Как Сталин умори от глад над 100 000 българи в СССР

Източник: Петър МАРЧЕВ, вестник Труд

Тараклия е малко, петнайсетина хилядно градче в Молдова. Но то е центърът на населената с бесарабски българи южна част на републиката, които са близо 100 000. Една от гордостите на градеца е тукашният държавен университет “Григорий Цамблак”, открит през 2004 г. и поддържан с усилията и на българската държава. Разминаваме се по коридорите с български студенти с одухотворени лица. Журналистическият шанс в лицето на моя приятел Димитър Боримечков ме среща с един едър мустакат мъж. Запознаваме се - Никола Караиванов, главен асистент по “История на България”, преподавател в българския лицей “Васил Левски” в Кишинев, но същевременно и лектор в Тараклийския университет. След няколко разменени реплики осъзнавам, че този човек е един от малкото “посветени” в една болезнена тема -

Гладомора от 1947 година над бесарабските българи

Когато говорим за Бесарабия, трябва да уточним, че една малка част от нея е в границите на Молдова, а останалата част е в Одеската област на Украйна.

“Още при първите ми контакти с бесарабските българи бях шокиран от разказите на възрастни хора за едно събитие, което те наричаха Гладомора - започва разказа си Никола Караиванов, който живее тук от 1989 г. - По-късно като историк аз прочетох доста литература по темата. Разговарял съм с много хора, включително и с дядото и бабата на моята съпруга - бесарабска българка, които са преживели това страшно събитие.”

Конфискуваното зърно се извозва с камиони

Гладоморът представлява мероприятие на съветската власт, което се извършва в различни региони по различно време. Това “мероприятие” представлява събирането на всички храни от селяните, всичко годно за ядене - зърно, домашни животни, консерви и т.н. Блокират се селата и хората са обречени на гладна смърт. Защо се прави това? Първият гладомор се организира в Украйна през есента на 1932 и зимата на 1933 година. Обикновено го правят есента, когато е прибрана реколтата от полето. Стратегическата цел е да бъде всят ужас в селяните, за да бъдат пречупени психически и да влязат в колхозите - разбира се, които са останали живи.

Ситуацията в руските села след 1917 г. била следната - 5-10 по-богати селяни, а останалите били ратаи и бедняци. Затова там колективизацията се извършила лесно. Обаче в украинските села ситуацията е коренно различна - основната част са средни селяни, които притежават значително количество земя.

“Значи - там не става да хванеш 10-12 кулаци, да ги пратиш в Сибир, да им вземеш земята и да направиш колхоза - обяснява Караиванов. - Поради тази причина се организира този страшен гладомор.”

През 1932-1933 г. по този начин в Украйна са убити между 7 и 10 милиона селяни

Това е една трашна цифра, това е нещо, на което не се дава гласност докрай… “И знаете ли кое ме учудва най-много - че именно потомците на тези хора от Източна Украйна сега искат да се отделят и да минат към Русия. Може би искат да им се случи втори гладомор, не знам”, клати скептично глава историкът.

По това време Бесарабия се намира в очертанията на Румъния, чиито граници са стигали до Одеса. Бесарабските българи от 1918 до 1940 и от 1941 до 1944 година са били под румънска власт. Румънският терор бил невероятен, грабежът - също. Но така или иначе до смърт от глад не се е стигало. Защото българските селяни са имали земя, която са обработвали; имало е за румънските чокои, имало е и за тях… Но през 1944 година Бесарабия минава в границите на Съветския съюз. И през 1946-а се поставя въпросът за колективизацията. Но ситуацията там била сходна с тази в Украйна, тъй като близо 95% от селяните са били средни собственици със стопанства от по 500-600 дка земя… Най-богатите са ги забирали целите семейства - на камиони, на влакове - и в Сибир. Но останалата маса е трябвало да бъде изплашена. Тази е причината Сталин да организира през 1946 г. гладомор в Южна Молдова и в част от Одеска област.

В акцията са участвали части на армията, на НКВД (съветската жандармерия), включени са комсомолски и партийни организации, които заедно с тях се движат, обясняват, разясняват, че няма нищо страшно. Влизат в селата и събират всичко - зърно не се оставя даже за посев, обират се всички плодове, консерви, домашни животни. На хората казват, че през зимата ще получават храна, дажби, но сега храната са нужна за възстановяването на следвоенния Съветски съюз.

После тези райони се блокират от войници и НКВД, за да не могат гладуващите да стигнат до други села и най-вече до големите градове. Защото в Измаил, Кишинев, Одеса е имало продоволствие. Някои от селяните успяват да укрият зърно, закопават го в ями в земята. Но усърдните комсомолци обикалят по дворовете и мушкат с железни шишове пръстта; така откриват заровеното зърно. И докато комсомолците и партийците получават редовно храна и вечер гуляят, сред останалото население започва страхотен глад. Хората започват да ядат кучета, котки, плъхове, корени.

