Красимир Гаврилов, минен инженер: България може да използва своите въглища за добив на редкоземни метали
"Използването на възможностите за добив на редкоземни елементи от въглищата е един от добрите начини за трансформация на въглищните мини след тяхното окончателно затваряне." заяви Инж. Красимир Гаврилов, който е минен инженер с дългогодишен трудов стаж в интервю. Той посочи, че в световен мащаб интересът към разширяването на добива на редкоземни елементи става все по-голям. По думите му според прогнози на световни експерти проучванията за редкоземни метали ще се удвоят до 2030 година, като отбеляза, че много международни анализи споделят прогнози, че глобалният пазар на редкоземни елементи ще надхвърли 16 милиарда долара до следващата година. Според международни експерти добивът на редки метали може да се окаже важна стъпка в енергийния преход поради използването им при много нови и „зелени“ технологии. Той отбеляза, че редките метали могат да се използват, както в индустрията, така и в развитието на зелени технологии, космонавтиката и авиацията и попита "Защо и България да не се включи в разработването на подобни находища?“.
Инж. Гаврилов коментира и друг работещ начин да бъдат „трансформирани“ въглищните мини след тяхното окончателно затваряне, а именно превръщането им във фотоволтаични паркове. "Процес, който вече виждаме и в България. Той е подходящ и широко приложим, тъй като затворените мини осигуряват широки свободни пространства, каквито се търсят именно за изграждането на соларни стопанства." посочи експертът.
Инж. Красимир Гаврилов заяви, че процесът по намиране и последващо извличане на редкоземни елементи от въглищата е не толкова скъп, колкото така да се каже „неизследван“ и „непознат“.
"Първенец в добива на редкоземни елементи е една от най-развитите световни икономики, а именно Китай." посочи инж. Гаврилов.
Той обясни, че Китай държи над 70% от световното производство и уточни, че други водещи държави са Русия, Бразилия и Виетнам. По думите му проучвателните дейности са много обширен процес и със сигурност не могат да бъдат извършени за месец или два. Той разказа, че те включват създаване на геоложки и геофизични карти, проучвания, запознаване с готови и съставяне на нови доклади и публикации включително събиране на исторически данни, събиране и анализиране на проби и накрая оценка на всички получени данни за наличието, концентрацията и начина на асоцииране на редките земни елементи във въглищата и прослоиките от глини.
"Освен в проучвателни дейности, за да се завърши целият процес, ще е необходима икономическа оценка на възможностите за прилагане на съответната технология за добив. Необходим ще е и значителен финансов ресурс и експертен човешки капацитет за да се доведат нещата до краен продукт, съответно даден редкоземен елемент." подчерта инж. Гаврилов.
По думите му поради ключовата важност на редкоземните метали за развитието на индустрията и зелените технологии по света има сериозен инвеститорски интерес от световни компании към развитието на подобни проекти.
На въпрос дали е възможно да се намери инвеститор, който да инвестира в тази дейност в България, инж. Красимир Гаврилов посочи, че САЩ в момента проявяват значителен интерес към проучвания и добив на редкоземни метали. По думите му основната причина е и за да се намали търговската зависимост от Китай, като попита защо пък някоя американска компания да не инвестира в развитие на находища на редкоземни елементи в български мини? Той подчерта, че САЩ са важен партньор на България.
"В момента интересът на чуждестранните инвеститори към Балканските страни е доста голям." подчерта експертът, като допълни, че успешната реализация на проекти за извличане на редкоземни метали е въпрос и на избор на правилна технология. Той поясни, че технологията за извличането на тези нови елементи от въглищата е иновативна, щадяща и пречистваща, околната среда.
Попитан за ефекта за България при успешното развитие на подобни проекти, на първо място инж. Красимир Гаврилов изтъкна социалния фактор.
"Ако успешно бъдат приложени подобни проекти, ще бъде възможно да се запазят работните места на много миньори, защото чрез осигуряване на преквалификация след не толкова голяма пауза биха могли да се върнат на работа отново на същите места." посочи инж. Гаврилов.
Според него едно е да накараш един миньор да се преквалифицира в сервитьор или счетоводител, много по-лесно ще бъде да остане миньор, но вместо с въглища да се занимава с добива на други земни елементи.
"Със сигурност преходът за тези хора би бил много по-лесен и не толкова труден психически." уточни той.
Инж. Гаврилов обясни, че успешното развитие на подобен проект ще окаже сериозно положително въздействие за икономиката и ще спомогне за подобряване на конкурентоспособността на България.
