Запечатаха бензиностанция в Бургас заради некачествени горива. МВР пази в тайна коя е!
Бургаска бензиностанция е затворена, защото се оказало, че горивата й са боклук
28 Февруари 2016, Неделя, 12:44 ч.
Автор: Георги ДИМИТРОВ, снимка: Пресцентър на МВРСпециализираната акция се води от ГДБОП и търси данъчни измами, но се натъкна и на други нарушения
Бензиностанция в Бургас е била запечатана заради некачествено гориво, съобщават от МВР. Днес се проведе специализирана полицейска акция за противодействие на контрабандата, в която участва ГДБОП. Запечатани са обекти в София, Харманли, Варна и Плевен. До момента са спрени от продажба близо 29 000 л гориво. От МВР обаче пазят в тайна кои са бензиностанциите, продавали горива-боклуци.Констатирани са устройства, за които се предполага, че се използват за манипулиране на данните, подавани към НАП. Съвместните действия се осъществяват под надзора на прокуратурата, уточняват от полицията.
В операцията участват служители на Министерството на вътрешните работи и външни държавни органи - Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Държавна агенция „Национална сигурност“. Организацията, ръководството и координацията на операцията се осъществява от Центъра, действията се реализират под надзора на Прокуратурата на Република България.
Извършен е предварителен селективен подбор на фирми и търговски обекти, осъществяващи разпространение и търговия с течни горива, като на база на анализа са определени за проверка 50 бензиностанции и газстанции на територията на страната.
Най-често констатираните нарушения са свързани с установени разлика в касовата наличност, неработещ нивомер и електронна система фискална памет (ЕСФП), за която се предполага, че се използва за манипулиране на данните, подавани към НАП.
От извършените до момента лабораторни анализи на взетите проби за качеството на продаваните горива в проверяваните обекти са установени бензиностанции в градовете Харманли, София, Бургас, Варна и Плевен, които продават некачествено гориво. Продължава анализът на останалите взети проби. Обектите, в които са направени тези констатации, са запечатани и дейността им е преустановена. Предприети са действия по изтегляне на некачественото гориво от търговската мрежа – до момента общо са спрени от разпространение 17 000 литра, от които 8300 л гориво за дизелови двигатели и 8700 л автомобилен бензин.
Други два обекта са затворени поради липса на Декларация за съответствие и проследимост.
Спрени от разпространение поради установени документални нарушения са 11 700 литра гориво за дизелови двигатели.
Сред негативните констатации в хода на проверките е използването на нивомерни измервателни системи (НИС) без валидни контролни знаци от метрологичен контрол - установени са 13 такива случая, както и четири случая, при които устройството мери в ущърб на клиента.
ЛОКАЦИЯТА И ИМЕТО НА БЕНЗИНОСТАНЦИЯТА НЕ Е ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНО ОТ МВР. ФЛАГМАН.БГ РАЗПОЛАГА С ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕНЗИНОСТАНЦИЯТА, НО ОЧАКВА ПОТВЪРЖДЕНИЕ.
В категории:
Бургас
За по-качествен секс: Мастурбирайте поне веднъж седмично
5 техники за флирт, с които да накарате мъжа да ви хареса
21/11/2024, Четвъртък 21:40
0
Могат ли двама души с една и съща зодия да имат успешен брак?
21/11/2024, Четвъртък 21:20
0
Леля ми прави този вкусен свинско-славянски гювеч, уникален е
21/11/2024, Четвъртък 21:00
1
Владимир Путин с извънредно обръщение
Как можем да отслабнем и да избегнем увисналата кожа
21/11/2024, Четвъртък 20:40
0
Ще се шокирате какво се твърди за него
След 14 г. издирване: Намериха убиеца на камериерката Роза Мачокова
21/11/2024, Четвъртък 20:20
1
Вдигане на акциза за алкохола е сред мерките за "саниране" на бюджета
21/11/2024, Четвъртък 20:00
3
"Нефтохимик" се бори здраво в Турция, но...
Дъщеря й възражда най-големите й хитове
Хвърли 7 бона за регистрационен номер с нейните инициали
Съветската окупация от 8 септември 1944г. и подтикнатия от нея “Отечественофронтовски” преврат на 9-ти септември станаха, след като в Москва стана ясно, че по друг начин властта не може да бъде заграбена. Планът за поробване на България започна да се осъществява. Той включваше три елемента:
1. Изтребване на българския елит.
2. Стопанско поробване на държавата.
ОБЕЗГЛАВЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ е било планирано отдавна. След като през 1887г. българският елит начело със Стефан Стамболов успешно се противопостави на проруския преврат и до 1994г. успешно парираше руските попълзновения, в Москва са разбрали, че само с премахване на монарха (както направиха с княз Батемберг) България няма да бъде завоювана. Необходимо е било монархическата институция да се изкорени, а за това първо трябваше да се изтреби обществено-политическия елит.
