Има ли сделка за властта? Разследващ журналист заговори за олигарси и клептокрация
Разни крадци да не ми обясняват как има едни излишъци, които трябва да се раздадат на определени фирми, каза Йово Николов
Съставянето на правителство на ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН е сделка. То е в интерес на определени олигарси, които контролират тази държава. Това каза в „Лице в лице“ по бТВ разследващият журналист Йово Николов.
„Не смятам, че има някакво въодушевление и отваряне на шампанското в БСП“, добави той.
„Е как да няма? Всичките лидери стават министри“, прекъсна го водещата Цветанка Ризова, а той обясни, че това било симптоматично, но означавало и че са били готови за тази сделка.
„За първи път в живота си съм съгласен с Корнелия Нинова, защото нещата, които каза, са верни. Казвал съм обаче, че тя е най-успешния синдик в България, защото почти ликвидира партията“, заяви Николов.
„Смятам, че става въпрос за някакви сделки, за договорки и за удовлетворяване на нечий амбиции, а не за съгласие с определени политики“, добави той.
„ГЕРБ и БСП са коренно противоположни като политически профил. През последните години не живеем в политически времена, а сме в период в клептокрация (б.а. управление на крадците), изтъкна журналистът.
„Фактът, че ГЕРБ не можеше да състави толкова пъти правителство, е доказателство за това, че не са удовлетворени нечий лични домогвания до власт и финансови средства“, обясни той.
„При преговорите, които се водят с ДПС, за да подкрепи кабинета, изобщо не става въпрос за политики, а за разменна монета за прокурорските атаки“, изтъкна Йово Николов.
„Това е правителство в интерес на определени олигарси, които контролират тази държава. По-добре е да има съдебна реформа, която да раздава справедливост и разни крадци да не ми обясняват как има едни излишъци, които трябва да се раздадат на определени фирми, а да отидат за образование и за хората“, подчерта той.
Политическият пиар Нидал Алгафари пък констатира, че БСП са в състояние на финансов колапс. „Много им е трудно да оцелеят. Трябва по един или по друг начин да направят така, че да докарат интересите на техните избиратели до властта, за да реализират това, което са говорили“, добави той.
„Министерствата, които взимат, са точно тези, чрез които може да повлияят на онази политика, с която са познати на хората. Затова не виждам проблем“, изтъкна Алгафари.
„За експертно правителство се говореше, когато беше почти невъзможно за друг вариант. Сега трябва да се поеме политическа отговорност и това правят тези три основни политически формации“, добави той.
„БСП взима и МРРБ, където текат милиарди, а човекът, който е сочен за поста Иван Иванов е бивш министър на земеделието, в което има много силно влияние на ДПС, т.е. на Делян Пеевски тогава“, каза обаче Николов.
„Има знаци зад тези новини, които сме длъжни да разчетем. Не мога да повярвам ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС са се прегърнали, за да направят добро на обществото. 35 години съм разследващ журналист и се занимавам с корупция. Такова нещо не е съществувало“, добави той.
„Трите партии, които са се събрали, са антагонисти. Не мога да повярвам, че помислите им са чисти“, коментира разследващият журналист.
Започна гласуването за "Личност на годината 2024"
Проф. Рачев: Стиснете зъби още малко, зимата си отива
Връхлетя го нов кошмар
То няма социално-класова структура. Ние нямаме буржоазия, нямаме работническа класа, нямаме фермери или селячество и т.н. Следователно, като имаш общество каша, ще имаш и политическа система каша. Сиреч нещо, което не прилича на нищо.
Закономерният резултат от всичко това е провал и катастрофа. В условията на несбъднат български преход и разсипията всичко е възможно. Става дума за продукт на цялото близо 150-годишно съществуване на свободно българско общество след Освобождението от турско робство. Това е селско общество, което се модернизира отгоре и отвън по западен образец. Ние сме най-бързо изчезващият народ в света.
Това е, с което всъщност аз не съм съгласен, това е проклятието на процеса, който някои в България наричат преход, а аз наричам катастрофа. Българският национален суверенитет е ипотекиран в Брюксел
а оттам изплащат дивиденти за тези, които го ипотекираха.
