За пикльото, който решава съдбата на БДЖ и бургаското пристанище след съвещание в Хасково
Надига се цунами от гняв в мен, гледайки как агитки с неясни претенции все още скандират и се противят. След всяко уверение от страна на президента, правителството в оставка, а от днес и от служебното правителство, че исканията им ще бъдат удовлетворени, те продължават да излизат с нови и все по-абсурдни искания - от рода на „800 лева минимална работна заплата”, „25%-тово намаление на цената на тока” и т.н.. Започнаха да нищят и варианта за нов държавен заем, за да се вдигнат доходите на работещите и само на работещите. Всеки нормален човек, дори и с оскъдна икономическа грамотност знае, че това ще е взрив в буксуващия и без това български бизнес. Вдигането на минималната работна заплата ще увеличи и минималните осигурителни прагове и няма как да се приеме с разбиране и кротко от който и да било работодател. Това би довело до още съкращения и още поводи за протести. Изначалната идея да се опълчим като гражданско общество срещу монополите се разми. Оставам с чувството, че всеки протестира срещу нещо, а ясна идея как да се оправи, няма.
В неделя, на протеста в Бургас,
един младеж, който бе на не повече от 20 години, се изживяваше като
лидер и даваше изявления пред медиите от името на митингуващите. Той даваше акъл как трябвало да се спре концесията на
бургаското пристанище, говореше "компетентно" и за приватизацията на БДЖ. Голобрадото момче
обясняваше с неприкрито високомерие и самочувствие пред камерите и фотообективите в каква
и колко авторитетна гражданска организация участва и какви срещи е провело с местните й лидери в
...Хасково. На журналистически въпрос какво работи или следва момчето замълча.
Друг младеж, пак от протеста в Бургас, с двулитрова пластмасова
бутилка
бира в ръка, крещеше на репортерка от национална телевизия, че му
било писнало 23 години да го тъпчат. Същият бе разпознат като Димитър
Станилов от негов набор в СПТУ-то по автотранспорт - 1986 г.
Аз не се идентифицирам като тези, които крещят, палят, удрят, а днес отново се надигнаха и събраха пред парламента под наслов: “Протест срещу новото мутренско правителство”.
При всяко разумно действие на държавата от последните дни, подобни хора на минутата сътворяват неговото разрушително противодействие.
Днешната фатална дата 13 март бе ознаменувана с нова трагедия. 51-годишният Димитър Димитров се превърна в поредната жива факла, този път пред Президенството.
Това ли е начинът?! Това ли е примерът, който ние даваме в момент на отчаяние и безизходица на тези, които са по-слаби сред нас?!
Правата се отстояват аргументирано, интелигентно, а
опитът се натрупва с годините. Разбрала съм, че колкото и да е трудно,
щом искаш да успееш, няма как да не го постигнеш. Но е нужен труд и
постоянство, а за висок обществено-политически пост или държавна служба е
нужно и сериозно залягане върху дебелите учебници. И
съм оцелявала през годините при всякакви подобни обстоятелства. Майка
съм, съпруга съм и не на последно място - работеща жена. И няма да
позволя на момчето с двулитровата бутилка бира да налага правилата в моя
живот. Нито на пикльото, който щял да решава съдбата на БДЖ и
бургаското пристанище след съвещание в Хасково.
Това да не ви е Европата ей, това е България на мутрите, монополите и олигарсите, ей!!!