Мутафова ме натискаше да разведа Калоянчев, защото мразеше жена му

Автор: Славей КОСТАДИНОВ
Източник: в. ШОУ

Цветана Гълъбова завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". В периода 1960-1961 г. става първата говорителка на БНТ. Започва да работи в Драматичен театър "Адриана Будевска" в Бургас, а от 1961 г. в Държавния сатиричен театър. Омъжва се за режисьора Методи Андонов и имат две деца - Милена и Невена. Десет години по-късно става последната любов на актьора Петър Слабаков.

- Нека приключим най-после задочния ви спор със Стоянка Мутафова по въпроса коя от вас двете е била баш интригантката на Сатиричния театър и в края на краищата наистина ли искахте да разведете Калоянчев?

- Мисля, че ви се изповядах по въпроса в интервюто ни преди време...

- Да, но още в следващия ни брой Стоянка Мутафова изригна в отговор: „Цветана Гълъбова искаше да разведе Калоянчев, като я отряза, тя се прехвърли на Слабаков!”. И още: „Цеца има нечистоплътно, извратено мислене, тя си остана една селянка”.

- Така ли е казала!?

- Да, мога да ви цитирам дори дословно един уникален пасаж. Ето какво разказва Мутафова по въпроса за мерака ви да разведете Калата: „Тя искаше да разведе Калоянчев! Мога да ви дам един пример. Бяхме в Дряновския манастир. Нейчо и Валя – жената на Калата, останаха назад, аз, Цеца и Калата вървяхме напред... Та тогава Цеца взе да говори на Калоянчев: „Виж к’во ще ти кажа – прибираш си децата, таз проста жена не може да ги възпита, както трябва! Ние ще се занимаваме и с четирите деца! Аз ще ги гледам”. Тогава се намесих: „Виж какво, Цецо, Валя е майка, ти нямаш право да се бъркаш в работата на една майка, разбра ли!? Как така ще вземаш на една майка децата?!”. Калоянчев се обърна към мен и ми вика: „Ти не се бъркай!”. Вие помните ли тази драматична сценка в Дряновския манастир?

- А-а-а, виждате ли как хитрата сврака влиза с двата крака в собствения си капан!

Разговорът ни със Стояна за Валя и децата й е преобърнат в своята противоположност. Тази сценка в Дряновския манастир е пълна нейна измислица. Истината е точно обратната. Стояна много мразеше Валя, един Господ знае защо, живееха в една кооперация все пак, но един път ме подхвана: „Цецо, ти трябва да разведеш Калоянчев. Валя не може да ги възпитава децата на Калата, тя е проста жена”, наливаше ми Мутафова. Аз й викам: „Стояно, как си го представяш това? Ако ние се съберем с Калата, представяш ли си – Валя ще вземе своите деца, Методи ще вземе нашите деца и ние какво...?!”. Това беше моят отговор, но тя продължи буквално да ми набива в главата да разведа Калоянчев и да се оженя за него. Това беше разговорът ни за Калоянчев и неговите деца. Този разговор беше на четири очи и на него няма свидетели, но това е истината, помня го мот а мо. Валя не могла да възпита децата на Калоянчев, хайде де! За мене Валя дълбоко в себе си е почтен и симпатичен човек. И аз ще тръгна да й отнемам децата!? Само едно болно съзнание може да роди подобна измислица! Валя посвещаваше целия си живот на Калата, за да го освободи абсолютно от всичко и той да се посвети изцяло на кариерата си. А Стояна виж как обръща разговора! И как аз ще заменя Методи Андонов с Калата, който е един гениален артист, допринесъл много за историята на българския театър и кино!? Няма как да заменя Методи с Калоянчев! Вярно, че станах интимна с него, за да го откъсна от мафиотите.

