Живко Табаков: С Коледа винаги идва и надеждата за един по-добър живот и по-спокоен свят

С Коледа идва и надеждата,че най-накрая ще спреш с тъпите си изявления и ще се скриеш някъде.

Дълго време официозната историография у нас твърдеше, че именно “братушките” са ни опазили от териториално осакатяване след края на ВСВ. Всъщност по време на следвоенните мирни конференции и преговори точно САЩ и Великобритания ни спестяват тази злочеста съдба. Именно те са категорично против откъсването на Пиринска Македония от България и даването й на Югославия. Малко по-късно обаче, под внушението на Кремъл, БКП извършва чудовищно национално предателство, развивайки бурна дейност за денационализирането на Пиринско и присъединяването му към тъмницата на народите – Югославия.

С тази цел именно ръководителите на двете държави са привиквани и инструктирани в Москва, като българските вождове щателно изпълняват всички възложени им поръчения. Слава богу, че отношенията между Сталин и Тито много рязко се изострят, което води до провал на идеята… Случаят обаче е използван от Кремъл, за да се освободи от малцината му неугодни актьори на българската политическа сцена – Трайчо Костов и др. Обвинени в антисъветска дейност и връзки с английското и югославското разузнаване, те биват зверски изтезавани и избивани от “инструкторите” на НКВД под командването на главния съветник на нашенското МВР – ген. Чернов. Поведението на тези палачи възмущава дори Вълко Червенков, който се моли на Москва да ги отзове незабавно.

Сталин милостиво скланя да изпълни тази коленопреклонна молба, но на освободеното място изпраща друг кръволок – ген. Филатов. Същият е настанен в кабинет непосредствено до този на българския министър, като на практика изземва неговите пълномощия. Вълната от политическо насилие продължава, като се съсредоточава върху “прочистването” на българската армия от “Вражески елементи”. И затворите започват да се пълнят с бивши “Партизански командири” и да се огласяват от техните вопли …

Хвала на таквиз Освободители

==========================================

СССР съсипа наченките на българската високотехнологична промишленост и наложи примитивна енерго- и материалоемка тежка индустрия, унищожаваща околната среда Веднага след нахлуването в България на окупационните съветски войски биват разграбени най-проспериращите около 50 българско-германски предприятия, обявени за съветски военни трофеи. След това България е принудена, според мирния договор от Париж, да възстанови производствения процес в тях, но като предаде немското дялово участие на СССР.

Благодарение на така създадената “кооперация” предприятията много бързо са напълно съсипани и след като те вече не представляват никаква ценност, в началото на 60-те години на България бива продаден обратно бившият германски, вече съветски дял. В края на тази сложна трансформация на собствеността изведнъж се оказва, че русенският филиал на германската Muelhaupt, преди войната произвеждал изнасяни в цяла Европа турбини, вече е започнал да бълва вършачки и редосеялки, чието качество е такова, че единствено като подарък са склонни да ги приемат в Куба и няколко братски африкански и азиатски държави, поели по пътя на социализма.

* * *

Подобна схема е приложена и спрямо Ловешката самолетостроителна фабрика, чиято продукция се оценява високо дори от асовете на Luftwaffe. Благодарение на братския СССР след победата на Деветосептемврийската социалистическа революция там от проектиране и изработка на самолети ДАР се преминава към производството на велосипеди и моторетки “Балкан”, а по-късно се сглобява автомобилното чудо “Москвич”! Другата Държавна аеропланна фабрика, тази в Казанлък, произвеждаща самолетите КБ, направо е закрита още в началото на съветската окупация, а висококвалифицираният персонал е натирен.

* * *

За ефикасността и рентабилността на предприятията на прехваления съветско-комунистически ВПК е достатъчно да се каже само следното – от Западна Европа те купуват специални легирани стомани и уникални тръби на Manesmann срещу долари, а спецпродукцията си продават за преводни рубли или в най-добрия случай на ембаргови държави или по дъмпингови цени.

***
Един от шедьоврите на натрапения на България съветско-комунистически ВПК – “Автомат Калашникова” (АК 47) е доста примитивно копие на немската Sturmgewehr 43. Опростяванията действително превръщат АК в нелошо бандитско оръжие, но за сметка на това го оставят далеч от изискванията на съвременните полеви индивидуални бойни системи.

