В Царево излизат на протест срещу високите цени на дървата за огрев
Жители на Царево излизат днес на протест в центъра на морския град срещу високите цени, които плащат за дървата за огрев. Хората плащали по 47 лева за кубик и настояват сумата да бъде свалена до 28 лева. „Повечето от нас купуват дървата през есента, докато се изчерпи обаче количеството, цените непрекъснато се вдигат и накрая на сезона скачат почти двойно. Това не бива да е за сметка на местните жители, нека се прави разлика между цената на дървата за износ и тези за огрев”, каза един от организаторите на протеста Крум Крумов. В Царево ще започне и подписка по този повод. Хората са подготвили писмо до кмета на Общината Георги Лапчев с настояване да поеме социалните си функции, още повече че той е бивш директор на Горското стопанство и е добре запознат с въпроса.
„Като бивш директор на Горското стопанство в Царево и настоящ кмет на Общината – институция, занимаваща се със социалните проблеми на жителите използвайте своите знания и умения да намерите начин да понижаване цената на дървата за огрев на не повече от 28 лева на кубик. Когато давате 5 кубика на пенсионери, социално слаби и инвалиди нека те да имат възможност да закупят още до 3 кубика дървесина за огрев, които да могат, плащайки един курс да си осигурят дърва за цял сезон”, се казва в обръщението до градоначалника. Протестът започва в този час в Царево.
Сега на 12 май с номер 10 в бюлетината а след време пак. На всички тези втръснали се имена и лица които чао. Имаха шанс, показаха че не стават за управление, повече няма какво да коментираме.
___________
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА (детска учителка от Китен):
Здравей! Имаме си големи проблеми с нашата директорка и се оплакахме на Янков. Той каза да опишем всичко в жалба и местата до които да я пратим. Една от тези, на които каза, си ти и затова утре с препоръчено писмо, ще ти пратим писмо до училището. Обади се на Янков, когато го получиш, защото той каза, че веднага ще дойде. Трябва да се действа бързо, защото ако разбере за писмото, директорката ни е способна и на физическа разправа. Ще станем за резил, на стари години и децата да ни се смеят, че учителките се сбили. Нетърпима е. Изобщо не иска и да чуе за нашите предложения. Каза, че щом кмета не подписал, тя да не е по-глупава, да подписва и всъщност дори не е разбрала за какво става въпрос. Не ни дава думата за нищо. Ни отчети за бюджета, ни колегиалност!
Налбантов, пасти да яде, пред тази. В Янков само ни е надеждата, защото всички останали, само си прехвърлят топката от един на друг. Приятна вечер, Роси! Гледай да не се разгласява още.
РОСИЦА БЪЧВАРОВА (учител в СОУ Приморско):
тел. 0878****** -Коцето КНСБ
(тук се има предвид Константин Янков - председател на Синдиката на българските учители към КНСБ - Бургас)
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Добре, но защо не влезеш в чата
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Получи ли съобщението?
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Да.
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Защото имам работи и гости, правя вечеря. Ще вляза по-нататък.
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
ок
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Обади ми се!
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Напиши ми номера си, че съм го изгубила. Моят е 0898******
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Всичко при вас наред ли е? Дадоха ли нещо за празника?
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Нито стотинка, Роси. Има икономии, но не дава. Нито клас, нищо. И Янков уж, туй щеше да направи, онуй, а и той нищо. Ако се освободи място в Приморско, веднага ми се обади. Моля те!
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Утре ще и се обадя на тая директорка. Дай ми
служебния номер.
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
0550/3****
Тя е днес цял ден на работа, а утре е втора смяна...
България сподели съдбата на демокрацията, законността и справедливостта – съществува само на хартия. Ако погледнете картата на света, ще я видите свряна все на същото място, ще я видите и изписана с красиви букви по официалните документи, в речите на длъжностните лица и по лозунгите на тези, които най-много се кичат с нейното име. Чудно ми е, като виждам все още хора, които бленуват за “България на три морета”, като не могат да оправят и това, което в момента имат, но вие сами знаете, че хора има много, лакоми за имот, а желаещи да го работят, са малко. Апостола бе писал в едно от писмата си, че освобождението на България седи в ръцете на младите и в парите на чорбаджиите, но днес чорбаджиите са тези, които са ни поробили, а младите са прокудени в чужбина. Откакто отвориха границите, мнозина потърсиха спасение за себе си, следвайки парите, като вярваха, че те са основната брънка на тяхното щастие, без да виждат, че колкото и да изкарват, дваж повече им вземат, но тъй е, когато шумът на парите заглушава гласа на разума. Днес всеки, който се бие в гърдите, че е българин, се е заел със собственото си спасение, и така, в стремежа си да запазим частното, губим общото. На думи българите са мнозина, по дух малко, а в дела хич ги няма.