Другата истина, която преди не ви казах, е, че аз свалих Калоянчев, за да отмъстя на Методи за неговата изневяра с Ели Райнова

Но има и трета истина, която съм таяла. Когато се сближихме, аз наистина го заобичах, открих отблизо човека Калоянчев, а той беше не по-малко привлекателен от артиста Калоянчев, вярвайте ми! На всичко отгоре имам дълбоки сантименти към неговото семейство. Когато ни разпределиха с Лили Апостолова в Бургаския театър, първите, които ни приютиха, бяха родителите на Калата. Живееха точно срещу театъра. Страхотни хора! Те първи ни приеха. После ни приюти Стефчето - драматургът на театъра. Даде ни една стаичка, в която Лили домъкна един дюшек и двете по неволя се топлехме взаимно. В един момент си казахме: тия от театъра няма да се погрижат за нас, докато имаме дюшек под себе си, и демонстративно се преселихме в самия театър. Там още по-демонстративно умирисахме театъра на шкембеджийница. Бъркахме манджи за нас двете, за гаджето на Лили и за Методи Андонов, който пък беше мое гадже и заедно ни разпределиха в Бургас. А Лили се беше научила от майка си да готви такива пикантни гостби, с такива подправки, пръжки и не знам си какво още, че така усмърдяхме театъра, та накрая се принудиха да ни намерят квартира. Та кой тогава да предположи, че в самото начало на кариерата ми първите, които ще ми дадат подслон, ще бъдат родителите на Калоянчев - бъдещият ми любовник?!...

- И че ще бъркате първите манджи за бъдещия си мъж Методи Андонов в бургаския храм на Мелпомена!?

- Неведоми са пътищата Господни! Явно още тогава получихме първата си закалка за театъра на сатирата.

Още по-смешен беше обаче разводът ни с Методи. Помня като сега как той седи в хола. Аз тръгвам да излизам и той най-после се реши в последната минута да ми каже: „Аз съм подал молба за развод”. Аз казах само: „Така ли, ще ти пратя моя адвокат!”. Знаменитият вече режисьор Методи Андонов пък се обиди, че толкова лесно му дадох развод. Да, обаче се намери един съдия, който се опъна и реши, че не може толкова лесно да ни разведе, макар и по взаимно съгласие. Искаше на всяка цена някакви факти, мотиви за развода. Тогава пратихме свидетели – Василка Чиликова от моя страна и Иван Цветарски - свидетел на Методи, макар да ми беше приятел. На Иван се наложи да импровизира в съда. И си измисли следната история: „Отиваме в дома на Методи. Бяхме тръгнали нанякъде и той искаше да се отбие в къщи, за да си смени ризата. Отиваме у тях и Методи вика на жена си: „Цеца, дай ми чиста риза!”. А тя му донесе една риза, смачка я на топка и я хвърли през прозореца”. Така Иван Цветарски доказа с „факти”, че имаме несъвместимост на характерите и трябва да бъдем разведени. А аз на моя адвокат му бях дала едно любовно писмо на Елена Райнова до Методи Андонов, но му казах: „Това писмо ще го използваш само в краен случай, ако Методи предяви претенции за децата”. Не се стигна дотам, но смехорията беше голяма.

- Вярно ли е, че една от „любимите” жертви на мафията в Сатирата е бил самият Константин Коцев?

- Ами, вярно е, разбира се! А от всичките ми колеги Пацо беше може би артистът с най-оригинално, образно, шантаво мислене. Веднъж по негова инициатива нахлуха с Гришата Вачков в гримьорната ни и импровизираха такъв страхотен скеч, в който показваха как ще изглежда всеки от нас, когато остарее, че щяхме да се напикаем от смях точно преди представлението. А да знаете

през какви перипетии му се наложи да мине!

Бяха му дали апартаментче някъде в покрайнините на София, накрая на „Младост 4”. И ако някой го попиташе: „Какво правиш там, бе?!”, той много ядосано отговаряше: „Сутрин ставам рано и бера кокичета в пловдивското поле”. Когато жена му тръгна да ражда, нямаше дори телефон да повика линейка, та се наложи да я откара до родилното на автостоп по тъмно със случайно минаваща милиционерска кола.

- А мъките му в театъра?

