Топ 10 на Соц свалячите! Гларусът от времето, когато All inclusive означаваше просто „всичко вътре”
Развитие на типажа: Откак мъжете вече могат да излизат в чужбина не само по полов път, ятото на гларусите пооредя. Останаха предимно аматьорите, които си въобразяват, че като заговорят българка на немски, й правят комплимент
15 Август 2014, Петък, 10:24 ч.
Източник: socbg.comЛегендарният морски плейбой бе живата реклама на черноморските ни курорти, мил спомен за хиляди чужденки
Ако някой ви каже, че по времето на социализма не е имало свалячи и че те са чуждестранна измишльотина, не му вярвайте. Имаше, и още как. Да видим тези герои на социалистическия труд, подредени в класацията ни Топ 10:10. Гларусът
Легендарен персонаж, от когото е тръгнал митът за българското гостоприемство. Той е живата реклама на черноморските ни курорти, мил спомен за хиляди чужденки на и над средна възраст от времената, когато All inclusive означаваше просто „всичко вътре”. Добре сложен, добре изпечен, с прилепнали (по възможност вносни) бански и с екзистенц-минимум от свалячески реплики на няколко езика, той самоотвержено защитава честта на родината с надеждата някоя Ингрид да си падне дотолкова, че да го ожени за себе си и да го отведе далече, далече. Зимната му разновидност е ски-учителят.
Развитие на типажа: Откак мъжете вече могат да излизат в чужбина не само по полов път, ятото на гларусите пооредя. Останаха предимно аматьорите, които си въобразяват, че като заговорят българка на немски, й правят комплимент. Някои неща като силен тен, мек говор и перчене по плажа са си почти същите, но гларусите вече не са онези калени и минали през всичко воини. Чехкините вече си бръснат краката, все пак.
9. Баш-майсторът
Ето го Човекът от народа, труженикът, Сей, земеделецо, но и Хей, другарю, ти какво решил си с чука. Този класически български мъжкар върви в комплект с тен „на потник”, цигара зад ухото и дъх на чеснов афродизиак. В предприемчивия си вариант заработва на частно, къта пачки под дюшека и веднъж годишно отива да си поживее царски на морето. Липсата на обноски и незнаенето на чужди езици не го смущават ни най-малко, важното е да може да отведе някоя Ингрид в Бар-вариетето и да я почерпи с порция луканка (а после и с бахур, хо-хо).
Развитие на типажа: Това е традиционният български сваляч. Здраво стъпил на земята, с непоклатимо самочувствие и ненакърнимо либидо, той се тупа по косматите гърди и крещи „Булгар, булгааар!”. В днешно време той успява във всичко, с което се захване, воден от максимата „Който играй – пичели”. И ако няма кой да го оцени в чужбина и да му каже „Конграчулейшънс!”, винаги може да стане ВИП в някое родно риалити.
8. Тарикатът
Баш-майстор в ърбън вариант. Освен на космата гръд, той вече разчита и на „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?”. В арсенала му влизат още лафчета като „готено”, цигари Кент, бонбонки Тик-так и еветуално познанство с Франк Лойд Райт. Тарикатът обикновено е софистициран използвач, той получава с лекота това, което иска – от скута на някоя свенлива другарка до спестяванията й. Около него витае някакъв полъх на „вносно”, който го прави неустоим.
Развитие на типажа: Понастоящем е на изчезване. Уви, жените вече далеч не са толкова романтични и надали някоя би се вързала на онова за „страшните очи”. В епохата на Златките тарикатът няма какво да предложи, а ако става дума за бабоебци-жигола под прикритие – там нещата са си ясни и без тарикатлъци.
