За 6 години заплатите у нас се удвоиха и България вече е в Клуба на богатите
Влизането в Шенген може да ни донесе допълнителни приходи от 1,5 милиарда годишно
Представяме кратка ретроспекция на Института по пазарна икономика за факторите, влияещи на българския стопански живот през 2024 г. и тенденциите за 2025 г.
България влиза в 2025 г. без редовно правителство и без приет бюджет, но в Шенген и с реален шанс за еврото. На вътрешнополитическата сцена просто изгубихме една година, с хаотични (бюджетни) гласувания в парламента и все така блокирани институции. Политическият хаос доведе до огромен натиск върху бюджета и постави фискалната стабилност на страната под въпрос. В икономически план годината беше значително по-добра, като траекторията на забавяне на растежа се пречупи и през цялата година се наблюдаваше ускоряването на стопанската активност.
В клуба на богатите
В началото на 2024 г. България влезе в групата на страните с висок доход, според класификацията на Световната банка. Всички други страни-членки на ЕС от региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в т.ч. Румъния и Хърватия, вече попаднаха в тази група в годините непосредствено преди пандемията. Новината за България е отражение на дългосрочната траектория на изпреварващ растеж и процес на по-дълбока интеграция и сближаване с развитите икономики в Европа.
Сближаването продължава
Брутният вътрешен продукт на човек от населението в стандарти на покупателна способност достигна 64% от средното ниво за ЕС през 2023 г. Непосредствено преди пандемията страната беше под границата от 55% по същия показател. Траекторията на сближаване се запазва, в т.ч. в условията на продължителна политическа криза, като България доближава значително групата на страните от ЦИЕ. Към момента всички други страни-членки от региона на ЦИЕ попадат в интервала 70-90% от средното за ЕС.
Възнагражденията дърпат напред
Средната работна заплата в страната достига 2 296 лв. през второто тримесечие на 2024 г., като отчита ръст от 17,3% за година. В преработващата промишленост, в която са наети 450 хил. души, също се наблюдава двуцифрен ръст на заплатите, като средното възнаграждение достига 1 928 лв. За период от 6 години (2018-2024 г.) заплатите в България са се удвоили, съответно и разходите за труд на работодателите. В края на 2024 г. вече се наблюдава забавяне на темпа на нарастване на възнагражденията.
Рекорден ръст на жилищното кредитиране
Нарастването на обема на ипотечните кредити на годишна база надхвърли границата от 25% през 2024 г., а през последните няколко месеца новоотпуснатите кредити от банките надвишават 700 млн. лева месечно. Лихвите по жилищните кредити в България останаха на рекордно ниски нива. БНБ реагира на бурното развитие на пазара и въведе изисквания за показателите за кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти.
Нормализиране на цените и път към еврото
През 2024 г. годишната инфлация в ЕС се стабилизира на нива 2-3%. Европейската централна банка (ЕЦБ) обърна хода на своята политика през последната година, като на четири стъпки намали основните лихви. Средногодишната инфлация за последните 12 месеца в България слезе под 3% в края на 2024 г., което отваря възможността в началото на 2025 г. да се поиска извънреден конвергентен доклад и да се направи решителна стъпка за приемането на еврото.
Сухопътният Шенген отваря възможности за България и Румъния
Пълноправното членство в Шенген може да даде допълнителен импулс на икономиката на страната. Потенциалните положителни ефекти се оценяват на около 1,5 млрд. лв. годишно. Лошата пътна инфраструктура, както и изкуствените (нетарифни) бариери пред свободното движение на стоки са факторите, които могат да ограничат положителните ефекти от падането на сухопътните граници с Румъния и Гърция.
Демографските предизвикателства са преодолими
След пандемията се наблюдава положителен механичен прираст на населението в България. През 2023 г. положителният миграционен баланс е близо 42 хил. души. За сравнение загубата на население по естествени причини е обичайно в рамките на 40-45 хил. души (изключвайки прекомерната смъртност в годините на пандемията). Устойчивото обръщане на миграционните процеси е в директна зависимост от качеството на живот и възможностите за реализация в страната.