- Най-големите му страдания започнаха след една постановка на „Женитба”. В нея Пацо беше изключителен! Засенчваше тотално своите партньори, макар че в този спектакъл играеха всички звезди – Калоянчев, Парцалев, Мутафова, Лолова. Публиката обаче най-много се кефеше, най-много се радваше на Константин Коцев. Направо изпадаше в див възторг от изпълнението му. Тогава от името на театралната мафия режисьорът на пиесата Нейчо Попов почна да се мъкне след него и да му прави забележки, тича подире му и непрекъснато му повтаря: това не прави, онова не прави, това не е хубаво, онова не е добро... Всячески се мъчеше да го провали. Не че и преди това не се мъчеха да го провалят. Когато Пацо реши сам да изработи „Дневника на един луд” по Гогол, мафиотската администрация на Сатирата му подготви такива номера, които едва не му костваха живота. Дадоха му часове за репетиции нощем, след спектакъла. Така го „подаваха за изяждане” от допълнително натоварения технически персонал, който беснееше. На всичко отгоре му туриха роля и някаква нова пиеса, а паралелно той участваше и в други представления и във... всекидневни разправии с директора на театъра Николай Савов за какво ли не. Накрая всичко това докара на Пацо невероятното кръвно - 260!

Едва не го убиха! Цяло медицинско чудо е как не му се пръсна сърцето!

След „прегрешението” си в „Женитба”, когато засенчи звездите, две години не влезе в разпределение, не получи никаква роля! Помня, че в този период го удари на такава разпивка от мъка, че жена му го търсеше с такси по София. Първият, който се осмели да го разпредели, беше гост режисьорът Кръстьо Мирски в „Тартюф” и Константин Коцев пак беше блестящ в ролята на Тартюф! Но и Пацо си помогна, защото постановката беше организирана от самия него и ако не беше така, главната роля в никакъв случай нямаше да бъде дадена на него.

- Каква е истината за легендарното скандално турне в Москва с главен герой отново Константин Коцев, след което той беше пратен на заточение в театър „София”, а ръководителят на групата - административният директор Хаджиянков, беше уволнен? Според Иван Григоров-Мръсното, Пацо страдал от аерофобия и историята започнала още в самолета. По време на полета пет-шест пъти ходил в кабината на пилотите, за да го уверяват, че самолетът няма да падне. Накрая за по-сигурно седнал при тях, но пилотите го предали за съхранение на стюардесите. Те пък почнали да му носят уиски след уиски против стрес и Коцев се натряскал още преди да кацнат на летище „Шереметиево”. Запоят продължил в хотела и първата постановка паднала заради него, а втората била на път да се провали?

- Това наистина беше първият, най-големият и единствен гаф в гастролите на Сатиричния театър навън. Аз не съм пътувала, но знам в детайли историята от разказите на мои колеги. Откъде обаче започва всичко. В Москва изпратиха пиесата „Максималистът”. Тя беше поставена специално за Прегледа на българската драма и театър, но дори не се класира за него, защото беше пълно недоразумение като пиеса, драматургия и реализация. И след всичко това с „Максималистът” на гастрол в Москва!? А можеше да се отиде с постановките „Котките”, „И най-мъдрият си е малко прост” или „Биволът”. Цялата работа беше, че в това недоразумение „Максималистът” играеше и Пацо, който ненавиждаше ролята си, която му бяха натрапили. Когато един артист не харесва ролята си, той просто не може да я изиграе. А Константин Коцев вече беше играл в Москва с огромен успех, беше познато име, ценяха го. И сега трябва да се представя с нелепа роля, която изобщо не харесва, точно в Москва!? Ако артистът не е уверен, че това, което прави, е добре, той не може да го изиграе. Истинският артист или играе от сърце, или не може да ходи по сцената. И Пацо решил да си помогне преди представлението с алкохол. И сега - внимавай –

никой от колегите му не го е спрял!

- Иван Мръсното твърди, че изпратили Коста Карагеоргиев уж да го пази, но взел, че и той се натряскал?

- Не знам как са го пазили, но виж какво става по-нататък, какво прави пияният артист Константин Коцев. Отива в театъра, но понеже не иска да играе това представление, по средата на спектакъла му писва, взема си шапката и... си тръгва! На общото събрание след завръщането се опитах да защитя на обсъждането Константин Коцев с аргумента, че корените на гафа се крият още в предисторията, подбора на пиесата и т.н., но Хаджиянков наистина го уволниха, а Коцев беше натирен в театър „София”. Смехотворното в случая беше, че малко преди това Петър Слабаков си беше дал оставката от театър „София” и дойде при нас, и по този повод Пацо подхвърляше, че Сатиричния е станал приют за изпъдени артисти, а сега стана така, че самият той беше изпъден и приютен от същия този театър „София”.

