Цигански терор над учители в СОУ "Д-р Петър Берон“
Дори полицаите се страхуват от агресивните роми, пишат преподавателите до президента
Ужасяваща действителност, пълна с циганско насилие над български учители, описват група преподаватели от основно училище „Д-р Петър Берон“ в Ямбол. Отчаяни от всекидневния терор, на който са подложени от ромите, както и от липсата на всякаква защита, те са изпратили отворено писмо до президента, правителството и медиите, макар да знаят, че едва ли някой ще им обърне внимание. Ето писмото им:
„Работим в непоносими условия! Училището ни се намира в циганската махала на града и обучаваме предимно деца-цигани, много от които не знаят български и си нямат и най-малката представа за какво трябва да идват на училище.
Децата-циганчета биват насърчавани от родителите си да се държат нагло и предизвикателно с нас, учителите. При най-малкото усилие от наша страна да ги накараме да учат или поне да спазват някаква дисциплина, веднага в училището и в класните стаи се изсипват разярени родители, много често предвождани от тълпа други цигани и започват да ни крещят, викат, псуват затова че уж сме се карали на децата им, а нерядко дори ни заплашват с убийство и даже посягат и се саморазправят с нас.
Вчера следобяд една от възпитателките ни, Светла Хлебарова, е направила най-безобидна забележка на едно дете-циганче за това, че отказвало да си напише домашната. Детето се обидило, че му отправят забележка и самоволно избягало от класната стая, като след малко докарало баща си, който още с влизането се нахвърлил със закани за убийство върху възпитателката. Избутал учителското бюро в ъгъла и заклещил там учителката като натискал и блъскал бюрото върху нея, а после започнал да я налага с юмруци и да я души. Борбата между тях траяла 15 минути като през цялото това време бащата повтарял, че ей сега щял да я убие и от усилията, които полагал накрая целият бил изпотен и разтреперан. Самата учителка е страшно стресирана и близо два дни не може да се съвземе от преживяното. Подобни случаи при нас са ежедневие.
Най-фрапиращ беше случаят отпреди две години, когато на една наша колежка беше нанесен много жесток побой от родител-циганин, при което тя получи комоцио и изпадна в безсъзнание като дълго време след това лежа и се лекува в болница.
Неизвестно защо случаят беше потулен от директорката ни Лиляна Славова, като за целта тя насъскваше и пом. директорите да обикалят и да заплашват учителите да си мълчат, ако искат да запазят работата си. Тогава тя дори привикваше учителите един по един и ги заплашваше, че само да научели от Инспектората за този случай, после щели да хвърчат глави и затова, за наше добро, трябвало да внимаваме какво и на кого говорим, за да не стигнела информацията до РИО.
Ето защо ви молим да направите необходимото да бъдем защитени по време на работа! На практика училището ни е разграден двор и всеки който поиска може да влиза, когато си поиска и да се саморазпрява с нас. Родителите и роднините на децата-цигани сяматат, че едва ли не всичко им е позволено - буквално те правят с нас каквото си поискат, като никой не им търси за това сметка.
Охраната, която е поставена на входа не върши никаква работа и не упражнява никакъв контрол върху това кой влиза и кой излиза от училището. Когато им направим забележка охранителите се държат нагло и предизвикателно, обясняват ни, че едва ли не това не било тяхна работа или че не искали да влизат в конфликт с циганите за да не пострадали и те. А когато си потърсим правата охранителите и техните началници ни отправят закани и заплахи с думите много да не сме знаели и че ако имало санкции срещу тях щели да ни видят сметката.
Повече така не може да се работи! От години в района не сме виждали униформени полицаи, които да патрулират и въдворяват ред. Публична тайна е, че полицаите ги е страх да се движат из циганската махала и в частност около нашето училище.
Директорката ни Лиляна Славова прави всичко възможно проблемите, които имаме с циганите да не се разчуват и даже заплашва пострадалите учители с уволнение, в случай че се оплачат. На всеки педагогически съвет тя повтаря еднои също, че всички ние трябвало да си пазим хляба и да не се оплакваме въпреки проблемите, които имаме с циганите, защото вярно било, че положението ни било лошо, но ако сме останели без работа щяло да ни бъде още по-лошо и все неща в този стил. И така ние, за да си запазим хляба и работата, сме принудени да мълчим и да търпим всичките унижения, на които ни подлагат циганите.
Умоляваме ви, вземете някакви мерки! Ако е нужно изпратете униформени и въоръжени полицаи, за да въдворяват ред! Ние сме български учители! Работим в българско държавно училище и имаме нужда от защитата на държавата, в която живеем, в която работим и на която служим! Молим ви, защитете ни!“, завършва писмото.