Това, което си мислехме, че е събуждането на българския дух, възраждането на нова България, началото на същинската промяна, се оказа предсмъртният гърч на един болен организъм. Знаете думите на Раковски, че Свобода се добива с кръв и скъпоценна жертва, но каква жертва можем да очакваме от мъртвец, чиято кръв бе изсмуквана полека толкова години? Ние станахме жертва сами на себе си, на собственото си търпение. Знаете и тези, които дълги години ни съветваха да търпим, понеже търпението било добродетел, присъща на българина, но всъщност ние не търпяхме, а се покорявахме. Едно е въздържанието от прибързани действия, друго е въздържанието от действия. Едно е търпение в очакване на сгодния момент да осъществиш това, що си намислил, друго е да търпиш, понеже не можеш да измислиш нищо. Едно е да търпиш, уверен в силите си да промениш нещата, друго е да търпиш, уверен в безсилието си.
Хората, казвате, излязоха по улиците, събудиха се и поискаха промяна. Де да беше така. Хората излязоха водени от бедност, не от идеи, и тежко ранени изкрещяха болезнено, преди отново да легнат на смъртния одър, вперили поглед в телевизора. Така е, братя, българинът ще умре, чакайки спасение от екрана. Промяната е само в това, че има нови лица сред тези, които се стягат да продадат наследството на болния.
България днес е цяла само на картата, но ако тръгнете да я обикаляте, ще видите, че е раздробена на толкова части, колкото хора срещнете, които ще ви рекат, че са българи. Едни са си заградили парче зад високи дувари, други в затворени комплекси, трети в панелни апартаменти, четвърти до някоя кофа за боклук, но всички ги води една обща мисъл – да не загубят това, що са заградили, и ако могат, да дотурят още малко. Да ви кажа, че няма желаещи да променят нещата, ще ви излъжа, много са, но всеки се смята за Господ и иска да я съгради, държавата, по свой образ и подобие. Крясъци и хули се чуват от всякъде, работа не се вижда никъде. Ако има днес нещо общо, което да обединява българите, това е стремежът към парите, а ако има нещо, което да ги разделя, това е притежанието им.
Има ли я още България, питате? Има я, продава се на свободния пазар, късче по късче, купи си за спомен едно знаме и го забучи на къщата си, па се гордей, че си българин. Това е, що остана от българщината.
Бившият кмет на Царево Петко Арнаудов, който е в черния списък, съставен от екозащитници с имената на фирмите и личностите, унищожаващи българската природа, е свързан с бившата Държавна сигурност.
Това стана ясно от доклада на комисията по досиетата, която обяви проверката за ръководните лица в местната власт в община Царево с принадлежност към бившите тайни комунистически служби (решение №2-142 от 27 февруари 2013 г.).
Арнаудов, който почти 10 години управлява Царево, е известен с искането си за заличаването на Природен парк „Странджа” и допускането на множество нарушения, позволили грандиозно застрояване по крайбрежието в ущърб на природата.
Той става кмет на Царево през 2002 г. като кандидат на БСП и е преизбран на този пост на местните избори през 2007 г. от същата политическа сила. Остава кмет до есента на 2011 г.
В одитен доклад от 2005 се изброяват 112 закононарушения на Арнаудов, сред които продажби на общински имоти на половин цена, обществени поръчки без конкурс, конфликти на интереси, нарушение на Закона за държавния служител (назначил е жена си на работа в общината). Прокуратурата в Бургас прекратява воденото срещу него дело ден преди излизането на доклада.
