, Коцкара, Цамбъра, Гарвана и тъй нататък.

А се стигнало до тях, след като кметът Манев уволнил ден след встъпването си в длъжност всички общински служители​ - около 400 души, и на тяхно място назначил верни партийни другари. Новата къща била вдигната с общински материали, а работници били пожарникарите, които я зидали даром. И без това дори при пожар нямало какво да правят - от 36 коня били останали само 6 умиращи от слабост. Двете пожарни коли отдавна се били разпаднали на части. След завършването на къщата едни от първите посетители били депутати от Германия.

Деньо Манев бил избран за кмет от Либералната партия на д-р Васил Радославов през 1914 година. Преди това - в 1900-та, за кратко пак бил кмет, но тогава не успял да остави трайна диря. Времето било малко. След уволнението на 400-те служители общината моментално стигнала до дълг от 300 000 златни лева. В следващите 4 години градът така закъсал, че нямало пари за заплати и на новоназначените служители. С месеци не взимали и лев и се стигнало до куриоза чиновници да напускат работа и за местата им да няма никакви кандидати.

„През 1911-1912 г. кандидатът за кмет Деньо обещал да превърне Пловдив в голям балнеолечебен курорт ​- Карлови Вари на Б​алканите. Обяснил на електората, че това е лесен проект - само трябва да се прокарат тръби от Хисаря до тепетата”, разказва историкът Владимир Балчев, който от години събира материали за емблем тичния кмет. След това щели да построят минерални бани. Плановете на Деньо Манев предвиждали градът да се задръсти с богати чужденци. Всички специалисти обяснили, че това не може да стане, защото по дългия път от Хисаря до Пловдив водата ще изстине и ще изгуби своята лечебна сила. Въпреки бомбастичните обещания електоратът избрал Манев.

След уволнението на 400-те чиновници новият кмет започнал да разпродава на безценица най-апетитните общински имоти. Търговете се провеждали през нощта и за тях знаели само "нашите" хора. Противниците от Демократическата партия били заплашвани на съвещанията на Общинския съвет с тропане на ножове. Затова Денев наел 500 цигани от "Столипиново".

През това време България влязла в Първата световна война и това променило коренно всичко. Делото срещу кмета Деньо започнало на 2 ноември 1918 година. Смятал, че то ще се точи поне 10 години. И тук сметките му излезли криви - било смутно време и го съдил военновременен съд по най-скоростната процедура. Присъдата била потвърдена и от Върховния съд и влязла в сила през 1919-а.

Пловдивската преса от 1918-а:  

Видял градоначалникът празно място, и му се присънила къща

"За нечистотиите по градските улици кметът Кесяков бил свършил редица полезни работи. Той оставил на Деню Манев 40 боклукчийски коли и коне, три машини за поливане. През юли Деню Манев предал на тричленната  комисия две коли годни и една биволска, ала чужда, която се ползвала с 40 лева дневен наем. Поливачките били потрошени,  задигнати им би­ли дори колелата, а боклуджийските коли били разбити,  из­горени и ограбени. От 40 коня Деню Манев предал само 6 коня, 4 крастави и болни коня впоследствие починали от недохран­ване и лошо гледане. От 34 коня на пожарната Деньо предал само 6. "На целия град е известно, че храната, предназна­чена за конете, е отивала за частни нужди на хора от бившия общински режим.

От намерените  коли шест били ремонтирани за 3600 лева,  купени и коне."

Вестник "Юг" от 21 октомври 1918 година

"Какво ще кажат германските депутати?