- А вярно ли е, че за „Козият рог” вие сте намерили и осигурили на Методи Андонов Катя Паскалева за главната роля и заедно с него сте отработвали едва ли не всяка сцена от филма?

- Не е вярно. Той сам си я хареса, тя беше негова ученичка във ВИТИЗ. И не съм участвала в никакво отработване на сцените. Вярно, че е споделял някои неща, въпреки че бяхме вече разведени. Методи беше режисьор, който си решаваше сам нещата и вземе ли решение, никой не беше в състояние да му се бърка. Моето участие във филма може би беше задочно. Усещах, ако не съм си въобразявала, че духът на филма беше пречупен и през неговия житейски опит, включително и романтичната част от нашата история с печален край.

- Всъщност византийската част във въпроса ми е как се е справил с проблема Катя Паскалева?

- Защо да е била проблем?

- Защото става въпрос за нейния фатален проблем с алкохола. Именитият режисьор Иван Ничев се оплакваше, че пиянството на Катя едва не провалило шедьовъра му “Звезди в косите”. То не били запои, то не били асистенти пазванти, които я охранявали всяка вечер, съпровождали я до леглото й в хотела чак до “Лека нощ”, след което ключът щраквал отвън. Голямата във всяко отношение Катя Паскалева обаче намирала изход от всяко положение и всяка нощ нейният любовник - актьор красавец от Пловдивския театър, се покатервал като алпинист до стаята й в хотел “Тракия”, зареден с раница алкохол на гръб, и следвали безумни среднощни запои. Левентът алпинист с опасния товар бил изгонен от групата, Катя била преместена на недостъпния последен етаж на хотела, но и това не помогнало - провалените снимачни дни заради нейното пиянство били неизбежни. Та едва ли и Методи Андонов се е разминал с тези нейни изпълнения при снимките на “Козият рог”?

- Аз съм абсолютен трезвеник, защото имам остра алергия към алкохола, но никога не съм осъждала пиещите. Методи по това време също не пиеше, защото отдавна си беше изпил своето. Но Методи Андонов никога не допусна проблем с пиянството на голямата във всичко Катя Паскалева при създаването на “Козият рог”. Ние бяхме вече разведени, но ми е споделял някои неща по въпроса.

- И как успя да я озапти, защото това постижение е просто уникално?

- Методи, като се захване с нещо, винаги изпипваше всичко докрай, каквото и да му коства. Винаги имаше план за всичко. С Катя Паскалева е постъпвал по византийски. Но не с чувството за мисия да я откаже от алкохола, а единствено в интерес на работата по филма и само толкова. Почти целият екип, доколкото си спомням, беше настанен в някакво село около Рилския манастир, близо до метоха, където се снима голяма част от филма. Вечер след снимките Методи, вместо да си легне и отпочине от напрежението през деня, излизаше с групата. Неговата цел беше да внимава колко и какво пие Катя

А крайната му цел беше в удобен момент да я дръпне настрана, уж да си приказват за образа, за снимките на следващия ден и т.н., докато неусетно не я изпрати до хотела и не я сложи да спи. Така че нямаше нито един гаф с Катя. Да сте я видели в някоя сцена с подпухнали очи и лице, защото и най-големите гримьори са безсилни в такива случаи? Не, нали? Не беше провален нито един снимачен ден. Впрочем целият филм беше заснет само за 27 дни и на държавата бяха върнати половината пари, а режисьорът и сценаристът получиха общо 85 000 лв. по-малко от договореното.

- Някои твърдят, че, парадоксално, но факт, Сатирата всъщност е бил най-мракобесният, с най-тежката, нагнетена и отровна атмосфера от всички театри в България. Днес един Калин Сърменов казва, че по принцип почти всички директори на трупата са били агенти на ДС! Да вземем един Светослав Пеев - доказан агент на службите, който в даден период също беше директор на Сатиричния театър. Личеше ли им по нещо?

