Валери Симеонов: Сметката на Сидеров не излиза с 300 хил. лева на месец, само билбордовете му в Бургас струват 30 хил. лева
Не мисля, че в случая с публикуваните снимки на Волен Сидеров става въпрос за някаква конспирация. Ние още преди година показахме негова разходка с Деница Гаджева, наясно сме с разгулния му начин на живот. Не ни изненадват тези екскурзии, нито пурите, чиято цена е колкото една минимална заплата. Трябва да се обърнем към шефа на Сметната палата Валери Димитров защо разходите надвишават приходната част на партия Атака и лично на нейния лидер. Това каза съпредседателят на НФСБ и собственик на ТВ СКАТ Валери Симеонов в предаването на Люба Кулезич, където беше гост.
Според Симеонов парите за воаяжите на Сидеров не са от субсидията, защото в отчета на партия Атака няма отразено нищо за нощувките в едни от най-луксозните хотели в света.
„Забележете кой реагира най-бурно на тези снимки - Десислав Чуколов, който е известен с
прякора Чуколина в „Атака”, каза Симеонов, намеквайки за нестандартни взаимоотношения между мъжете в партията. Той специално посочи, че облеклото на Сидеров - изрязан потник и къси, вдигнати високо над кръста панталони, навяват на мисли за мъжествеността му.
Съпредседателят на НФСБ показа документи за петте офшорки, създадени през 2009 година, за да държат във финансова зависимост депутатите от парламентарната група на Сидеров. За тези документи е сезирана и прокуратурата.
Според Симеонов в момента в България има три големи лобита – на богатите олигарсите около БСП, на ДПС около Дилян Пеевски и компания и третото - на Бойко Борисов и Цветелина Бориславова. „Това са трите лобита, които си съперничат. Мисля обаче, че скандалът с Волен Сидеров е случаен. Интерес имат двете лобита около БСП и ДПС, защото подкрепата на Волен Сидеров не е безплатна. Говори се за 10 млн евро за златния му пръст”, каза Симеонов.
Той посочи с документи, че през 2013 година субсидията на партия Атака на месец е 250 хил. лева месец, а разходите я надвишават многократно. Само билбордовете струват 250 хил. лева месечно, 30 хил. лева е сумата само в Бургас. „Второ- партия Атака издържа телевизия и вестник с партийната субсидия. Знам какви са разходите за издръжка на телевизия, които не са по-малко от 200 хил. лева. Партия Атака издържа и клубове, чиито председатели са платени. Дотук станаха 550 хил. лева. Месечно сметката не се покрива с 300 хил. лева. Също така от нищото идват през 2009 година и парите за регистрация на пет офшорки”, каза Симеонов.
Според Симеонов от сегашния скандал със снимките Сидеров може да бъде измъкнат от БСП и ДПС, ако им е удобно да го направят. „От времето на инцидента на магистрала Тракия преди години, на мен ми е ясно, че Волен никога не се измъква сам от батаците, които забърква, а него го измъкват”, каза съпредседателят на НФСБ.
Първи подробности за арестите на полицейски шефове! Ето какви са подозренията
1989, 10 ноември.
Падането на Берлинската стена.
Окървавените от Секуритате протести в Тимишоара и Букурещ, разстрела на Чаушеску по телевизията.
Митингите пред “Св. Александър Невски”.
Новините. 45 години стигат.
Кръглата маса. Времето е наше.
Всеки ден, всеки ден от онези първи дни и месеци след свалянето на Живков, на усещането за демокрация, вуйчо ми не беше на себе си. Плачеше, гневеше се, даваше съвети на екрана на телевизора, обсъждаше, но най-често плачеше, плачеше от радост и викаше: видя ли, моето момче, видя ли, нали ти казвах, ти ще живееш нормален живот, в нормална държава, с нормални хора, ти, поне ти!
Грандиозният митинг на СДС през юни 1990. София беше притихнала. София беше станала едно. Едно сърце. Една надежда.
На другия ден обявиха резултатите от изборите, победата на комунистите, фалшификацията.
След няколко дни вуйчо ми получи инсулт и след четири мъчително изживяни години почина.