"Настъпило е изглежда времето на общото рушение; съба­рят се държави, събаря се и къщата на "пловдивския благо­детел"  и бивш кмет Деньо Манев, който, както е известно, имаше честта да почерпи в дома си с кафе германските депутати. По тоя случай се разправя следното; Една сутрин във времето, когато благословената от Господ либерална концентрация яхаше в името на народното обединение българското племе като конче-вихрогонче, Деньо Манев,  като си правил разходката към Пожарната команда, за да размени със знаменития пожарен командир, уважаемия Коста Келеша, няколко мисли върху положението на фронтовете изобщо... забелязал, че на тая улица нещо липсва."... Провикнал се възмутено и на другия ден там взело да се пълни с постройката на къща. Едва като била готова къщата, разбрало се, че е върху място на Училищното настоятелство.

Вестник "Юг" от 2 ноември 1918 година

Дядото на Деньо гонил с цигани Хаджи Димитър

Според официалната градска история до 1900 година бъдещият кмет Деньо Манев бил обик­новен книжар и в града слабо го познавали. Знаело се, че е от средногорското село Розовец. В него разказвали страшни работи за дядото на кмета. Той носел същото име и дълги години бил несменяем мухтар (т.е. кмет) на село­то. Тормозел българите и така зверски събирал данъците, че никой не оставал на чисто пред хазната. 

За безобразията му по времето, когато е убит Хаджи Димитър, разказва Захари Стоянов. Ето какво пише апостолът: „Той е имал българско име, говорел български език, но душата му била черна, убежденията му читашки, сърцето му рабско. Като се чуло в с. Рахманли (днес Розовец), че Хаджи Димитър носи байрак „Свобода или смърт", на­шият брат Маню плюл на това и казал, че този Ха­джи Димитър трябва да е най-големият чапкънин. За да покаже и на дело, тоя Маню, че душата му е поганска, ето що направил. Събира той една чета от голи цигани, примамил и още няколко души нему подобни българи, въоръ­жил ги и тръгнал за Балка­на. Маню участвал в ня­колко битки с Хаджи Ди­митра, бил и на Бузлуджа,  клал и хващал своите бра­тя, псувал много повече и от самите турци... За тая заслуга пловдивският па­ша подарил на Маня една добра пушка...".

Черният чорбаджия държал един­ствения хан в селото, единствената кръчма и единственото кафене. Безчинствал както си иска и съвсем логично бил убит от Добри войво­да. Има слухове, че убийството станало по молба на Васил Левски. След смъртта на ненавистния мухтар неговата дейност би­ла продължена от сина му Маню Денев, бащата на пловдивския кмет.

В Пловдив знаели тази срамна история, но въпреки това избрали издънката на чорбаджи Деньо за кмет. 

Израснал от писар до мирови съдия

Единственият пловдивски историк, който е успял да издири наследниците на кмета Деньо Манев, е уредникът от Регионалния исторически музей Йорданка Кривошиева. Тя изследва и какво е станало с кмета след излизането му от затвора. Всичко е описано в статията й "Пловдивското общинско управление от 1914-1918 година. Неизвестни факти за кмета Деньо Манев". Тя е публикувана в Годишника на музея през 2017 година. "Малко след това успях да издиря и да се свържа с наследниците на кмета Денев. В началото на 2018 година видях внучката му Милка Захариева. По това време тя бе на 87 години и малко след това почина", спомня си Йорданка Кривошиева.

Снимка за спомен на министри и кметове в Шуменския затвор. Всички са обвинени за виновници за националната катастрофа

Единствените преки наследници на скандалния кмет носят фамилията Захариеви. Те се падат правнуци на самата Милка. "Мъжът работи в Националната агенция по приходите в София. Правнучката е ски инструктор и владее 4-5 езика. Работи постоянно с чужденци", разказа историчката от РИМ. Преди да започне да изследва живота на Деньо Манев, историчката забелязала, че има много малко факти за живота му. Никой не знае кога точно е роден.

"Навсякъде пишат само, че е бил писар в Брезовския съд. А се оказа, че преди да дойде в Пловдив, 20 години е бил мирови съдия. Работил е като такъв в Пещера, после в Месемврия и Нова Загора, а накрая в Ихтиман", обясни историкът.  Според г-жа Кривошиева Манев е съден по Закона за съдене на виновниците от Националната катастрофа по времето на Стамболийски. Затова и делото му минава толкова бързо. 

