Върнах се в Поморие, за да развивам семейния бизнес. Да участвам в местната власт? Ще си помисля

Автор: Евгения ДЖАМБАЗОВА Снимка авторът

Антон Тръпков е по-малкият син на известния помориец Георги Тръпков, собственик на престижния хотелски комплекс „Сент Джордж“. Той е на 30 години, неженен. През 2003 година завършва Английската гимназия в Бургас, след което заминава за Хага, Холандия, за да продължи с висше образование по хотелски мениджмънт и международен туризъм. След завръщането си в родината Антон записва икономическа специалност в УНСС, София. Паралелно с това започва работа и в голямото семейство на „Метро Кеш и Кери“, където е назначен в Търговския отдел на фирмата. Стажът в „Метро“ се оказва изключително полезен за младия помориец, който си спомня с усмивка за този период от живота си. През 2013 г. се завръща  в родния си град, за да поеме от баща си бизнеса с един от най-посещаваните хотели в Поморие. Разговорът ни с Антон поставя началото на поредица от интервюта с млади и високообразовани хора, решили да се завърнат в родните места, за да приложат наученото тук – кое ги мотивира, имат ли визия за бъдещето или смятат отново да погледнат към новия терминал на летището.

Г-н Тръпков, произхождате от известната поморийска фамилия, която освен проспериращ бизнес има и авторитет сред съгражданите си – рядко съчетание в съвременна България. Завърнахте се у дома, но смятате ли да останете?

От 2 години и половина живея в Поморие, тъй като началството, (има предвид баща си Георги Тръпков, б.а.) вече иска да отделя повече време за здравето си, за почивка. Аз взех решение да се върна в родния град и да поема една част от тежестта в семейния бизнес. Беше трудно да свикна с адаптационния период след завръщането от Холандия. Това бе сложната част, иначе самият работен процес е доста по-различен, много по-интензивен, тъй като отговаряш буквално за всичко. Можеш да делегираш, но не е това идеята, поне на собствения, семейния бизнес. Трябва да обгрижваш абсолютно всичко – персонал, гости, партньори.

Бихте ли конкретизирали какво ръководите Вие? И с какво хотел „Сент Джордж“ се отличава от други туристически обекти?

Основният бизнес е хотелиерския, има и ресторантска част, която е изключително доходоносна. Не е all-inclusive!, което държа да подчертая. През летния сезон има голяма градина. Хотелът се намира в централната градска част, много посещаван, но заради локацията, а защото се стараем да поддържаме баланса цена-качество-добро отношение. В общи линии можем да говорим за ресторантьорство и хотелиерство, с това се занимавам.Това е семеен бизнес. Стартиран е през 1999 година и аз винаги съм помагал, най-вече през летата, когато съм бил свободен. А от 2 години и половина съм изцяло отдаден само на това.

Как намирате Поморие, завръщайки се от Хага?

Най-трудното  в малкия град е да си намериш среда, с която да се чувстваш в  унисон. Градчето е приятно, чисто, спокойно, много подходящо място да живееш със семейството си, да отгледаш децата си. Това и бургазлии го казват. Има градски характер. За разлика от Несебър, Созопол, Приморско, Китен, Царево, имаме възможността  да се прави туризъм целогодишно, а не само през сезона. Имаме природни ресурси - кал, луга, разполагаме със санаториуми и висококвалифициран персонал в тях. Голяма част от хотелите имат вече добре изградени СПА-центрове, които предразполагат гостите ни да идват тук, за да лекуват различни болести или пък да се отдадат на превантивни процедури и релакс. В общи линии туризмът е основното перо.

Все пак, не е ли странно завръщането ви. Повечето млади хора напускат страната, а вие правите точно обратното?

Възможността за развитието ми в чужбина бе по-скоро кариерна. То става постепенно и е свързано с много пътувания. След университета, в който учих, колегите, които останаха в чужбина буквално всяка година са на различни места. Работят в Дубай, после ги пращат в Тайланд, връщат се в Европа. Аз предпочетох да се прибера в България и да разработвам нашия семеен бизнес, а не да гоня кариера в „Хилтън“, „Фор сийзънс“ или друга хотелска верига.

А чувствате ли се достатъчно подготвен, за да направите тази крачка, тоест да поемете бизнеса на вашия баща, в повечето случаи синчетата на богатите се оказват просто едни глезльовци?

Когато се върнах, имаше много неща, които до тогава ми бяха убягвали през годините, но в течение на работата и с помощта на баща ми научих много.