България изпадна от топ 50 на света в икономическа свобода. През 2024 г. начело на класацията са Хонконг, Сингапур и Швейцария, а България отстъпва в своя резултат и изпада от групата на най-свободните икономики в света. Слабо представяне по върховенство на правото, ръст на публичните разходи и на регулациите, както и висока инфлация тежат на резултата на страната и ни отдалечават от успешните примери в региона на ЦИЕ.
България заедно с Унгария остава на дъното на ЕС по върховенство на правото. През 2024 г. Конституционният съд отмени измененията на Конституцията, свързани със съдебната реформа, не беше постигнат никакъв напредък по отношение състава на ключови органи в съдебната власт, главният прокурор продължава да е омнипотентен, а работата по механизма за разследването му – ялова. Върховният административен съд от своя страна се утвърди като основен играч на политическата сцена. На този фон, бюджетът на съдебната власт се очаква да отбележи нов рекорд.
Растеж в бурни времена
Въпреки дългия период на политическа несигурност, официалните прогнози за България остават сравнително оптимистични. Икономическият растеж в страната се очаква да достигне близо 3% през 2025 и 2026 г. Растежът ще продължи да бъде воден от частното потребление, подкрепено от високите нива на заетост и увеличението на възнагражденията, както и от нарастването на износа и очаквания ръст на инвестициите в основен капитал. Икономическата и политическата несигурност остават най-големия риск пред растежа в средносрочен план.
Целите в средносрочен план
На фона на всичко това, през 2024 г. ИПИ публикува Бяла книга „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“. Бялата книга на ИПИ дава възможна посока за развитие на България, като включва отделни глави за фискалната политика, демографията и човешкия капитал, върховенството на правото, инвестициите, конкурентоспособността и икономическия растеж. В рамките на книгата ИПИ представи и 9 фундаментални цели с хоризонт от 4 години, които са напълно постижими и биха повишили значително възможностите за развитие и качеството на живот в страната.
Други средно около 30 души са взимали заплата между 500 000 и 800 000 лв. на месец, а 760 души - между 100 000 и 500 000 лв. на месец.
Високоплатените българи, получавали между 50 000 и 100 000 лв. на месец през 2023 г. според декларираното в НАП, са средно 1600 души. Хората със заплати над 20 000 лв. като цяло обаче са под 1% от населението.
Българите, получаващи между 5000 лв. и 20 000 лв. заплата - реалната средна класа в големите градове, наброява около 109 000 души средно на месец за 2023 г. Това е едва около 4.4% от работещите.
Други 7% (175 000 души) са взимали между 3000 лв. и 5000 лв.
Всички останали от общо 2.48 милиона души, декларирали пред данъчните доходи от трудов договор в България миналата година - тоест 88% от работещите, са взимали заплата до 3000 лв. на месец.
Наемниците с месечно възнаграждение до 2000 лв. са били 75% от българите - 1.85 милиона души.
Най-ниски заплати - до 1000 лв. на месец, през 2023 г. са получавали 1.128 милиона българи, което е 45.5% от работещите хора на трудов договор у нас, сочат официалните данни на НАП.
България е периферия на Европейския съюз, каквото и да говорят евроентусиастите. Боговете на войната са будни и очевидно не желаят да се съобразяват с човешката воля. Както е казал един дипломат от времето на Първата световна война – „Никой не искаше война, но войната беше неизбежна“. Боговете на войната в един момент стават субекти на собствената си воля и затова е по-лесно да се започне война, отколкото да се прекрати. А ние сме в момента, когато злонамерените и жестоки богове на войната са на път да станат субекти на своята собствена воля. Може би „остават 5 минути“ до този момент, но моите очаквания не са розови. Войната си има своя логика. Войната не може да бъде спряна с обикновена проява на добра воля.
Това е, с което всъщност аз не съм съгласен, това е проклятието на процеса, който някои в България наричат преход, а аз наричам катастрофа. Българският национален суверенитет е ипотекиран в Брюксел
а оттам изплащат дивиденти за тези, които го ипотекираха.