Само най-правилните семейства – между сто и триста правилни семейства, имат право да менажират европейските траншове и да благоденстват. Това е т. нар. европеиден елит на България, който е дълбоко антинационален, който е компрадорски, макар че думата е вехта и едва ли нашите слушатели са длъжни да знаят какво значи това, това е елит, който търгува с национален суверенитет и национална сигурност, за което пък е на заплата във формата на дивиденти или рента от Брюксел.
Това е една много тънка ципа от хора, които имат право да пипат митичните европейски пари. Останалата част от българите, това е огромното мнозинство, живеят с дребни хитрости, каквито ние ги умеем до безкрайност. Има теории, няколко теории, които са различни в елитологията. Общото между тях е, че днешният контра-елит е утрешният елит.
Аз виждам вече новия контра-елит на България, и той ще роди елита по много по-автентичен път, няма да е необходимо да му се правят „кръгли маси”.
Аз помня как на кръглата маса се караха и как се държаха за ръце под нея. Онова беше заговор на късните социалистически номенклатурни деца, на бащите в името на децата за прехвърляне на властта във формите на собственост, на собствеността отново във власт. Но историята отрече тази схема. Властта и собствеността не са взаимно заменяеми. Между тях няма мост, по който да се превръщат. Властта не се купува и не се продава. Тя се заслужава. ПОНЯКОГА по ЖЕСТОК начин. Хората на новия ден са децата на хората от стария ден. (Нямаше нов елит, който да изтласка стария. В България нямаше трето съсловие, което да унищожи първото и второто, та ако ще и с гилотина.) (У нас просто елитът вътрешно се преобразува, изтласка напред децата си и се оказа, че това е успешно само за тях.) В провинцията степента на приемственост е около 60-70 процента. В София е между 50 и 60 процента. Но в малките градчета в провинцията като събереш градските големци и направиш списък и след това отвориш списъка на ЦК на БКП, ще видиш 50% съвпадение на фамилии, които в момента държат властни политически, икономически, криминални и културни позиции в града и в окръга. Например Овчаров, или Бобоковите… Децата на секретариата и на ЦК на БКП, в най-лошия случай децата на окръжните комитети – сега е тяхното време. Това е положението – обществото в България беше и е йерархично. (Сега дори е по-лошо, защото вертикалните лифтове са напълно блокирани.)В България стана не смяна на елита, а възпроизводство на елита.)(Родителите на днешния елит отстъпиха назад, върнаха се в селските си вили и пуснаха напред децата си), които вече бяха получили съответното образование. Десетилетия преди 10 ноември 1989 г. в България се въведе системата на (езиковите) гимназии. Имаше и училище за особено надарени деца. Т. е. новият български елит след падането на Живков беше вече отдавна подготвен да заеме нови социални функции. Българската специфика е, че не един елит си е отишъл, а че родителите на сегашния елит са в Чужбина и са изпратили във властните позиции на политиката, държавното управление, икономиката и културата своите деца. Ето точно тези деца бяха успешно издирвани от „Отворено общество“. Просто съвпаднаха две неща – крачката назад на родителите, които дадоха тласък на децата си под лозунга „Това време е наше“. Българският политически продължител на „Отворено Общество“ е именно кръгът „Капитал“. Българският политически модел е в жестока криза, отвъд всяка възможност за ремонт. Новият елит идва от тъмното и от студеното и заема властните си позиции в епоха на социален безпорядък, объркване, безвремие.
България е в изключително сложна ситуация, тъй като цялата й социо-културна и политическа система е в системна криза. В България не гласуват 70% от хората с право на глас. Това е белег, че България е пред много дълбоки, много резки и болезнени преобръщания в политическата си сфера. Според мен, това е моя хипотеза, българската политическа система догаря последните си дни. И това е криза на системата, която се появи преди трийсетина или 35 години. Това е цялостна политическа криза. Криза на смисъла, криза на целеполагането, криза на историческото съзнание и технологична криза. Вече може да се каже ясно: в България на власт имаме не демокрация, а имаме обикновена криминална олигархия. Знае се, че там, където олигархията е на власт, в другия край на обществото започва да се концентрира лумпениат. Лумпенството и олигархичността вървят исторически заедно.
И ако се доверяваме на философските авторитети, това са античните автори в Древна Елада, как се излиза от това състояние – те са знаели. От олигархично състояние се излиза по пътя на диктатурата.
