Неочаквана нова жертва на атентата в Сарафово
Началото на 2013 г. стартира ударно за българското правораздаване. Вече половин година то не е в състояние да залови и накаже виновниците за зрелищния терористичен акт на аерогарата в Сарафово, при който загинаха петима израелци, български шофьор на автобус и самият атентатор. Но му бяха нужни само пет дни, за да се справи на бърза ръка с единствения човек, който надигна леко завесата над дълбоко пазената тайна в България - кой именно е организатор на престъплението. На 2 януари шефката на Окръжния следствен отдел в Бургас Станелия Караджова в интервю за "24 часа" заяви, че единият от организаторите на атентата е известен. Нещо повече - той е обявен за издирване. Информацията прозвуча, меко казано, изненадващо. Месеци наред властите в страната се опитваха да убеждават всички, че няма никакви данни за извършителите, понеже са се подвизавали в България с фалшиви документи за самоличност. Следваше да се разбира, че разследването едва се движи с крачките на костенурка и по него не е постигнато нищо съществено. И изведнъж се появява това признание на Караджова, в което тя наистина не уточнява името на разкрития терорист, нито що за човек е, но казва нещо много важно - че е от държава, в която не се е появявал в последните 6 години и че е ползвал сим-карта на мобилен оператор в Мароко. Ако в България журналистиката е на такова ниво, че тези две подробности на никого да не са направили впечатление, то по света има репортери, които само от тях могат да задействат информаторите си в съответните специализирани служби и да разкрият името на атентатора. Това би могло да се случи в Израел или Великобритания, или пък Швеция. А оттам още по-лесната крачка е да свържат това име със съответна терористична организация или правителство на държава, занимаващо се с износ на тероризъм.
Вероятно подгонени от подобни опасения да не би случайно името да цъфне в медиите, всички нива на властта в България се задействаха експресно въпреки махмурливото следпразнично време и още в деня на интервюто върху Караджова се стовари цялата мощ, на която е способна съдебно-полицейската машина. Първи тон за песен даде главният секретар на МВР Калин Георгиев. Той нарече изявлението й "опасно". Чули това, в Инспектората на Върховната касационна прокуратура побързаха да образуват проверка срещу следователката. Подобна вече бе започнал и апелативният прокурор на Бургас Емил Христов. Не стана ясно какво точно ще й проверяват, но ден по-късно Караджова вече изглеждаше солидно обработена. Пребледняла и сериозно уплашена, тя вече повтаряше само едно и също: "Не съм прецизирала думите си. Трябва да прецизираме нещата." А на 7 януари прокуратурата директно я отстрани от разследването на терористичния акт. Вероятно няма да я уволнят от работа, но дори и при това положение устата на следователката вече ще стои здраво затворена. С което над разследването на атентата отново се настанява тишина и мрак.
Караджова, разбира се, сама е виновна за това, което я постигна. Като повечето българи и тя не се вълнува от нищо извън региончето и градските керемидки. Не е чувала за конфликтите между Израел и ливанската ислямистка организация Хизбулла, която дори спечели последните избори в страната и състави правителство, макар и експертно. Нито че Хизбула се финансира от Иран. Още по-малко, че за Израел е много важно българските власти да обявят, че атентаторите са наети точно от Хизбула, което ще развърже ръцете на редица правителства в Европа и по света да я впишат в списъците на терористичните организации и така да приближат деня, в който ще започне войната срещу Иран. Караджова едва ли е следяла дописките от посещението в началото на декември на вътрешния министър Цветан Цветанов във Вашингтон и изненадващото му кацане в Лондон веднага след това. Поради което няма как да е била наясно, че и в двете столици основна тема на разговорите с Цветанов е била кога най-сетне ще назове Хизбулла като организатор. Следовател Караджова сигурно не е изучавала задълбочено и българска история. Иначе щеше да знае, че от десетилетия насам българската външна политика се ръководи от принципа: да се снишим и да изчакаме. Което означава, че България винаги се е спотайвала при вземане на подобни сериозни решения, като например да рискува отношенията си с Ливан и Иран при разкриването на данни от разследването на атентата в Сарафово. И ако го е правила, то е ставало едва когато Големият политически брат, в миналото Берлин, после Москва, а сега Брюксел, е давал съответния знак. Ако Караджова знаеше всичко това, тя би мълчала като комунист на разпит. Жената обаче не се вълнува от събития, извън родния й Бургас и вероятно родната й България. Поради което нямаше как да знае, че с едно интервю за миг ще се намърда в голямата политика, макар на най-високо ниво в МВР да се кълнат, че разплитат атентата като криминално, а не политическо деяние.