7. Международният шофьор/морякът
Децата на тираджиите бяха най-популярни в училище, спор няма. Това бяха онези нафукани копеленца, които споделяха дъвките си Вриглеу’с и порно-списанията си само с избрани. Бащите им, съответно, също бяха много вървежни. При тях полъхът на „вносно” е достатъчно силен, за да отклони вниманието от евентуалните башмайсторски проявления. Така де, друго си е да знаеш, че в Барселона сервират Кока-колата с лед и лимон, много преди в Шератон да се сетят да правят същото. И да се оригнеш след това, няма значение.
Развитие на типажа: Още едни, на които акциите им спаднаха. Добри заплати, вярно, но на кой вече му дреме за полъха на „вносно”? Предпочитани са за съпрузи от свободолюбиви дами с вкус към дебитните карти.
6. Чужденецът
Най-вносният от вносните, принцът на бял западен кон, властелинът на цигарите Кент и бонбонките Тик-так. Чужденецът е съкровеният блян на всяка възпитаничка на Английската, олицетворение на мечтата за по-добър живот. Няма значение дали е млад или стар, красив или грозен, важното е да е неженен или поне склонен на развод и замъкът му да е някъде отвъд Желязната завеса.
Развитие на типажа: Чужденците са класика и винаги ще се котират, макар че колкото повече ги опознаваме, толкова повече ги демитологизираме. Така де, що за принц е тоя, който иска да зареже чужбината, да си купи къща в Сусурлево и да се пресели там? Освен това изискват овладяването на поне един чужд език, което е излишно усилие, при положение, че можеш да имаш лъскав живот и тук – ей го Пайнер къде е.
5. Културният деец
Културният деец обикновено е ВИТИЗ-чийски продукт, който смуче меланхолично Рикадона в някой Клуб на културните дейци и бройка ученички от елитни гимназии. Той е Човек На Изкуството и всички наоколо трябва да го разберат – рецитиране на Ибсен на висок глас след третото питие е добър вариант. Бохемският му чар (завиждачите му викат „алкохолизъм”) с лекота покорява всички „по-така” мацки – от гореспоменатите ученички до начинаещите актриси.
Развитие на типажа: Културният деец е на изчезване не само като сваляч, ами и въобще. Може би все още има отломки, смучещи меланхолично Рикадона (или каквото там пият днес културните дейци), но как, за бога, да сваляш ученички, които смятат, че Кнут Хамсун е един от шефовете на Виваком?
4. Директорът
Той е бащицата, в него са и ножът, и хлябът. Директорът не сваля, на него му се натискат. Ако все пак му се наложи, е кратък и делови – „Михайлова, явете се при мен!”. В неговата уста обръщението „колежке” звучи като “say fuck me” при Боби Перу, а оръжията му се наричат „специализации”, „командировки” и „премиални”. Ако му се опънеш – лошо, но пък на кой ли би му минало през ум да му се опъва.
Развитие на типажа: Директорът (днес по-популярен като Шефът) е непреходен типаж, както е непреходна играта на власт и произтичащият от това секс. Разликата е, че сега отношенията са по-изчистени и ясни, което спестява на шефа излишното кокетничене от рода на „Ох, ама другарю директор, ама какво правите сега, ама недейте, моля ви се, ох!”
3. Партийният секретар
Подобен на Директора, но по-зловещ заради политическата си окраска и евентуалните последици, ако му се опънеш. Тук сексът е идеологизиран (ако бях партиен секретар, сигурно щях да казвам неща като „миришете ми на морално разложение, другарко”, перверзно е). В повечето случаи е комплексирана мижитурка, злоупотребяваща с власт и положение, така че не си струва да си хабим повече времето с него.
Развитие на типажа: Слава богу, този вече е в музея. Или не съвсем?
2. Червеният сваляч
Червеният сваляч (или още „момчето на тате”) е расов кон, рекламното лице на развития социализъм. Завършил елитна гимназия и висше образование в чужбина (най-често Москва, но нищо), той е достатъчно лустросан, за да компенсира цървулите на баща си от епохата преди Политбюро. Всички си мечтаят да са с него, но той изявява предпочитания към стюардеси, засукани говорителки и манекенки от ЦНСМ.