***
Не по-малко прехвалената бойна машина МТЛБ е на равнището на военната техника от края на Втората световна войта. В което няма нищо чудно – нейният двигател е с лиценз на Generаl Motors от онова време, а трансмисията й е военновременен трофей на Maibach. Нея съветите не успяват дори да копират буквално, а я преработват в по-прост вариант с прави зъби. Тъй като това на свой ред налага промени в предавателния механизъм, нещо непостижимо за съветския технически гений, Москва плаща на щатската Gleeson 12 тона злато, за да изработи необходимите зъбни колела.

=========================================

БРСДП (т.с.) и нейната борба срещу руските попълзновения спрямо България Официалните документи от ранната история на БРСДП (т.с.) (за чийто настоящ наследник се обявява една модерна лява партия) дават категорично и недвусмислено изцяло отрицателна оценка на руската политика спрямо България. Хронолически погледнато това изглежда така:

- Руско-турската “Освободителна” война е “…опит от страна на Русия за създаване на българско княжество с надеждата, че то веднага ще се превърне в Руска губерния”;

- По време на Съединението на Княжество България и Източна Румелия именно “Русия беше тази, която се обяви твърдо против Съединението. А когато то въпреки всичко бе извършено, Русия не само одобряваше, но и насърчаваше Сърбия да обяви война на България”;

- Във връзка със събитията около обявяването на независимостта на България партията на тесните социалисти с гордост отбелязва, че се е опълчила “решително против тласването на България в железните прегръдки на руския абсолютизъм” и е противопоставила своя “могъщ протест”” на “домогванията на реакционното славянофилство, което прикриваше завоевателните апетити на Русия”;

- Руското отношение спрямо Балканския съюз в навечерието на войните 1912/1913 е квалифхицирано по следния начин: “Руският цар изпрати волове и рубли, но не на българските селяни, а на сръбските управници, за да заграбят Македония и да тласнат България в страшна катастрофа”.
* **
Тази действително “страшна катастрофа” изостря до крайност перата на водещите партийни идеолози и публицисти Димитър Благоев и Георги Кирков, които обобщават: “Все тъй “безкористна” беше политиката на Русия през Междусъюзническата война. С нея руското правителство реши да отмъсти на България за голямата й дързост да търси победата със собствени сили и средства и да я използва за за създаване на Велика България. За съжаление българите, опиянени от победите си, забравиха или не виждаха, че Русия е против Велика България”. В претърпяния български погром БРСДП (т.с.) обаче вижда и нещо много положително. А то е, че “Русия сама изтръгна из корен дълбоките русофилски суеверия у нас. Сгромолясването на русофилските суеверия е първата стъпка към освобождаването на българския народ от опекунството на руския цар”.
* * *
Основни направления в работата на БРСДП (т.с.) през междувоенния период 1913-1915 г. са разобличенията на Руската легация в София като център за груба намеса във вътрешнополитическия живот на България, разкриването на механизмите на финансиране на руската Пета колона в страната (партии и фигури от обществено-политическия живот) и яростната агитация против намесата на България в Първата световна война на страната на Антантата поради участието на Русия в нея. Когато правителството на Радославов, което все пак трябва да проявява дипломатическа тактичност, поиска да каже нещо антируско и да уязви Матушката – то обикновено дава гласност на статия от “Работнически вестник”. За предпочитане с автор Благоев, Кирков, Христо Кабакчиев или Тодор Луканов (същият е известен и със способността си да провежда ефектни антируски публични мероприятия), …
* * *
Думи на Дядото: “Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите”. И на Майстора: “Съществува една отлична перспектива за застрашените от руския царизъм балкански народи – създаването на независима държава Украина, която да бъде буфер между Руската империя и европейските държави”.
* * *
Тези сведения липсват в учебниците по нова и най-нова история на България, скалъпвани в продължение на десетилетия от кремълски хрантутници и измекяри. Няма да ги откриете и във фундаменталните трудове на видния историк Георги Седефчов Първанов, крупен специалист по история на българската социалдемокрация…

========================================

Русия ( Россия ) – враг №1 на българщината. Никола Жеков. Българското войнство 1878-1928

Никола Жеков.

Българското войнство
1878-1928. С., 1928. с. 325.

В началото на юни 1914 г. се нанесе от официална Русия нов морален удар на българския народ с тържественото посещение, което руският цар направи в Кюстенджа на румънския крал. Руската дипломация не намери за нужно поне за очи да предупреди българското правителство, че тази визита на коронования руски владетел не е враждебна на България.

