Незабравим 1 юни очаква децата в Приморско
Много музика, танци, игри и награди очакват всяко дете, което се включи в празничната програма
29 Май 2015, Петък, 13:39 ч.
Празничната програма ще започне с мюзикъл за деца „Алиса в страната на чудесата” от 10.30 часа на амфитеатъра
И тази година един незабравим 1 юни очаква децата на Приморско. За Международния ден на детето Общината се е погрижила да организира за най-малките си жители множество игри и забавления.Празничната програма ще започне с мюзикъл за деца „Алиса в страната на чудесата” от 10.30 часа на амфитеатъра. След това от 13.30 часа в Морската градина на Приморско децата ще могат да развихрят своята фантазия, като се включат в станалата традиционна рисунка на асфалт. Тя ще премине под мотото „Моето безгрижно детско лято”, а младите художници ще творят с цветни тебешири.
Много музика, танци, игри и награди очакват всяко дете, което се включи в празничната програма.
В категории:
Приморско
Лудо влюбена е в него, а можеше да й бъде баща
01/04/2025, Вторник 14:05
0
Има нов мъж в живота си
01/04/2025, Вторник 14:00
0
Изостави семейството си заради любовницата, но когато решиш да се върнеш при бившата си, получи неочакван удар
01/04/2025, Вторник 13:41
0
Драматична промяна в живота на тези три зодии през април
01/04/2025, Вторник 13:21
0
Пожар в детска градина, евакуира децата и персонала
01/04/2025, Вторник 13:02
0
Гoляма промяна за 1 милиард потребители
01/04/2025, Вторник 13:00
0
Беше най-търсеният фотограф, но сега влиза в затвора за педофилия
Измамници печелят милиони на гърба му
01/04/2025, Вторник 12:41
1
96-годишна жена дари 100 000 лева за детско отделение: Нямам друг смисъл в живота
01/04/2025, Вторник 12:21
3
Евакуираха детска градина в Сливен заради късо съединение
01/04/2025, Вторник 12:11
0
Теодора Георгиева твърди, че пожарът в дома на майка й е свързан с дейността й като европрокурор
01/04/2025, Вторник 12:00
4
Калин Стоянов: Лена и Теодора се познават много добре, но Бориславова няма интерес да признае този факт
01/04/2025, Вторник 11:41
3
Из "ЗАПИСКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ":
"...При всяко правене на секс в дирекцията Налбантов бил използвал и една хавлиена кърпа, която да попивала течността от оргазмите най-вече на една от учителките (Донка Прокопова - учител по бълг. език). Винаги след секса с нея ми показваше тази кърпа и се чудеше, че цялата била влажна. Караше ме и аз да се уверя: “Пипни, пипни да видиш к’во става, цялата кърпа е мокра. К’ва беше тая путка, бе – бълва като гейзер!” При други от партнаьорките му кърпата също се навлажнявала различно - мокрела се много, когато чукал секретарката Дора Върбанова, но при секса с Красимира Петкова оставала почти суха. После Налбантов даваше кърпата на една от чистачките – Ксати Иванова, за да я изпере. Понякога предварително накисваше тази кърпа с веро във въпросния леген и после я даваше за пране на Ксати. Много често в разговор с мен Налбантов се чудеше, дали Ксати разбира какво е било предназначението на тази хавлия. Подозираше я, че тя се досеща за истината, но се прави, че нищо не знае...
...Много пъти, когато ставаше въпрос за секса в дирекцията Налбантов подчертаваше, че много държал на личната хигиена и затова преди половия акт карал учителките да се подмиват. Хвалеше се дори и го изтъкваше като особена лична заслуга: "Държа да се знае от всички, че аз съм маниак на тема чистота! - казваше той. - Още като влязат и предявят претенции за секс аз най-категорично им посочвам ъгъла с легена и те веднага разбират, че трябва да се подмият. В това отношение имам железни принципи. Такъв съм си! Не мога да правя секс с неизмити путки..." Тези думи Налбантов произнасяше с особена гордост и като че ли си просеше комплименти - ама какъв голям чистник бил и пр... Така преди секса с учителките се стопляла вода с бързовар в една сравнително голяма кана в ъгъла на дирекцията и там зад хладилника се осъществявало и въпросното подмиване като се ползвал и един пластмасов леген. Интересното в случая е това, че със същият този бързовар и в същата кана, по негови думи, той бил приготвял кафе за гостите, които го посещавали в дирекцията. И всичко това му се виждаше много забавно и смешно, защото много от гостите му бяха все известни и видни личности - политици, учени, министри, служители от инспектората и др...
...Както е известно в кабинета на директора зад бюрото му е окачен портрета на патрона на училището Н. Вапцаров. По този повод и във връзка със сексуалните сцени, които се разиграват в дирекцията, веднъж една учителка се изказа, че Вапцаров (от портрета) е ставал свидетел на страшни сцени - само да не вземел да се разприказва, какво е видял в тази дирекция...
Веднъж в дирекцията бяха събрани няколко учители, така да се каже "на посещение в библиотеката". Тогава влезе една учителка, която явно не беше очаквала, че вътре ще има хора. Каза, че си търсела химикала, който уж преди това била забравила в дирекцията, след което си излезе. Веднага последваха коментарии на колегите: "Абе, знам я аз какъв химикал търси. Пустият му химикал, защо все в дирекцията го търсят?" После влезе една друга учителка, която като видя, че вътре има хора побърза да излезе. Отново последваха коментарии: "Тази и тя си е забравила химикала...