Само най-правилните семейства – между сто и триста правилни семейства, имат право да менажират европейските траншове и да благоденстват. Това е т. нар. европеиден елит на България, който е дълбоко антинационален, който е компрадорски, макар че думата е вехта и едва ли нашите слушатели са длъжни да знаят какво значи това, това е елит, който търгува с национален суверенитет и национална сигурност, за което пък е на заплата във формата на дивиденти или рента от Брюксел.
Това е една много тънка ципа от хора, които имат право да пипат митичните европейски пари. Останалата част от българите, това е огромното мнозинство, живеят с дребни хитрости, каквито ние ги умеем до безкрайност. Има теории, няколко теории, които са различни в елитологията. Общото между тях е, че днешният контра-елит е утрешният елит.
Аз виждам вече новия контра-елит на България, и той ще роди елита по много по-автентичен път, няма да е необходимо да му се правят „кръгли маси”.
Аз помня как на кръглата маса се караха и как се държаха за ръце под нея. Онова беше заговор на късните социалистически номенклатурни деца, на бащите в името на децата за прехвърляне на властта във формите на собственост, на собствеността отново във власт. Но историята отрече тази схема. Властта и собствеността не са взаимно заменяеми. Между тях няма мост, по който да се превръщат. Властта не се купува и не се продава. Тя се заслужава. ПОНЯКОГА по ЖЕСТОК начин. Хората на новия ден са децата на хората от стария ден. (Нямаше нов елит, който да изтласка стария. В България нямаше трето съсловие, което да унищожи първото и второто, та ако ще и с гилотина.) (У нас просто елитът вътрешно се преобразува, изтласка напред децата си и се оказа, че това е успешно само за тях.) В провинцията степента на приемственост е около 60-70 процента. В София е между 50 и 60 процента. Но в малките градчета в провинцията като събереш градските големци и направиш списък и след това отвориш списъка на ЦК на БКП, ще видиш 50% съвпадение на фамилии, които в момента държат властни политически, икономически, криминални и културни позиции в града и в окръга. Например Овчаров, или Бобоковите… Децата на секретариата и на ЦК на БКП, в най-лошия случай децата на окръжните комитети – сега е тяхното време. Това е положението – обществото в България беше и е йерархично. (Сега дори е по-лошо, защото вертикалните лифтове са напълно блокирани.)В България стана не смяна на елита, а възпроизводство на елита.
)(Родителите на днешния елит отстъпиха назад, върнаха се в селските си вили и пуснаха напред децата си), които вече бяха получили съответното образование. Десетилетия преди 10 ноември 1989 г. в България се въведе системата на (езиковите) гимназии. Имаше и училище за особено надарени деца. Т. е. новият български елит след падането на Живков беше вече отдавна подготвен да заеме нови социални функции. Българската специфика е, че не един елит си е отишъл, а че родителите на сегашния елит са в Чужбина и са изпратили във властните позиции на политиката, държавното управление, икономиката и културата своите деца. Ето точно тези деца бяха успешно издирвани от „Отворено общество“. Просто съвпаднаха две неща – крачката назад на родителите, които дадоха тласък на децата си под лозунга „Това време е наше“. Българският политически продължител на „Отворено Общество“ е именно кръгът „Капитал“. Българският политически модел е в жестока криза, отвъд всяка възможност за ремонт. Новият елит идва от тъмното и от студеното и заема властните си позиции в епоха на социален безпорядък, объркване, безвремие.
Аристотел:
1/ Има няколко неща, които най-вече произвеждат революции при олигархиите; едното е – когато към народа се отнасят лошо; в такава ситуация всеки индивид е готов на съпротива...
2/ ...понякога революцията тръгва от онези богаташи, които нямат своя дял от управлението, което се намира в прекалено малко ръце... онези, които не са включени в управлението, не престават да вдигат спорове, докато не бъдат включени в него...
3/ В Книдус олигархията беше унищожена от свадите на олигарсите един с друг; и управлението рязко отслабна, защото беше съсредоточено в прекалено малко ръце...
4/ Или в Еритрия, където, макар държавата да просперираше под управлението на олигархията, все пак народът беше недоволен от това, че властта е събрана в прекалено малко ръце, и така смени властта.