Развитие на типажа: Днес „момчетата на тате” не са червени и не са деца на политическия, а на бизнес-елита. Всичко останало – лустрото, манекенките и цървулите на бащите им – си е същото.
1.Тато ди тути тати
На върха на сексуалната пирамида, разбира се, стои само един – човекът, който раздава апартаменти, но и почивки на дунавските острови. На срещите му с художествено-творческата интелигенция един куп млади актриси (понастоящем винтидж-секссимволи) се надпреварват да пърхат с мигли около Него. Личността му е обвита в тайнственост и легенди, особено в този аспект.
Развитие на типажа: Как се е развил този типаж в момента, ще покаже историята. Ние не се ангажираме с коментар, понеже не искаме мъмрене и силно потупване по гърба, мда.
* Класацията състави Теодор Михайлов
Брутални кадри от френско летище! Кюрди смляха от бой турски младежи без причина
Изхвърлиха бебе на магистрала
26/12/2024, Четвъртък 14:20
0
Папата отвори „свещена врата“ в италиански затвор
26/12/2024, Четвъртък 14:00
2
Босненският министър на сигурността е арестуван за корупция
Крим обявява извънредно положение заради нефтения разлив
26/12/2024, Четвъртък 13:20
2
Редица квартали на София са без ток
26/12/2024, Четвъртък 12:40
4
На Витоша: Непочистени пътища, не може да се стигне до ски пистите
26/12/2024, Четвъртък 12:20
1
Почина Георги Христов
26/12/2024, Четвъртък 12:00
0
Три населени места в Община Троян са без ток
26/12/2024, Четвъртък 11:40
0
Байдън иска от Пентагона да продължи активните доставки на оръжия за Украйна
26/12/2024, Четвъртък 11:20
3
От 10 месеца няма и следа от 17-годишната Ивана от Дупница
26/12/2024, Четвъртък 11:00
2
Марая Кери смятала, че е твърде млада за коледен албум
26/12/2024, Четвъртък 10:40
0
Работи в ММЦ до 1997 като организатор към Културен отдел. През 1994 почти всички в отдела са съкратени и тя остава да работи сама в Летния театър. На практика няма никаква работа и по цял ден нищо не прави. Директорът Стамат Стаматов е наясно с нея и въобще не я търси за нищо. За него тя е един невидим човек, когото той не забелязва. А когато трябва да се свърши нещо конкретно в отдела Стаматов кара други хора да вършат работата, защото на Ваня и да й говори и да не й говори – все тая. Затова Ваня е принудена да имитира дейност, по цял ден обикаля центъра и виси на главите на колегите си в администрацията или в другите отдели и им надува главите с това, което уж свършила или щяла да свърши, но не можела, защото все нещо й пречело и не си дава сметка, че на никой му се слушат глупостите й.
Например, Ваня се оправдава, че за нея нямало работа, защото… в Народното събрание още не били приели закон за националния герб и тя не знаела какво да прави със знамената. Трябвало да изкара знамената на централната алея, но ако законът бъдел приет, после трябвало пак да ги сваля и да им слага новия герб. По цял ден ходи нагоре-надолу из ММЦ-то и се жалва на колегите си, как можело такова нещо – Народното събрание още не било решило какъв да бъде герба и така те спъвали и нейната работа. Колегите й в администрацията започват да се майтапят и питат всяка сутрин, какво стана с герба, решиха ли най-после какъв да бъде. Но се намират и такива патки, които й се връзват на приказките и най-откровено негодуват. Ама как може, за какво ги избираме тия депутати, за какво получават заплати, кога най-после ще решат въпроса с герба, че и Ваня да решава какво да прави с нейните знамена, това вече на нищо не приличало… Общо взето това й е методът на работа и темите за разговор. В началото ти е интересно да я слушаш, но после си даваш сметка, че насреща си имаш една тъпа патка, която плещи несвързани приказки и преставаш да я чуваш какво ти говори.