Петко Арнаудов (1950) е бил агент „ИВАНОВ” на Управление гранични войски – ДС от 1976 г. Свален е от оперативния отчет през 1979 г. Досието му е унищожено през 1990 г.
Интересно е, че промените го заварват на ръководен пост в местната власт – общински народен съветник. През 1995 г. той отново влиза в местната власт като общински съветник до 2002 г., когато се издига и става кмет. Неговата принадлежност към Държавна сигурност е обявена за първи път от комисията по досиетата през 2007 г. при проверката на наддидатите за кметове, а също така и през 2011 г., когато Арнаудов се кандидатира неуспешно за трети мандат, подкрепян този път от инициативен комитет.
Общо 15 сътрудници на комунистическите тайни служби фигурират в списъка на агентите в местната власт в община Царево, които са заемали ръководни постове през последните 23 години. Към момента в цялата община няма агент, който да заема действащ пост. Проверката е обхванала общо 197 лица на следните постове: кметове, зам.-кметовете, секретари на общини и общински съветници. В община Царево влизат 13 населени места с общо население от близо 9 300 жители.
СИНА НА МАРА АТАНАСОВА И НА ПОСЛЕДНО МЯСТО ГЕОРГИ ХЛАПЧЕВ КОЙТО СЕ ВЖИВЯВА В РОЛЯТА НА УПРАВИТЕЛ ?????????????????/
Така не се печели власт г-да гербаджии - с подслушване и следене на обикновените граждани! Не го ли разбрахте?
–––––––––––––––––––
[1/29/2013 7:16:27 PM]
АТАНАС АНДРЕЕВ:
(wave)
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
здравей
АТАНАС АНДРЕЕВ:
здравей и на теб как си как се чувстваш вече на 21 и няколко дни
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
същото като и на 21 без няколко дни
АТАНАС АНДРЕЕВ:
е това е похвално значи времето не влияе на настроението и усмивката ти/:D/имате ли сняг/
как е времето при вас
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
извинявай пращах нещо/снега е малко, почти се стопи
АТАНАС АНДРЕЕВ:
вече си мислех че те засегнах с нещо/то и тук вече почти изчезна но вчера и днес беше доста хладничко
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
тук валеше от събота с прекъсвания/ти отвори ли си фейсбука
АТАНАС АНДРЕЕВ:
чакай да видя
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
остави сега/цветето вече увяхна
АТАНАС АНДРЕЕВ:
жалко аз с такъв мерак ти го подарих/надявам се че ако му дадеш шанс и догодина пак ще те зарадва дори и за малко
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
сигурно/ами на топло толкова издържа/не посмях да го изнеса навън, като толкова си го топлил/какви са тия подмятания за нещо несподелено
АТАНАС АНДРЕЕВ:
извинявам се че насичам ама малко съм бавен а и кат ме видят на линия и се изпонаакват да ми пишат
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
защото сигурно рядко си на линия/свърши си разговорите ако искаш
АТАНАС АНДРЕЕВ:
а китката наистина я пазих с много любов и старание/ами аз няма да говоря с никой поне не и в близките 2 часа/просто приятели от острова ме поднасят че щели да ми идват на гости
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
ами стягай се за гости тогава
АТАНАС АНДРЕЕВ:
аз им казах че са винаги добре дошли/похвали се нещо как я караш/има ли нещо ново при тебе/аз вчера сефте взех заплата е не е като в англия ама като за в село бива няма да умрем от глад (facepalm)
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
при мен нищо ново – от къщи на работа, от работа в къщи
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ами май тя на всякъде е една и съща за съжаление/проверих си феиса да това което си ми писала много ме ласкае но май още съм си детски гъз в някой отношения а и май и не бързам да порасвам ако въобше успея не че много искам де/наистина не те познавам макар че не ми пречи кой знае колко просто ме беше страх да не те засегна
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