Това не можа да стане с атентата в църквата през 1925г., но се проведе успешно през 1944-1948г. Паролата “Авгиевите обори да бъдат пометени с желязна метла” беше дадена от Георги Димитров от Москва. Получавайки я, комунистите започнаха убийства без съд и присъда. До края на 1944г. бяха избити над 30 000 кметове, учители, свещеници, полицаи, низши военни, дребни търговци и изобщо по-видни хора по места. Викани посред нощ “за малка справка” те изчезнаха в незнайни безкръстни гробове.
В “Държавен вестник” от онзи период са публикували съобщения за 30 000 безследно изчезнали, но не всички засегнати семейства са имали смелостта за такава публикация. Впоследствие за да се “узаконят” убийствата, някои от загиналите задочно бяха “съдени” (безпрецедентен случай в правото) и осъдени на смърт.
Вторият етап на чистката беше позорният безпрецедентен в световната история противо”Народен съд” от декември 1944 до април 1945г. В него 135 съдилища в цялата страна съдиха 11 122 души от които 2793 на смърт. (По-други данни над 3000 души) Там “съдеха” хора от елита, които не можеха току-така да “изчезнат безследно”- регенти, царски съветници, министри, съдии и прокурори, висши военни, професори, индустриалци и банкери. С този жесток удар бяха унищожени Регентството, пет правителствени кабинета, цялото ХХV Обикновено Народно Събрание, цели министерства, Генералния щаб, изобщо цялата висша държавна администрация, стопанския и интелектуален елит на страната. На някои особено важни “подсъдими”, като регентите разпитите се водеха в Москва от съветски следователи. Всред убитите бяха регентите принц Кирил, генерал Михов, проф. Филов, премиерите Добри Божилов, и Иван Багрянов, министрите Габровски, Митаков, Даскалов, Вазов … царските съветници Лулчев и Севов и хиляди други. Може да се каже, че с този удар бе унищожена българската държавност. Обезкръвяването на българския народ приключи с разгрома на последната опозиция на земеделци и социалдемократи през 1947г.
Общо през 12 затвора и 56-те концлагера в периода 9-ти септември 1944 – 9 ноември 1989г. минаха над 200 000 души. Чудовищно изобретение от 1946г насетне беше изпращането на синовете на опозиционери и други “неблагонадеждни” или просто по-интелигентни младежи да отбиват тригодишна военна служба като миньори в урановите рудници. 52 000 от тях останаха вечно млади, а от останалите към 1990г. живи 3000 всички до един бяха болни от лъчева болест или левкемия. А уранът заминаваше за СССР и с него беше направена първата руска ядрена бомба… Случайно оцелелите близки на избитите бяха “въдворени” да живеят в провинцията, имотите им бяха отнети, а на децата се забраняваше да учат. След като е изтребен в голяма степен българският елит от Москва е изпратен да оглави правителството Георги Димитров. И като министър-председател на България той си остана съветски поданик и е говореше български с руски акцент. Въпреки това обаче руските му господари не му вярваха и КГБ вербува шуреят и телохранителят му Вълко Червенков да го шпионира. Когато си свърши работата да присъедини България към СССР, Димитров вече беше безполезен и господарите му го отровиха в санаториума Барвиха край Москва през 1949г. След това поставиха на мястото му агента си Вълко Червенков.
С голямо старание окупаторите и техните комунистически лакеи изкореняваха националното самосъзнание на българския народ. Веднага след окупацията бяха върнати в СССР (разбирай в Сибир) Таврийските и Бесарабски българи, които бяха намерили убежище в България по време на войната. Изфабрикуваната в Коминтерна “македонска нация” започна насилствено да се налага във Вардарска Македония върната на Югославия и в Пиринска останала в пределите на България. Българите в Пиринско бяха насилвани да се обявят за “македонци”. В земите ни свободно върлуваха сръбски емисари – “учители”, “книжари” и други, които да “обучават” населението на “родния му македонски език”. Беше направена така наречената “правописна реформа” замислена в Москва и прокарвана първоначално през 40-десетте години от БКП в партийните им документи, а след като заграбват властта и официално. С изхвърлянето на букви от азбуката и въвеждането на нови правописни правила, комунистите се опитаха да скъсат писмовното единство на западните и източните български говори, за ад отделят окончателно Македония от България. Окупаторите се опитаха да унищожат националната култура, обявена за “фашистка” и “буржоазна”, като организираха публични палежи на български книги, или ги изпратиха за претопяване. Случайно оцелелите се скриха в секретните и спецфондове на библиотеките.
Забранени бяха за издаване и четене дори автори като Иван Вазов и Елин Пелин. Унищожени бяха или откарани в Москва безценни исторически ръкописи и богослужебни книги от средните векове. На Скопие беше предаден дори саркофага с костите на Гоце Делчев. Самата българска история беше фалшифицирана по съветски калъп. Градове и села бяха преименувани на комунистически и съветски дейци. Даже улиците в градовете носещи имена на български владетели бяха сменени с имена без титли. Така ул. “Цар Иван Асен ІІ” стана “Иван Асен”, улица “Цар Симеон Велики” – “Симеон” и други подобни кощунства. Държавния герб бе сменен с жалко копие на съветския като датите “681-1944г.” точно очертаха рождението и смъртта на независимата ни държава.
