От 2025 г. с Община Бургас ще въведем пилотно обучение по водна безопасност за третокласниците
Искаме да направим теоретични и практични обучения в басейн през 2025 г. и да ги запознаем с опасностите при плуване и къпане и с начините как да оказват помощ, за да могат безопасно да плажуват
Васил Загорчев е едно от новите лица в местния парламент на Бургас от групата на ГЕРБ-СДС. Той е зам.-председател на Постоянната комисия по установяване на конфликт на интереси, член е на Постоянната комисия по здравеопазване и Постоянната комисия по правни въпроси към Общинския съвет в Бургас.
- Господин Загорчев, каква е Вашата равносметка от изминалата първа година като част от Общинския съвет в Бургас?
- Участвах активно в работата на постоянните и временни комисии към Общинския съвет, срещнах се с много граждани по места – бях и ще бъда достъпен.
Избраха ме за председател на Наблюдателната комисия към затворите може би заради връзката, която поддържам с християнски общности, които служат в местата за лишени от свобода. Наблюдателната комисия има много функции, като да работи за ресоциализация на лишените от свобода, за подпомагане на свързването със семействата им след това и за намаляване на процента на рецидивите.
През годината организирахме редица събития в затворите, едно от които беше представянето на книгата „Али Безсмъртния“, в която лирическият герой Али Дени е бивш затворник, който от повече от 10 години е на свобода и се е ресоциализирал и дори служи на уязвими групи. Неговата история беше вдъхновяваща за лишените от свобода както в Бургас, така и в Дебелт.
Организирахме беседа с бившия културист Георги Вангелов на тема „Здрав дух, здраво тяло“. Той говореше за ползите от здравословното спортуване и вредите от използването на забранени субстанции. За тях това беше актуална тема. Новият директор на затвора се постара да има приемственост и вече работим по нов календар от събития като турнир по културизъм.
Проведохме срещи със стария и с новия началник на затвора, на част от тях присъстваха и представители от нестопанския сектор, за да можем да обсъдим варианти за постигане на ресоциализацията на лишените от свобода.
- Как определяте Вашия принос като общински съветник и работата ви в постоянните комисии на ОбС, например?
- Не е моя задача да определям собствения си принос, но бих казал, че работих и ще работя с открито лице към гражданите.
Една от най-натоварените комисии, каквато е правната, а аз съм един от членовете и смея да кажа, че работи доста усърдно за допускане само на законосъобразните проекти и да коригираме непълноти, за да влизат в зала само проектите на решения.
Член съм и на Постоянната комисия по здравеопазване. Имам експертиза в оказването на първа помощ, защото съм дългогодишен инструктор и обучител на водни спасители. Членувам и в Комисията по подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми. Община Бургас редовно подпомага хората с такива проблеми. Имам лична инициатива да оптимизирам правилника веднага след Нова година, за да можем да насърчим повече двойки да се изследват навреме и да се работи превантивно по тези проблеми.
- Какъв е бюджетът, с който разполага този фонд инвитро?
- За 2024 г. имаше отделени 200 000 лв. Подпомагането е с до 2000 лв. на двойка, тоест около на 100 двойки, 160 000 лв. са разпредлени до тук. Правим подбор на тези, които отговарят на условията, но процедурата е достатъчно облекчена, спазва се висока конфиденциалност и е защитена всяка чувствителна информация. През 2025 г. моята идея е всичко това да стане още по-достъпно и разпространено с всякакви средства за комуникация.
- Вие сте специалист по водно спасяване и със сигурност сте наясно как проблемите там влияят на развитието на туризма.
- През изминалата година имаме кореспонденция с Министерството на туризма и участвах в обществените консултации при обсъждане на новата наредба за водно-спасителната дейност и обезопасяване на водни площи и басейни за обществено ползване. Тя касае туризма, тъй като водното спасяване е съществено звено. Ставаме по-атрактивна туристическа дестинация, когато хората се чувстват в безопасност.
Има една добра програма за обучение по водна безопасност за обучения на деца в училище. Планираме да я осъществим следващата година. Целева група са ни третите класове. Това не е случайно, защото когато децата станат на около 9-годишна възраст, имат тенденция да се отдалечават от родителския контрол и да искат самостоятелност – да ходят на плаж, на басейн и т.н. Искаме да направим теоретични и практични обучения в басейн през 2025 г. и да ги запознаем с опасностите при плуване и къпане и с начините как да оказват помощ, за да могат безопасно да плажуват.