виж, говориш с недомлъвки, ако искаш и те притеснява да сменим темата/а за порасването – не порасвай
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не е въпроса в писането така е лесно не те гледам в очите и мога да ти пиша каквото си поискам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
явно те притеснява щом пишеш и триеш/докъде докарахте цифрофизацията
АТАНАС АНДРЕЕВ:
бих желал да те гледам в очите докато ти кажа че си първата ми илюбов и че тя не се забравя макар и сигурно да не ти пука което си е напълно в реда на нещата но на мен ми беше много даже и не мога да намеря точните думи да се изразя хем странно хем радостно че те видях виждаш ли вече съм голям човек и мога да кажа всичко не искам да те обидя с нищо но ако все пак успея ще те разбера и се извинявам за което/малко съм по особен в някой отношения и на някой хора не им прави добро впечетление а може би и на теб след това но пък изплюх камъчето/нямам задни мисли и никога не съм имал/просто ако много съм дрънкал било е от вълнение
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
вече имам ли думата
АТАНАС АНДРЕЕВ:
да
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
да започна по ред/не знаех за това, мисля, че дори и тогава не си го казвал, може би от неудобство/не си прав, че не ми пука, колкото и сурова да изглеждам съм си романтична натура и си прав за това, че първата любов не се забравя, въпреки, че и всички други след нея също не се забравят/не разбирам, кое е по-особеното в теб/и не разбирам какви задни мисли си решил, че ти вменявам/ти си
АТАНАС АНДРЕЕВ:
е сега какво трябва да кажа
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
особен си защото се притесняваш ли
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ами по принцип в много малко моменти може някой да ме хване неподготвен да кажа нещо не съм и от притеснителните/просто явно при теб се случи така не съм го очаквал мислех че ще мога да кажа всичко особенно след толкова години но явно не е било така/а съм особен или поне аз така си мисля защото все още си обичам всяко едно гадже което съм имал не се хваля и не искам да прозвучи просташко или като изхвърляне но съм такъв дори и бившата си жена въпреки че ми причини толкова болка и не знам си още какво/поддържам връзка почти с всички с едно изключение приятно ми е да знам че са добре и щастливи поне доколкото им се отдава/каква беше фразата с цифрите аааааааа
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
коя фраза
АТАНАС АНДРЕЕВ:
хаиде да сменим темата че май ти дойде в повечко/цифрофизация или нещо такова/шегувам се
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
дай ми думата
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ок
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
наистина ме изненада и шокира, добре, че не го сподели онази вечер/не ме обижда, напротив би трябвало да ме ласкае/сега и аз не зная как да реагирам
АТАНАС АНДРЕЕВ:
мога да си представя или поне мога да се опитам как щеше да ме изгледаш ако ти бях казал здравей обичам те и през всичките тези години през които не съм те виждал не съм преставал
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
отивам да пуша и да си събера мислите
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не се тормози не искам да те разстройвам/ПРОЩАВАЙ НЯМАХ ЗА ЦЕЛ ДА ГО ПРАВЯ НАИСТИНА НЕ СЪМ ГИО ИСКАЛ/мислех че ще ти стане весело или поне ще те развесели
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
развесели ме, но и ме накара да се замисля…а аз си помислих, че си се разочаровал и за това не се обади няколко дни
АТАНАС АНДРЕЕВ:
от какво да се разочаровам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
очевидно си порастнал повече отколкото си мислиш
АТАНАС АНДРЕЕВ:
това го преживях преди доста годинки :D
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
благодаря/извинявай!!!!!