Стига се и до канибализъм

В умопомрачение някои посягат и на децата си, има документирани случаи. Никола Караиванов припомня, че в обсадения Ленинград има три заповеди на Сталин за разстрелване на канибалите. Но трябва да се прави разлика между канибализъм и трупоядство. По време на гладомора го е имало и едното, и другото.

И сега има хора с болшевишки манталитет, които се опитват да оправдаят гладомора със сушавата 1946 година, когато имало слаба реколта. Всеки, който е живял в Бесарабия, знае, че има такива цикли - на всеки 7-8 добри години има по три последователни сушави години. Да, имало е понякога недохранване, но никога преди хора не са умирали от глад. А ето до какъв жесток парадокс се е стигнало тогава - голяма част от иззетото зърно съветските власти изнесли в чужбина за валута. Но го имало и това - на гарата в Болград например направили площадка, където били струпани камари с неизвозено зърно, което се охранявало от войници. Имало хора, обезумели от глад, които се прокрадвали с кофичка или с торбичка да вземат храна за децата си. Те били разстрелвани на място. Войниците обикновено били етнически руснаци и са нямали милост. Това зърно го валят дъждове и снегове и до пролетта то покълва, става на тор, но не се дава на гладуващите. Така че подобно твърдение за сушавите години е един жалък опит да се оправдае това чудовищно престъпление на съветската комунистическа власт, която съзнателно планира и провежда този геноцид.

Всяко престъпление, колкото и да бъде прикривано, не може да остане изцяло в тайна. Винаги остават следи, в случая - документи. Има съхранени документи в много архиви в Кишинев, в Измаил, в Одеса, в Москва - твърди Н. Караиванов. Какво представляват тези документи? Това са обикновено писма от председателите на селсъветите, че няма какво да се яде и хората умират от глад. Документи могат да бъдат и църковните книги, в които се регистрират опелата. Примерно в църковната книга в болградското село Чийшия (Огородное) може да се види, че през 1944-1945 година са опети по около 50-60 покойници; докато в края на 1946 и началото на 1947 година се вижда пикът, когато са опети 850- 900 души. И това не е точната цифра, защото не всички покойници са били опявани. Тогава хората са падали, така както вървят по улицата, и са умирали. И е минавала каруца, натоварвали са труповете и са ги карали на гробищата. По свидетелствата на преживелите гладомора само в Тараклия през онази кошмарна зима измира около 40% от населението.

Комунистите постигат целта си - през пролетта оцелелите селяни сформират колхозите, отпускат им малко зърно за посев, което прегладнелите хора изяждат. Освен онзи генетичен страх, който сталинистите вкарват в поколенията, много от преживелите глада не могат да се възстановят напълно.

По мнението на съвременните историци в Молдова и Украйна по време на втория гладомор през 1947 г. умират от глад около 700 000 души. Според местните историци проф. Николай Червенков и проф. Иван Грек етническите българи, загинали при гладомора са минимум 70 000 души. Към тях трябва да се прибавят и етническите българи в Таврия, днешна Запорожка област на Украйна, загинали при гладомора от 1932-1937 г., които са около 30 000 души. Което означава, че в Съветския съюз при двата гладомора са убити над 100 000 българи.

Да направим една съпоставка - Априлското въстания е “струвало” живота на около 30 000 български мъченици.

Гладоморът е една от най-страшните форми на геноцид през миналия век

Докато жертвите на съветския режим са 100 000!

А българската история, нашите историци продължават да мълчат за тези невинни жертви на сталинския гладомор. През 2007 г. украинското правителство на президента Юшченко започва кампания за признаването на гладомора като геноцид над украинския народ. По това време Никола Караиванов е председател на Културно-просветното дружество за връзка с бесарабските и таврийските българи. Тогава той решава, че българското общество и българските държавни институции трябва да се присъединят към осъждането на гладомора. Среща се и разговаря с лидерите на много български неправителствени организации; 47 от тях подкрепят изготвената от него прокламация, която бива изпратена на украинското ръководство. По онова време парламентите на 32 страни от Европа и Северна Америка вече са признали с декларации гладомора за геноцид. По тази логика Караиванов се обръща към българския парламент; внася декларацията по надлежния ред в деловодството на Народното събрание.

“След време получих официален отговор от г-жа Цецка Цачева - спомня си историкът. - Писмото ? беше в духа “видите ли, след като българското общество в лицето на тези 47 неправителствени организации вече е подкрепило документа, вече е излишно депутатите да гласуват такава декларация”… Което не е така!”

Извозването на трупове в Украйна

Въпреки шикалкавенето на властниците Никола Караиванов се надява, че рано или късно българският парламент и правителството също ще заклеймят гладомора като геноцид над част от българския народ.