- Имаше няколко инцидента с туристи в хотели. Как стоят нещата с правилата там?
- С новата наредба за първи път в обхвата на обезопасяване на водни площи влизат и тези басейни. Досега те бяха неглижирани и нямаше начини да се контролират. Смея да кажа, че единият недостатък на Наредбата е липсата на контролни органи, които да упражняват ефективен контрол.
- Доколкото знам, РЗИ е този орган?
- А не би следвало. Те би трябвало да се произнасят по други теми. За обезопасяването и годността на спасители, тяхната документация, оборудване и подготовка са компетентни квалифицираните спасители, такива има в БЧК и „Лайфсейвинг България”. Няма как РЗИ да са компетентни по всички теми и да им се вменяват непрекъснато компетенции. От общо 21 мотивирани предложения, които дадох за промяна в Наредебата, 16 бяха приети. Това говори само по себе си. Добър е диалогът с централната власт. На ниво Министерство на туризма също има комуникация за обезопасяването на неохраняемите морски плажове. Там ежегодно текат обществени поръчки, които обаче силно закъсняват и не се обхваща активният летен сезон. Представете си плаж като Иракли. Поръчката започна да тече във втората седмица на август. Това може да коства човешки животи и за съжаление неведнъж се е случвало.
- А как можем да се справим с липсата на достатъчно спасители през активния летен сезон?
- Въпросът с дефицита на водни спасителите не е нов. Но конкретните причини, които водят до него, са от една страна сезонността на работата, тъй като по-голямата част от тези спасители идват от вътрешността на страната. Трябва да се осигурят и добри условия за работа. Това не значи само добра заплата, колкото и атрактивно да изглежда тя. Нужно е например да се осигури храна в работния ден, който да не е прекалено дълъг. Трябва да се осигурят сменни спасители и транспорт от и до работното място. Да се намери и място за настаняване в прилични условия. Става все по-сложен проблемът с настаняването и го казвам от първа ръка, тъй като съм и работодател. Квартирите за персонал са много скъпи. Едно легло в двойна стая понякога достига до 600 лв. на месец. Колкото и да взема сезонният работник, това е огромна сума.
Отношението на работодателите невинаги е адекватно. Тежи много на спасителите, когато човек дава много, но не само не го оценяват, а гледат на него като на излишен разход. Чадърджията и шезлонгаджията, наемателят на заведението и т.н. – това са хората, които носят приход на стопанина. Спасителят е чисто разходно перо и неговата работа е с наблюдението си да осигурява превенцията за настъпването на фатални ситуации. Чрез неговата адекватна намеса се спасяват животи. Нерядко се случва стопаните да подхождат към спасителите с неуважение и изрази като „само лежат“ и т.н. Това потиска много работника.
Комплексният проблем – условията на труд и отношението. В новата Наредба е предвидено и други институции, извън БЧК, да регистрират центрове за професионално обучение на кадри. Това е дълго чакана положителна промяна. За съжаление обаче, 7 месеца по-късно, няма такава възможност. Не са изградени механизмите някой да кандидатства по такава програма. Това трябва бързо да се реши, защото колкото повече обучителни организации подготвят спасители, толкова повече ще расте броят на лайфгардовете и ще се оправи дефицитът на кадри.
Добрият контрол също не трябва да се забравя. От контролна институция и т.н. Участвал съм дълго в инспектиращи комисии по плажове и басейни. В този момент такъв механизъм не съществува с новата Наредба. Единствените, които проверяват плажовете, са Министерството на туризма. Няма обща норма, която да заставя кмета на общината или областния управител да съставят комисии и да осъществяват контрол. А когато такъв няма, може да има нарушения – например назначаването на неправоспособни хора, което пък води до голям риск за плажуващите.
- Какво е нормалното заплащане за един спасител? Условията на работа не са никак леки.
- Не може да се отговори еднозначно, тъй като някои от плажовете или басейните дават по-висока заплата, но нищо друго не е осигурено. Какво ни казва заплата от 2200-2300 лв.? Нищо. Защото, ако тръгнеш да вадиш скъпата храна по курортите и квартирата, тази сума се стопява.