- Аз не съм се вглеждала в директорите дали им личи или не, но за Славчо Пеев наистина имах подозрения, досещала съм се. Не съм му светила, не се обичахме. Аз него и той - мен. Лично не съм усетила да ме е портил, макар че с моята уста съм си позволявала много. Но имаше един период, който ме накара да се озадача и да си задам някои въпроси. Той започна да дели мегдан с Георги Парцалев. Внимавай да не паднеш! - Той направи така, че Парцалев го дублираше като Дон Кихот в пиесата “Рицарят на печалния образ”. Славчо играе главната роля, а Парцалев го дублира! Сега, къде е Георги Парцалев, къде е Славчо Пеев?!... Просто нямам думи! Как стана така, и аз не знам...

- Като заговорихме за ченгета и доносници в Сатирата, вас не ви ли ревнуваха, недолюбваха или, направо казано, подозираха, че портите колегите си при изпълнението на партийното си поръчение и привилегия да сядате до Тодор Живков, когато е идвал на представления и ви е канил на купони по определени поводи?

- Не. Дори ще ви разкажа един случай, а вие сам си правете изводите. Живков ми викаше “комшийке”, защото родителите ми живееха на “Марин Дринов”, близо до “Оборище”, където живееше Тодор Живков, членуваха в една партийна организация, а аз навремето ходех да им рецитирам, да импровизирам сценки и т.н. Оттам Живков почна да ми вика “комшийке”, от което косите на някои наистина се изправяха. Но, така или иначе, аз бях единствената, която си имаше приказката и можеше да разговаря с него като с нормален човек.

Та, предисторията на случката е следната. Преди едно представление ние седим в гримьорната, гримираме се, подготвяме се и изведнъж нахлува наша колежка, която съобщава “потресаващата” вест, че на културна делегация за чужбина заминават Гинка Станчева, Виолета Бахчеванова и изрежда други колежки, които са... по-така, нали разбирате. Съобщава още, че те заминават не за участие, без професионални ангажименти, а така, един вид под прикритие, с друга “мисия”. Тогава Златина Дончева, която си правеше очната линия и имаше невероятно чувство за хумор, захвърли четката и изфраска следното:

“Е, какво от това! Хайде сега, щом те са ку*ви, ние пък не сме!”

На един банкет в Правец по повод успешно турне на Сатирата в Москва Живков ни дава банкет в Правец. Разбира се, аз сядам до него и му разправям въпросната случка в гримьорната. Той избухна в страхотен смях, всички се обърнаха, гледаха, дивяха се, но така и не разбраха за какво става въпрос. След няколко месеца, може би и година, Тодор Живков отново идва при нас на представление. Седи и гледа заедно с директора на театъра представлението от ложата си, а след него веднага взеха да ни пришпорват: „Хайде, по-бързо се приготвяйте и се качвайте горе, няма да карате Първия да ви чака, я!”. Всеки навлича на пожар по нещо и се качваме в директорската стая, където ни чака Живков. Последна идва Златина Дончева, която не може, ако не се среше, напудри, гримира... Отваря лекичко вратата, изсулва се през отвора и застава тихичко до стената. Живков обаче я забелязва и веднага й вика: “Златина, как беше - те са ку*ви, а ние - не, така ли, ха-ха-ха!”. Тя стана като божур и ме погледна с укор, защото беше ясно кой може да му каже това, но не ми се разсърди и си останахме приятелки. И знаете ли защо? Защото в моя разказ на случката всъщност се съдържаше укор към нравите в елита и нямаше друг и по-удобен случай да му го кажа по този начин. И той го е запомнил, разбрал го е и го пльосна в лицето ни след една година, за да ни покаже, че не го е забравил.

Та, всички тези неща иззад кулисите на Сатирата според мен показват точно обратното. През нашия театър минаха много волнодумци като Радой Ралин, Валери Петров, Боян Дановски и др. Помня, че дори импровизирахме една постановка, която така и се казваше “Импровизация” - в нея участваха всички видни писатели по онова време и всеки беше написал своята сценка. По този случай Радой Ралин пусна смешката: “Зайчето Валери пише и трепери”, макар че бяха един вид съавтори, но се беше засегнал от някаква рецензия, а той не оставаше длъжен никому.