В статията си тя описва следвоенния феномен всички беди от годините да се прехвърлят на кметската глава. Дава за пример обвинението, че в Пловдив имало много тиф и за това вината е на кмета. Статията припомня, че по това време градът има лошо водоснабдяване, а коремен тиф има в цялата страна.

Припомня се и благотворителната му дейност. През 1918 година за Руския червен кръст кметът събрал 98 лева. Същата година били набрани и 10 000 лева за ученически трапезарии, в които се хранели бедните деца. Голямата му дъщеря Марийка Манева е в благотворителното дружество "Самарянин" и е инициатор благодетелят Димитър Кудоглу да стане почетен гражданин.  

 "Щом сте закъсали за мъже, имаме пленници сърби!"

През 1918-а се появили първите знаци на съдбата, че кметът ще яде дърво. Деньо Манев обаче не ги разчел правилно. По това време хиляди пловдивски мъже са на фронта. 950 от тях няма да се върнат никога. Жените са останали сами и се чудят как да намерят храна за гладните си деца. През юни 1918 година хиляди пловдивчанки обсадили Общината с викове: „Върнете ни мъжете!”.

Достойната издънката на чорбаджи Деньо изчакал да млъкнат и казал: „Щом толкова сте закъсали за мъже, имаме пленници сърби". Последвал рояк от камъни. Кметът се навел, но няколко точни попадения го свалили на тераса­та пред Общината. Издрънчали и първите счупени стъкла, чули се псувни и тежки сексуални закани.

След това гладните жени атакували къщата на омразния кмет. Изпочупили всичко в нея, а за да се спаси от линч, Деньо Менев извадил пистолет и убил една от жените.

Извикали военните от гарнизона да усмирят отчаяните пловдивчанки, ала те дошли с походните кухни. Бунтът утихнал, а след това край войниш­ките лагери постоянно се виждали жени и деца с канчета в ръце - колкото и да била оскъдна храна­та за войниците, все ос­тавало по нещо и за гладните. 

Немските час­ти имали повече продук­ти, само че те не раздава­ли даром - намигвали на жените и посочвали храстите. След немците дошли войниците на Антантата. Това били „афрофранцузи” - зуави, марокан­ци, сенегалци. Те върнали във великия град ориенталската мръсотия и венерическите болести. През 1919 г. се оказало, че близо 14 на сто от пловдивчани са болни от сифилис. 

Избягал в Банкя при сина си

Кметът Деньо Манев влязъл в Софийския затвор през 2020 година. Компания му правили генерал Рачо Петров, Петър Пешев, Христо Г. Попов и други виновници за влизането ни във войната на страната на Германия. В архива на Народната библиотека има снимка, на която всички са се снимали за спомен. Петър Пешев пише в спомените си, че арестантското отделение било винаги пълно и някои от затворените спели в коридора. „Най-дълго време, почти всичкото време, прекарахме в арестантското отделение: аз, Величко Кознички и Деньо Манев”, пише в мемоарите си Пешев, цитиран в статията на Йорданка Кривошиева.

През 1921 година новият кмет Иван Кесяков, който заварва опоскания град след Манев, иска предшественикът му да бъде съден за още куп зулуми. Новите обвинения са за щети за 300 000 лева и това, че си присвоил 12 коли със сено.

Деньо Манев починал на 22 юни 1928 година в софийския град Банкя. Там живеел със зет си - видния лекар д-р Радан Цанов. Установил се там, защото имал нужда от лечение след годините в затвора. В пловдивската памет обаче той е „умрял презрян в София и по затворите”. Погребан е в Централните софийски гробища на един парцел с жена си Лалка, сина Христо, дъщерята Пенка и 10-годишния си внук Денчо.