Покрай празните й приказки понякога се случват и оригинални проблясъци – бисери, които само тя може да измисли. През есента на 1994 г. във връзка с предстоящите парламентарни избори тя води открита пропаганда срещу СДС. Разпитва хората за кой щели да гласуват и като й кажат СДС, тя ги разубеждава със следните аргументи: Чула отнякъде, че Филип Димтров сe събличал чисто гол в Народното събрание и така се разкарвал по коридорите – гол. Това негово поведение било достатъчно условие, за да не гласуват за него, така смята тя. Хората са малко шокирани от този нетрадиционен начин на предизборна агитация и споделят един с друг какво им е казала Ваня. В първият момент е много трудно да схванат логиката й, но постепенно стигат до извода, че Ваня донякъде има право. Щом Филип Димитров се събличал чисто гол, значи той излага себе си, но тъй като е партиен лидер той излага и своята партия – СДС, а щом партията му така се излага, значи хората не трябва да гласуват за нея… Изборите се провеждат през декември 1994 г. и СДС наистина претърпява съкрушителна загуба, в резултат на което Филип Димитров си подава оставката и на негово място идва Иван Костов. Кой знае, вероятно за всичко това е допринесла и Ваня с нейната предизборна агитация. Ами да, има логика, ако Филип Димитров не се беше събличал гол сигурно партията му щеше да спечели изборите!
Друг път Ваня шашва слушателите си с някакво друго нейно прозрение. Видите ли, някой си, който едва след като станал на 50 години, се сетил, че трябва да строи къща в Приморско. Това било голям срам, как можело такова нещо. Вижда, че никой не й обръща внимание и тя започва да разпитва, дали някой знае на чие име е записан имота – на негово или на сина му, сякаш това е много важно за нея. Разбира се никой не знае и никой не го интересува, но тя пак продължава да си лае и да се възмущава от оня, 50-годишния, как не го било срам!…
През есента на 1997 г. се провеждат изборите за общински кмет. Приморско е отскоро община и затова се провеждат извънредни избори. Тук Ваня води яростна предизборна агитация за Гихора. Изгражда му ореол на мъченик, който вече бил пострадал за Приморско, защото преди една година (м. май 1996) ял бой от някакви мутри. Версията на Ваня е следната. Имало някаква пързалка на плажа, от която мутрите печелели някакви фантастични суми, но Гихора като дошъл на власт през 1995 г. ги настъпал и им отнел пързалката в полза на общината… Други хора развиват други версии, как Гихора отнел плажа от концесионерите и засегнал интересите на много други хора. Спрягат се Корона Инс, ВИС-2, Иво Карамански, дори Илия Павлов с неговата Мултигруп, който пък искал да си присвои северния плаж и Перла… Версии много. Излиза че всичките престъпни босове по цял ден за това мислят, как да набият Гихора, щото много им пречел.
В ММЦ през периода 1993-95 г. с екскурзиите до Турция се занимава един братовчед на Ваня, който владее турски език – Янко Димитров. Той е кореняк от Приморско, но се е преселил и живее със семейството си в Поморие. Двамата с Ваня явно са нещо скарани, защото не си говорят. Самата тя се хвали с този факт и го изтъква на всички. Бащите им са били първи братовчеди и носели едни и същи имена, но тя не си говорела с Янко. Вероятно става въпрос за семейни конфликти по повод на имотни делби. В тази връзка Ваня не пропуска случай да говори против Янко Димитров и да го злепоставя. Говори за него как на времето работел към ВКР и как там го научили на турски език и… нататък версията на Ваня граничи с научната фантастика и приключенските романи. Говори за Янко, че го пращали на разузнавателни мисии в Турция, където той се внедрявал в харемите като се обличал като кадъна с фередже за да подслушва какво си говорели тези които преследвал… Веднага се разбира, че тя лъже, защото в Турция вече няма хареми, а ако става въпрос за арабските страни, то Янко там е бил непригоден, защото не е знаел арабски език.