Химнът беше преправян на три пъти. Особено брутално беше посегателството над църквата, тя беше подчинена на БКП, но независимо от това хората бяха насилвани да се венчават, кръщават децата си и да бъдат оплаквани в държавни “ритуални домове”. Даже след смъртта на човека над гроба му задължително се поставяше дървена червена пирамидка с петолъчка, като последна гавра с мъртвите.
С поредица от такива мерки българският народ остана без елит и 45 години остана безропотно стадо, което не направи нито един антикомунистически бунт или протест подобни на унгарския от 1956, чехословашкия от 1968г. или полските от 1956, 1968, 1970, 1976 и 1980г. Вината за това обаче не е наша. Просто окупаторите си свършиха добре работата…
СТОПАНСКОТО ЗАРОБВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА започна още през 1944г. На 16 октомври 1944г. съветските окупационни войски откараха в Москва златния резерв на Националната банка. След това от бюджета на ограбената вече държава изтръгнаха 40 милиарда и 213 милиона лева за издръжка на войските си на българска територия. Нови 540 милиарда и 92 милиона лева струваше на България безмаслената “Отечествена война” в която угаснаха нови 32 000 млади живота.
Разорената държава трябваше да има бедни поданици за да са послушни. В началото започнаха конфискациите и реквизициите на по-богатите под форма на борба със “спекулата”. Особено отвратителна беше практиката на “изселване на враговете на народната власт” в провинцията при което верни “партийни другари” се настаняваха в жилищата им и заграбваха дори личните вещи на хората. Така например Цола Драгойчева безсрамно се разхождаше с прочутото кожено палто на г-жа Филова.
Последва пладнешкият грабеж от 1947г. наречен “национализация” с който богатите българи бяха превърнати в бедни. След това ударът срещу заможните и трудолюбиви български селяни с “кооперирането” проведено до 1958г. С “Народните заеми на свободата”, безчислените съдебни и не съдебни конфискации, Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост” и други подобни закони, беше ликвидирана даже и средната класа. Българите се пролетаризираха. Пъкленото дело беше довършено с така наречената “Индустриализация” при която от СССР бяха прехвърлени в България тежки индустрии, обслужващи главно военно-промишления комплекс на СССР, за които България нямаше нито суровини, нито енергия да ги поддържа, нито й бяха необходими. Те замърсяваха природата и вредяха на здравето на хората, а за поддържането им България се принуди да внася огромни количества суровини и енергия от СССР на високи цени. Готовата продукция се връщаше в СССР на ниски цени. Така страната беше заробена с огромни инвестиции, които още повече изтощаваха държавния бюджет, разликата в цените в полза на СССР поддържаше ниски заплати на работещите, (тоест изсмукваше жизнените сили на българите превърнати в роби) и природата ни унищожена. При това в България бяха докарани допотопни и вредни технологии изхвърлени от употреба дори в СССР. Още помня примера със Стъкларския завод “Дружба” в Пловдив, където работеха американски машини произведени през 1924г., продадени на СССР в 1934г. и препродадени на България през шестдесетте. До 1989г. машините си работеха. Това е комплимент за американската техника, но потвърждава горните редове.
На всичко отгоре индустрията ни беше така създадена, че да не е със затворен цикъл и което и да е производство да е зависимо от съветски до окомплектовки или доработки, резервни части, суровини, енергия, технологии, пазари, или от всичко взето заедно. Енергийната система допълнително беше обвързана със СССР – електрическата в паралел със съветската чак до средата на деветдесетте години, газопроводната изцяло зависима от съветската досега. В същото време прекрасните български храни заминаваха на безценица към “необятните съветски пазари”, а в замяна ни продаваха прескъпи и долнокачествени съветски боклуци.
Така се превърнахме в заден двор на съветската империя, в колония осигуряваща главно евтин робски труд. И всичко това под маската на “братската помощ на СССР”. Лишени от собственост, българите работеха цял живот за да купят панелен апартамент или пластмасов “Трабант”. Не е пресилено да се каже, че страната 45 години беше огромен концлагер, пред който робския труд на лагеристите и хитлеристките зверства в “Освиенцим” и “Бухенвалд” бледнеят. Резултатът от всичко това стана ясен в периода 1989-1999г., когато руския пазар рухна и се затвори за България, която изпадна в невероятна икономическа криза поради описаните по-горе структурни дефекти на колониалното й стопанство. Последиците тегнат до днес…
Така като гледам опашки там няма.
На пътя за средец,след м.рудник
Ниски цени да,много лошо качество обаче
И да спре белото!
Ако продължавате така ще се върне България.
Справедливост и закон!!!!!!
Дайте телефони където да казваме за злоупотреби!!!!
Една е България! Бдете!
Бъдете горди!