...Веднъж Налбантов ме извика в дирекцията и аз предположих, че ме вика за да ми възложи някаква задача. И той наистина ми възложи задача... Каза ми да отида в учителската стая, да огледам дрехите на една от учителките, да се върна в дирекцията и да му кажа какво съм видял. Всъщност беше се случило следното, малко преди това двамата с тази учителка били правили секс и той бил опръскал дрехите й със сперма. Или по-точно били правили орален секс, при което накрая той започнал да еякулира в устата й. Тогава учителката се опитала да прекъсне акта и той продължил да еякулира върху дрехите й. Като ми говореше за този случай Налбантов искаше аз да се уверя, че това е истина и ми каза, че ако не съм му вярвал, можел съм да отида в учителската стая и сам да съм се уверял с очите си. В интерес на истината беше ми любопитно да удостоверя въпросния факт – все още не можех да повярвам, че в едно училище е възможно да се случва всичко това. Затова отидох в учителската стая и видях, че въпросната учителка наистина има някакви влажни петна по дрехите си. През целият ден, въпреки че не беше много студено тя носеше една връхна дреха, за да прикрие донякъде петната по дрехите си. Впоследствие, когато ставаше въпрос за този случай, Налбантов винаги отбелязваше: "Видя ли, че ти говоря истината, а пък ти не ми вярваше...
...Една от любимите теми за разговор с Налбантов беше да уточняваме колко точно са били на брой учителките, с които той е спал в т. ч. и тези които вече бяха напуснали. В такива случаи минаваше дълго време докато уточним точният им брой и винаги се случваше така, че някоя от тях оставаше пропусната. По време на такива разговори Налбантов описваше с подробности качествата на всяка една от учителките – коя на какво била способна и с какво се отличавала от другите. Така например казваше, че бил използвал дадена учителка само за традиционен секс, а еди си коя само за орален секс, защото била голяма майсторка. На друга една забранил да прави орален секс, защото много го хапела и му причинявала болка – зъбите й били остри като на катеричка и му наранявала члена. От друга страна чрез Налбантов много хора в Приморско научаваха коя учителка какви особености и белези има по тялото си – тази била имала някаква голяма бемка еди-къде си по тялото, на друга гърдите й били много големи и висяли надолу, трета имала белези от операция на гърдата или белези от операрация при раждане с цезарево сечение и т. н. Подобни интимни подробности хората нямаше как да знаят и ги научаваха от Налбантов...
... Не по-малък интерес представляват връзките на Налбантов със служителките от инспектората в Бургас. За него това са жени разделени на две категории – с едните от тях той е спал, а с другите не е спал. Много често, когато сме имали посещения от инспектората, Налбантов е успокоявал учителите със следните думи: "Тази инспекторка не е опасна,защото съм я чукал", т.е. за Налбантов секса и служебните задължения са неразривно свързани – за да остане доволна дадена инспекторка и за да напише добри отзиви за училището, тя задължително трябва да бъде изчукана"(странно наистина, но такава е истината). Спомням си за един такъв много типичен случай, който ми направи много силно впечатление, защото току що бях започнал работа като учител и имах съвсем други представи за образователната система в България. Тогава Налбантов предупреди учителите, че в училището е дошла една проверяваща и че евентуално всички трябва да имат готовност за проверка в часовете им. Аз като начинаещ учител бях малко притеснен и на обяд попитах Налбантов, дали проверяващата е още тук или си е отишла. Неговият отговор беше буквално следният: "Аз я наебах и тя си отиде". Това, което най-много ме порази беше, че това изречение беше произнесено с много сериозен тон – той дори не се шегуваше, сякаш ставаше въпрос за нещо съвсем нормално и естествено, извършено просто така между другото като някаква незначителна част ежедневието му. Трудно ми е да го коментирам. С много хора съм споделял за този случай и всички са единодушни, че този човек нещо не е в ред.
Спомням си и за друг един случай пак по това време. Тогава директорът и зам. директорката Диана Янева проверяваха материалната книга в учителската стая и между другото водеха спор, дали той е спал с една от учителките или не е спал. Налбантов каза, как в инспектората му били подхвърлили, че той бил ходел с учителката по английски Красимира Петкова, но той бил отричал и не си признавал. Зам.директорката не искаше да му повярва и го прекъсна: "Хайде стига си лъгал! Защо не си признаеш, че си ебал Красимира?", на което Налбантов отговаряше: "Не бе, не съм ебал Красито! Гледай сега, защо никой не ми вярва?" Като слушах този диалог, не можех да повярвам на ушите си. Никога не бях предполагал, че в една учителска стая може да се говори по този начин. При това в същият този момент тези хора изпълняваха и служебните си задължения - проверяваха материалната книга, попълваха графи, слагаха си подписите. Възможно ли беше да изпълняват ролята на педагози, да извършват действия свързани с целите на учебно-възпитателния процес и едновременно с това да си служат с този вулгарен език.
Както казах, това бяха първите ми впечатления от работата ми като учител и подобни неща в началото много ме шокираха. Постепенно започнах да свиквам с тях и да не им обръщам внимание. Забелязах, че и другите учители не им обръщат внимание. При тях това беше един вид професионална деформация – вече дотолкова бяха закърнели сетивата им, че възприемаха подобни изцепки за нещо нормално..."
ВЪЛКО РУСИНОВ - учител по немски език
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...
-майстори зидари
-майстори на фасада
-монтажници на гипсо-картон
Тел. за контакт:00420 702 161 579
Кирил Иванов
защо не отиде в турция да си иска имотите? защото знае че там номера му няма да мине