Нещо по-лошо. За да бъде, види се, ударът в сърцето на нещастния български народ повече болезнен, при тези официални тържества руският цар беше провъзгласен за шеф на оня румънски конен полк, квартируващ в Добрич, който пръв влезна на беззащитната откъм Румъния българска земя през лятото на на 1913 г., когато българското войнство водеше далеко в Македония неравна борба против бившите съюзници.

Този факт отвори очите и на слепите, за да видят и разберат колко чужди и далече са политическите интереси на голямата руска империя от всенародните чувства и интереси на малобройното, но героично българско племе. Само партийно-политическият егоизъм и личните нрави на някои славянофилски и русофилски кръгове у нас не пожелаха да направят своите наистина родолюбиви заключения от това и да подадат ръка на праителството в тежката борба за политичесото съществуване на България и за защита на честта и достойнството на българкия народ.




През 1944-1947 около 600 000 съветски войници и офицери пребивават на българска земя за различен период от време.Секретни междуправителствени споразумения уреждат тяхната издръжка за наша сметка. Нещо повече – всички заплати, командировъчни и режийни, по изрично настояване на съветската страна, им се изплащат в долари. става въпрос за суми, които многократно надхвърлят доходите на среден български гражданин. Установената тогава практика се прилага и от началото на 50-те до края на 80-те години – всички т.н. съветски специалисти са на пълна валутна издръжка от българска страна. Издръжката на съветските окупационни войски е изключително тежко натоварване за българския бюджет, тя значително надхвърля наложените на България следвоенни репарации.

Със специално решения на МС на НРБ представителите на Съветското командване дори са били освободени от задължението да представят отчетни документи за извършените от тях разходи на българска земя. На практика всеки ден от правителството се гласуват огромни суми (300 – 600 млн лв) за издръжката на Червената армия, за която до края на 1945 биват похарчени 23 млрд лв, а до края на 1947 г. – 60 млрд лв. Когато средствата в държавния бюджет се изчерпват, за издръжката на червеноармейците отиват и сумите, събрани от населението по т.н. Заем за свободата.

Изнемогвайки под това непосилно време, към края на 1945 МС се осмелява да помоли В. Молотов да бъде преустановено “това безумие, защото хазната ни няма повече средства”. Москва обаче не само не се трогва, но продължава да иска още и още, повече и все повече, с аргумента, че България като “победен съюзник на Хитлер” би трябвало да е дори благодарна, че дава “само толкова”. Цифрови данни за сравнение: 1. Количество на парите в обръщение: 1945 – 70 млрд лв; 1946 – 80 млрд лв; 1947 – 76 млрд лв. 2. Банкови влогове на населението: 1945 – 12 млрд лв; 1946 – 14 млрд лв; 1947 – 34 млрд лв. 3. Средна месечна работна заплата през 1947 г. – 10 000 лв. Скъпичко са ни излезли “освободителите”, а?!


“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”

Русчук, 1-й Март 1886 г.

З.Стоянов

Из предговора към статията на Георги С. Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, публикувана във в.”Дунавски лебед”, 1859 г.0 Захари Стоянов, статия “Русия и българската криза” пише: “С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно. Не е ли Русия тази, която разруши градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и т.н.” Коментар: Разгледана в по-широка перспектива, тази политика на Русия към България (а и не само към нея) е “дообогатяване” на панславизма, същността на който се изразява главно в непризнаването на отделни славянски нации и тяхното разглеждане като различни групи от един и същ народ, предопределен да се обедини под скиптъра на руските императори. Точно в този дух е прекроена и цялата история на българо-руските отношения.

“Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.

Кой въстана срещу нашето свещено дело – съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навля­зат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата сре­щу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на него­вата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Слив­ница? Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на Бълга­рия ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее?Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой поду­чи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация? Кой унизи и се поди­гра с България като й препоръчваше за княз един развратен черкезин – Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събра­ние, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в Бълга­рия безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „Дойдете и ни спасете” – Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, христи­янската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Никсолая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче”. Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: „Стрижено е !” – Необяснимо. Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи. Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България.
И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне
Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!Но в София, в столицата на България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един развратен до в черната си душа, калугер излиза дьрзостно пред очите на всички и говори, че народът е признателен на своята освободителка! Не е крив той. Криво е онова стадо, което е стояло гологлаво отпреде му. То трябваше да запита мръсния калугер, да каже добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело на нашата статия.Време е, трябва вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, официалният московец със своите донски и кубански казаци да стои на първо място. Това учение трябва да се продължи дотогава, докогато в Петерсбург царствува Александьр III… Защо московците не са десет или петдесет милиона? Колко любезно ще си решим и наредим аладжака!…
Захари Стоянов

Мнозина у нас живяха дoскоро време с твърдо убеждение, че наший народ трябваше да очаква доб­ро от Русия; но от 6 септемврий миналата година всеки разбра, доколко тя е била искрено (разположена) в благопожеланията си спрямо нашата страна.

