Убиецът на банкерката от Бургас Любомир Симеонов: Можеше да не се случи, защо не ме спряхте

Бих се разкаял, ако и те се разкаят. Това убийство можеше да не се случи. Защо не ме спряхте? Този въпрос зададе към българските институции Любомир Симеонов, убиецът на банкерката от Бургас Павлинка Йовчева, в интервю за предаването „На светло” по Нова телевизия.

„Можеше да не се стига дотам, ако работех ден за ден, ако мислех само за себе си, ако нямах мечти, ако нямах енергията и устрема да правя живота по-добър за хората, които работят за мен. Можеше, ако всички институции, към които се обърнах, бяха отвърнали – президент, парламент, премиер, комисия за финансов надзор, банков надзор. Можеше, само ако един беше казал – ей, да го чуем, да го видим за какво мрънка”, каза Любомир Симеонов.

Той отново подчерта, че не го е направил за пари или защото Павлинка Йовчева му била отказала кредит, за да възстановява загуби. На мен ми отпуска кредит клонът в Карнобат, обясни той. На 14 септември 2012 г. входирах в ДФ „Земеделие” проект за предприятие за преработка на билки. Кандидатствах за 1 млн. лв. банков кредит с 200 000 лв. банкова гаранция. Моят проект е за 2,2 млн. лв. През строителната компания щяха да минат 1,9 млн. лв., като най-малката печалба е 40%”, обясни Симеонов. Поискаха от мен да сменя строителната фирма, каза той и добави, че всички подобни инвестиционни проекти с кредит от тази банка се правят от тази фирма и това може да се провери.
Аз съм човекът, който се опъна, каза Симеонов.

„Никога не съм оценявал нещата сами за себе си. Ако сега кажа – разкайвам се, публиката ще реши, че го казвам, за да намаля присъдата. Ако кажа, че не се разкайвам, може да излъжа. Трябва да мине време. Гадно е, отвратително е, животът е дар Божи и никой няма право да го отнема”, заяви Симеонов.
Спомням си как изглеждаше тя, призна той. „Видя ме преди смъртта си, но нямаше време за реплики и реакции. Като ме видя, приклекна и се опита да се предпази, да избяга”, добави той.
„Не бях сигурен, но се случи, никога не си струва да отнемеш живот”, каза Симеонов. „Стана много бързо. Разбрала е какво й се пише. Натиснах спусъка един път, куршумът отиде право в сърцето”, спомни си той. „Добър съм във всичко. Ако съм престъпник, аз нямаше да бъда тук. Ако бях престъпник, аз щях да бъда най-добрият”, заяви Симеонов.
„Една-две минути след това бях в колата. Притеснява ме, че почувствах лекота. Стана ми леко, а допреди това бях под стрес. Поех към телевизията в София. Като стигнах в Сливен, ми мина през акъла, че като отида в там, всеки ще каже – „тоя ненормалник какво да го слушаме”. Отидох в полицията и се предадох”, обясни той.

„Имаше много хора отвън. Изчаках реда си. Отидох при едно младо момче и му казах – „младеж, има убита жена и стрелецът съм аз”. Устата му висна направо”, разказа Симеонов. Пистолетът го бях разглобил и беше на седалката, добави той. Не съм искал да преча на следствието. Много работи можех да направя, но не съм целял това, продължи Симеонов.
„От 10 дни си бях изключил телефоните, не комуникирах с никого, дори със жена си. Това за мен не е характерно. Беше ми гадно, играех бридж, мислех си, разхождах се, говорих със себе си да не го правя, да се откажа, но дявол да го вземе – не успях.” Така той обясни как се е чувствал и как се е решил да извърши показния разстрел в Бургас.