Празнична сесия в Малко Търново в чест на 100 години от освобождението на града
Празнична сесия, посветена на 100 години от освобождението на Малко Търново и Странджанския край, проведе днес Общинският съвет. На нея дойдоха и много хора от града и гости, които изпълниха до краен предел заседателната зала.
На 25 октомври 1913 година е подписан Актът за окончателно предаване на Малко Търново и околните села от турските на българските власти. От турска страна присъстват околийският началник Мехмед Али, пограничният дежурен командир Осман и пограничният ротен командир капитан Саали. Приемането на града става от новоназначения малкотърновски началник Желю Бурилков, началника на пограничния участък майор Сотиров, майорите от 24-ти пехотен черноморски Н.В.Ц. Елеонора полк Витанов и Гърдев, командирите Табаков и Багиев. В акта е отбелязано, че "държавните, благотворителните и частните здания са в цялост".
„Освобождаването на града и съставните села от района се превръща в неописуем празник за странджанци и то не за друго, а за окончателното им преминаване от пределите на Османската империя към ласкавата прегръдка на Отечеството ни, трогателно записано навремето от Петко Бурилков върху табелата на хотела му „Нова България“, каза в словото си кметът на Малко Търново Янчев. Той призова съгражданите си да си спомнят още за първия малкотърновски кмет Райко Петров, за поручик Венедикт Василев, влязъл първи в града със своята рота от опълченци и загинал геройски в битката при Пардюм.
„Почтено е да не забравим и имената на двете доброволки – самарянки Тодорка Янкова и Калица Берберова, спасили живота на стотици ранени бойци и болни от холера. Пак в този порядък на мисли е и нашето признание към съзидателното държавническо дело на Димо Янков, Лефтер Мечев, Георги поп Добрев, Иван Дяков, Иван Берберов, Георги Мешков, юриста Стоян Шивачев, свещеник Сава Шаренков и отец Изидор, униат и разбира се едно име, това на отец Иван Гаруфалов, по късно Апостолически Екзарх на католическата черква от източен обряд, проявил завидни дипломатически умения за спасяването на 150 българи в обсадения от турците Одрин“, продължи речта си кметът.
Поздравително писмо до жителите на града изпрати и кметът на Бургас Димитър Николов.
В началото на сесията прозвуча националният химн на България и всички станаха на крака.
 |
При влизането в залата всички получаваха по един екземпляр от юбилейния сборник „Освобождението на Малко Търново“ на изтъкнатия местен краевед Янко Керемедчиев, чийто съставител е Георги Цъгов. В залата бяха дошли синът и съпругата на автора, който почина преди няколко години. Семейството му обаче предостави целия му архив, за да бъде изготвена книгата, чието издаване бе финансирано от Община Малко Търново.
След края на сесията кметът Илиян Янчев и председателят на Общинския съвет Тодор Браяновски поднесоха венци пред православната църква „Успение Богородично“.
|
Кметът Илиян Янчев и секретарят на общината Гергана Костова отдават почит на героите на освобождението |
Много е щастлива
Обра точките на 57 години
Прегърнахме се и чакахме, проговориха машинистите от фаталния влак
Сръбската Беба подпали мрежата
Значи- вярно е че:
В селото на въртоглавите всеки ден и панаир.
Кой въобще реши, че свят, изпълнен с норми и правила е по-добро място за живот от свят без такива?!
Това не бива да правиш, онова не бива да правиш, обществото тъй, обществото онъй.. Че кой ги е измислил тия глупости?! Платон и Аристотел или някой, дето така му изнася?!
Я си помислете колко по-добре щеше да е, да си бяхме останали едни непораснали лапета, дето им дреме на шапката (аз една такава бяла, с козирка имах, пазеше ми от слънцето) за това какво трябва и какво не трябва. Ей го, например, не си харесваме управляващите. Ми като бях в детската, като не харесвах някой, какво правех? Ако беше момче, му отвъртя един шамар, ако е момиче, му дърпах плитката. И после тичат при другарката - ама, другарко Костова (туй беше мойта, да не я объркате с вашата), той ме бие! И айде, стоя наказан в ъгъла.
Да, ама я да видим тая ситуация в днешна светлина. Ще ида при Станишев и шат, един шамар (уф, поне два ми се иска да са), сетне при Манолова да й дръпна плитката (малко ме е страх, да не вземе тя после една реч да ми дръпне, от туй най й се плаша) - ще се разреват и да идат да се оплачат, ама на кого?!
Щото преди отговаряхме пред Големия брат, ама той напоследък няма думата. Нали се водим "демокрация" - свобода на словото, а покрай него и на шамарите. Като не ти харесва, бегай другаде. И като заговорихме за това, ей го, тя България така намаля, че ако вървим с тия темпове, до десетина година ще трябва да се преквалифицираме на град, не на държава. Щото няма възпроизвеждане вече.
Вместо на глава от населението да се падат по три глави на поколение, май се получи обратното - на три глави, един наследник (че и с тоя нечетен брой, сега, ще се изпокарат кой е бащата, малкият ще го хванат нервите и айде и той нейде по белия свят, та с още един по-малко). Както и да е.
Ама и с възпроизвеждането зор. Харесаш някоя булка и като се почне - ти кой си, що си, що имаш, що нямаш?! Че какво ти дреме бе, булка?! Ти за благото на държавата не мислиш ли?! (уж патриоти били, грънци). Като бях малък, таквиз проблеми нямах. Тичам по голо дупе на пясъка, харесам оназ русата мацка, дето строи пясъчен замък и директно при нея. "Какво правиш, искаш ли да си играем заедно?!". И тя рече: "Искам, искам".
Хванем се за ръчичка (добре де, не сме се хващали, какво да направя, просто от малък съм си романтик) и построим замъка на мечтите си. Ни ме пита кой съм, ни дали съм строил замъци досега, ни имам ли архитектурна диплома и достоен ли съм да й съграждам палати и бъдеще. Тъй, я, какво й дреме на шапката (виж на нейната шапка не обърнах внимание каква беше), нали не страда от глупавите предразсъдъци.
Въобще, вече ще се боря за държава без догми, предразсъдъци и правила. А после нека Орешарски и Манолова (и оная кака, дето продава бензин на петрол, ех....) ми разправят че свят, изпълнен с норми и правила е по-добро място за живот от свят без такива...
Сълзи капят от монитора върху клавиатурата.