От този знаменит ден 6 септемврий се забелязва постоянно, че политиката на руското правителс­тво е устремена против нашата независимост и самостоятелност.

Всеки здравомислещ человек разсъждава, че ако Русия е желаела една силна, съединена и независи­ма България, тя трябваше освен да се възползва от извършеното на 6 септемврий и да поддържа Съеди­нението. Нейните доброжелателства за наший на­род щяха да се покажат пред целий свят, че са искрени, несвързани с никаква задня мисъл. Обаче Русия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съедине­нието. Не искаме да упоменаваме тука за всички интриги и подлости, които се вършеха против интересите на нашето Отечество.

Делото на Съединението беше общонародно, а не частно на княз Александра, както претендираше руското правителство и поради което най-много го обвиняваше, като тръбеше чрез своите органи, че княз Александър щял бил да продаде България ту на англичаните, ту на турците и пр.

Интригите на руското правителство имаха своето зловредно влияние над наша­та интелигенция, която, заслепена от страстта на властолюбието, мереше народните интереси и нужди според своите лични. По този начин кликата на цанковистите проповядваше чрез печата, че зло­то на България бе княз Александър, а министрите Каравелов, Цанов и Никифоров приготовляваха поч­ва измежду войската за свалянието на Негово Ви­сочество, чрез което тези господа искаха да се нап­равят приятни и услужливи на руското правителс­тво, което в замяна на това да ги закрепи на власт­та, тъй като почвата им в народа беше почнала да се изплъзва изпод краката им.

Гнусните замисли на властолюбците се осъ­ществиха посредством легкомислието и клетвопрестъпничеството на някои военни. После сваля­нието на княз Александра от българский престол руската политика захвана все повече и повече да си разкрива картата.

Всеки, който по-напред предполагаше, че мо­же би с отиванието на княз Александра из България ще се премахнат причините за едно сдобрявание с руското правителство, остана смаян, като видя как царский пратеник г. Каулбарса работеше не за едно сближаванье и споразумение, а приготовлява­ше бунтове и смущения в страната с цел да предиз­вика една окупация на България с руски войски и за окончателно завоевание (на) Отечеството ни. За всекиго вече стана ясна тая цел на руските дипло­мати и на царя.

Грубите отношения на руския пратеник спря­мо нашето правителство, неговото незачитанье на законите в страната, приготовлението на бунто­ве посредством подкупничества и още други гнусни работи на този господин, накара всеки един чес­тен и съвестен человек да изгуби всяка симпатия към “покровителката” и да са позамисли върху ней­ните благопожелания за наший народ. Настана ве­че решителний час за нашите ръководящи елемен­ти, нашата интелигенция да покаже пред света до­колко наший народ е достоен за свободен индивиду­ален живот.

И действително, трудно беше да се произнесе човек отстрана като как ще се покаже наший на­род. Борбата беше неравна: от една страна, една велика империя, която разполага с грамадни мате­риални средства, а от друга, млад един беден, малочислен и неопитен народ, току-що излязъл из пелените на политический живот и който нямаше на своята страна друго, освен правдата.

При такава една неравна борба, при такива критически времена, каквито преживя и преживя­ва нашето Отечество, когато нашата независи­мост и самостоятелност са изложени на опаснос­ти да бъдат закопани завинаги, поражда се неволно въпроса: как е възможно да се намерват българи, които под булото на патриотизма да стават още оръдия на чуждите замисли против самостоятелността на своето Отечество, които с четири очи гледaт да дойдат неприятелите по-скоро у нас!

На този въпрос може лесно да се отговори, щом направим една повърхностна анализа върху нравствената самостоятелност на нашата интелигенция. При тази борба за съхранението (на) самостоятелността на Отечеството нашата интелигенция се е поделила тъй: първий ред се състои от хора, снабдени с инициатива и твърда решимост, които се въодушевляват и ръководят от идеята за съхранението на истинската народна независи­мост и самостоятелност, като са в същото време твърдо убедени във високонравствеността и ползотворността на тази идея. Към тази интелиген­ция принадлежи болшинството от нашата инте­лигенция начело с днешното правителство.

