Строят нов саркофаг 30 години след Чернобилската ядрена катастрофа
Навършват се 30 години от Чернобилската ядрена катастрофа. Очаква се по повод тъжния юбилей да бъдат обявени нови мерки за обезопасяване на района, съобщава БНТ.
Още миналата седмица Европейската банка за възстановяване и развитие присъедини двете части на специален купол, по чийто строеж работят 26 страни. Когато бъде завършен, той ще бъде разположен над централата, за да предотврати разпространението на остатъчна радиация. Очаква се съоръжението да замени до края на 2017 г. саркофага на четвърти реактор на авариралата централа.
Куполът е с размери 120 метра височина и 280 м. ширина. Очаква се да издържи повече от век.
В централата остават хиляди тонове радиоактивни вещества и докато не завърши строежа на новия купол, никой няма да е в безопасност. В забранената за достъп зона все още живеят 158 души, които се връщат малко след катастрофата въпреки радиацията и несъгласието на украинските власти. Те обитават малки самоделни къщи, направени от дърво и се изхранват с провизии, които им носят служителите на централата и посетители.
Датата 26 април 1986 г. влиза в историята на човечеството като денят на може би най-голямата индустриална ядрена катастрофа.
Накратко, час и двадесет минути след полунощ, вследствие на прегряване, избухва реакторът на 4 енергоблок. По това време там е вървяла планова проверка, свързана с експлоатацията на ротор генератора. Режимът, който е бил изпробван в този момент, е трябвало да покаже дали може да се използва кинетичната енергия от ротора на турбогенератора за електрозахранване на главните циркулационни помпи. Това би позволило да се овладее ситуацията, ако спре подаването на вода към централата. Печалната ирония на съдбата зад сухо описание на технологията - правена е проверка за охлаждане, а реакторът прегрява.
Експлозията унищожава напълно реактора на най-новия, 4-ти енергоблок. Той е пуснат в експлоатация едва две години преди това – на 26 март 1984 г. Част от покрива на помещението рухва. Във въздуха са изхвърлени радиоактивни вещества с различен период на полуразпад – за някои от тях (цезий 137 и стронций 90) той е около 30 години.
При взрива загиват двама души. Тялото на главния оператор на циркулационните помпи Валерий Ходемчук така и не е намерено, затрупано под отломките. Друг служител – Владимир Шашенок, е със счупен гръбнак. Той умира на сутринта в болницата.
На мястото на взрива веднага пристигат пожарни. Извикани са и подкрепления. Пожарникарите са екипирани с брезентови наметала, ръкавици, каски и противогази. В горещината обаче пожарникарите започват да свалят противогазите... Още към 2 часа у част от огнеборците се появяват симптоми - обща слабост, гадене, "ядрен" тен. В първия момент не се знае какво е нивото на радиацията. Че е необичайно високо се разбира едва към 3:30 часа. Междувременно скалата на един от дозиметрите се чупи от високите стойности. Към 6 часа сутринта пожарът е потушен.
В зоната на аварията влизат екипи, така наречените „ликвидатори“. В началото тези хора работят по 70 секунди и веднага напускат. По-късно 134 спасители заболяват от лъчева болест, за няколко месеца 28 от тях умират.
В атмосферата са изхвърлени 190 тона радиоактивни вещества, облаци от радиоактивни вещества стигнаха и до голяма част от Европа, припомня бТВ.
Близо 300 000 души бяха принудени да напуснат домовете си. Бедствието и начинът, по който правителството реагира на него - заповедта за евакуиране на хората бе дадена чак 36 часа след аварията - привлякоха вниманието към дефектите на съветската система с безкрайната ѝ бюрокрация и дълбоко вкоренения маниер на секретност.
Доклад на "Грийнпийс", разпространен преди годишнината, се позовава на беларуско изследване, според което смъртните случаи от ракови заболявания в резултат на аварията са 115 000, доста повече от данните на Световната здравна организация, която ги оценява на 9000. Добави Коментар