Ще паднете от смях: 7 неща, които ти съсипват морето
Тук ще проследим един стандартен ден на един стандартен бг курорт и най-стандартните ситуации, които той предлага.
11,00 ч.
Ходене за мента до бара
Трима приятели сте на плажа, но ви се е допила мента. Барът е на 200 метра от хавлиите - точно толкова, колкото а-ха да се отдалечиш и някой да ти гепи багажа. По принцип - разсъждаваш на ум - може да си вземеш парите и телефона и да оставиш празните гащета и кърпата: обаче гладен народ, ще свие и тях! Единият ти приятел спи, или се прави, понеже и на него му се пие ментичка, но го мързи да стане и се надява да отидеш вместо него. Другият е във водата, уж да поплува, но е заръчал на оня дето спи (а реално не спи) да се одума пред теб, мижейки леко с едното око, да идеш да вземеш мента направо за тримата. Ситуацията е сложна дипломация от висш ранг - как ще се наложиш над останалите двама? Необходимо е дълго планиране, внимателно наблюдение върху навиците на околните и натиск в точния момент, за да получиш точния резултат. Успехите обаче са рядкост - ето, току що те видяхме да балансираш с трите чаши със зелена течност, покорно носейки ги към кърпите. Пак те прецакаха.
11,30 ч.
Топуркащи детски краченца
Тъкмо си оставил ментата на пясъка, все още пълна. Отпил си глътка и си примижал от кеф. Слагаш глава на кърпата. Тогава прилепналото ти до пясъка ухо регистрира ритмични бързи звукове, разиграващи се по всяка вероятност съвсем наблизо. Правилно: това е звукът на топуркащи детски краченца! Тялото ти се изпълва с адреналин и страх. Сега ще профучат бързо до теб и ще направят някаква поразия. Ти няма дори да видиш притежателите им - детските краченца са самостоятелни, отделни същества, създадени с една-едничка цел: да гребнат с ходилца пясък и да го метнат в ментата ти. Майчин глас ги зове да спрат да бягат - но какво значение има това пискливо "Сашко, САШКО!", когато Сашко току-що ти ритна пластмасовата чашка, а после хвърли с краченце пясък в отворената ти за протест уста?
12,00 ч.
Смесен бас от три заведения
Слънцето пече над плажа, звучи музика. Тоест удрящ като с чук глух тон, повтарящ се на определени кратки интервали. Басът! По някакъв начин е прието, че ти, слушайки го в продължение на четири часа, се чувстваш изключително енергизиран и щастлив - понеже това е "ритъмът на лятото". Мисли за себе си като за една малка нано частица, която монотонният бийт увлича и залепва към своята механична мощна повторяемост.
Но това е само началото. Един бас се търпи.
Ти обаче си легнал с кърпата на такова място, че вероятно си спазил идеална математическа пропорция - намираш се в самия център на равностранен триъгълник, чиито три върха са трите най-големи барове на плажа. А собствениците им са решили, че именно техният бар трябва да продънва земята с най-надут и разтърсващ бийт. И ето как немислимото се случва: трите баса се сливат, смесват, сбиват в твоето ухо, борейки се за надмощие кой по-точно да подлуди мозъка ти. Едва на обяд е, а ти вече си изморен.
12.30
Гмеж във водата
Морето е необятно, ама друг път. Морето всъщност е зоната от едната шамандура до другата. А там сте 200 души и ви се падат приблизително толкова квадратни метра, колкото и в автобуса. Само дето сега човешките телеса наоколо са и голи. Ти нито плуваш, нито се плацикаш, а реално заобикаляш хора. А при всяко влизане малко по-навътре истеричният спасител, загрижен за физическото ти оцеляване, проглушава ушите на всички и ти маха да се прибираш назад. Стой при стадото, човече. Не се отдалечавай от стадото.
13,00 ч.
Борба за пържени картофки в ол инклузива
Достатъчно изтерзан си, но успокоителното е, че ще хапнеш. За какво иначе си наливал пари в този ол инклузив?
