Как ме лекуваха във Великобритания
Вижте как работи една средностатистическа болница на Острова
Внимателни, спокойни, излъчващи загриженост. Залата на спешна помощ е изпълнена с болни хора, насядали в десетките удобни столове. Записаха ме под номер 160. Когато влязохме, бе 19 ч. Когато си тръгнахме, беше 3 ч. сутринта. Всеки бе дошъл за помощ, всеки чакаше търпеливо своя ред. Никой не измрънка, никой не изропта, защото в наредените десетки кабинети преглеждаха хора. Когато чуеш името си, най-напред те извикват в кабинет, в който ти измерват кръвното и температурата.
Следващото повикване е за кръвен тест. Внимателно и спокойно извършват процедурата. Следва снимка със съвременен рентген. Когато резултатите са готови, неврологът те кани за преглед в кабинета. Изпълняваш задължителните упражнения и дори само при едно да се затрудниш, лекарят вече има план да те изпрати за преглед в болница, където да решат дали се налага скенер или не. Междувременно лекарят е дал назначение за инжекция в рамото ми с цел облекчаване на състоянието.
Часът е вече 24. От персонала на клиниката се появява жена с количка, заредена със сандвичи, вафли, бисквити, кафе, чай, мляко, минерална вода. Жената кани всеки да си вземе, каквото му душа иска. Не посегнах към нищо, защото душата ми се бе свила в очакване на резултатите. За всяко изследване са необходими два часа.
Слава Богу, нямаше нищо притеснително в снимката и кръвния тест. Но заради единственото упражнение, което направих и изохках, лекарката ме насочи към болницата за следващия ден. Държеше всичко да се изясни. Беше вече един след полунощ. Жената с количката мина отново, канейки любезно хората. В залата имаше всякакви случаи. Един плюеше кръв, друга паднала и от носа ѝ кръвта шуртеше като чешма. Помислих, че поне най-тежките случаи трябва да бъдат отделени някак си от останалите. Минах през 5-6 кабинета. Никъде не ми поискаха и стотинка, както бе в България. Плащаш за всяко изследване, защото отдавна е забравено, че лечението по конституция е безплатно.
Пиша тези редове и мисля за лекарите, които познавам, които лекуват със същата доброта, сърдечност и прецизност и които порочната система на алчни управляващи не можа да промени. Имената на английските лекари четях на баджовете им. Имената на българските лекари остават дълбоко в сърцето ми и така ще е, докато съм на този свят, защото те ми показаха сърдечност, професионализъм, топлота и всеотдайност и аз през сълзи и с много обич искам да назова техните имена: доц. Явор Иванов, д-р Цаня Попова, доц. Маргарита Влахова, д-р Димитър Недков, д-р Любомир Янкулов, д-р Снежана Досева, д-р Макавеева и Н. Опров. Всички те лекуват най-вече с доброта, която се помни до живот!
Валерия Стефанова, Лондон за вестник Ретро
От студентка в УНСС до кралица на Инстаграм – как Алекс промени всичко
Какво се случи с Драго Чая? Задмина Геро
Танер Али: Бях шокиран, когато пристигнахме в "Бояна", всичко на приземния етаж е изтърбушено
Няма такова обслужване в Лондон !
Чакат с месеци като кучета за час за преглед.На моя близка дъщеря и роди в Лондон,преглеждат на обикновено легло те карат да си повдигаш задника.И не те преглежда доктор,а акушерка панджаби
Не искам Лондон......
Затова българи, работещи във великата Англия, при нужда от зъболекар и други болести, идват да се лекуват в България!
Но пък не съм платил нито стотинка и са ми назначавали пълни изследвания и са ме преглеждали под лупа!
Качеството и отношението е 364638262537383637 пъти по добро от България, обаче да ползваш държавни медицински услуги в Англия си е лукс. Един и същи проблем е бил третиран по различен начин от английски и български лекари. Като английските ми дават много подробна информация и след което консултация(какво трябва да правя и какво не трябва да правя с моето здраве). Също така винаги са изпращали медикаментите директно на мястото къде живея, и единствено съм плащал само за тях.
Съпоставям същата случка със бургаски медици(на частно)! След като им платих 350лв на момента вниманието и грижите им към мен намаляха драстично, и след 3тия ден ми казаха: “момче нищо ти няма, имаш лека сърдечна аритмия” и ме изгониха от кабинета когато ги помолих да ми обяснят какво точно са видяли на кардиограмата и каква терапия евентуално могат да ми предложат.
.. айната, с които са изпонсрали всяко кътче на планетата ни са по-ароматни.
Аз сънувам често СДС-Чумата и псувам по нея като каруцар.
Времето за чакане в спешното е между 12 и а15 часа. Няма свободни столове, чакащите са налягали буквално по земята. И няма такъв филм с някой с количка да раздава сандвичи.
Споделеното е от личен опит. Въпреки че бяхме заведени с линейка, едва след 13 часа видяхме лекар, а рентген беше назначен за след два дни.
Това е реалността в Лондонските болници.