Бургазлия сред българите, които си поделят 1,3 млн. наследство в Америка
Лелите Ан и Мери Петроф са починали през 2009 и 2011 г. Ако съдът в американския щат Илинойс признае 30-те българи за наследници и уважи исковете им, те ще получат средно по 44 043 долара и 10 цента на човек. От тези пари ще трябва да приспаднат средствата, които ще пръснат за вадене, превод и легализиране на документи, нужни, за да докажат правото си на наследство, както и около 15 на сто комисиона за унгарска или американска фирма, които им предложиха помощ по случая.
"Знаехме, че имаме лели в САЩ, но не и, че са оставили наследство", казаха част от 30-те наследници на възраст от 7 до 88 г., които "24 часа" успя да издири за няколко месеца в Ловеч, Левски, София, Плевен, Търново, Бургас, Варна, Севлиево, Казачево, Врабево и Михалци.
За друга част от роднините новината, че са имали богати лели в САЩ, дошла като гръм от ясно небе. Засега почти всички отказват да говорят, докато не получат дяловете от наследството. В момента парите се намират в американската банка Фърст Колинсвил и допреди няколко години са принадлежали на покойните Мери и Ан Петроф - дъщери на емигрантите Атанас и Неда Петрови от ловешкото с. Казачево.
Двамата българи пристигат в Америка на 23 юни 1912 г. с кораба "Кампания" от Ливърпул. По онова време Атанас е на 30, а Неда - на 22 г. Двамата току-що са се венчали, макар че родителите на булката не били съгласни, защо знаели, че младите ще идат отвъд океана.
Тъкмо там на 21 юни 1914 г. се ражда дъщеря им Мери, а на 14 ноември 1917 г. - по-малката Ан. Бащата Атанас работи в мелница, а жена му Неда върти къщата и гледа децата. С много усилия и лишения през 1930 г.
семейството успява да построи малка къща
около 110 кв.м на ул. "Бентън" в Гранит сити, Илинойс. Тъкмо на този адрес семейството е записано в регистрите по преброяването на населението през 1940 г. Там Атанас фигурира като работник, съпругата му Неда - като домакиня, а двете им дъщери - като секретарки.
Атанас починал през 1963 г. Жена му Неда - през 1968 г. Двамата са погребани в гробището Сейнт Джон. Момичетата не се омъжват и след смъртта на майка си продължават да живят в малката къща на ул. "Бентън" в Гранит сити. През 1967 г. двете сестри пристигнали на гости в родината на татко си в България. Останали няколко дни в хотел "България" в София, а после отишли в родното село на баща си - Казачево. После контактите постепенно се разредили. През 1997 г. им гостувал един от българските племенници Цветан, който работел за кратко в САЩ, но след време връзката прекъснала.
След като състоянието на двете възрастни жени се влошава, те заживяват в старчески дом. През юли 2005 г. бащината им къща е обявена за продажба от техен служебен попечител за $ 24 000. Година по-късно цената става $ 50 000, става ясно от местните регистри.
По-малката сестра Ан умира на 92 г. на 10 март 2009 г. Наследява я по-голямата Мери. Тя си отива на 97 г. на 5 септември 2011 г. Последните си дни прекарва в старческия дом в малкото градче Едуардс.
Две седмици след смъртта на Мери, на 20 септември 2011 г. Линда Евърс, която 8 г. преди това е определена за служебен попечител на Мери, подава молба в местния съд
да бъде назначена за администратор по наследството
Евърс декларира, че познава имотното състояние на починалата, чието лично имущество надхвърля 1 млн. долара.
Кандидат-администраторката на наследството декларира още, че Мери не се е омъжвала никога, че няма свои или осиновени деца, че родителите й са починали преди нея. В същата декларация споменава, че Мери е имала сестра Ан, която също е починала и не е оставила наследници.
Евърс гарантира, че ще извършва работата си като администратор по наследството честно и почтено. Същия ден съдия Харисън решава, че ако не бъдат открити наследници, с имуществото трябва се процедира по закон - сумата да бъде преведена към местния бюджет.