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ще ми се да ти кажа всичко което ми се е насъбрало наведнъж но тогава ще прозвучи наистина грубо а аз не искам такива работи/а и ти нямаш никаква вина за да те товаря с мойте даже и не знам как да ги определя
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
сигурно съм си го заслужила
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не си/аз обаче останах без цигари и сега ще видя как се справям в екстремни ситуации без тютюн :D
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
запали електронна цигара
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не си го слагай на сърце това което съм искал да ти кажа през всичкото това време ти го написах
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
боже, заприличахме на латино сапунка
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ефекта не е такъв и не ми правят кеф/мани мани/сега ако бяхме на по 17 щеше пеша да тръгнеш насам :D/шегувам се разбира се
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
аз натам
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не бе аз натам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
да ама не сме на 17 и май почти не се познаваме
АТАНАС АНДРЕЕВ:
поне ти дадох повод да си весела поне още един час най малко надявам се
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
може да ми държи влага около 20 години
АТАНАС АНДРЕЕВ:
то за тия работи много наука не се изисква това става в движение/това пък защо
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
развеселяването и едно на ум/чакай малко науката какво общо има
АТАНАС АНДРЕЕВ:
е ти пък ся много сложно го направи аз с висшата математика съм скаран
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
изтървах мисълта ти
АТАНАС АНДРЕЕВ:
това едно на ум имах в предвид
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
преди това
АТАНАС АНДРЕЕВ:
виж не си правя майтап с теб макар попрекалих с откровенията и ми се иска малко да разсеям мъглата но явно не се получава
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
[Tuesday, January 29, 2013 8:27 PM] АТАНАС АНДРЕЕВ:
<<< то за тия работи много наука не се изисква това става в движение
АТАНАС АНДРЕЕВ:
къде по точно се загуби ще ти помогна/нещо натиснах не знам кво и това излезе
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
ха-ха
АТАНАС АНДРЕЕВ:
май наистина те обидих отивам до гаража за цигари
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
върви
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ще ми отнеме 2 минутки
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
върна ли се
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не не съм тръгнал да не съм извънземно аааааааа/тук съм
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
бърз си
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ами до колкото мога макар че имам доста сериозна травма в дясното коляно/излъгах несъзнателно лявото е/и доста честичко ми напомня за себе си
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
за какво друго ме излъга
АТАНАС АНДРЕЕВ:
абсолютно за нищо дясния крак ми е чупен но левия е по зле защото така и не отидох на лекар да ме прегледа и дано един ден да не си платя за неразумието което проявих по въпроса/ще ти се да съм те излъгал
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
за какво
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ако ще те накара да се почувстваш по добре всичко казано от мен до сега ще обявя за лъжа
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
не знам/щеше да е по-лесно
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ами да ти помогна какво по точно не знаеш
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
не знам дали ще се почувствам по-добре
АТАНАС АНДРЕЕВ:
виж притеснявам ли те ако е така просто ми затвори никога не съм имал за цел да те обременявам с нещо или пък да те засегна ако го направиш няма да ти се разсърдя
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
престани с тези извинения, не ме притесняваш, не ме обременяваш, нито ме обижда/в момента от една страна ми е забавно, а от друга се чувствам отговорна и мисля, че аз трябва да се извинявам и да искам да ми простиш, но са минали страшно много години и не можем са върнем назад/а и не знам как да трябва да се държа от тук нататък
АТАНАС АНДРЕЕВ:
точно за това исках да се въздържа от окровения но по добре че го сторих иначе щеше да ме е яд на мене си докъто съм жив/нищо не е станало как трябва да се държиш по нататък както и до сега като с един стар познат/не търся извинения не ми трябват няма за какво пък ти да се извиняваш аз съм си такъв груб съм в изразите но пък честичко се извинявам/ще се питаме как е времето как са децата има ли нещо ново и так нататък не смятам че е нещо невъзможно/бих желал сега да те погледна в очите ама си ми далечко
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
защо
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ами не знам винаги ми е харесвало/просто слабост
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
благодаря на господ за разстоянията
АТАНАС АНДРЕЕВ:
е това вече прозвуча грубо
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
аз също съм груба на моменти
АТАНАС АНДРЕЕВ:
усетих вече
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
не ти трябва да ме гледаш сега
АТАНАС АНДРЕЕВ:
аз не съм бил груб с теб или поне не съм забелязал/може ли утре аааа/да те гледам де :D
шегичка/кой знае кога ще е това утре ако го има въобще/имаш ли време
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
защо когато стане въпрос за утре си толкова черноглед
АТАНАС АНДРЕЕВ:
защото сина ми се прибра и ще ни трябват няколко минутки да сменим рутерите за да мога да се вържа с лаптопа към нета че той играе някакви странни игри
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
върви, аз ще пуша
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ок
[1/29/2013 9:02:30 PM]
Това твойто не е нищо друго освен ЗЛОБА
Идват избори и може да са и по-скоро отколкото си мислите хаха, ще клептите пак (не че някои са преставали), като шушумиги много скоро. И сега гледате като посрани а другата част като диви прасета в зеленика, представям си кво ще е като мине метлата. Голяма радост БКП-ейци ;-)
* антидот (обяснявам за неграмотните и прости гербаджии) - Средство, което се свързва и неутрализира дадена отрова или и пречи да се развие