Джи Йонг Хан прие християнството, стана Мария и рисува Богородица
Източник: в."Десант"
Джи Йонг Хан е първокурсничка в специалността „Иконопис” в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Тя се покръсти в християнството, стана Мария и рисува Богородица.
Корейката е дъщеря на методистки пастор, който членува в православен клуб. Той я поощрил да стане християнка, за да учи зографство. Първите икони, които е нарисувала, са на света Богородица, Исус Христос, свети Николай и свети Георги и се пазят в дома й в Корея. В светая светих на изкуството да се изографисват православни икони преди две години я въвежда търновският иконописец от Самоводската чаршия Венцислав Щърков. Мечтата на „новата“ Мария е след завършването на университета да се върне в родния си град Чун Чан, за да стенописва храмове.
В началото Джи Йонг била много стресната и притеснена, не само защото корейците не познават източноправославната иконопис. Момичето пристигнало при Венцислав Щърков с познания по живопис, придобити до осми клас, каквато е системата на обучение в Корея. “Първите дни непрекъснато питаше за всичко. И както й е слаб английският и почти никакъв българският, пак ме разбра. Нещата, които веднъж съм й казал и показал, втори път не попита за тях”, не без гордост обяснява Венцислав Щърков за шестте месеца, през които Джи Йонг Хан е негова ученичка.
Идвайки при търновския зограф през 2010 г. корейската девойка стъпва и за първи път в България. Преди това тя е обиколила света с родителите си – била е в почти цяла Европа, виждала е Америка, Малайзия, Япония и Китай. Оставила е приятеля си в Корея – на 12 часа разлика, не по часовник, а със самолет. „До родното ми място се пътува половин денонощие със самолет през Москва”, разказва православната Мария.
Венцислав Щърков се запознал първо с родителите на Джи Йонг Хан, когато преди години съдбата го отвела в родината й. Там той изкарал месец и половина в манастира „Хонг По”, за да направи иконите и иконостаса по източноправославните правила по покана на Методическата църква, която е най-мощната в Корея. Тогава се запознал и с родителите на бъдещата си ученичка по ортодоксална иконопис.
“За да се изрисува лика на светец, първо трябва да си наясно с написаното в Библията”, обяснява бавно на завален, но разбираем български корейката. Мария се покръства в православието в румънския манастир „Пътна” преди три години. Колегите й по богословие я наричат Марче Джи Йонг Хан е изключително прилежна студентка. 22-годишната азиатка, която колегите й наричат Марче, живее на квартира, храни се в студентски стол, спазва коледния пост и не ходи по студентски купони. Тя дели квартирата си с една българка, също иконографка. Заедно с още три момичета ползва ателието на къщата. Мария почти се е научила да чете на български език.
Тя е една от малкото, които не пишат на ръка лекциите, а ги записват с диктофон, твърдят асистентите й от Великотърновския университет. За да си вземе изпитите, корейката слуша записите по три пъти, за да разбере всичко и да запомни най-важното от тайните на иконописта. Българските глаголни времена все още са й много непонятни. С всичко друго се справя, но глаголите в минало свършено време са й като от друга планета. Иначе първите си уроци по български език получава още на родна земя – в университета в корейския град Йонг Ин. После продължава уроците в Института за чуждестранни студенти в София.
Още в родината си тя показва склонност към живописта. Но разбира, че за да изрисува икона, й трябва специална подготовка. „Открих, че искам да стана иконописец, защото това отговаря на моите ценности. Докато рисувам, изпадам в други паралели и тогава усещам, че мога да мисля за много важни неща за мен и живота”, разказва ни корейката, отпивайки от редичкото кафе в пластмасова чашка, изтекло от университетския автомат. Начинаещата зографка споделя, че предпочита традиционния начин на рисуване с естествени материали. Според нея най-хубавото е, че това изкуство не нанася вреда на природата.
„Никога не съм учила задълбочено рисуване и затова сега ми е трудно в часовете по живопис, акварел и стенопис. С нетърпение очаквам часовете по теология”, откровенничи още тя и изповядва виждането си, че за нея иконографът не е обикновен художник. „Докато той рисува, все едно произнася молитва. А докато смесва цветовете – извършва тайнство”, твърди новопокръстената корейка.
Към колекцията от зографисани от нея икони вече е успяла да добави тези на свети Йоан Кръстител, свети Николай и светите равноапостоли Петър и Павел. „Мечтата ми е някой ден в Чун Чан да има православна църква и да ги поставим там, а не да стоят в дома ми. Ако е рекъл Господ, може да ми се падне честта аз да изрисувам цялата църква!”, мечтае си Мария.
Сега корейските църкви са без икони и стенописи. Стените им са чисто бели. Казват, че това е заради липсата на добре подготвени зографи. Най-труден за рисуване, но и най-обичан от корейката е образът на Дева Мария. Неслучайно тя приема и нейното име, когато става православна християнка. По този повод момичето споделя: „Лицето на майката божия излъчва едновременно и тъга, и спокойствие. Когато я гледам, аз се чувствам сигурна в себе си и в същото време усещам огромната тъга по загубата на единствения й син”.
Гимназията, която Джи Йонг Хан завършва в Корея, е малко по-различна от останалите училища. Тя я нарича алтернативна, защото освен всички останали предмети, се изучава селско стопанство и опазване на околната среда. Затова и пристигайки в България й прави силно впечатление, и дори остава изненадана от зеленината и чистотата на природата ни. Едно от най-вълшебните места, на които е ходила, е Рилският манастир. Силната енергия на планината край тази света обител дълбоко я запленява.
Българската храна е другото, което кара корейката да се чувства приятно във Велико Търново. Бялото сирене, киселото мляко, шкембе чорбата, която в Корея се опитвали да правят по подобен начин, но не се получавало толкова вкусно, са любимите й нашенски специалитети. Корейката не крие и предпочитанията си към българското вино и бира.
http://www.desant.net/show-news/26184/
5 сигурни знака, че той е мамино синче