От друга страна чиновниците в Брюксел мудно вземат каквито и да е решения. Затова, ако чака тях да обявят Хизбула за терористична организация, Израел бая ще има да почака. Следователно пък България още дълго време ще се спотайва и ще следи има ли вече знак от Големия брат, та да се задвижи разследването на атентата по посока на Хизбула и Иран, или не, та да продължи да си трае в храсталака, снишена докато отмине бурята.
Предизвикан е на бой
"Взриви" телевизията
Вярно ли е, че хората във връзки всъщност са по-щастливи от необвързаните?
Но това не означава, че ние трябва да бъдем жертвани докато се пренареждат силите. А този атентат показа, че точно такава роля ни се готви.
„Не виждам никаква особена промяна в България, в нейната външна и вътрешна политика, никаква бърза промяна в икономическата криза която я сковава сега. Все повече българи ще търсят изход в чужбина, където има не по-малка криза.Близката или далечна катастрофа ще бъде много по-опасна и съдбоносна от тази през 1393-96 г. Както през 1941 и 1944 г., така и в 1989 г., политиката и бъдещата съдба на България се решават от събития на по-голямата европейска и световна сцена. България не можеше да избира между своята независимост и акулите, които посегнаха да я заробят - Германия, Съветския съюз, Америка. Цар Борис III поне успя да предотврати изпращането на стотици хиляди наши войници на Източния фронт. Тодор Живков обаче изпрати нашите момчета да помагат на Брежнев срещу Пражката пролет на Дубчек. Новите управници, преходчиците, пък изпратиха наши момчета да защитават „интересите” на България в Ирак и Афганистан.
Докато нашите момчета оправят работите на Ирак и Афганистан, чужди проповедници се разпореждат в България. В попски раса или цивилни дрехи, въоръжени с библии, микрофони и американски химикалки, под европейски шапки или турски фесове, тези проповедници се опитват да заличат от съзнанието на българина спомените за неговите герои - Паисий, Раковски, Левски, Ботев, от плеадата наши народни будители. Подкупват с торби злато нашата интелигенция, за
да се откаже тя от своето национално съзнание
и национална гордост, от българското, родното, непрежалимото.
Никой не знае докога ще трае днешната конфигурация на силите в света, но всеки знае, че такива конифигурации не са вечни. Империята на Александър Македонски се разпадна веднага след смъртта му, Римската империя бе заграбена от германски нашественици, колониалните империи се сгромолясаха във втората световна война, империите на Хитлер и Сталин бяхя отнесени от вятъра. Сега е ред на новите конфигурации на НАТО и ЕС. Земетръсът под основите им вече се усеща. А когато дойде денят на техния разпад, какво ще се случи с България?
Тъпа,тесногръда,мишошка психологоия на управление на една мишошка държавица.Или по-скоро,вйпросът е - кой колко ще оглозга тая държавица,прибирайки комисионите на неин гръб.
те в този цитат може да се каже абсолютно всичко само 1 изречение е достатъчно !
За съжаление така и не можете да излезете от този манталитет, че винаги някой ви е контролирал, седял над вас, че сте били част от някаква империя… Много е лесно и удобно да слушаш другите, вместо да се занимаваш с доста по-трудната задача да рисуваш сам бъдещето си.
И когато им предавам на моите студенти често им казвам, че много се разочаровам, когато слушам бълканските лидери да говорят патетично за своето бъдеще. Мисля, че това вече е психологически проблем.