Как би изглеждал Поморие  след 10 години, ако зависи от вас, от вашите решения?

През последните 5 години се работи много по отношение подобряването на инфраструктурата на града, правят се неща, които модернизират и европеизират Поморие. Има проекти, които Общината е спечелила и в момента работи по тях. Вижда се. Така че в  близко бъдеще е напълно възможно Поморие да стане един от най-хубавите центрове на Черноморието. Въпросът обаче е в една дългосрочна политика, говоря за стратегия, която да се приеме и да прилага от всеки следващ кмет и политическо мнозинство, независимо от смяната на партиите. Да се изгради тази стратегия,  да бъде ясно какво и как трябва да се случва. Не само чрез Общия устройствен план. Говоря не само за инфраструктура, която да доведе големи инвеститори в строителството. Това е само началото. В рамките на едно 4-годишно управление да се гони просперитет, за който говоря, е изключено.

Имате ли усещането, че настоящият кмет Иван Алексиев и неговата администрация, мнозинството в Общинския съвет имат такава стратегия, която следват и която би могла да се поеме от следващото управление на Общината? Питам ви, защото ми се струва, че вървим към презастрояване на централната част на Поморие, създава се чувство за хаос, инфраструктурата не е завършена. Вие какво мислите?

Има какво да се подобрява по отношение на инфраструктурата, но бумът на строителството в Поморие доведе до прииждането на много руски граждани, които закупиха жилища. Допреди 7-8 години в нашия град нямаше шарена сграда, всичко беше сиво, така че има и  плюсове в новото строителство. Разбира се, нещата се свеждат до там, че трябва и да се прокарат съвременни комуникации, да се оправят улиците, да има тротоари, да има паркоместа, зелени площи. Това  липсва и сякаш планирането в момента е такова, че всичко се прави в движение, а не е предварително замислено. Това трябва да се промени.

Ние следим отдавна работата на местната власт. Не мислите ли, че амбициозен, високообразован и  със собствен бизнес човек като вас трябва да се включи и в политиката, за да влияе при вземането на решенията, тоест да поеме отговорност за бъдещето на града си и на общината като цяло? Готов ли сте за това?

Повечето млади хора в Поморие, с които общувам, са заети със собствен бизнес и всички са наясно, а и ние коментираме редовно проблемите в града, какво още може да се подобрява, но сякаш тази крачка, за която сега ме питате,  до този момент не е стояла на дневен ред в разговорите ни. Участието в политиката на община Поморие, в местното управление, не е за всеки и не всеки иска да се впусне в това нещо. Разбира се, аз считам, че ако имаш доходоносен бизнес, храниш 50-100 души и нещата ти вървят, подобен преход към включване в местната политика е нелогичен. Същевременно обаче липсата на хора от бизнеса в местното управление води до взимането и на неадекватни решения. И може да се каже, че това се дължи на недостатъчния опит на избраните да ни представляват в Общинския съвет.  Много неща не се съгласуват с бизнеса, при това не от сега, а от много време. Правят се епизодични срещи, но истинска консултация и особени резултати няма. Усеща се липсата на  бизнес мислене в Общината.

Познавате ли някого от 21-е общински съветници?

Вътре има представители на доста партии, основно на водещата ГЕРБ, но много малко от тях познавам лично. Причината е, че те са повече политици, отколкото хора, произлезли от бизнеса, свързан с развитието на туризма. Такива, които реално да разбират от туризъм, а това е основното за общината, ако искаме да се развиваме. На моята възраст общински съветник не познавам.

Ако получите покана от политическа партия за включване в листата на общинските съветници, бихте ли се съгласил, за да работите в тази посока?

Не съм мислил сериозно по такъв въпрос. Безпартиен съм. Щом ме питате, възможно е да е дошло време да поема отговорност и за общото. Предпочитания към партии нямам. Аз следя политиката колкото и повечето други млади хора, нямам крайни пристрастия. За мен лично, както в националния парламент, така и в Общинския съвет, хората трябва да са компетентни, а коя партия представляват не е от голямо значение.

Тоест на вас ви трябват лидер и партия, които биха оценили идеите ви?

Да има точни и ясни приоритети, да видя програма за 4,8,12 години напред. Аз имам желание с каквото мога да допринеса, но вие ме питате за пряко участие в Общинския съвет. Върху това трябва да се замисля, преди да дам отговор с коя политическа сила бих се ангажирал.