Празниците в България са повече семейно-трапезни, отколкото озарени от религиозна вяра
Коледата дойде по-просветлена подир безбройните спекулации, насаждани страхове и широко разгърнати психози за края на света. Е, след не-настъпването му вече имаме достатъчно поводи за общи и лични равносметки, за избор какви да бъдем оттук насетне, как да продължим напред и нагоре, кои ценности да следваме.
По традиция в България празникът е повече семейно-трапезен и по-малко озарен от религиозна вяра. В последните години той придоби още един висок смисъл: благотворителността. Още сме в началото на азбуката й, дарителските ни жестове искат непрекъснато медийно подсещане и тепърва ще усвояваме културата на състраданието и милостта. Но пък е факт, че всеки има шанс да се почувства по-щедър и по-добър, подкрепяйки едно дете.
В началото и на други азбуки
Май по-добри се почувствахме и когато се разгоряха скандалите около избора на конституционни съдии от квотата на парламента: казусът Марковска, последван от казуса Гугушева, вцепениха обществото с разкрития и факти, които съществуват изначално сякаш, но в аморфната и деморализираща форма на слухове и догадки. За недоверието, което мнозинството българи изпитва към съдебната система, има твърде много и комплексни причини - от обичайната нашенска всезнайковщина до печалния личен опит.
Надяваме се, че проведените публично избори на конституционни съдии и главен прокурор са стъпки напред. Вероятно зад прозрачността съществува и втори план, но ако трябва да сме честни досега в употреба бе именно само вторият план, т.е. главният прокурор просто биваше назначаван.
Другият предстоящ избор, в който обществото е напрегнато вгледано, втренчено дори, е изборът на нов български патриарх. Неприлягащи на висшия клир страсти, жестове и изказвания вече създадоха нагласа за грубо и безогледно противоборство, за алчна властова жажда и дори безсрамие, но миряните още не са изгубили докрай надеждата си Българската православна църква да бъде оглавена от почтен, духовен и мъдър в смирението си патриарх.
Но надали важните обществени теми са тези, които изпълват празничните ни коледни дни. По-скоро личните тревоги, свързани с бедността, наличието или липсата на хипотетични и обговаряни до несвяст коледни надбавки, премии и награди, вълнуват българите. Ожесточено и страстно гори и не изтлява и дискусията за забраната да се пуши в заведенията, макар законово въпросът окончателно да е решен.
Нашенският дребнотемен гняв
Да си беден и да ти е забранено да пушиш в кръчмата, са двата взаимосвързани фундамента, върху които стъпва нашенският тъмен гняв, който несъмнено ще предизвика стотици битови инциденти и конфликти по празниците, ще отпуши пътя на малките зли духчета на шмекерлъка, псувачеството и отчаянието, спънати инак в ритъма на делника. Вчера, когато излязох да донапазарувам нещичко, си го помислих, наблюдавайки последователно две сцени. По отеснялата ни от паркирани скъпи возила квартална улица едва се разминаха джип и доста корпулентна лимузина, бавно и на косъм тъй да се каже. През отворените прозорци водачите се ругаеха с такъв каруцарски език, какъвто не идва наум дори в главите на истинските каруцари. По някакво чудо не се стигна до бой.
Веднага след това в трамвая двама клошари така се скараха помежду си, защото единият мечтаеше на глас как ще си купи топъл хляб, ще си го поръси с чубрица и ще го изяде без да даде и залък на другия, че пак се стигна почти до бой. Боже, помислих си, няма разбирателство и доброта нито сред най-имотните, нито при най-окаяните.
Благопожеланията
Помислих си още, че в България си струва да си пожелаем здраве и разум, енергия и дух: да можем да си помогнем сами, та и Господ да ни помогне. Да успеем да направим правилния избор във всичко, от личното до общото, от ценностите до пътя, та да не се самоокайваме, самопрезираме и мразим после.
