Обраха дома на дясната ръка на Румен Радев - Николай Копринков
Обирджията влязъл през прозореца, успял да открадне вещи, но при слизането през терасата бил причакан от патрул на столично районно управление
Обран е домът в София на дясната ръка на президента Румен Радев - Николай Копринков, който е секретаря на президента по вътрешна политика, съобщава Нова ТВ. От МВР потвърждават за случая и уточняват, че крадецът е заловен.
Обирджията влязъл през прозореца, успял да открадне вещи, но при слизането през терасата бил причакан от патрул на столично районно управление. Униформените незабавно го заловили.
Сигналът за престъплението е подаден от съседи, които чули шум от жилището, а знаели, че собственикът отсъства. Арестуваният е криминално проявен.
Николай Копринков е най-верният човек на държавния глава, той е бивш кмет на с. Труд, а от 2017 година е в администрацията на президентството.
Напоследък редица медии тиражират версията, че Копринков е най-богатият човек в държавата. Не е изключено тази информация да се окаже като магнит за крадците.
Прекръстиха Иво Аръков на Каръков след три греди в Hell`s Kitchen
Български град се тресе
Светлана към шеф Ангелов: Не ме наричай повече Гущерова, защото вече съм свободна
Петя Точева пое голям риск и готвачките размазаха сините в Hell`s Kitchen с 12:0
Събра погледите на 60 години
Бургазлия разказа на премиера за фурора си в Полша
Бурни и нестихващи ръкопяскане, браво браво.
Бардууук!
Причина: кризис в энергетике, который возник еще в ноябре из-за слабой инфраструктуры, а также подрыва газопроводов, который организовал Израиль. И это несмотря на то, что Иран имеет один из крупнейших запасов природного газа и сырой нефти в мире.
Только за прошедшую неделю в Иране может сократиться производство минимум на 30-50%, а убытки могут достичь десятков миллиардов долларов
Туй е престъпление срещу националната сигурноз
Шъ видите вий.
Туй е престъпление срещу националната сигурноз
Шъ видите вий.
Л. Каравелов, който никак не може да бъде обвиняван в "русофобия" в една своя статия във в. "Свобода", наречена "За Българския език" пише следното: "Българите не щат да пишат едно правописание до това време, до когато нашите писатели не престанат да се ръководят по старославянската етимология и по руския синтаксис… българите трябва да остават на страна и древнославянския и руския език. Българите не са ни русси, ни старославяне, а - българе, и за това требва да пишат български и да говорят български".
Кратко, точно и ясно Л. Каравелов е определил българският език като белег на национална идентичност, който трябва да се съхранява на всяка цена въпреки опитите на панславистите да го умъртвят!
Л. Каравелов няма никакви илюзии за същността на руската репресивна политика, която е и антиславянска, най-малко защото подтиска и унищожава поляците и украинците. Той е в Москва през 1863 г., когато министърът на вътрешните работи граф П. Валуев чрез т. нар. Валуевски циркуляр забранява издаването на книги и дори театрални представления на украински език с твърдението, че това не е отделен език, а едно от наречията на руския.
Вече емигрант в Букурещ, на страниците на в. "Свобода", Л. Каравелов казва открито какво мисли за отношението на Русия към Украйна. "Можем ли ние да очакваме помощ - пита той - от онова правителство, което е изсмукало сичката кръв из жилите на руския народ и което живее не за народът, а народът живее за него? Можеме ли ние да очакваме свободата от онова правителство, което угнетява 21 000 000 малоруси (украинци) и 8 000 000 поляци".
Л. Каравелов публично разобличава и дори пресича опитите да се пише история на българския език по образец на руския език.
Руският възпитаник Л. Каравелов добре схваща, че отричането на българския език е отрицание на съществуването на народа и на България, която се бори за своята свобода.
Затова Л. Каравелов в дълга своя уводна статия във в. "Независимост" пише: "Ние българите обичаме русите, но още повече обичаме сами себе си; ние се радваме на руските успехи и на руското величие, но това в също време желаеме да бъдем свободни и независими…Най-после българинът се бори за своето съществувание, за своята свобода, за своето име и за своята народност; а неговите руски братя му казват, че българският народ не съществува и че думата България е само географическо понятие".
"Патриархът на българската революция" Г. Раковски приема панславизма за опасна и вражеска антибългарска идея. Приравнява я на панелинизма. Във вестника си "Българска дневница" той пише: ''Панславизмът, тая химерическая, мачтайна идея, която се вмета насред къто едно плашило, мъй искрено му казвами на Българина, то не е познато какво нещо е… Истинското намерение Българом е, че тий притеснени от една страна от панславизма, а от друга страна от панелинизма еднакво за тях предателни, искат да си останат българи".
В "Дунавски лебед" той нарича панславизма фантастична и комична идея. В друг брой пак там Г. Раковски пише: "Панславистките идеи са хиляди пъти по-опасни и по-гибелни за народността ни от панелинската". Според него панславизмът е "етерия", т. е. заговор срещу българския народ. На 11.04.1861г. той пише: "Ние, които толкози страним от панелинстическата идея и са силим да са отчигарим от нея чрез отделението си от гърците, толко повече сме и треба да сме далеч от панславистическата идея, която е хиляди пъти по-опасна и по-гибелна за народността ни от първата. Кой от българите е толкоз глупав, щото да не разбира и толкоз слеп, щото да не види, че нема по-голем неприятел на нашия народ, от тази дяволска етерия, която с едно притеснование може да погуби името на народността ни…"
В. "Дунавска зора" през 1868г. посвещава на панславизма цяла своя уводна статия: "Значението на Панславизма мое ся определи с тия думи: стремление, което има за цел да ся състави от разни славянски народности една сама народност, според едни, под един скиптър, а според други, под едно конфедеративно правление".
Действията на граф Н. Игнатиев за отмяна на чл. 10 от фермана са определени още тогава от българите като "вражески" и "противобългарски"!
През 1871г. във в."Македония" П. Р. Славейков пише: "Силно негодувание владее между българите в Цариград срещу Русия, която явно поддържава патриаршията и желаяла за българския въпрос таквози решение, което е добро за патриарха, но твърде ухрабно за Българските интереси и народност. Приказуват, че Русия силно желаела унищожението на 10-и член от Фермана и даже работела за това, както работела и за спогаждането на Българе и Гърци върху полуподчинението на Българските Епархии под патриаршески престол. На Русия много се щяло да падне царското решение - Фермана и да залови мястото му друго от чисто фенерско изделие…
И работи Русия с тези намерения и сили да постигне тези цели, без да съгледава, че иска да прави с чужда пита майчин помен. Достолепието на Черквата да се запази, Русия товари с всички жъртви само българите. Българите да останат зависими от фенер. Българската народност да става подножие на фенерското величие. Българските епархии да пъшкат под чуждото духовно иго и да носят на гърба са тежките разноски на гръцката патриаршия. Не е ли разумно и доброжелателно за някаква си отвлечена идея на православно единство да се жертва цял народ? П. Р.Славейков завършва саркастично: "Много е добра православната Русия, свята Русия?"
За вредите от намесата на граф Н. Игнатиев по българския църковен въпрос признава дори Л. Каравелов, който в своя в. "Свобода" пише: "Ние сме уверени, че ако Русия да не беше се мешала в нашите черковни дела, то българският черковен въпрос щеше да бъде решен (в наша полза) още през 1858 година"
ВЗЕХА КЕША НА МИСТЪР КЕШ