Оптималният вариант е спасителят да получава храна по време на работния си ден – 2 пъти на ден, осигурено настаняване и заплата от 1500 лв. нагоре. Това е така, тъй като много често практиката е тези спасители да работят с ненормирано работно време, с по-малко почивни дни. Има реален дефицит, тоест няма възможност стопанинът на плаж да си осигури смените, а това означава някой да работи извънредно. Затова цялостното възнаграждение и условие на труд трябва да са адекватни.
- Друга Ваша лична кауза е ограничаване на тормоза в училище.
- Противодействието на училищния тормоз или т.нар. „булиинг” е моя лична кауза още преди да вляза в Общинския съвет и се радвам, че през изминалата година успях да създам експертен екип, с който да разработваме програма за това. В този екип се включват специалисти от различни сфери и заедно със зам.-кмета по образование на Община Бургас планираме пилотното прилагане на тази програма в бургаски училища още догодина. Съответно предстои ОбС-Бургас да гласува по темата. Програмата използва интересен подход - на силните страни, който е част от т.нар. позитивно образование. Надяваме се тя да даде своевременно добри резултати и да обхване все повече училища. Проблемът е реален, агресията в подрастващите се наблюдава от най-малките до най-големите.
- В какво точно се изразяват действията в тази програма?
- Тя цели да обучи учителите в училищата. В поредица от уроци и срещи те пък ще обучават и децата си в клас на силните им страни. Сменяме фокуса – от агресията и злободневните спречквания към това, че всеки има ценност в себе си. Да може всяко дете да оцени другарчето си. Да се акцентира върху това. Като гледаш на другия като на стойностен човек, е по-трудно да се обърнеш с него с агресия.
- Вие не спирате със своите духовни и морално-възпитателни инициативи и работите непрекъснато с религиозните общности, разкажете ни малко и за тази дейност.
- Искаме да докоснем ценностите на хората. Възпитан съм в християнската вяра и морал и вярвам, че има общи неща, които хората могат да взаимстват от това. Работейки с религиозните общества като църкви и християнски общности от различен характер, искаме да даваме положителни послания към обществеността. Да бъдем по-смирени, да правим добро, да подхождаме с любов към другите – какъвто е примерът на Христос.
Едно от събитията, които се реализираха в изминалата година, е публичното четене на Библията на 24 май. Братята Кирил и Методий са ни направили азбука, за да може Евангелието да се чете на български език. На това събитие каним общественици и изтъкнати личности от града да четат пасажи от Библията, за да могат тези истини да стигнат до хората.
Другото масово събитие в региона е т.нар. „Национална молитва за България”, която на 3 октомври събра в зала „Арена-Бургас” между 4000 и 5000 човека по изчисление на организаторите. Дойдоха хора от цялата страна, за да се помолят на Господ за страната ни, за благополучие и излизане от тежката политическа криза, за здравето и за гражданите.
Нещо, което предстои идната събота, е традиционната вече за четвърта поредна година, Молитвена закуска. Това е събитие, в което отново се канят общественици и лидери в града ни. Тази година темата е „Здравето на водача”. Засегнато е както физическото, така и психическото здраве, но и духовното такова. Поканили сме изтъкнати гости в специалностите си по тези теми. Ще можем да се помолим заедно за здраве и благополучие – на всички хора, с които сме свързани и за които се грижим, за обществото ни.
- Вие работите и с мигранти от Украйна...
- Още от избухването на тази нелепа война гледам да участвам в подпомагане на украинските общности от бежанци на нашата територия. Откакто съм станал общински съветник и преди това съм в близък контакт с украинското училище в Бургас „Света Димитра”, с украинското сдружение „Украйна-Бургас”. Те имат нужди от намиране на място, където да се помещават. Има два класа, които са в училището „Петко Росен”, а другите са в ж. к. „Изгрев“, в зала под наем. В тесен контакт съм с тях, следя дейността им и уважавам събитията им.
Съвсем наскоро със сдружение „Каритас” имат инициатива да обучават украинци в Приморско. Направих връзка там, за да могат да оптимизират начина, по който тези обучения да се извършват. Ще се ползват учители от региона, за да може по-бързо и адекватно да се действа за ресоциализацията на тези бежанци. Идеята е да не са изолирани в своите общности, а да могат да се адаптират към средата.
Имах възможността да бъда говорител на работна среща на „УНИЦЕФ”, която се проведе в Брюксел. Там споделих модела на Бургас – първа реакция, последващи действия и как обгрижваме тази уязвима група.