Вандали поругаха паметника на войводата Димитър Занешев в Несебър
На хулигани от Несебър явно не им пука за големите българи, за техните предшественици, сътворили велики дела. Това ясно се вижда от отношението им към паметниците в града на ЮНЕСКО, който се тупа в гърдите, че развива и ще продължава да развива културен туризъм, благодарение на богата си история.
Паметникът на големия български войвода Димитър Занешев в морския град е начупен. Стъклената плоча, която покрива мрамора е натрошена на места, все едно, че някой умишлено се е целил с камък.
Възмутен наш читател днес ни изпрати снимка. Фотосът показва как паметникът, който се намира в градинката до Белия блок в Новия град, е поруган.
„Мисля, че това е гавра с паметта на този голям българин, посветил живота си на свободата на егейските българи, чийто наследници днес живеят в Несебър. Това е и голям срам и за самия град Несебър - град, защитен от ЮНЕСКО, в който се рушат паметници на големи българи”, пише читателят ни Николай от Несебър.
За тези, които не знаят, Димитър Иванов Занешев, наричан Димитруш, е български просветен деец и революционер, ръководител на Воденския комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
В същото време общината с най-голям бюджет на глава от населението, като че ли й се свиди да дава пари за паметници.
Върху паметника на Апостола в Несебър са издълбани цифрите 1873-1878 година. Така излиза, че Васил Левски е бил обесен само дни преди края на Руско-турската война.
Това не е новина за несебърлии, които са свикнали с гафовете на местната управа.
Фенките ликуват. Той се завръща в България
Магазин предложи 12 бона заплата
Сливенският митрополит Арсений гостува на Бургаския държавен университет
Уловиха я в лъжа
Какво общо има местната или централна управа с това, че паметника на героя е от СТЪКЛО и по-невнимание някой може да го е строшил без да иска?
Димитър Иванов Занешев, наричан Димитруш, е български просветен деец и революционер, ръководител на Воденския комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Димитър Занешев произхожда от видния воденски възрожденски род Занешеви и е син на Иван Занешев. Заедно с братята си дава пари за построяването на българската църква в града. Роден е на 21 януари 1876 година във Воден, тогава в Османската империя.
Димитър Занешев се противопоставя на въоръжената акция на ВМОК в селата Тушим и Сборско от септември 1902 година, заради което е предаден заедно с Радомир Атанасов и други воденски граждани от Пожарлиев на турския каймакамин с разобличително писмо. През април 1903 година е арестуван за кратко във връзка със Солунските атентати.
Димитър Занешев е ръководител на ВМОРО във Воденско и като такъв е делегат на Солунския конгрес от 1903 година. Възпитаник е и на Солунската българска мъжка гимназия, макар да не успява да я завърши.Преди Илинденско-Преображенското въстание Димитър Занешев е секретар в четата на Кара Ташо[6], а по време на въстанието заедно с Аргир Манасиев и Петър Юруков, е в главния въстанически щаб на революционен окръг „Кожух“. През 1905 година е подвойвода на отряд от четата на Лука Иванов във Воденско и води редица сражения с гръцки андарти. Не успява да участва на Втория Солунски окръжен конгрес в Света гора, но изпраща писмо със своето мнение. През октомври 1906 година гръцкия андарт Николаос Рокас предлага примирие на Димитър Занешев, което той отхвърля.
В периода декември 1906 - януари 1907 година участва в Съвещателното събрание на ВМОРО в София и подписва документа изложение на организацията.
Паметна плоча в Несебър.
Димитър Занешев се жени за Елисавета Котева, битолчанка, която е учителка по френски език първо в Битоля, а след това и в Дупница. С нея има три деца - Иван, Александър и Добра. На 18 януари 1913 Димитър Занешев, по времето на Балканската война, казва в завзетия от гръцки войски Воден на български офицери:
„ Кажете на Фердинанд, че ако Воден остане в гръцки ръце, ние пак ще се бием. “
След което е арестуван от гръцките власти, а в края на 1913 година е освободен с помощта на „женската полиция“ на ВМОРО. [13] През Първата световна война работи във военното комендантство в град Фере.[14] През 1924 година участва като делегат на Солунския окръжен конгрес на ВМРО[15].
През 1934 или 1936 година напуска окупираната от Гърция Егейска Македония и първоначално се установява в София. Живее в Несебър и е председател на МКББ „Тодор Александров“ до смъртта си през 1962 година. Умира в София.
В Несебър има улица на името на Димитър Занешев, а през май 2009 се постави и паметна плоча.