Демокрацията у нас не се случи. Не се получи. Оказа се само фасада. Фарс. Не само вуйчо ми не я дочака. По всичко изглежда, че и нашето поколение няма да я доживее. Най-тъжното е, че ние дори не можем да намерим отговор защо само у нас е така.
Най-трудно ми е да разбера защо демокрацията се оказа толкова труден урок за нашето общество. Защо в другите страни тя е добро, а у нас е зло. Защо там работи, а у нас не проработва. Защо българите бягат от българската демокрация и отиват в чуждата демокрация. Защо партиите в другите страни работят за демокрацията, а у нас добихме отвращение към тях. Защо у нас демокрацията ни прави непоносими един за друг. Защо се използва за манипулация. Защо там демокрацията е съзидателна, а у нас е разрушителна.
Отговорът ми се вижда пределно прост и естествен – демокрацията е инструмент. Както всеки инструмент тя е създадена да си служим с нея. Както всеки инструмент той може да се използва и за добро, и за зло. У нас и еднопартийната система беше лоша, и многопартийната система се оказа лоша. Явно инструментът е попаднал в лоши ръце. За другите народи демокрацията е градивен инструмент, а за нас е разрушителен.
Ние обвиняваме партиите, а не успяхме да създадем една партия, която да работи за нашето благо. Забравяме, че партиите са само един от инструментите на гражданското общество, но то има още много инструменти. И когато тези инструменти работят, тогава и партиите работят. Но най-важното – никой инструмент не работи сам.
Затова на нас, с всичките й лоши страни, ни харесва демокрацията в Германия, в Австрия, в Англия, в Скандинавските страни, дори демокрацията в бившите комунистически държави Чехия, Полша, Унгария, само в България демокрацията не ни харесва, обвиняваме я, ругаем я, оплюваме я, отхвърляме я. Само у нас мнозина дори бленуват по комунизма, по трабантите на комунизма, по панелите на комунизма, по хладилниците на комунизма като забравят, че през последните години на комунизма хладилниците бяха по-празни от днес. Изобщо твърде много неща сме склонни да забравяме. Удобно ни е да забравяме. Помагат ни да забравяме.
Помагат ни да мислим. Още по-успешно ни помагат да не мислим. Насочват мисленето ни и немисленето ни с телевизиите си, с вестниците си, със социолозите си, с банките си, с целия си инструментариум за манипулация и демагогия.
Демокрацията у нас се оказа инструмент в лоши ръце. В мръсни ръце. В престъпни ръце.
Ето защо след онзи грандиозен митинг на надеждата за демокрация последва фалшификацията – първо на изборите и после на демокрацията. Фалшификацията и подмяната продължават вече 24 години. А нашият народ вече 24 години не успява да разбере, че не демокрацията е виновна, че в самите нас е вината, че не умеем да я използваме като инструмент за наше добро. Една малка, но добре организирана част от онези служби я използва в свой интерес, те ни разделиха, те ни противопоставиха, те ограждат парламента с желязна ограда, те коват цинични закони зад тази желязна ограда и така ни внушават, че демокрацията е зло.
Така бяхме доведени в състояние на фарс. Фарсът стана основен жанр в нашия живот. Със съзнателната цел да бъдем отвратени от демокрацията. Но само от нашата българска демокрация. Отвратени сме от нашата криворазбрана и уродлива демокрация. Търсим път напред, но не го намираме, защото все гледаме назад. Намираме път единствено към демокрациите, изградени в другите държави.
И като емблема на целия този фарс у нас вече четвърт век пред НДК стърчи една безсмислена и уродлива конструкция, защитена от авторски права, стърчи и хвърля мрачна сянка, руши се, загрозява, потиска. Може би когато се разруши от само себе си, когато никакви авторски права вече няма да я защитят, тогава ще се разруши и този фарс, който ни натрапват като демокрация.
Вуйчо ми не доживя да живее в истинска демокрация, която така жадуваше. Нашето поколение също няма да доживее. Както той се надяваше, че аз ще доживея, и аз така се надявам, че моите деца ще доживеят.