По това време Янко Димитров строи и един частен хотел на мястото на свой наследствен имот, който се намира на края на крайбрежната улица от южната страна на полуострова на Приморско. Това също е повод за злобни коментари от страна на Ваня. Казва, че Янко бил сключил фиктивен договор с някаква банка, като теглил невъзвръщаем кредит, в резултат на който банката преднамерено фалирала, но в замяна на това хора от управителния съвет на банката се сдобили с част от имота на Янко, а той с парите от кредита си строял хотела на останалата част от имота. Тази история е много заплетена и самата Ваня не може да я обясни достоверно, затова кара тези които се интересуват да питат еди-кой си, който бил познат на мъжа й и той щял да им разкаже в детайли как станала цялата далавера. (Вероятно тук става въпрос за хотел „Метропол”, който наистина се намира на крайбрежната улица „Черно море”.)
За тези които не са от Приморско историите, които Ваня разправя за Янко Димитров и семейството му не представляват интерес, защото това за тях са непознати хора. Но кореняците от Приморско започват живо да се интересуват и разпитват – кой пък е тоя Янко, защо не са го чували. Казват им, че бил баща на някой си Фильо. Други казват, че не бил на Фильо, а на Мечо… (Няма значение, все на някой е баща). И така Ваня подхранва интереса на местните към този човек с разкази за някакви страшни далавери и нечисти сделки и хората се връзват и подхващат мълвата, но само дотолкова доколкото да имат теми за разговори по кръчмите вечер, а на другия ден всичко забравят. На Ваня не й остава нищо друго, освен да злобее и да се чуди какво да измисли по адрес на Янко Димитров. В края на краищата през м. август 1995 г. човекът загива при катастрофа по време на поредната екскурзия до Турция и Ваня се чувства удовлетворена. Разбира се тя не го показва открито, но се усеща радостта й и вече с по-спокоен тон обяснява, че някога е имало вражда между техните семейства, но вече всичко било свършило и след като човекът бил починал нямало смисъл да говори по негов адрес.
През останалото време, когато не се занимава с интриги и клюки Ваня надува главите на колегите си със семейно-битови истории. Каква зимнина била приготвила, как я била приготвила, какво била сготвила предния ден, кой от семейството й какво и колко бил изял. Така тя може да говори с часове с доста висок глас, че чак главата те заболява като я слушаш. Отделно, научаваш подробности от семейния й живот, кога и как били осиновили голямата си дъщеря Десислава, как като родила Стела била на системи и не можела да кърми и като я върнали след раждането вкъщи била все още на легло… Глупости, глупости! Хората се чудят за какво ги говори всичките тези неща, след като никой не го интересуват. Но не могат да й запушат устата, защото за нея това е естествено състояние – 24 часа да си приказва и да не спира, каквото и да е, само да си говори там нещо!
На 15 юли 1997 г. се сменят директорите на ММЦ, на мястото на Стамат Стаматов идва Васил Камберов. Ваня е възхитена колко „културно” и „цивилизовано” станала смяната на директорите и споделя това мнение с всеки. Как Стаматов представил новият директор на управителите и началник-отделите, какво точно бил казал, как пожелал успехи на новия директор, въобще тя е възхитена, че всичко станало по такъв цивилизован начин. Но е възмутена, от еди коя си управителка, че се държала много некултурно и гледала в обратно посока към вратата, а не към Стаматов докато говорел. После използвала случая да поговори със Стаматов на прощаване, и му изтъкнала някои от грешките, най-вече това, че той обръщал прекалено много внимание на хотелите и ресторантите, а пренебрегвал Културния отдел на ММЦ.