5/ Олигархиите също стават жертви на революция... заради караниците между демагозите. Тия демагози са два вида: едните, които ласкаят властта; другите са онези, които, макар да са част от олигархията, ласкаят народа... И тогава, когато съдбната власт не е в ръцете на върховната власт, демагозите, които са на страната на народа, свалят правителството, както стана в Хераклея...
6/ ...и също (става революция), когато се появява стремежът да се свие властта на олигархията в още по-малко ръце; тогава онези, които искат по-голямо равенство, намират за удачно да потърсят народа за помощ.
7/ Олигархията е също жертва на размирици тогава, когато олигарсите харчат богатството си за лукс.
8/ Една олигархия също така ще бъде унищожена, ако под нея се произведе друга олигархия, т.е. когато не всички олигарси имат достъп до върховната власт.
9/ Размирици стават в олигархиите също тогава, когато една група демонстрира арогантно или обидно отношение към друга...
10/ Много революции също така са били провокирани в олигархиите от онези, които просто не са понасяли деспотизма на облечените във властта...
България е в изключително сложна ситуация, тъй като цялата й социо-културна и политическа система е в системна криза. В България не гласуват 70% от хората с право на глас. Това е белег, че България е пред много дълбоки, много резки и болезнени преобръщания в политическата си сфера. Според мен, това е моя хипотеза, българската политическа система догаря последните си дни. И това е криза на системата, която се появи преди трийсетина или 35 години. Това е цялостна политическа криза. Криза на смисъла, криза на целеполагането, криза на историческото съзнание и технологична криза. Вече може да се каже ясно: в България на власт имаме не демокрация, а имаме обикновена криминална олигархия. Знае се, че там, където олигархията е на власт, в другия край на обществото започва да се концентрира лумпениат. Лумпенството и олигархичността вървят исторически заедно.
И ако се доверяваме на философските авторитети, това са античните автори в Древна Елада, как се излиза от това състояние – те са знаели. От олигархично състояние се излиза по пътя на диктатурата.
Никой не твърди, че това е добре. Напротив, това е много тревожно и крайно неудобно за масовия жител на страната. Но работата е там, че криминалните олигархии, каквато е властта в България, те не подлежат на реформиране. От олигархична ситуация се излиза не с реформиране, а с безкомпромисно демонтиране. В България този демонтаж трябва да се прави изключително внимателно, защото системата може да се срути за дни. Така че ние сме в средоточието на олигархично-политически модел. В България няма национално познание, което да формулира национални стратегически цели. Има наемна компрадорщина. А компрадорщината е водещият елемент на олигархията. Има хора, които търгуват с национална сигурност в свой тясно групов интерес.
Теорията не казва, какво се прави в олигархична ситуация, освен че в такива случаи помага диктатурата. Нищо радостно няма в това. Властта не се купува и не се продава. Тя се заслужава. ПОНЯКОГА по ЖЕСТОК начин. Хората на новия ден са децата на хората от стария ден. (Нямаше нов елит, който да изтласка стария. В България нямаше трето съсловие, което да унищожи първото и второто, та ако ще и с гилотина.) (У нас просто елитът вътрешно се преобразува, изтласка напред децата си и се оказа, че това е успешно само за тях.) В провинцията степента на приемственост е около 60-70 процента. В София е между 50 и 60 процента. Но в малките градчета в провинцията като събереш градските големци и направиш списък и след това отвориш списъка на ЦК на БКП, ще видиш 50% съвпадение на фамилии, които в момента държат властни политически, икономически, криминални и културни позиции в града и в окръга.
Българското общество е общество каша.
То няма социално-класова структура. Ние нямаме буржоазия, нямаме работническа класа, нямаме фермери или селячество и т.н. Следователно, като имаш общество каша, ще имаш и политическа система каша. Сиреч нещо, което не прилича на нищо.
Закономерният резултат от всичко това е провал и катастрофа. В условията на несбъднат български преход и разсипията всичко е възможно. Става дума за продукт на цялото близо 150-годишно съществуване на свободно българско общество след Освобождението от турско робство. Това е селско общество, което се модернизира отгоре и отвън по западен образец. Ние сме най-бързо изчезващият народ в света.