Подир това следват личности, които не при­тежават твърди политически убеждения и на кои­то е се едно каквото и да бъде управлението в Отечеството им, стига само техните лични интереси да не бъдат докачени. Тези хора, без всякакво по-­нататъшно разсъждение, са обаяни от блясъка на грубата сила на руското правителство и очакват от него всичко добро за България. Към този ред не принадлежат мнозина.

Последний ред обхваща ония хора, които се явя­ват много пo-активно в полето на политический жи­вот, отколкото тези във вторий ред, които не се ръководят от никакви високонравствени принципи, а мерят народните интереси според своите лични. Те не се спират пред никакви средства, за да мо­гат да си постигнат целта, държението (на) власт­та. Те се обявяват и коленичат пред величието на грубата сила и се стремят да й се представляват угодни и приятни, за да може тази груба сила да ги умилостивява, те са готови да вършат всякакви бе­зобразия, да направят престъпления, да предадат Отечеството си, само да имат милостта на по-силний. От този род са напр. Каравелов, водителите на бившата Источна Румелия — лъжесъединистите.

От характеристиката, която дадохми за на­шите хора, се вижда кой какво върши и кой какво е. Работата е много ясна. Но какъв е в действителност успеха на тази наша борба, ще възразят може би някои. “Ето и досега не се е решило още кой и какъв ще бъде бъдъщий български княз?”

В отговор на това ний ще кажем, че един успе­шен резултат от нашата национална досегашна борба съществува. Той се състои в разкриванието на истинский исторический ход по нашите работи от страна на общественото мнение в образований мир. Да се обясним: в началото на преврата от 9-й август хората в Европа мислеха, че ний българите сми един нищожен народ, който не се ръководи в своя обществен живот от никакви високонравствени по­литически принципи, а инстинктивно и без всякак­ви по-нататъшни разсъждения се покланя пред бля­съка на грубата сила и е в състояние да се откаже от всичко свято и мило като самостоятелна на­ция. Днес общественото мнение за нашите работи не е вече така. То високо признава, че българский народ крие в себе си такива жизнени сили, които му гарантират пълно самостоятелно развитие в политический му живот. Това обществено мнение, в убеждението на тази истина, заставя своите пра­вителства през печата и своите народни предста­вители да помогнат на нашия народ в борбата му за неговата независимост поне чрез морална под­дръжка.

Като видя, че нашия народ не желае да бъде сляпо оръдие на завоевателните стремления на рус­кото правителство, издигна знамето на възражданието и уягчаванието на българите, като прогла­си, че на мястото на болна Турция трябва да се ос­нове силна самостоятелна държава. То казва, (че) европейските интереси не могат да не бъдат ед­накви с тези на нашия народ.

Мислим, прочее, че днешният резултат от на­шата национална борба не е маловажен, и твърдо сме убедени, че българският народ е повикан да играе немаловажна роля в политическия живот на Балкан­ския полуостров.

В. “Свобода”, бр. 7, 19.XI.1886 г.

Най-големият ни неприятел днес е официална Русия

Захарий Стоянов*
Тъжни времена прекарва днес нашето Отечество България. Като оставим настрана сестра Сърбия, священний троен съюз, в който участвуват тримата императори и който има за цел да варди да не се пролива капка човешка кръв – всеки честен човек, който може да мисли и да разсъждава що годе, ще се съгласи с нас, че най-големий ни неприятел днес е официалната Русия.
Няма пакост, няма мерзост, даже и подлост, които

Тъжни времена прекарва днес нашето Отечество България. Като оставим настрана сестра Сърбия, священний троен съюз, в който участвуват тримата императори и който има за цел да варди да не се пролива капка човешка кръв – всеки честен човек, който може да мисли и да разсъждава що годе, ще се съгласи с нас, че най-големий ни неприятел днес е официалната Русия.
Няма пакост, няма мерзост, даже и подлост, които

Тъжни времена прекарва днес нашето Отечество България. Като оставим настрана сестра Сърбия, священний троен съюз, в който участвуват тримата императори и който има за цел да варди да не се пролива капка човешка кръв – всеки честен човек, който може да мисли и да разсъждава що годе, ще се съгласи с нас, че най-големий ни неприятел днес е официалната Русия.
Няма пакост, няма мерзост, даже и подлост, които

Veseli praznici i na teb :) jiv i zdrav ;)