В еркечкия балкан лазарките задължително са с Лазаровци
Селата Козичино и Люляково са единствени български села, в които в обичаят лазаруване присъства мъжкия елемент. Лазарица с целият си автентичен ритуал и народни носии и до днес се изпълнява в двете малки селца, намиращи се в еркечкия и руенски балкан.
Лазаровден се празнува през лазаровата събота, ден преди Цветница всяка година и за него е характерно, че е един от най-красивите момински празници. В Козичино обаче, лазаруването продължава не само през събота ами и в неделя. Тук живеят не повече от 200 души, възрастни хора, а младите лазари идват от градовете и съседните села. Освен двата дни на лазаруване, друг забележителен детайл в ритуала е присъствието на мъжкото участие или така наречения Лазар.
Началото на лазаруването в селото започва с децата в събота, които по традиция обикалят домовете. Хорото задължително води млад лазар, или така наречения кум. Лазаруването продължава и вечерта, както и в лазаровата неделя, когато в хорото се включват и по-големи моми и момци. Лазаруването носи благоденствие на цялата общност и затова групата лазарки и лазари се посрещат с особена почит във всяка къща.