Атмосферата на „културната” и „цивилизована” смяна на директорите трае няколко дни, след което някак от само себе си започва кампанията на тотално оплюване на Стаматов и всичко свързано с него. Тук Ваня се чувства в свои води и ръководи тази кампания. Ама как, тя винаги го е мразила Стаматов, такъв лош директор не била срещала досега, той бил такъв и такъв. Добре че го махнали, добре че дошъл такъв свястен човек като Камберов да оправи нещата в това ММЦ. Камберов я трае известно време, докато накрая – на 9 декември 1997 я привиква в дирекцията и й съобщава, че е уволнена. Аргументите му, които той споделя в по-тесен кръг – трябват му хора за работа, а не подмазвачи.
Тя се опитва да приеме уволнението стоически и се оправдава пред бившите си колеги: „Аз без работа няма да остана. Още сега ще ида при Гихора и той веднага ще ме вземе на работа. Гихора и моя мъж са приятели и съученици, двамата са делели една квартира в Пловдив и много пъти ми е казал, идвай и веднага те назначавам в общината… Тъй че вие му мислете, мойта е лесна!”
Наистина Гихора веднага назначава Ваня в общинската администрация. Там тя отговаря за образованието и културата. Парадокса е, че тя няма образование за тази длъжност, но това за Гихора е без значение. На него му трябват верни хора, а не специалисти и поради това работата в общината като цяло куца.
Учителското съсловие също е шокирано. Как може такова нещо, учителите са вишисти, а за техен началник в общината е назначен човек със средно образование. Недоумяват и в РИО – Бургас, но явно нищо не могат да направят срещу решението на Гихора. А на кмета не му остава нищо друго освен да си чука главата с подобни кадри, които нищо не вършат.
В началото Ваня се опитва да играе ролята на началник на Налбантов и учителите, но бързо се отказва, защото Налбантов я поставя на мястото й като демонстративно й затваря телефона, а веднъж дори я кара да чака пред дирекцията цял час докато дойде нейният ред да влезе при него. За да не изтърпява подобни унижения тя престава да посещава училището и си върши работата (или това което тя си мисли, че е работа) само в общината. Всъщност и тук не става въпрос за работа в истинския смисъл на думата, защото Ваня и в общината продължава да си е същата каквато е била и в ММЦ. Имитира дейност и по цял ден надува главите на колегите си с измислени от нея клюки, интриги и битовизми от семейния й живот.
ВАСКО МИНЕТА
Васко Минета работи в ММЦ до декември 1997 г. Бил е ел. техник до 1987, управител на къмпинг „Лес“ от 1987 до 1992 и управител на хотел „Дружба“ от 1992 до 1997. Голям образ – ексцентричен, емоционален, известен с това че говори глупости и приказки без покритие… общо взето цинизми, сексуални истории и преживявания, които е имал с германки, рускини, чехкини, а извън сезона и с българки, като цяло всеяден – чука наред каквото му падне (с малки изключения все пак), а тъпи жени бол – дават му се и после стават героини в разказите му, защото той умира да се хвали. Иначе хората не гледат сериозно на приказките му, защото му знаят репертоара – винаги едно и също: коя чукал и какви минети му правила. Езикът му е много колоритен и става за компания, колкото да разсмее хората около себе си. Иначе като управител е много неорганизиран и не му се занимава със сметки и изчисления за нощувки, групи, брой туристи и пр. Оставя тая работа на старшата администраторка и на жените от счетоводството. Често го викат в счетоводството да уточняват бройки туристи, групи и сметките им. Съгласява се с всичко без да навлиза в подробности, защото в главата му е каша и не помни нищо, нито може да изчисли сам сметките. Слуша безизразно и без да разбира какво му говорят за групите на някой си туроператор – примерно „Алматур“ – и накрая той прави своето гениално заключение нямащо нищо общо с темата: „А знаеш ли каква дъщеря има този човек!!! (става въпрос за дъщерята на туроператора) Нещо велико! А-а-а, ама наистина нещо велико!!!“ Жените в счетоводството се смеят: Какво му става на тоя Васко? Те му говорят едно, той мисли за друго... Ако е в мъжка компания Васко се отпуска и дава израз на възхищението и въображението си: „Ама то момичето направо като изваяно! Що така бе, някъде някой на някого е давал-давал, че се забравил – и бедра му дал на момичето, и цици му дал за чудо и приказ, апък задника му да видиш как е изваян – не гъз, а чудо на природата… да бе, истина ти казвам, гъза му е направо едно от Седемте чудеса на света!!!“ И това му е репероара, който се повтаря като види някоя готина мадама.
