ЕС се превърна в генератор на свръхбюрокрация и регулации за бизнеса

Ключови думи: Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), приоритети, 2025 година

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) представи приоритетите си за 2025 година. В пресконференцията участваха ръководителите на членуващите в АОБР работодателски организации: Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и ротационен председател на АОБР за 2025 г., Добри Митрев – председател на Българската стопанска камара (БСК), Цветан Симеонов – председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), и Константин Стаменов – председател на Комитета по енергетика на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

„Тази година сме разширили националните приоритетите, които вадим пред скоби всяка година. Доскоро макроикономическата, финансова и данъчна стабилност се възприемаха като даденост и не бяха в националните ни приоритети, но в последните години се разклатиха. Добре е, че сформираното правителство в своето споразумение за управление също има такъв приоритет“, каза Васил Велев
– председател на АИКБ.

“В последните месеци има едно осъзнаване по отношение на Зелената сделка, но за да се стигне до осезаеми резултати, сме извели пред скоби рекалибриране на Зелената сделка за насърчаване на конкурентоспособна индустрия като приоритет. Много положителен сигнал е, че сред първите закони, които са внесени в парламента, и то – от четири различни парламентарни групи, има такъв за отлагане на нефинансовото отчитане“, допълни Васил Велев.

Сред другите национални приоритети Велев посочи продължаване на активните действия за присъединяването на България към Еврозоната и ОИСР, както и значително увеличаване на инвестициите в образованието като ключов фактор за бъдещото развитие на страната.

Председателят на БСК Добри Митрев представи приоритетите на АОБР по отношение на бизнес среда и развитието на икономиката. „За съжаление, няма голяма промяна в приоритети ни в сравнение с тези от предходната година. Първата и основна тема, за която ние изключително много настояваме, е запазване на данъчния модел в България и намаляване на дела на БВП в разпределянето на бюджетните средства. Данъчният модел в България е едно от малките конкурентни предимства, които страната ни има сред партньорите си в ЕС. Събираемостта на данъците е изключително висока, имаме преизпълнение на приходите в държавния бюджет. Настояваме и за рязко намаление на административната тежест особено по отношение на малките и средни предприятия. В последните години ЕС се превърна в генератор на свръхбюрокрация и регулации по отношение на бизнеса, а ние в България добавихме допълнителна стойност върху тази бюрокрация и създадохме над 900 регулаторни режима. Това не просто затруднява компаниите, а дори ги спира от дейност“, сподели Добри Митрев.

По думите му, АОБР очаква през 2025 г. запазване на съществуващия данъчен модел, реални действия по изграждане на електронното управление, въвеждане на ключови показатели за ефективност на държавната администрация, преминаване към реално програмно бюджетиране, намаляване на бюрокрацията и възможностите за корупция, прилагане на разходопокривния принцип при определяне на държавните такси, намаляване броя на регулаторните режими на принципа „1-in-2-out“ (при въвеждане на нова регулация или изисквания към бизнеса да се извеждат/премахват две съществуващи) и борба със сивата икономика, корупцията, монополизацията и картелизацията.

Сред приоритетите на АОБР е и промяна на районирането на България на ниво NUTS 2 на основа на консенсусна национална позиция, като област София – град да бъде обособена като отделен район за планиране.

Председателят на Комитета по енергетика на КРИБ Константин Стаменов представи приоритетите на АОБР в сферата на енергетика и зеления преход.

„От началото на тази година България продължава да е с една от най-високите цени на електроенергия в Европа. Днес цената е 461 лева да мегаватчас, като във вечерните часове стига до 1200 лева. При такива цени българските компании и особено енергоинтензивните дружества не могат да функционират. Това е и причината да настояваме компенсаторният механизъм за високите цени на ел. енергията да бъде гарантиран, докато има необходимост. В последните две години този компенсаторен механизъм спаси много икономически оператори и даде възможност на предприятията да имат предвидимост на разходите. Другият изключително важен приоритет, за който настояваме, е създаване на механизъм и процедури за подписване на дългосрочни договори за енергоинтензивните предприятия. В Италия бе създаден такъв механизъм и там предприятията закупуват електроенергия на цени от 60 евро за мегаватчас, като тези 3-годишни договори са срещу ангажимент за инвестиции във възобновяеми източници и да върнат тази електроенергия през следващите години“, каза Стаменов.

Други приоритети на АОБР в енергийната сфера са активизиране на оперативната работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка с оглед постигане на структуриран подход при формиране на националните политики по т.нар. зелен преход във всичките му елементи и ре-калибриране на Зелената сделка. Константин Стаменов посочи още и изграждането на нови производствени мощности в областта на електропроизводството само при конкурентна цена за потребителите, повишаване на ефективността на държавните предприятия в сектор „Енергетика“, както и преминаване към пълна либерализация на пазара на електрическа енергия с ограничаване на субсидирането на цените единствено до енергийно бедните.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов представи приоритетите на АОБР в сферата на образованието и пазара на труда. „Първият и най-важен приоритет в сферата на образованието и на пазара на труда за АОБР е ориентиране на средното и висше образование към нуждите на бизнеса от кадри. От години има формално запитване към представителните организации на бизнеса за техните
нужди, но предложенията, които се дават, не винаги се възприемат, а недостатъците в системата на българското образование могат да се решат с дългосрочни мерки. АОБР дава предложение да бъде въведена задължителна матура по математика. Българските деца отбелязват значителни качества в математическата среда, доказателства за това са десетките медали от олимпиади. Тези им дарби трябва да се развиват, защото те са ключови за упражняването на много професии, даващи висока добавена стойност в една икономика.

По отношение на средното образование отбелязваме, че през последните години няколкократно бяха повишени заплатите в него, като резултатите от тези действия са, че преди две години бяха отчетени 40% функционално неграмотни ученици. При миналогодишното увеличение на заплатите в образователния сектор бе отчетена функционална неграмотност от 50%. Както се вижда, повишаването
на възнагражденията в образователната система не корелира с по-добри резултати. Във всеки един негов сектор трябва да бъдат заложени цели за изпълнение. Заплатите в образованието трябва да бъдат обвързани с постигането на заложени цели.

Моделът „парите следват ученика“ или студента не e от най-добрите модели за финансиране на образованието, защото там се гонят бройки. Не е достатъчно един ученик или студент да бъде приет и да завърши, той трябва да си намери работа по специалността впоследствие, а за това е нужно качествено образование“, сподели Симеонов.

Председателят на БТПП изреди и останалите приоритети на АОБР в сферата на работната сила, които са синхронизиране на системата за обучение на възрастни в политиките на МТСП и МОН, с прилагане на индивидуални обучителни сметки, микроудостоверения и синхронизиране на целите на това обучение с нуждите на пазара на труда. Повишаване на дигиталните умения на цялото население и, в частност – на служителите. Изработването на програма за приобщаване на трайно изолираните от образователния процес и/или пазара на труда лица чрез задължително образование, чрез труд, вкл. финансови санкции и стимули. Като приоритет на АОБР Цветан Симеонов посочи и продължаването на усилията за осигуряване на достъпни услуги за отглеждане на деца, строителство на нови детски градини и ясли, защото по този начин се създава инфраструктура, която ще насърчи майките бързо да се върнат на пазара на труда.

Цялата статия тук

Източник: Инфобизнес