На 26 октомври 2011 г. регионален вестник публикува съобщение за смъртта на Мери и
поканва евентуални кредитори, ако имат претенции,
да ги заявят до 25 март 2012 г. На 3 ноември 2011 г. наследството е застраховано за $ 3 млн. от компанията Стейт фарм. Това е рутинна процедура в случай, че адвокат или някой друг отклони средства от наследството.
На 4 юни Линда Евърс отправя молба до съда да одобри окончателния й доклад по имуществото, оставено от Мери Петроф, който съдържа и отчет за приходите и разходите. Евърс съобщава, че в американската преса са публикувани обяви до потенциални наследници и кредитори, но никой не се е явил в указания срок.
В заявлението се декларира, че всички разходи и данъци са пларатени, а таксите на администратора и адвоката ще бъдат платени след одобрение на съда.
Финалният отчет показва, че покойницата е имала няколко сметки във Фърст Колинсвил банк, облигации и други авоари с общ размер $ 1 364 121,77. След като се приспадат различни разходи и данъци в размер на $ 30 728,76, както и хонорарите на администратора и адвоката - 12 000 долара, и таксата за банков превод, остават $ 1 321 293,01.
На 7 юни 2012 съдията разпорежда случаят по наследството на Мери Петроф да бъде приключен и парите да бъдат преведени по сметката на окръг Медисън. Така и става. На 15 юни 2012 г.
сумата от чек № 134098 е заприходена от ковчежника на Медисън Курт Пренцлер.
Скоро след това 2 фирми - една американска и една базирана в Будапеща, започват да издирват наследниците в България. И двете фирми се борят да спечелят вниманието на шашардисаните роднини и да ги направят свои клиенти. В надпреварата предложението им за комисиона започва от 30 % от наследството и стига до 15 %.
Успоредно с тях "24 часа" успя да издири напълно безвъзмездно 30 роднини на емигрантите Атанас и Неда Петрови. Всички до един вероятно ще претендират за дял от огромното наследство на леля Мери (виж карето на 14-а стр).
От няколко месеца те трескаво събират документи, за да докажат кръвната си връзка с някогашните емигранти в Америка. Дали обаче ще получат дялове и какви от огромното наследство, ще реши съдът в Илинойс. За тази цел наследниците вероятно ще наемат американски адвокати, които да доведат титаничната им битка до успешен край.
Справка на "24 часа" в регистрите на съда в Илинойс обаче показа, че от 7 юни 2012 г. досега няма движение по преписката за наследството.
Претендентите в 8 града и 3 села
30 наследници на сестрите Мери и Ан успя да открие "24 часа" в България. Част от тях са по линия на баща им Атанас, а друга част - по линия на майка им Неда. Таткото Атанас, родом от ловешкото с. Казачево, имал 5-има братя и 1 сестра. Потомците само на четирима от тях обаче вероятно ще претендират за наследство. Причината е, че един от братята на Атанас - Иван, загинал млад по време на Балканската война, а друг - Петко, емигрирал в САЩ, където следите му се губят. "Имам данни, че е загинал при трудова злополука в мина", казва столичният адвокат Елиазар Плахаров, който пише книга за рода. Така на наследство от тук ще се надяват потомците на тримата братя на Атанас, останали в България - Марин, Тодор и Илия и на сестрата на емигранта - Тота.
Сред претендентите има директор на престижно училище в Ловеч, общински съветник от Левски, бивш журналист от Бургас, адвокат, бизнесмен и журналистка от София, дузина пенсионери и дори един клошар, разказват сънаследниците.
Засега всички трескаво събират документи и ги пращат на фирмите посредници. "Помагаме с каквото можем, за да им издадем по-бързо удостоверения за наследници", каза за "24 часа" кметът на с. Казачево Станимир Стоянов.
Мъжете имат повече мераци към Виктор от "Ергенът", отколкото жените
Риалити звезди станаха родители
Новият сезон на това предаване започна с разтърсваща история