Но все пак и той отбира и не се пуска на всяка срещната. По думите му Ваня Парушева му се била сваляла, ама той не бил все още толкова закъсал, че да чука някоя като нея и да си представя, че е с друга… освен ако й сложел една кофа на главата, за да не я гледал… Но не, не можел той така да се прежали, той, който бил имал толкова много и първокласни путки в тефтера си, да се унижи дотам и да легне с нея.
Ваня Парушева наистина не представлява интерес за Васко и на практика той нито я забелязва, нито я коментира. Когато в компанията стане въпрос за нея Васко обикновено мълчи, гледа безизразно и сякаш мисли за нещо друго. Само веднъж по време на един такъв разговор, когато се говори за Ваня Парушева, Васко сякаш не издържа и започва да я коментира, но коментарът му така и не е по темата: „Чудя се тоя, нейния мъж, как ебе жена като нея! Направо му се чудя, възможно ли е да я ебе въобще! Трябва да имаш голямо въображение и да си представяш, че спиш със жена, щото аз не мога!… Не, честно ви казвам, не мога! Ами на мен първо хуя ми няма да стане! Не че съм импотентен, ама то тука си има някаква мярка и граници, които аз не мога да прекрача!“ Хората го слушат и си умират от смях. Най-после разбират какво толкова го е мъчило по отношение на Ваня Парушева и защо досега той все е мълчал, а той за какво си мислел? - Как било възможно мъжа й да спи с нея и т. н.
През зимата често му се налага да разпределя бригади от служителки, които да чистят и подреждат бунгалата в „Дружба“. Докато е покрай тях в някое бунгало се майтапи и се прави на остроумен, но когато излезе навън и попадне в мъжка компания не може да се сдържи и си казва мнението за жените, с които е говорил току що: „Ама много им се чудя на тия патки като им слушам приказките!… Абе тия жени за ебане не говорят ли бе! Как може да говориш на такива тъпи теми и оттам да черпиш вдъхновение – коя каква манджа сготвила, как я сготвила, какво правила в къщи… Не, не мога да ги разбера! За какво живееш ма, путко заспала, като не си хванеш нещо за ебане и не си начешеш сливата! Ами то това е живота, другото е лъжа! Хвани си някое гадже, наеби се, пък после се върни вкъщи и излъжи нещо мъжа си. А те.... заспали шматки!“
Васко ръководи и мъжките бригади, които също работят в бунгалата и вършат някаква друга по-тежка работа. Понякога той се присъединява към тях и покрай другото ги занимава с вечния си репертоар – коя наебал, какви минети му била правила и пр… На мъжете им е весело, темите им са приятни и го насърчават да им говори още и още – за тази, за онази, ами за другата, да кажел нещо и за нея... Васко обича да говори за една от последните си бройки - някаква мутреса. През последния си работен ден в ММЦ - 9 декември 1997 г. Васко за последно преразказва (за кой ли път) историята с мутресата. Мъжът й, някакъв престъпен бос, бил ангажирал една от луксозните вили за цяло лято и я оставял сама дълго време, докато той се скитал насам натам из страната с джипа си. "И как да не й обърнеш внимание на тая самотна жена като виждаш как й се ебе, а оня го няма никакъв... Не, не искам да се самоизтъквам, че уж съм по-добър от него. Тя самата ми го призна, че го прави просто така - само защото й е било кеф, а не че той не можел да ебе. Ама все пак човекът го няма, а тая путка иска ебане мааму дееба, то