Разнообразието от храни обаче има дефект. Той се състои в следното злощастно правило: колкото и различни манджи да има, всички са се наредили на опашката за пържени картофки. Целият хотел е изнемощял за калории и какво значение имат всички останали храни? Изгребват картофките за секунди и ако не успееш да се вредиш на опашката, ще трябва да се задоволиш с едни нищо и никакви свински пържоли, шопска салата, пет вида супи, диня, грейпфрути, топено сирене, пилешка кавърма, бяла риба пане, зеленчуци на скара, торта, сладолед и малинови пастички. Отрупал си всичко това на ол инклузив масата и завистливо хвърляш погледи към съседната. Там със златиста коричка блестят ония пържени картофи, за които така и не успя да се класираш. Но няма как: силните характери се проявяват в определени ситуации. И ти не си от тях.
16.00 ч.
Внезапен фитнес на басейна
Много изтощаващ излезе тоя плаж: защо да не пробваш едно басейнче? Шезлонг, спокойствие, питие, спонтанни селфита. Така правят по-съобразителните, тая тарапана на пясъка е за аматьори. И така, полягаш на шезлонга, отпускаш съзнанието си и то започва да се рее из всякакви релаксиращи въпроси от рода на дали пък в крайна сметка не остави печката включена на тръгване и колко още вноски останаха по погасяване на кредита на колата, която все пак наскоро блъсна? В този момент обаче се случва нещо неподозирано - около басейна, това иначе спокойно място, започват да кипят всякакви бурни инициативи: аеробика за възрастни, вълнуващи танци за децата, кратък курс по пилатес, уроци по тае-бо. Тишината изведнъж се разцепва от стария ти познайник - летния бас. Двайсетина бодряги започват да подскачат и пружинират, решавайки, че с упражненията в синхрон с бийта до басейна, ще наваксат ония упражнения, които са пропускали през цялата година. Намесва се гласът на водещия тренировката - снабден е с микрофон (трябва да надвика музиката човекът), и той отривисто брои до едно, две, три, ръцете горе!, четири пет, сгъни тялото!, шест, седем, и пак отначало, раз!
В клетата ти глава, разбивана като вълна в скала през целия ден, започва да става страшно.
23,50 ч.
Свалка в дискотеката
Краят на деня, лошо ти е и ти се спи, но все пак си на море, не върви, трябва да се забавляваш. Стигаш до входа на дискотеката. Посрещат те трима дебели - двамата от охраната, и третият - твоят спътник през цялата почивка - дебелият мощен бас. Ръцете горе, ритъмът на лятото е тук отново.
Песните са "летни хитове" - звучат еднакво, пее се за нещо там плаж, слънце, Ахтопол, водка, яко ми е, дим да няма, много ми е гот и т.н.
Плащаш си входа - същите ония 15 лева, които ти се досвидяха оня път, когато щеше да ходиш на театър. Влизаш и внезапно откриваш, че никой не се интересува от никого. Жените оглеждат оскубаните си вежди, а мъжете оглеждат напомпаните си бицепси. Всеки е отделил прекалено много време за външния си вид, за да може усилието да се харесаш изобщо да премине към следващ етап и да доведе до реално запознанство. Енергичен диджей пита очевидното: тук ли сте! Ми тука сме. Да вземе все пак да пробваш с тази мацка отсреща? Но полекичка. Най-романтичната реплика, на която си способен, е "Няма да те върна". А максимумът на възможностите на отсрещния пол е едно дефанзивно "Ставаш!" (Това е новото "Харесвам те") Свалката, ако изобщо се случи, е нещо като едновременно даване на заден ход, синхронна отбрана, в която, не дай си боже, някой да заподозре очаквания за нещо повече. Нищо не отблъсква повече от възможността за привързване. Ако имаш подобни желания - крий ги като срамна болест!
И докато ти блъскаш главата върху тази съвсем жалка съвременна ситуация, в която си така съвременно потопен, се случва още една главоблъсканица - някой блъска главата на друг върху бара, в синхрон с бийта на лятото. Намесва се охраната - демек безогледно пребива всички замесени и ги изхвърля навън. Лошо ти е. Излизаш навън, за да си поемеш въздух - остър мирис на марихуана пронизва обонянието ти. Докато ти гниеш в плиткото дъно на тъй ограничената и квадратна реалност, съвсем наблизо някой освобождава съзнанието си, а друг освобождава стомаха си и повръща. Избери си кой искаш да бъдеш - и догодина пак. Добави Коментар