Да, превръщането на България в глобално евро-сметище беше просто цената, която субектът на властта беше съгласен охотно да заплати, за да постигне целите си - ((защото Властта е винаги в името на Себе си.)) ((Тя е такава реалност, която не вижда причини за себе си извън себе си.)) Особен тип реалност - тези, които я притежават, могат да си мислят каквото си искат, но самата Власт като реалност е винаги при себе си и се разширява.)) ((Това е разбиване на големия обществен интерес, разрушаване на обществото, заради интереса на някаква частна съсловна група.)) ((Това, образно казано, е интересът на червея за сметка на ябълката.))
According to Socrates, the oligarchic man is only concerned with making money. A political scandal or failure destroyed the life of his father—a timocrat. In an attempt to avoid poverty and misery by any means necessary, the oligarchic man abandons his moral principles and directs his ambition exclusively toward gaining wealth. He’s only honest when it benefits his reputation as a businessman and only restrains his hedonistic desires out of stinginess. In addition, he’s not courageous and gives up easily since he has to abandon any pursuit that might lose him money.
Който иска манги, айде на тунджата, гемиите де...
Пасажерските най добре, хем лайф хем манги, хем шляй насам натам...
А още по добре на нефтените сонди, там хептен дебели манги.
Ама по добре да избуташ ВВМУ то , щото по добре да си офицер, повече манги.
Мнението ми не е насочено директно към теб...а към всички б...ци, самовлюбени и без огледала у дома си като теб...Кой(коя) си
ти ,че да си правиш самооценка ....само като писа ,че работиш в банка ....и настръхнах....там сте най-големите неудачници...роболепници...без индивидуалност...Щастлив съм,че никога не съм стъпвал в банка!!! ПОЗНАЙ ЗАЩО?
,,щото съм на минималкна...ха,ха"...НЯМАМ НУЖДА ОТ СВОЛАЧ!!.... Всъщност,що ли се занимавам с теб...даже не усети граматически,че се бъзикам с теб...и си виж...как коментиращите те оценят...,,ай не харесваш моя коментар"... ама виж твоя дали го харесват...уффф...така е..богата е фауната...понякога мишката се мисли за лъв...
Схвана ли колко голяма е разликата менжду нас? Ако не си... виж си плачената грамотност и осъзнай къде ти е мястото! При минималката :) Хайде наливай парцуца и. бой жената, че не остана време!
До всички останали: никога не си позволявайте де се излагате като този индивид! Пък макар и анонимни! Този дребен човек е комплексар без образование и акъл Само с един пост яко се издъни! Бъдете лако по-интелигентни от подобна провалена сган.
Другият път вместо да се репчи може да попита как да накара банките да работят в негова полза... Не вярвам да го направи.. щот и за това му липсва акъл. Не бъдете празноглавци :) Само ви се смеем :)
В Бс, който взима по-малко от 2500 чисто,минимум, или няма необходимата квалификация или скатава цял ден в нета.
Нормално, заплатите в града са 2200-2500 чисто!!
Не, че са големи, ама не са и 1000-1500 лв.
п.п.в Бургас вече няма заплати от 1000 лв. Не ревете. И не ми тикайте в лицето фишове на заплати,защото другите 500 в плика, не ги пише там. И това е минимума
Явно се пише просто ,за да има нещо ,а какво е не е толкова важно .Но задължително трябва да има някакво писмо ,дори и да е някакъв брътвеж .
До 17, явно ти е фетиш. пиши си за вибратори някъде другаде. Тук няма други с твоите страсти :)
С останалите 400 лв. какво ще правиш, себе си ли ще храниш и гледаш, жена ли, деца ли? А данъците или наема? А гориво? А дрехи? А лекарства? Изобщо не броим да излезеш някъде да хапнеш или да отидеш на почивка.
Ние сме в клуба на клошарите.
но не са средна класа... мижитурки на властимащите...и 5% за ....не казвам да не ме изтрият платените...нов СТАРТ... експроприация...ЦСЗ,СЛИВЕНСКИЯ,ПАЗАРЖИШКИЯ,БУРГАСКИЯ...НО НОВ СТАРТ...И
КЬОВЕШИ!!!