е близко до акъла... И затова аз съм насреща!" Веднъж Васко се оказал нещо ангажиран и не й обърнал внимание и тя веднага си хванала друго гадже - някакво младо момченце, с което се показвала нагоре надолу и хич не се пазела да не ги видят заедно. Васко направо се ужасил: "Извиках го хлапето и му се скарах. Викам му, ти в ред ли си бе, поне се крий! Знаеш ли, че ако му кажат на оня идиот какви ги вършиш с жена му и с тебе е свършено... Ще дойдат мутрите му и ще ти счупят кратуната за едното нищо! Ами тъй ми, то и аз го правя същото с нея, ама поне се пазя и гледам никой да не ме разбере, а тоя хукнал да се показва на всеки срещнат... Просто момче!" После Васко се връща на темата за тая мадама, ама колко секси била, ама какви форми имала, ама какви минети му правела... Тогава един от слушателите - Петко Жмитката, го пита: "Тя хубу ти е правила минети, ама ти не й ли удари и един език? Я си признай!" Тук Васко е неподготвен да отговори и за момент блокира и мълчи. Но след малко се окопитва и рязко отвръща: "Е-е-е, ама ти пък много питаш!..." Другите се смеят, а той мълчи, мълчи, но после продължава по темата: "Ами много ясно, че и аз трябва да направя нещо по въпроса! Жената се раздава и прави всичко да ми направи удоволствието, а аз да стоя кат пън и нищо да не правя ли? Чак такъв егоист не съм!" Петко Жмитката продължава по темата. Говори как веднъж една чехкиня го била карала да я лиже и той решил да опита: "Викам, добре! Наведох се над оная й работа, разтворих я леко... и като видях там едни лиги как се точат на конци, направо щях да повърна!"... Отново всеобщ смях! И Васко като специалист и многознаещ в областта си дава компетентното мнение: "Ти пък, къде се завираш чак там като някой гинеколог?! Ами по-нагоре ще пускаш езика и няма да гледаш много-много какво лижеш, че то никак не е за гледане... Ами тъй ми!"
Петко Жмитката и той се впуска да разказва от своите истории, а той ги има много такива - с чужденки, курортистки и какви ли не още... всички го знаят, че чак бълдъзата си бил ебал. Веднъж една чехкиня го накарала да влизат вечер в морето и да плуват, а времето било студено и ветровито. "Още като излязох горе на дюните и като ме духна тоз студен вятър, че като ме схвана един кръст и направо не можех да мръдна, ходя приведен на два ката, а тя на всичкото отгоре иска и да я чукам! Ужас!" и т. н.
Мильо Ботев пък разказва своята история как с еди-кой си шофьор чукали веднъж една камериерка, ама оня бил голям ебач и направо й разпорил оная работа от ебане: "Апък аз с мойта малка пишка, вика Мильо, дрънча наляво-надясно в путката й като с малка лъжичка в тенджера... Срам голям!"
Докато си говорят сладко-сладко по темата се обаждат на Васко, че директорът Камберов го вика. Васко оставя мъжете да продължат разговора вместо него и тръгва радостен към дирекцията. Той смята, че Камберов е силно негов човек - същият антикомунист като него, който най-после дошъл да смени оня боклук бившия директор Стаматов, и да изчисти окончателно комунистите и всички останали боклуци от ММЦ... Следобед става ясно, че Васко е бил извикан в дирекцията, за да му кажат че е уволнен. Мотивите на Камберов - Васко бил човек на Стаматов и затова го уволняват. Пълна лъжа! казва Васко, ама карай, не му се сърдя на Камберов. Щом така е решил, негова работа!