Никой не твърди, че това е добре. Напротив, това е много тревожно и крайно неудобно за масовия жител на страната. Но работата е там, че криминалните олигархии, каквато е властта в България, те не подлежат на реформиране. От олигархична ситуация се излиза не с реформиране, а с безкомпромисно демонтиране. В България този демонтаж трябва да се прави изключително внимателно, защото системата може да се срути за дни. Така че ние сме в средоточието на олигархично-политически модел. В България няма национално познание, което да формулира национални стратегически цели. Има наемна компрадорщина. А компрадорщината е водещият елемент на олигархията. Има хора, които търгуват с национална сигурност в свой тясно групов интерес.
Теорията не казва, какво се прави в олигархична ситуация, освен че в такива случаи помага диктатурата. Нищо радостно няма в това. Властта не се купува и не се продава. Тя се заслужава. ПОНЯКОГА по ЖЕСТОК начин. Хората на новия ден са децата на хората от стария ден. (Нямаше нов елит, който да изтласка стария. В България нямаше трето съсловие, което да унищожи първото и второто, та ако ще и с гилотина.) (У нас просто елитът вътрешно се преобразува, изтласка напред децата си и се оказа, че това е успешно само за тях.) В провинцията степента на приемственост е около 60-70 процента. В София е между 50 и 60 процента. Но в малките градчета в провинцията като събереш градските големци и направиш списък и след това отвориш списъка на ЦК на БКП, ще видиш 50% съвпадение на фамилии, които в момента държат властни политически, икономически, криминални и културни позиции в града и в окръга.
Дори когато цели групи са привидно НАПЪЛНО изключени от традиционните мрежи на власт на държавата (въз основа на произволни критерии като пол, благородство, раса, религия или бедност), теорията на елита признава, че „контраелитите“ често се развиват в такива изключени групи . Преговорите между такива лишени от права групи и държавата могат да се анализират като преговори между елити и контраелити. Основен проблем на свой ред е способността на елитите да кооптират контраелитите.
Възгледите на италианската школа за елитаризъм се основават на две идеи:
Силата се крие в позиции на власт в ключови икономически и политически институции.
Психологическата разлика, която отличава елитите е, че те имат лични ресурси, например интелигентност и умения, и личен интерес в правителството; докато останалите са некомпетентни и нямат възможностите да се самоуправляват, елитът е изобретателен и се стреми да накара правителството да работи. Защото в действителност елитът би могъл да загуби най-много в една провалена държава.
Обръщайки се отново към Платон, научаваме, че този вид поляризация е типична не за демократична форма на управление, а конкретно за олигархия. Едно олигархично общество е дълбоко разделено вътре в себе си, пише той; това е "не една държава, а две - страна на богатите и страна на бедните". И двете страни – богатите, които имат власт, от една страна, и бедните, които нямат нито глас, нито власт, от друга – „мразят и заговорничат една срещу друга“. Платон ни казва, че олигархията по самата си природа е благодатна ПОЧВА за ГРАЖДАНСКА ВОЙНА.
Платон вярва, доста поетично, че има прилика между формата на управление на една страна и моралния характер на гражданите на тази страна. Точно както една олигархична държава е вътрешно разкъсана на две държави, така и членът на олигархичната класа е в шизофреничен конфликт в себе си. По думите на Платон „той всъщност не е единен, а по някакъв начин двоен човек“.
Разбира се, Платон имаше свои собствени идеи за това какво представлява моралната добродетел. В Законите , например, той казва, че истинският тест за моралния характер на човек е как той се отнася към по-слабите и по-малко щастливите от себе си. „Защото отношенията му с онези, които той лесно може да онеправдае, разкриват истинското, непресторено благоговение на човека към правилното и истинско отвращение към погрешното.“ С други думи, грижата за благополучието на бедните (дори на много бедните) и осигуряването им е признак на добродетелен човек и на добродетелно общество.
За първи път от десетилетия България има толкова антинационална и антиобществена власт, но тези неща вече се проявяват в края, когато Анушка вече е разляла олиото, когато се изчерпва един цял политически и исторически етап. Ние сме напът да станем свидетели на края на петата българска несъстояла се държава. Петата българска държава не можа да набере скорост по пистата на историята и се провали.
Точка.
Примряло от страх от възхода на ДПС - Ново начало, застарялото яре Йово извади овехтелите си мантри за скритите сили в съдебната власт, разбира се без да посочва никакви факти и доказателства.